№ 7319
гр. С., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511488 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от с вх. № 250499 / 02.08.2024 г., подадена от ищеца в
първоинстанционното производство М. А. Т. чрез процесуалния й представител адв.С. Н.,
срещу решение № 13434/08.07.2024г., постановено по гр. д. № 69363/2023г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 180-и състав в частта, с която е отхвърлен
искът й с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 4338,74 лв.
В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като не са заявени доказателствени искания.
Въззивницата счита, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил определеното в размер на 5879,02 лв. обезщетение с 25 %
поради съпричиняване. Намира още, че неправилно СРС е отхвърлил частично иска й за
имуществени вреди за лекарства, и изцяло исковете за допълнителни разходи за силна храна,
за болногледач, за рехабилитация и за транспорт, като досежно дължимостта на
обезщетението за тези разходи са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна
практика. Ето защо жалбоподателката отправя искане към въззивния съд за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на такова, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
1
чрез процесуалния си представител юрк. А.С., е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. С отговора не са релевирани доказателствени искания. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение,
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически
и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивницата обжалва решението в частта на непризнатите от съда претендирани
имуществени вреди, както и приетото съпричиняване. Не се обжалва механизма на ПТП,
както и причинените на ищцата телесни увреждания.
По делото е установено, че на 11.02.2023г., около 19.45 часа, в тъмната част на
денонощието, св.Н.Ц. е управлявала лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № **** в с. Волуяк, по
бул. Ломско шосе“ в дясната пълна лента с посока на движение от гр. Костинброд към гр. С..
По същото време в същото пътно платно, попътно пред лекия автомобил и в посока на
движението му и в гръб към него, се е движила и пешеходката М. А. Т., ищца в
производството. Настъпило е съприкосновение между предна дясна част на автомобила и
лява част на пешеходката, като след удара автомобилът е продължил движението си и се е
установил в покой след около 54м. Произшествието е настъпило в границите на населеното
място, пътят е бил без осветление, ограден с мантинела, автомобилът се е движел със
скорост около 53 км/ч. и водачът му е могъл да възприеме пешеходката от разстояние около
68м. Опасната зона на автомобила е била 42,25м., поради което водачът на лекия автомобил
е могъл да възприеме пешеходката, и е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като задейства спирачната система, предприемайки маневра спиране или
отклонение наляво с цел заобикаляне на пешеходката. Изводът на първоинстанционния съд,
че вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахования при ответника лек автомобил
св.Н.Ц., не е оспорен от страните, тъй като в тази част решението не е обжалвано. Така
описания механизъм на произшествието намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства, заключенията на вещите лица по изготвените САТЕ и СМЕ и показанията на
св. Н.Ц., водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****. Установено е, че в резултат на
ПТП, ищцата е получила счупване на тялото на фибията /голям пищял/ на лявата
2
подбедрица - закрито, счупване на горния край на лакътната кост – открито, разкъсно
контузна рана на скалпа на главата. Била е хоспитализирана, извършено й е оперативно
лечение на двете счупвания. Видно от представената епикриза, на ищцата е препоръчано да
спазва следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма в съответния
оздравителен период, да продължи антикоагулантната терапия след изписване. Вписано е, че
на ищцата е представена рецепта – антикоагулант. Указано й е да се яви за сваляне на
конците, както и за преглед след месец.
Съдебно медицинската експертиза установява, че след изписване от болницата ищцата е
следвало да провежда антикоагулантна /противосъсирваща/ терапия за 20 дни, както и да
поеме силна храна за по-бързо възстановяване. Тъй като не е могла да ползва дясната си
ръка за 45 дни и да стъпва на левия си крак за 30 дни, за този период ищцата се е нуждаела
от чужда помощ при хигиенното и битовото си самообслужване. Вещото лице посочва, че
след оперативното лечение ищцата е следвало да провежда курсове по рехабилитация и
физиотерапия. Здравно осигурените лица имат право на 20 амбулаторни процедури в
рамките на 1 месец, като при липса на направление или липса на договора на здравното
заведение със здравната каса, процедурите се заплащат по ценоразпис на съответното
заведение. Поради спецификата на счупването, ищцата не би могла самостоятелно да се
придвижва с неспециализиран обществен транспорт.
Свидетелските показания установяват, че ищцата се възстановявала в продължение на 6
месеца. До втория месец не можела да стане от леглото, хранела се с по-силна храна в
продължение на 6 месеца, поне 10 пъти свидетелят П., партньор на ищцата, я водел до
Пирогов, тъй като нямали собствен автомобил. Разхода за такси бил около 35-40лв. в една
посока. Закупували медикаменти за разреждане на кръвта, ищцата ходела на рехабилитация,
а отделно идвала жена в дома им – 10-15 пъти в продължение на 5 месеца, на която
заплащали по 35-40лв. на посещение.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД не оспорва, че е материалноправно
легитимиран да отговаря по така предявения пряк иск по чл. 432 КЗ, в качеството си на
застраховател на гражданската отговорност на водача М. А. Т.. По силата на чл.45 от ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пострадалият има право на обезщетение за търпените имуществени вреди
изразяващи се в необходимите разходи за възстановяване на здравето му /така в ТР №
4/23.12.1968г./. В същото ТР, т.7 се посочва, че съдът следва да полага усилия за събиране на
достатъчно доказателства за извършените разходи за лекарства, за обслужване на болния, за
усилена храна, за курортно лечение и др., с оглед наистина да се постигне пълно
обезщетяване на действителните имуществени вреди, резултат на увреждането.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за търпените разходи за лекарства в
размер на доказания от ищцата разход. По-висок разход за лекарства не е установено,
поради което и въззивният съд няма основание да присъди в цялост претендирания размер.
Приложеният касов бон е неясен и не може да се определи какви точно медикаменти и кога
са закупени, но независимо от това, присъден е изцяло размера на този разход. Ищцата не
3
доказва разходи за медикаменти в по-висок размер, поради което въззивната жалба в тази
част е неоснователна.
Въз основа на приетата съдебно медицинска експертиза се установи, че ищцата е имала
нужда от силна храна, за да се възстанови от травмите, получени от процесния пътен
инцидент. Свидетелските показания установиха, че тя в продължение на шест месеца е
получавала силна храна, като липсват доказателства какъв точно е бил разхода за тази храна.
Районният съд не е допуснал изслушване на поисканата в исковата молба икономическа
експертиза, която да даде заключение за средната стойност на такъв разход. По реда на
чл.162 от ГПК въззивният съд определя, следвайки практиката на съда по подобен вид дела,
че обичайният порцион за т.н. усилена диета е в размер на 6лв. на ден. За 6 месеца х 6лв. на
ден, на ищцата се следват разходи за усилена храна в размер на 1080лв.
Възстановяването на ищцата е изисквало провеждане на курс от рехибилитационни
процедури. Според съдебният медик, здравно осигурените лица имат право на 20
амбулаторни процедури в рамките на 1 месец. Св.П. установява, че ищцата е ходела на
физеотерапия в кв.Обеля, като не е изяснено дали се касае за процедури поети от Здравната
каса или от ищцата. Същият свидетел твърди, че в дома на ищцата идвала жена за
рехибилитационни процедури. В исковата молба ищцата твърди, че е извършвала
рехабилитацинни процедури в продължение на 2 месеца и следвало да направи 30 сеанса, от
които 10 били заплатени от Здравната каса и 20, които тя заплатила – по 30лв. на сеанс. Тъй
като вещото лице установява, че заплатените от Здравната каса сеанси са 20, съдът приема,
че ищцата не е имала разход за 20 рехабилитационни процедури. По отношение на
останалите 10 процедури липсват доказателства тя да е посещавала физиотерапевт за
процедури извън осигурените от Здравната каса и да е направила разход за заплащане на
такива. Събраните гласни доказателства също не установяват извършен действителен
разход. Св.П. твърди, че ищцата е била на рехабилитационни процедури в продължение на 5
месеца, и че плащала по 35-40лв. на сеанс. Това се различава от твърденията на ищцата за
продължителността и цената на процедурите. Съдът не е убеден, че ищцата е провела
рехибилитационни процедури извън осигурените й от Здравната каса, поради което не й
присъжда обезщетение за такъв разход. Въззивната жалба в тази част е неоснователна.
На следващо място, липсват доказателства за заплатени таксиметрови услуги във връзка с
възстановителния период на ищцата. Вещото лице е категорично, че ищцата не би могла да
ползва обществен транспорт по време на обездвижването. Видно от епикризата, ищцата е
следвало да се яви на процедура за отстраняване на конци, и на контролен преглед. Св.П.
твърди, че поне 10 пъти е водил ищцата до Пирогов, но не е уточнил кога и какво е налагало
тези посещения. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че са
категорично доказани две посещения на ищцата до болничното заведение, и съобразно
правилото на чл.162 от ГПК й присъжда разход от 100лв. за тези две посещения. За
разликата до претендирания размер от 200лв. въззивната жалба е неоснователна.
Въз основа на заключението на съдебно медицинската експертиза съдът приема, че
ищцата се е нуждаела от чужда помощ при хигиенното си и битово самообслужване, в
4
продължение на 30 дни, толкова, колкото не е могла да стъпва на левия си крак. Св.П.
установява, че при ищцата идвала жена от селото в продължение на 5 месеца, на която
плащали 35-40лв. на посещение. Той бил на работа и не я е виждал. Ищцата пък твърди, че в
продължение на 4 месеца плащала по 200лв. на болногледач. Съобразявайки житейски
логичното , че с оглед на уврежданията от ПТП, за ищцата са полагани грижи поне в
продължение на 1 месец от трето лице, което е изпълнявало функциите на болногледач,
съобразно правилото на чл.162 от ГПК съдът намира, че на ищцата следва да се присъди
обезщетение за разход за болногледач за 1 месец в размер на 200лв. – толкова, колкото съдът
присъжда по сходни дела. За разликата до претендирания размер от 800лв., въззивната
жалба е неоснователна.
Във връзка с направените във въззивната жалба възражения по приетото от съда
съпричиняване, следва да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика принос по
см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е
предизвикал, улеснил или способствал по какъвто и да било друг начин настъпването на
вредите, наред с поведението на прекият им причинител – водачът на МПС. Съгласно
постановките на ППВС №17/18.11.1963г., т.7 при съпричиняването от значение е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а
не на вина. Същото разбиране се поддържа и в ТР № 88/12.09.1962г., ОСГК, ВС. В същото
решение е посочено и, че при съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия
увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения. Събраните по делото доказателства – автотехническа експертиза и показанията
на виновния водач, установяват, че пострадалата е нарушила също правилата на движение
по пътищата, тъй като се е движела по посока на движение на лекия автомобил, установено
от обстоятелството че ударът е настъпил в гръб. Движела се е в активната дясна пътна лента
в тъмната част на денонощието, на неосветен път, ограничен с мантинела, по асфалта, а не в
затревената най-дясна част, без светлоотразители или светлинни средства за сигнализиране,
и така се е поставила в завишен риск. Фактът, че ищцата живее в близост до мястото на
инцидента, не е основание за нарушаване на правилата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП. Изводът
на районния съд за установено съпричиняване от страна на самата пострадала, при
навременно направено възражение от страна на застрахователя, е правилен и
законосъобразен. Въззивната жалба досежно тази част на решението е неоснователна.
Липсва възражение досежно размера на приетия процент съпричиняване, поради което
съдът няма да го обсъжда.
С оглед на възприетото от въззивния съд, на ищцата следва да се признаят разходи за още
1380лв., от които 1080лв. за силна храна, 200лв. за болногледач и 100лв. за транспорт.
Намалени с приетия процент съпричиняване, ответникът следва да й заплати имуществени
вреди в размер на още 1035лв. над размера, присъден от първоинстанционния съд.
По разноските:
Процесуалният представител на въззивницата претендира на основание чл.38 от ЗАдв
5
адвокатско възнаграждение в размер на 730лв. Въззиваемата страна оспорва размера като
прекомерен. От своя страна, въззиваемият претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира претендирания от адв.С. Н. адвокатски хонорар да не е
прекомерен по размер. Съобразен е с правната и фактическа сложност на спора, с
извършените процесуални действия, и с продължителността на съдебното производство.
Съобразно уважената част от въззивната жалба /23,85%/, на адв.Н. се следва адвокатски
хонорар в размер на 174лв.
Възизвният съд определя на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на въззиваемата страна
се следват разноски в размер на 76 лв.
Разноските присъдени от първоинстанционния съд не са обжалвани.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 13434 /08.07.2024 г. по гр. дело № 69363/ 2023г. по описа на
Софийски районен съд, 180-ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от М. А.
Т., ЕГН ********** против ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 4409,26лв. до размера на 5 789,26лв., или за
сумата от 1035лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК ********* да заплати на М. А. Т., ЕГН
********** още 1035лв., ведно със законната лихва от 22.07.2023г. до окончателното
изплащане, която сума представлява имуществени вреди, причинени виновно от водача на
лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № ****, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ във връзка с ПТП на 11.02.2023г. в с.Волуяк, от които 810лв.
разходи за силна храна, 150лв. разходи за болногледач и 75лв. разходи за транспорт.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13434 /08.07.2024 г. по гр. дело № 69363/ 2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 180-ти състав в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК
********* разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 76лв.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК ********* да заплати на адв.С. К. Н. на
основание чл.38 от ЗАдв адвокатски хонорар в размер на 174лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7