Р Е Ш Е Н И Е
№…….........…./........ 10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 15.09.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 842 по описа за 2020 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба вх. №20707/11.03.2020г. по описа на ВРС, на „СК-Варна 2007”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Е.
***, срещу решение №688/14.02.2020г., поправено с
решение №1929/19.05.2020г., на Варненски
районен съд, 20 състав, постановено по гр.д. №10255/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за
установено, че жалбоподателят „СК-Варна 2007” ЕООД – ответник в
първоинстанционното производство, дължи на ищеца „ГБС-Варна” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, сумата 14 196,17 лева, представляваща дължима цена за
доставена арматура от 9389,00 кг. при единична цена 1,26 лв./кг. по сключени
неформални договори за продажба, за което ищецът е издал фактури №**********/21.11.2018г.,
№**********/28.11.2018г. и №**********/28.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2019 г., до
окончателното ѝ плащане, за
които вземания по ч.гр.д. №6458/2019г.
на ВРС по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение
№3849/20.05.2019г., като ответникът
е осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за исковото
производство в общ размер на 1 283,92 лева.
По допустимостта на въззивното
производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с
определение №260238 от 27.07.2020г.
В проведеното от въззивния съд открито
съдебно заседание, в което е даден ход по същество, въззивникът „СК-Варна 2007”
ЕООД, представляван от пълномощника си по делото адвокат Е. С., ВАК, заявява,
че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея оплаквания като моли
за отмяна на обжалваното решение на районния съд и отхвърляне на предявените искове.
Моли въззивния съд да вземе под внимание
позоваването на
ответника на чл.90 от ЗЗД според който длъжникът може да откаже да изпълни, ако
кредиторът има към него неизпълнено изискуемо вземане. Претендира и присъждане на сторените разноски
за производството по делото като прилага и нарочен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна „ГБС-Варна” АД,
гр. Варна, чрез процесуалния си
представител адвокат Ю.Д., ВАК, моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна, позовавайки се и признанието на ответника,
изразено в отговора на исковата молба, че не е извършил плащане по процесните
фактури. Претендира присъждане на разноски за въззивното производството като
представя нарочен списък по чл.80 от ГПК.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненски районен
съд е образувано по исковата молба на „ГБС-Варна” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, с която се претендира установяване
на вземанията му спрямо ответника „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, за които по ч.гр.д. №6458/2019г. на ВРС е била
издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитора (чл.410 ГПК),
своевременно оспорени от длъжника по реда на чл.415 от ГПК.
Като основание на вземането, заявено в
заповедното производство (т.12 от заявлението), ищецът е посочил, че
претендираното вземане в общ размер на 14 196,17 лева представлява неплатена
продажна цена за закупена арматурна заготовка от купувача „СК-Варна 2007” ЕООД.
Допълнително кредиторът е уточнил, че се касае за три отделни доставки, за
всяка от които е била издадена отделна фактура, в която е посочено доставеното
количество и единична цена. Предаването на стоките е било удостоверено с приемо
– предавателни протоколи №3071 от 21.11.2018,
№ 3072 и № 3074 от 28.11.2018
година. За извършените на тези дати доставки на арматурна заготовка в
количества съответно 4678,00 кг., 1004,00 кг. и 3707,00 кг. са били издадени
фактури №**********/21.11.2018, №**********/28.11.2018 и №**********/28.11.2018
година, на стойност съответно 7072,14 лв. с ДДС, 1518,05 лв. с ДДС и 5604,98
лв. с ДДС при единична цена от 1,26 лв./кг. Тези задължения не били
платени нито на падежа, нито в по-късен момент , поради което се
претендира присъждането им ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на сезиране на съда до окончателното
им плащане.
Именно по този начин са индивидуализирани
вземанията и в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №3849/20.05.2019г. Тези твърдения са
изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба.
В подадения отговор на исковата молба
ответникът не оспорва задълженията си по процесните фактури по основание и
размер, но твърди, че не е извършил плащане поради факта, че към датата на
падежа ищецът е имал насрещни непогасени ликвидни и изискуеми задължения към
него по сключения между страните на 01.11.2017г. договор за изработка. За тези
вземания на ответника са били издадени фактури №293/19.12.2017г. на обща
стойност (след приспаднат аванс) 30 354,90 лв. с ДДС, №307/09.01.2018г. на обща
стойност (след приспаднат аванс) 13 031,52 лв. с ДДС и №314/23.01.2018г. на
обща стойност (след приспаднат аванс) 30 354,90 лв. с ДДС, с неплатен остатък
по нея в размер на 7 35,45 лева. На 11.03.2019г. ответникът получил по имейл
писмо от ищеца изх. №279/21.12.2018г., съдържащо предложение за прихващане на
насрещните задължения между страните по посочените фактури. Независимо от това
и с оглед предявяването на съдебна претенция за вземанията на ищеца по
издад0ените от него фактури, ответникът е отправил искане за съдебна
компенсация с насрещните му вземания по издадените от него фактури прихващане,
в който смисъл е направеното в отговора на исковата молба възражение за
прихващане.
Възражението за прихващане не е прието за
разглеждане в процеса. Свързаните с това оплаквания на ответника в подадената
въззивна жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
процесуалните правила, въззивният съд е оставил без уважение, съобразявайки
факта, че исканата съдебна компенсация съставлява повторно упражняване на вече
предявените от ответника в друго исково
производство права по същите насрещни негови вземания от ищеца.
В конкретния случай твърдението на ответника
„СК-Варна 2007” ЕООД, че от кредитора „ГБС-Варна” АД е било излъчено
компенсаторно изявление, материализирано в писмо изх. №279/21.12.2018г.,
получено от длъжника на 11.03.2019г., не е оспорено от ищеца. Видно от самото
представено от ответника писмо изх. №279/21.12.2018г., неоспорено по съдържание
и авторство, ищецът е изявил воля за прихващане на насрещните вземания на
страните до размера на по-малкото от тях, в резултат на което активното вземане
на ищеца „ГБС-Варна” АД по процесните фактури №**********/21.11.2018г.,
№**********/28.11.2018г. и №**********/28.11.2018г., съответно насрещните
вземания на ответника „СК-Варна 2007” ЕООД по фактури №293/19.12.2017г.,
№307/09.01.2018г., №360/19.04.2018г. и частично по фактура №314/23.01.2018г.
(само за размер от 2644,95 лв.), следва да се считат погасени. Остатъкът в
размер на 3439,05 лв. по фактура №314/23.01.2018г. остава дължим за плащане от
страна на „ГБС-Варна” АД.
Правото на прихващане
е потестативно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление за
прихващане. Съгласието на насрещната страна не е необходимо. При прихващане на насрещни вземания
същите се погасяват до размера на по-малкото от тях към момента, в който
условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното
волеизявление.
При така установените фактически и
правни положения и като съобразява безспорния между страните факт, че в хода на
установените между тях трайни търговски отношения всяка от тях е имала насрещни
вземания срещу другата страна, тези вземания са еднородни (парични), обосновано следва да се приеме, че полученото от
длъжника и насрещен кредитор „СК-Варна 2007” ЕООД волеизявление за прихващане, материализирано в
писмо изх. №279/21.12.2018г., е породило своето действие и насрещните вземания
на страните по посочените в него фактури следва да се считат погасени до
размера на по-малкото от тях. При липсата на спор, че активното вземане на прихващащия кредитор „ГБС-Варна” АД е ликвидно и изискуемо, изрично приемане на
компенсаторното му изявление и потвърждаване на прихващането от страна на
длъжника не се изисква. Макар изявлението да е получено на 11.03.2019г.,
насрещните дългове се считат погасени от
момента, в който са настъпили предпоставките за прихващането. Ето защо
обосновано следва да се заключи, че към момента на предявяване на заповедния
иск - 25.04.2019г., ищецът „ГБС-Варна” АД няма вземания спрямо ответника
– длъжник „СК-Варна 2007” ЕООД, основани на процесните
фактури, тъй като същите са били погасени чрез прихващане считано от момента на
падежа на задълженията по всяка една от тях.
По тези съображения обжалваното
решение на първоинстанционния съд, с
което исковата претенция на кредитора „ГБС-Варна” АД, предявена в хипотезата на
чл.422, във вр. д чл.415, ал.1, т.1 ГПК, е била уважена, се преценява като
незаконосъобразно и неправилно. Същото следва да бъде отменено като с ново
решение по същество предявените искове се отхвърлят като неоснователни.
В съответствие с този изход на спора и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника – въззивник в
настоящото производство да му бъдат присъдени сторените разноски за
производството по делото се цени като основателна. С оглед представените списъци
по чл.80 от ГПК (л.47, дело ВРС, л.56, дело ВОС) и доказателствата за платени
адвокатски възнаграждения и държавна такса за въззивно обжалване (л.3, дело
ВОС) същата се цени и като доказана по размер, поради което се уважава в
цялост.
Въз
основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение
№1929/19.05.2020г., на Варненски районен съд, 20
състав, постановено по гр.д. №10255/2019г. на
ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГБС-Варна”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко
Даскалов” № 53, срещу „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Младост” при Община Варна, СО „Планова 1” № 59, искове
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, чл.49, във вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца –
кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№6458/2019г. на
Варненски районен съд, 31 състав,
заповед за изпълнение №3849/20.05.2019г., за
сумата 14 196,17 лева, представляваща дължима
цена за доставена арматура от 9389,00 кг. при единична цена 1,26 лв./кг. по
сключени неформални договори за продажба, за което ищецът е издал фактури №**********/21.11.2018г.,
№**********/28.11.2018г. и №**********/28.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2019 г., до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА „ГБС-Варна” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко Даскалов” № 53, да
заплати на „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Младост” при Община Варна, СО „Планова 1” № 59,
сумата 3 163,92 лева (три хиляди сто шестдесет
и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща общия размер на
сторените разноски за производство по делото (първоинстанционно и въззивно), на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.