Определение по дело №2287/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    /17.12.2021 год., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2287/2021г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК.

С определение №2891/09.11.2021г е прекратено производството по настоящото дело, образувано по жалбата на И.К.Р., ЕГН **********,***, против мълчаливия отказ на директора на Кирило-Методиевския научен център към БАН по нейно заявление от 05.10.2021г за издаване на две служебни бележки. Определението е надлежно връчено на страните, не е обжалвано от тях и е в законна сила от 02.12.2021г.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответната администрация чрез пълномощник адв.Андрей Александров от АК – София, е депозирала молба с.д.17312/24.11.2021г. по чл.248 от ГПК, наречена частна жалба, с която прекратителното определение се оспорва в частта на отказа на настоящия съдебен състав да присъди разноски на молителя. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че дължат издаване на поисканите две служебни бележки в 7-дневен срок, вместо в законоустановения 14-дневен такъв, което е довело до незаконосъобразния извод, че бездействието на администрацията е причина за образуване на настоящото производство, съотв. и до отказа за присъждане на разноски. Настоява за допълване на определението чрез осъждане на жалбоподателката да им заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. без ДДС.

С отговора си в срока по чл.248 ал.2 от ГПК, наречен възражение, И.Р. чрез пълномощника си адв.Ц.М. ***, оспорва молбата за присъждане на разноски с няколко аргумента: поисканите от жаллбоподателката документи са издадени извън законоустановения срок, жалбата е депозирана на 18.10.2021г, а твърденията за други административни дела между страните са изцяло ирелевантни.

За да се произнесе по молбата за изменение на определението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:

Молбата за допълване на приключващото производството определение по реда на чл.248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

На първо място възражението на ответната администрация, че срокът за издаване на поисканите две служебни бележки е 14-дневен съгл.чл.128а ал.1 от КТ, е основателно и следва да бъде споделено. Съдът в настоящия си състав неправилно се е позовал на общата разпоредба на чл.57 ал.2 от АПК, предвиждаща 7-дневен срок, вместо на специалните такива – чл.128а ал.1 от АПК и чл.45 от ЗДДФЛ, предвиждащи 14-дневен срок за издаване на поисканите от жалб.Р. официални документи. След като заявлението й е подадено на 05.10.2021г, то срокът за издаване на служебните бележки изтича на 19.10.2021г – денят, в който според данните по делото те са изпратени от работодателя й на електронната й поща. В контекста на изложеното е очевидно, че ответната администрация е изпълнила в срок задължението си да издаде поисканите служебни бележки, докато жалбата на Р. е депозирана чрез Еконт на 18.10.2021г, т.е. тя е преждевременна и е насочена срещу несъществуващ мълчалив отказ. По тази жалба е образувано настоящото съдебно производство, прекратено впоследствие поради оттегляне на жалбата, след като Р. е узнала, че поисканите и своевременно издадени служебни бележки са постъпили в папка „Спам“, т.е. след установяване, че заявената услуга е извършена своевременно. Както този състав е посочил в прекратителното определение, попадането на издадените служебни бележки в различна папка на електронната поща не може да бъде вменено във вина на работодателя.

При тези констатации противно на възприетото с предходното определение съдът счита, че в случая КМНЦ към БАН не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, напротив – издал е своевременно документите, за които е бил сезиран, и ги е изпратил надлежно на електронната поща на жалбоподателката, която от своя страна не е изчакала изтичането на законоустановения 14-дневен срок за това, вместо което е предприела преждевременно оспорване на несъществуващ мълчалив отказ. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът действително има право на разноски в този случай в хипотезата на чл.143 ал.3 от АПК, след като не е дал повод за завеждане на делото, в претендирания размер от 500лв.без ДДС заплатено адвокатско възнаграждение съобразно ангажираните доказателства за реалното им заплащане (договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и фактура –стр.26-29 по делото), и предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на жалбоподателката.

За настоящото производство по реда на чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК страните не си дължат разноски отделно от тези за цялото производство.

            Така мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

 

           

О П Р Е Д Е Л И  :

 

           

            ДОПЪЛВА определение № 2891/09.11.2021г по адм.д. № 2287/2021, ХХVІ с-в, със следното:

            ОСЪЖДА И.К.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Кирило-Методиевския научен център към БАН – София адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева по адм.д.№2287/2021г на АС - Варна.

            Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд-София.

            Преписи от определението да се връчат на страните.

           

 

 

 

           

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: