№ 42
гр. Оряхово, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100613
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „
№22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против
„ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „,
представлявано от С.Р.Я е предявен иск както следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и
чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски
кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните като противоречащ
на закона и на добрите нрави;
- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване
нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит
№2348218/12.02.2021г., сключен между страните на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, вр.чл.21 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП;
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за
потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
10.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на
сумата;
- в условията на евентуалност – на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки /, представляваща недължимо платена сума
1
като възнаграждение за поръчител на основание чл.4, ал.1 от договор за
потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
10.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на
сумата;
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за
потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между нея и
ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита
сума в общ размер на 6626.88 лева, при получена сума от 4000.00 лева, при
ГПР 47.71%, ГЛП 39.65 %, срок на кредита от 24 месеца.
Отразено е, че въз основа на чл.4, ал.1 от договора, ищцата е сключила с
„ Ай тръст „ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел
обезпечаване на вече сключения договор за потребителски кредит.Сочи се, че
по договора за предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да заплати
сумата от 4997.28 лева, която сума била разпределена на 24 месечни вноски в
размер на 208.22 лева, включени и начислени към всяка една вноска по
договора за потребителски кредит.
Твърди се, че ищцата 19.03.2021г. е погасила предсрочно договора.
Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11 и ч19, ал.4 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за
потребителски кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗПК, като в тази връзка се излагат следните
основания:
- съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК , договорът за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му.В случая в процесния договор на дата
12.02.2021г. е бил посочен ГПР, но липсвали каквито и да било условия за
прилагането му.Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.Сочи се, че
нарушението е било още по съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя.Счита се, че визираната неяснота съществено ограничава правата
на ищцата и била основание за недействителност на договора;
- в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
2
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Сочи се, че в
случая има погасителен план, но същият не отговарял на условията на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК – в него липсвала задължителната информация по
ЗПК.Счита се, че доколкото в договора за потребителски кредит и договора
за гаранция е била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва,
такса гарант, то същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно
посочени с оглед тяхната периодичност.Сочи се, че така претендираната сума
по двата договора не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало
ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса
гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума.Това не било сторено от
кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща
дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща
сума.Това създавало невъзможност ищцата да разбере заплащаните от нея
вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и
на каква база.Сочи се, че посоченото се явявало още едно самостоятелно
основание за нищожност на договора за паричен заем;
- чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК сочел, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин.Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, като
спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.Сочи се, че в
процесния договор за потребителски кредит е била посочена само абсолютна
стойност на ГПР.Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият.Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент
на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – т.е., в посочената величина следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Доколкото
е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало
ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация,
какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва
и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани,Сочи се, че в
случая в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсвала.Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
3
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса.Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.От
изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, поради
което не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема.Отразено е, че след като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.Не било ясно посочената годишна лихва
в договор за паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР.По този начин потребителя е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.За да бъде спазена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР.Поставянето на заемателя в положение, че за да разбере действителния
размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем,
невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК;
- съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Сочи се, че заплащането
на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя.Доколкото сключването на договор за поръчителство
е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен - налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.;
- при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
4
ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на " Ай Тръст " ЕООД е " Кредисимо"
АД.Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато
е процесната.Следвало да се посочи, че печалбата на " Ай Тръст " ЕООД от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в
полза на едноличния собственик " Кредисимо " АД.С оглед това
обстоятелство можело да се направи заключение, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което
в последствие ще бъде разпределено като печалба на " Кредисимо " АД.Сочи
се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с " Кредисимо " АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на " Кредисимо " АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си.Със сключването на договор за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит
и договора за поръчителство;
- посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита
на потребителите.С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
сл.ЗЗП;
- следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение.Тази норма изрично
посочвала, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за
определяне на ГПР;
С оглед нищожността на договора за потребителски кредит се счита, че
ищцата не е следвало да заплати сумата за лихва и възнаграждение за
поръчителство в общ размер на 100.00 лева, а само главницата на основание
чл.23 от ЗПК, т.е. сумата от 100.00 лева, която ищцата е заплатила за лихва и
за възнаграждение за поръчител, следвало да бъде върната като получена без
правно основание съгладно чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност се счита, че клаузата на чл.4, ал.1 от
договора, въз основа на която бил сключен договорът за поръчителство е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
5
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:удостоверение №53737/30.05.2022г.; разписка; договор за
потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните;
приложение №1 към договора за потребителски кредит; договор за
предоставяне на поръчителство от 12.02.2021г.; приложение №1 към договор
за предоставяне на поръчителство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.
Със същия не се оспорва сключването на договор за потребителски
кредит №2348218/12.02.2021г. между страните за сума в размер на 4000.00
лева, при ГЛП - 39,65 % и ГПР в размер на 47,71 %.Сочи се, че съгласно
договора, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни
вноски от 276.12 лева.Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът е усвоил
сумата от 4000.00 лева и размер на застрахователната премия от 526.56 лева.
Сочи се, че ищецът се е задължил при кредит от 4000.00 лева да върне
сума в общ размер на 6626.88 лева.
Оспорват се обаче наведените от ищеца доводи за недействителност на
процесния договор, като се сочат следните аргументи:
- оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на договора
поради неспазване на изискванията на чл.11, т.9 от Закона за потребителския
кредит, кредиторът да включи в договорното съдържание условията за
прилагане на лихвения процент.Сочи се, че с преддоговорната информация до
знанието на ищеца ясно е доведено съдържанието на всяка една от клаузите
на договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от
главницата по кредита, така и като парични суми;
- оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на договора
поради неспазване на изискванията на чл.11, т.11 от ЗПК.В тази връзка е
отразено, че в т.10 от Приложение №1 към договора за кредит е
инкорпориран погасителен план, съдържащ броя на вноските, датите на
плащане на погасителните вноски / падежите /, компонентите на
погасителната вноска / главница и лихва /, както и общия размер на месечната
вноска.Прави се искане да се вземе предвид с оглед твърдението на ищеца, че
не е посочено а какъв размер е таксата, която дължи кредитополучателят, че
съгласно сключения договор за кредит, кредитополучателят не дължи такси.
Твърди се, че погасителния план има изискуемото се по закон
съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от
тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната
лихва, но дори да е нямало изготвен и приложен погасителен план, това не
водело до недействителност на договора на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК.Сочи се, че погасителният план не представлявал задължителен
атрибут от договора за потребителски кредит и неговото наличие не е
задължително.Не следвало да има и изискване за уточняване каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на възнаградителната
6
лихва и на другите разходи, още повече, когато се касае за фиксиран лихвен
процент, важим за целия период на действие на договора и се касае за
постоянна и непроменлива компонента.Размерът на възнаградителната лихва
бил установим чрез елементарни математически пресмятания, доколкото
месечната погасителна вноска се състояла само и единствено от два
параметъра - главница и договорна лихва.
Нямало допуснато нарушение по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, доколкото
изискването за погасителен план не е задължително според Директивата и
посоченото съдебно решение на СЕС по отправеното преюдициално
запитване, като е без значение от какви компоненти е съставен този
погасителен план.В случая тези компоненти са били и известни по основание
и по размер.Липсата на такава информация за погасителния план и
компонентите му не било основание за обявяване на договора за
потребителски кредит за недействителен;
- оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на договора
поради неспазване на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК.Не се споделят и
изложените в тази връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне
на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в
тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР.Сочи се, че
сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено
като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия.При
подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят С.
Николаева Георгиева е имала възможностите а) да избере необезпечен кредит,
б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора между него и кредитора „ Кредисимо " ЕАД,
като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице.Изборът на
физическото лице/кредитоискателя се отразявал в заявлението за кредит - в
т.ч. желан размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване ( дали
ще е обезпечен или необезпечен ), начин на усвояване и т.н..Общите условия
за предоставяне на кредити на „ Кредисимо " ЕАД ( раздел III, т.12 ) изрично
отразявали, че клиентът може ( т.е. има избор дали да предостави или да не
предостави обезпечение ).Предоставянето на обезпечение не било
задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника
нямало санкция ( неустойка или по - голям приложим размер на лихва ), ако
избере необезпечен кредит.Обезпечените и необезпечените кредити не се
отпускали по различен начин, не били два отделни кредитни продукта, а
представлявали индивидуално договорени клаузи, които не били пряко
свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване.Твърди се с оглед горното, че отпускането на договор за кредит не
е било обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство -
сключването на последния било възможност, а не задължително
условие.Допълнителен аргумент в тази насока било обстоятелството, че
договорът за кредит е сключен преди длъжникът да сключи договор за
поръчителство с различно от кредитора лице.Ето защо, за надлежното
7
спазване на изискванията на чл.19 от ЗПК включването в ГПР на разходите по
договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но
е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за
кредит.При сключването на договора за кредит за ответното дружество не е
била налице нито яснота дали длъжникът действително ще сключи договор за
предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри.
Не се споделят и изложените доводи, че ищецът е по някакъв начин
въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с „
Кредисимо " ЕАД.На ищеца е била предоставена предварително възможност
да се запознае с договора за потребителски кредит и приложението към него,
в които са посочени дължимите от ищеца на „ Кредисимо " ЕАД суми -
заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при
заявения период на погасяване, а именно 24 равни месечни вноски и общ
размер на всички плащания.
Счита се, че договорът за потребителски кредит и приложението към
него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и
формулирани, съгласно законовите изисквания.Видно от представените по
делото договор за потребителски кредит и СЕФ, предоставени на ищеца
предварително, размерът на потребителския кредит е 4000.00 лева / главница
/, при лихвен процент по кредита в размер на 39,65% и ГПР в размер на
47,71%.Съгласно тях, общият размер на кредита - главница, лихви и разходи
по кредита е в размер на 6626.88 лева при спазване на договореното
изплащане от 24 месеца, който размер не бил прекомерен, не противоречал на
закона и на добрите нрави.С цел яснота се сочи, при предсрочно погасяване,
което ищецът може да направи по всяко време, ще се дължи сумата само за
използвания период, което ясно е било написано и в договора за
потребителски кредит и приложения към него.
Счита се, че ответното дружество не е подвело ищеца, информацията не
е заблуждаваща, напротив - тя е фактически точна, като ищецът вземал
самостоятелно и информирано решение за сключването на договора за
потребителски кредит.
Сочи се, че след получаване на преддоговорната информация и
запознаване с всички условия във връзка с кредита ищецът е въвел
самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „ Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни
и приемам ОУ и Договора. ".Твърди се, че с това свое действие ищецът е
заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за
потребителски кредит, СЕФ и ОУ.Отразено е, че в резултат на това между „
Кредисимо " ЕАД от една страна и ищцата, в качеството й на
кредитополучател - от друга, е сключен договор за потребителски кредит
№2348218/12.02.2021г. във формата на електронен документ, а по смисъла на
чл.2, ал.1 от договора за потребителски кредит, неразделна част от него
представляват Приложение № 1 „ Условия на кредита ", СЕФ и ОУ.
8
Твърди се още, че сключеният от ищцата договор за предоставяне на
поръчителство е съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „ Ай
Тръст " ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „ Ай
Тръст " ЕООД.По силата на този договор срещу парична престация
дружеството „ Ай Тръст " ЕООД се е съгласило да сключи договор с „
Кредисимо " ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за
изпълнението на всички нейни задължения спрямо „ Кредисимо " ЕАД, както
и за всички последици от евентуално нейно неизпълнение.Твърди се, че
ищцата сама е сключила договора с „ Ай Тръст " ЕООД като от страна на
ответното дружество сключването на договор за предоставяне на
поръчителство не е поставяно като условие за сключване на договор за
кредит.
Към отговора са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:ОУ за предоставяне на кредити; договор за потребителски
кредит №2348218/12.02.2020г. и приложение №1 към него и СЕФ.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.От
процесуалния представител на същата са постъпили становища, с които
поддържат исковата молба, като посочват, че са предявили два иска –
установителен и осъдителен.На основание чл.214 от ГПК е направено искане
за увеличаване размера на предявения главен и в условията на евентуалност
иск с правно основание чл.55 от ЗЗД съответно от 100.00 лева на 357.79 лева
и от 50.00 лева на 208.22 лева.
С протоколно определение от дата 26.01.2023г. съдът е допуснал на
основание чл.214 от ГПК така направеното изменение в размера на исковете
по чл.55 от ЗЗД.
Ответното дружество също не се представлява.От същото е постъпило
писмено становище.От съдържанието на същото се установява, че ответното
дружество счита, че искането за увеличаване на размера на иска от страна на
ищеца е неоснователно и необосновано.В тази връзка се сочи, че видно от
приложената по делото справка от счетоводството на ответното дружество,
сумата в размер на 208.22 лева представлява погасена вноска по договор за
предоставяне на поръчителство, като същата е администрирана от ответното
дружество към дружеството поръчител и с нея е погасена вноска от
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, който бил
отделен договор от договора за потребителски кредит, сключен между
различни страни.Сочи се още, че сумата от 208.22 лева не е била заплатена от
ищеца по договора за предоставяне на кредит и ищецът няма основание да я
претендира от ответното дружество.Преви се искане на основание чл.253 от
ГПК да бъде изменено определението на съда в частта, в която е било
допуснато изменение на иска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД и да
се постанови ново, с което да се допусне изменение на иска за сумата от
149.57 лева.С депозираното становище се оспорват твърденията на ищеца,
като се прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
9
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 12.02.2021г., ищцата С. С. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г. по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 4526.56
лева, от които 4000.00 лева – кредит и 526.56 лева – застрахователна премия, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Съгласно чл.3 от договора, след подписването на договора от
кредитополучателя и при спазване на условията на т.3.1 от ОУ, кредитодателя
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
ОУ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на кредитодателя бакова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни
от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.Посочено е, че срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към
отношенията между страните по договора за потребителски кредит, се
прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.В чл.4, ал.2
от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал.1, изречение първо
срок кредитополучателя не предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитодателя, съответно
договорът за потребителски кредит няма да породи действие.В чл.4, ал.3 от
договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е четиринадесет дневен
от подаване на заявлението, както и, че ако заявлението не бъде одобрено до
изтичане на горепосочения срок, договорът не поражда деяствие между
страните.
Съгласно чл.6 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят погасява кредита съгласно Приложение №1 – условия на
кредита, представляващо неразделна част от договора, а съгласно чл.7 –
кредитополучателят има право по всяко време да погаси предсрочно изцяло
или частично задълженията си по договора за потребителски кредит при
условията на т.8.4.3. от ОУ.
Неразделна част от договора е Приложение №1, в което са посочени
10
условията на договора за кредит сключен между страните, а именно:
- вид на кредита – потребителски кредит с условие с погасителен план;
- кредитен продукт – „ кредисимо плюс „;
- общ размер на предоставения кредит – 4526.56 лева, от които 4000.00
лева главница на кредита и 526.56 лева – застрахователна премия;
- срок на кредита – 24 месеца;
- размер на погасителни вноски – 276.12 лева;
- лихвен процент по кредита – 39.65%;
- ГПР – 47.71%;
- общ размер на всички плащания – 6626.88 лева;
На същата дата – 12.02.2021г. между ищцата и „ Ай Тръст „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Ива Шаламанова – управител бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит
№2348218/12.02.2021г..
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за поръчителство, поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател,
по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.В чл.1, ал.2 е уговорено, че за поемане на задълженията
по ал.1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.
В чл.2, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който и
съгласно условията на договора за потребителски кредит, поръчителят ще
отговаря пред дружеството кредитодател за изпълнението на всички
задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски
кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по
договора за потребителски кредит, а в чл.2, ал.2 – че поръчителят е длъжен да
обезпечи изпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.В чл.2, ал.3 от договора за поръчителство е посочено,
че поръчителят ще отговаря пред дружеството кредитодател за изпълнението
на задълженията на потребителя по чл.2 до пълното погасяване на
задълженията на потребителя, произтичащи от договора за потребителски
кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за поръчителство, поръчителят е
длъжен при писмено поискване от страна на дружеството кредитодател да
плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит.
11
В чл.4, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят
има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора за
поръчителство, а в ал.2, че в случай, че поръчителят изпълни задължения на
потребителя по договор за потребителски кредит, поръчителят има право да
поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения, законната лихва върху платената сума от деня на плащането на
задълженията и разноските, които потребителят е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото от дружеството кредитодател искане за
плащане.
В чл.8, ал.4 от договора за поръчителство е предвидено, че потребителят
има право да заплаща възнаграждението, което дължи на поръчителя за
обезпечаване на изпълнението на задълженията му по договора за
потребителски кредит по банковата сметка на поръчителя или по банковата
сметка на дружеството кредитодател.В чл.8, ал.5 от договора за
поръчителство е уговорено, че дружеството кредитодател е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по договора за поръчителство и всички други
вземания на поръчителя по този договор.Уговорено е още, че в случай, че
платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към дружеството кредитодател и на задължението
на потребителя към поръчителя по договора за поръчителство, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.Съгласно чл.8,
ал.6 от договора за поръчителство, в случай на забава на потребителя за
плащане на възнаграждението по договора за поръчителство, потребителят
дължи на поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва,
заедно с всички направени от поръчителя разноски за събиране на това
вземане.
Неразделна част от договора за предоставяне на поръчителство е
Приложение №1, в което са посочени условията на договора за предоставяне
на поръчителство сключен между „ Ай Тръст „ ЕООД и ищцата, а именно, че
възнаграждението на поръчителя е в размер на 208.22 лева на месец за
периода на действие на договора за кредит, което се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план или
общо за 24 месеца – 4997.28 лева.
На ищцата бил предоставен и СЕФ, като от съдържанието на същия се
установяват обстоятелствата, посочени в погасителния план.В СЕФ е
отразено и, че кредитополучателят може по своя преценка да предостави
обезпечение на кредита – банкова гаранция или поръчителство.Посочено е, че
кредитът е с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39.65% и ГПР –
47.71%.Отразено е, че част от средствата по кредита, а именно застраховка в
размер на 526.56 лева, се превежда от кредитора по сметка на застрахователя
по застраховка, избрана от потребителя.
От счетоводството на ответното дружество е представена справка за
12
извършените плащания от страна на ищцата по процесния договор за
потребителски кредит.От същата се установява, че ищцата е направила
следните плащания - на 18.03.2021г. е внесла по кредита сума в размер на
4884.35 лева;
С горепосочената сума С. С. е погасила както следва:
- главница – 4526.56 лева;
- лихва – 109.06 лева;
- вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана
към „ Ай Тръст „ ЕООД – 208.22 лева;
- такси за предсрочно погасяване – 40.00 лава;
- други такси по тарифата на ответното дружество – 00.51 лева;
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за договор за потребителски кредит
№2348218/12.02.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й
на кредитополучател и ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД, в качеството
му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на
БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне
на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
13
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на
ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
14
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 47.71%.В действителност
обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /
поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер, предвид обстоятелството,
че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител е в общ размер по –
голям от размера на предоставения кредит, а именно 4997.28 лева.По този
начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на
законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 4997.28 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
договора за заем ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за
кредит да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото
в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител,
заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на
ГПР.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които
е сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
15
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив,
ищцата попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва
с потребителска защита.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
С оглед основателността на главния иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11,
вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск
за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за
потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.21 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то
и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника.В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически
свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както вече беше отбелязано, от съдържанието на договора се
установява, че ако кредитоискателят заяви обезпечение чрез поръчителство и
то с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител, то заявлението му
за сключване на договора за кредит ще бъде разгледано в рамките на 48 часа
от подаване на заявлението, като в този случай срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита е 24 часа.Ако обаче кредитоискателят не
заяви, че желае да се ползва от горното обезпечение чрез поръчителство,
заявлението му за сключване на договор ще бъде разгледано в рамките на 14
дни от подаването му.От гореизложеното може да бъде направен извод, че
разликата в срока за отпускане на кредит при заявено поръчителство и при
16
незаявено такова, превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита в кратки
срокове, като тук следва да се вземе предвид и характера на процесния
кредит, а именно същият е от категорията на т.н.„ бързи кредити „, при които
кредитоискателят разчита да получи паричните средства които е заявил в
сравнително кратък срок, какъвто не му се предоставя дори ако избере да
предостави банкова гаранция.Т.е. в случая, единствената възможност за
кредитоискателя да получи заявения от него кредит в сравнително кратък
срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя.
Също така от приложения по делото СЕФ може да се направи извод, че
кредитът може да бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение –
банкова гаранция или поръчителство по избор и преценка на
кредитополучателя, без изрично в СЕФ да е посочено, че поръчителството е
възмездно и за него ще се дължи възнаграждение и неговия размер, както и не
е посочено, че кредитът може да бъде отпуснат и без
обезпечение.Предоставянето на обезпечение по чл.4, ал.1 от договора за
кредит е било задължително условие за сключването на договора, поради
което сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит.Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да чака одобрение на
кредит 14 дни, би имало за последица анулиране на заявката за кредит,
респективно до невъзможност да се сключи договор за кредит.Това води до
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението.От клаузите в договора може да се направи извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл.16 от
ЗПК, съгласно който доставчикът на финансова услуга сам оценява
платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита, съответна
на получените гаранции.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
Двата договора следва да се разгледат като едно цяло.Тази
обусловеност на първо място се установява от обстоятелството, че в договора
за предоставяне на кредит се съдържа уговорка за приоритетно разглеждане
на заявлението за предоставяне на кредит при сключване на договор за
предоставяне на поръчителство от кредитополучателя с одобрено от
кредитора юридическо лице – поръчител.На второ място се установява от
17
обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи ден, както и
от обстоятелството, че е налице изрична уговорка за приоритетно изплащане
на възнаграждението за поръчителството преди това по основното
възнаграждение по договора за потребителски кредит.Също така, при
служебно извършена справка в ТР по партидата на кредитора и поръчителя се
уставовява, че същите са свързани дружества – едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител - „ Ай Тръст „ ЕООД е ответното
дружество кредитодател - „ Кредисимо „ ЕАД.Това обстоятелство налага
извод, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните такси по
договора за предоставяне на поръчителство още към момента на сключването
на договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР.Също така с
оглед уговореното в чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство,
а именно, че ответното дружество е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението на последния по договора за предоставяне на
поръчителство, също води до извода, че този разход в полза на поръчителя е
бил известен на кредитора.Последното се установява и от факта, че именно
дружеството кредитодател е изпратило на ищцата общия погасителен план, в
който е било включено възнаграждението за поръчител, разпределено на 24
месечни вноски от по 484.34 лева всяка.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
18
възнаграждение за поръчителство в размер по – голям от отпуснатия кредит
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното главния иск по чл.26 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединения с него иск.Също така следва да се
отбележи, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне
на поръчителство се намират във взаимовръзка помежду си и последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията, което прави и договорът за
поръчителство нищожен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в настоящия
случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в размер на
4526.56 лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, както и други такси, предвидени
в договора.Тук следва да се отбележи, че по делото не са представени каквито
и да е доказателства, за извършени разходи от ответното дружество, за които
се начисляват такси по тарифата.
От представената от ответното дружество справка се установи, че
ищцата е направила вноски по кредита в общ размер на 4884.35 лева.С оглед
уважаване на иска за нищожност на договора, като платени без основание в
случая се явяват вноските за лихва в размер на 109.06 лева, вноската по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 208.22 лева, вноската,
представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита и удържаната
сума за други такси по тарифата на ответното дружество в размер на 40.51
лева.Или общо платената от ищцата без основание сума по договора за
потребителски кредит е в размер на 357.79 лева, поради което главния иск по
чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер, поради което същия
следва да се уважи.
Следва да се отбележи, че представената от ответното дружество
справка е признание от страна на последното, че сумата от 4884.35 лева е
платена от ищцата по договора за кредит по неговата сметка.След като сумата
е преведена по неговата сметка и не се установява основание за заплащането
на част от нея, а именно на 357.79 лева, то последната се явява недължимо
платена и подлежи на връщане от ответното дружество, което неоснователно
се е обогатило с тази сума, а обстоятелството, че според собственото му
счетоводство сумата по възнаграждение за поръчителство то е превело на
трето лице, касае вътрешните му отношения с това лице.
19
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявените искове в общ размер на 100.00 лева, които
следва да бъдат внесени по сметка на РС – Оряхово.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие при
дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск ще
е в размер на 400.00 лева.Искът за нищожност на потребителския договор
също следва да бъде оценен по гореизложените правила с оглед
обусловеността на двата иска.Съдът след като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото намира, че на процесуалния представител на
ищцата следва да се определи възнаграждение в размер на 800.00
лева.Настоящият съдебен състав счита, че така определеното възнаграждение
не е прекомерно, тъй като в случая е осъществена реална адвокатска защита -
подаване на искова молба и представителство в производството чрез подаване
на писмено становище.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски
кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между С. В. С., ЕГН:********** от
с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 и „ Кредисимо „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша
„ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от
С.Р.Я. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Кредисимо „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша
20
„ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от
С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца,
ул.“ Васил Левски „ №22 сума в размер на 357.79 лева / триста петдесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки /, представляваща платена без
основание сума по недействителен договор за потребителски кредит
№2348218/12.02.2021г., сключен между „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда
А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от С.Р.Я. и С. В. С.,
ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2022г.
/ видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес
център „ България „, представлявано от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС – Оряхово сума в размер на 100.00 лева / сто лева /, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Кредисимо „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано
от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК – Пловдив, сума в размер на
800.00 лева / осемстотин лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
21