Р Е
Ш Е Н
И Е № 260165
29.10.2020 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията
гр. д. № 1154 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД от Я.Р.С.,*** против „Български пощи“ ЕАД –София за сумата 1250 лева,
предявен като частичен иск от общо 5100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че е адвокат от 2014 година. С
Договор за правна помощ и съдействие от 2019 год. бил упълномощен от негов
близък Т.М.М., на когото поел защитата и процесуално представителство пред ВКС
на РБ. Следвало да подаде касационна жалба против въззивно решение, постановено
против доверителя му, и изготви
изложение на касационни основания, съгласно нормата на чл.284, ал.1, т.3
от ГПК. След подаване на касационната жалба изготвил изложението на
касационните основания и изпратил същите самостоятелно по пощата, чрез Пощенска
станция –Хасково, ********. Писмото изпратил в срок, съгласно указанията на
съда за отстраняване на нередовностите по касационната жалба . Останал силно
изненадан, когато след определено време получил отговор от ВКС, че му се връща
касационната жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите по нея,
вместо да получи отговор дали е допуснато касационно обжалване или не.
Основанието на ВКС за връщане на касационната жалба било именно, че не са
отстранени в срок нередовностите по нея, които представляват неприлагане на
изложение на касационните основания. След като направил справка и проверка в
пощенския клон, ищецът получил отговор, че поради неизяснени обстоятелства
доставката на писмото му не може да бъде удостоверено и същото се счита за
изгубено. На практика това означавало, че писмото не е било изпратено въобще.
Ищецът твърди, че в дългогодишната си практика на адвокат и на юрист от 2000
година за пръв път му се случвало надлежно подадено писмо да не бъде изпратено
до адресата. Заявява, че от цялата ситуация останал силно огорчен и възмутен,
доколкото се злепоставял като защитник на страна, спрямо която е поел договорни
задължения да я защитава пред съд.Твърди, че от това са настъпили особено
вредни последици за самата страна, която го е ангажирала като адвокат, но
тежките морални последици били за него. От една страна случаят влошил силно
отношенията с клиента му, а от друга случаят станал обществено известен сред
колегите на ищеца - адвокатите от АК-Хасково, което особено тежко преживял.
Започнали успокоителни думи от страна на колегите му, но не били малко и тези,
които го иронизирали, че е неспособен да изпрати едно писмо, имало и остри, и
дори злобни подмятания и забележки. Всичко това
създало у ищеца емоционален дискомфорт, неприятни усещания, а дори на моменти
губел желание да упражнява по-нататък професията. Счита, че с поведението си
ответникът е причинил значителни морални вреди, поради което моли съда да
постанови решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати исковата
сума, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че отношенията с ищеца следва да
се уреждат по специалния закон - Закона за пощенските услуги и не може да бъде
приложен общия закон -ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай, че искът
бъде уважен, то същият следвало да бъде уважен в намален размер поради неговата
прекомерност. Твърди още, че с поведението си ищецът също е допринесъл за
настъпването на неблагоприятните последици. Ответникът също претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и
зависимост, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът
в качеството си на адвокат и процесуален представител на лицето Т.М.М. е
изготвил Касационна жалба срещу Решение № 1866/14.03.2019г., постановено по В.гр.д.№ 13224/2018г. по описа
на Софийски градски съд. Безспорно е още, че така изготвената касационна жалба
е била депозирана в Софийски градски съд по делото – В.гр.д.№ 13224/2018г. с
вх.№ 3978/30.04.2019г. Към касационната
жалба ищецът в качеството си на адвокат не бил приложил задължителното
Изложение на касационните основания, които следва да придружават всяка
касационна жалба по смисъла на чл.280 от ГПК, както и държавна такса в размер
на 30 лева за допускане на касационното обжалване. Няма спор, че ищецът е бил
своевременно уведомен от съда /СГС/ за така констатираните недостатъци на
депозираната касационна жалба и му е бил даден срок за тяхното отстраняване.
От представеното
Определение № 3027/20.09.2019г. съдът установи, че с Разпореждане №
21754/04.07.2019г., постановено по В.гр.д.№ 13224/2018г. съдът /СГС/ е върнал
касационната жалба срещу Решение № 1866/14.03.2019г., поради неотстраняване на
нередовностите по касационната жалба в срок. Установява се още, че Разпореждане
№ 21754/04.07.2019г. за връщането на касационната жалба е било обжалвано от
ищеца пред Софийския апелативен съд, който със свое Определение №
3027/20.09.2019г. е потвърдил Разпореждането за връщане на касационната жалба. В
мотивите си съдът е приел, че действително касаторът не е отстранил в срок
констатираните от администриращия съд нередовности, въпреки дадените му
конкретни, точни и ясни указания.
По делото се представи Известие за доставяне с
получател на пратката Софийски градски съд - мл.съдия С. А. и подател на
пратката гр.Х., Я.Р.С., от което съдът установи, че пратката е била
доставена на получателя на 26.07.2019г.
Като доказателство
съдът прие и Писмо, изх.№ 94-Я-10/21.08.2019г. на Български пощи, от което се
установява, че по повод постъпила рекламация от страна на ищеца е била
извършена проверка за движението на препоръчана пратка с баркод PS63030013IWB, подадена на 06.06.2019г. В
писмото се посочва, че подадената на 06.06.2019г. пратка е постъпила в
Български разменен сортировачен център – гр.София на 08.06.2019г. и е
експедирана към Софийска пощенска станция, но поради неизяснени обстоятелства
доставката на пратката не може да бъде удостоверена и същата се счита за
загубена. В същото писмо ответникът поднася извинение на подателя на пратката -
ищецът по делото и му съобщава, че ще бъде обезщетен на основание т.60 от „Общи
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенските
парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД. Посочено е, че дължимото
обезщетение е в размер на 16.40 лева.
По делото съдът
допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид.
Д.О., без родство със страните, се установява, че ищецът през лятото на 2019
година поел защитата на лицето Т. М., който дотогава бил представляван по
делата си от друг адвокат. Ищецът поел защитата по делата на М., тъй като бил
убеден, че правото е на негова страна и ще успее да ги доведе до положителен
резултат, като обжалва решението на въззивната инстанция пред ВКС. По-късно
свидетелят разбрал, че касационната жалба, изготвена от ищеца, била върната поради
неотстраняване на нередовности по нея. Ищецът приел много тежко това - че е
загубил делото, макар той да направил всичко необходимо. Освен това историята
станала достояние на голяма част от адвокатите в града и имало колеги, които не
били толкова добронамерени. Ищецът според свидетеля преживял много тежко този
момент, претърпял емоционален срив, в семейството му също дълго време имал
проблеми по темата.
Разпитана бе и
свид.Ж. С. - съпруга на ищеца. Същата твърди, че случаят с изпратената, но недоставена
пратка, се отнасял до делото на сина й. Съпругът й Я.С. поел защитата и
направил необходимото в срок да изпрати документите, но по-късно станало ясно, че
пратката не е доставена на получателя. Направили справка в пощенския клон, откъдето
им отговорили, че пратката е загубена. Интересът по делото бил доста голям - за
около 15 000 лева, като синът й останал силно разочарован. Усещала се една
обвинителна нотка спрямо ищеца, макар според свидетелката той да нямал никаква
вина. Това отношение естествено се отразило негативно на ищеца, който престанал
да спи и станал неспокоен. По-късно й споделил, че случаят станал известен между колегите му адвокати и
това още повече го притеснявало. Отразило се и на клиентите, като според
свидетелката имало отлив.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира, че се налага обоснован извод за основателност на
исковата претенция.
За да бъде уважен осъдителен иск за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да се установи възлагане на
работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка
между деянието и вредата, деянието да е от изпълнение на възложената работа или
по повод изпълнението на същата, вина на извършителя. Вината на извършителя се
предполага /арг. чл.45, ал.2 от ЗЗД/, а останалите условия подлежат на доказване
от ищеца.
Съдът приема за безспорно
установено по делото, че ищецът е изпратил Изложение на касационните основания
по касационна жалба против Решение № 1866/14.03.2019г. по В.гр.д. №
13224/2018г. по описа на Софийски градски съд.
Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и ответникът ще отговаря не заради
своя вина, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или
други лица, на които е възложил работата. В тази насока съществен елемент е и
да бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършването на
възложена работа. От всички събрани доказателства в тази насока съдът счита, че
може да се направи подобен извод. По несъмнен начин се установи, че пратката, съдържаща изложение
на касационните основания, е била подадена на 06.06.2019г. в Пощенска станция
гр.Хасково 3 към „Български пощи“ ЕАД, в каквато насока е писмото на ответника
до ищеца /л.15 от делото/. „Български
пощи“ ЕАД не е упражнило достатъчен контрол върху лицата, на които е възложило
извършването на работата /дейностите по сортиране и доставяне на препоръчани
пратки/ и така се е стигнало до изгубване на пратката. Налице е и причинна
връзка между поведението на ответника в качеството му на възложител на работа,
вследствие действията на негови работници, и настъпилите вреди. Ответникът „Български
пощи“ ЕАД можеше да обори презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, ако беше
установил, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от
лицата, на които е възложил работата по сортиране и размяна /доставяне/ на
препоръчани пратки, или че вредите не са причинени от противоправно поведение
на натовареното лице, или пък че не са извършени по повод или при изпълнение на
работата. Същият обаче не стори това. В този смисъл, след като се
установи по несъмнен начин настъпването на вредите да е станало именно в
резултат на деяние като проява на човешка постъпка, респективно причинната
връзка между тях, може да се приеме, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. С оглед на
така приетата фактическа обстановка, според съда се налага извода, че ищецът
проведе пълно и главно доказване на своя иск против ответника „Български пощи“
ЕАД. Събраните по делото доказателства сочат на виновно поведение от работници
на ответника, на които е била възложена работа, при изпълнението на която са
настъпили вредите. С
оглед всичко изложено, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране
на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника при условията на чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че искът
е основателен и следва само да се определи размера на дължимото обезщетение при
спазване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - за справедливо репариране на
настъпилите вреди. В тази връзка съдът намира за
неоснователни наведените от ответната страна доводи за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Събраните писмени и гласни доказателства не
могат да обосноват извод в такава насока, поради което и твърденията за наличие
на съпричиняване остават непотвърдени с конкретни доказателства, от които да се
направят подобни изводи. Ето защо, съдът счита, че не е налице съпричиняване от
пострадалия за настъпване на вредите.
С оглед всичко прието, съдът намира, че сумата от 500
лева е напълно достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди. Безспорно съдът намира, че такива се доказаха от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, а така също съдът счита, че
изпратеното от ответника писмо до ищеца, с което му се поднася извинение за
недоставената по негова вина пощенска пратка, би могло да се приеме и като вид
признание на исковата претенция.
Съдът не споделя
направените от ответника възражения, че отношенията между страните следва да се
уреждат по специалния закон - Закона за пощенските услуги и не е допустим общия
исков път. Според чл. 1 от ЗПУ този закон урежда обществените отношения,
свързани с извършването на пощенски услуги и в следващите негови разпоредби са уредени начините, сроковете
и т.н. във връзка с тези услуги. Според същия услугите следва да се извършват в
посочените срокове /чл.21, ал.1 т.5/, но, когато видно това не е било сторено, съдът
счита, че няма законова пречка лицето, което е засегнато от неправомерните
действия на ответника, да потърси защитата си по ред и начин, който той има
право да избере. В чл.85 от ЗПУ са уредени случаите, когато „Български пощи“ ЕАД
носят отговорност пред своите потребители. В ал.4 на този текст е посочено, че
размерът на обезщетението е съгласно Общите условия, но в същите никъде не е
посочен действително дължимия размер на обезщетение, нито дали такова се дължи
за претърпени материални или морални вреди. И още нещо. Разпоредбата на чл.86,
ал.5 от ЗПУ не изключва приложението на общия исков път. Ето защо съдът намира,
че няма пречка ищецът да търси защита на
своите права по общия исков ред, тъй като е негово право да избира как да се
защити.
Поради изложеното,
предявения иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 500 лева, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 1250 лева /предявен като частичен
иск от общо 5100 лева/, да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На
ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и
разноските в настоящото производство, произтекли от внесена държавна такса в
размер на 50 лева и платено адвокатско възнаграждение – 320 лева, които,
определени съразмерно с уваженото вземане, възлизат на 148 лева. Съдът намира за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Същото е 320 лева и е в съответствие с нормите на НИД на
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
/чл.7, ал.2, т.2/ - „ при интерес от 1 000 лева до 5000 лева – 300 лева +
7 % за горницата над 1000 лева“. Настоящото дело е с интерес 1250 лева, поради
което претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 320 лева не
се явява прекомерно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 60 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковата претенция, като при присъждането им съдът взе
предвид възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда, а именно
сумата от 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, район Студентски, ж.к. „Студентски град“, ул.“Академик
Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, да заплати на
Я.Р.С., ЕГН **********,***, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, като иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 1250 лева /предявен като частичен иск от общо 5100 лева/, като
неоснователен - отхвърля.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, район Студентски, ж.к. „Студентски град“, ул.“Академик
Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, да заплати на
Я.Р.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 148 лева, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Я.Р.С., ЕГН **********,***, да заплати на Български
пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Студентски,
ж.к. „Студентски град“, ул.“Академик Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, разноски по
делото в размер на 60 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Е.С.