Р
Е Ш Е
Н И Е № 131
гр.
София, 30.07.2013 г.
В И М
Е
Т
О
Н А Н А
Р
О
Д
А
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Магдалена Букина, като
разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 9 по описа за 2013
година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и следв. от Търговския
закон.
Постъпила е молба от „Б.г.” ЕООД, ЕИК ., представлявано
от управителя М.– .а, за откриване на производство по несъстоятелност на „А.”
ООД, ЕИК ., представлявано от управителя Л.
В молбата се твърди, че длъжникът дължи на кредитора
суми в общ размер на 1440220.83 лв., произтичащи от договор от 02.01.2011 г. за
доставка на промишлен газьол, пропан-бутан, евро-дизел и автомобилен бензин.
Кредиторът претендира неплатежоспособност /чл. 608,
ал. 1, т. 1 ТЗ/ на длъжника – невъзможността му да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011
г., евентуално – свръхзадълженост /чл. 742, ал. 1 ТЗ/, с начална дата на
свръхзадължеността 01.06.2012 г.
Длъжникът, чрез процесуалния си представител адв. П.,
който е изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в с. з. на
12.03.2013 г. изразява становище за основателност на молбата, като признава, че
длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Видно от представения с молбата договор № 10020/02.01.2011
г., сключен между кредитора като продавач и длъжника като купувач, предмет на
същия е покупко-продажбата на нефтопродукти, подробно описани в т. 2 от договора, произведени от „Л.” АД,
доставяни от продавача с цел реализацията им от купувача. В договора са
уговорени количествата и качеството на продуктите, цената и начина на плащане, условията
за доставка, обезпечаването на плащането, неустойката за забава, както и други клаузи
на договора. Представени са с молбата и 23 бр. фактури, издадени във връзка с
така описания договор. Представено е и потвърждение на разчети с дата
11.10.2012 г., изходящо от длъжника и адресирано до кредитора, за общата сума
от 1440220.83 лв.
От заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, се установява следното: по данни от
счетоводството вземането на кредитора „Б.г.” ЕООД към длъжника „А.” ООД по 24
бр. фактури за доставка на стоки – горива, и искания за начислени неустойки при
условията на договора, сключен между страните, е в размер на 1467980.67 лв.,
като вземанията са формирани от 15 фактури за доставка на горива и 9 искания за
начислени лихви за забавено плащане; до м. октомври
В хода на делото не са ангажирани доказателства от
длъжника относно наличието на отчетените в баланса като парични средства на
каса суми.
Същевременно с молба, депозирана на 17.06.2013 г.,
процесуалният представител на длъжника е признал изрично, че финансовото
състояние на дружеството е такова, каквото е установено от вещото лице на база
ГФО за
От представените уведомления и приложения към тях,
депозирани от „С.” АД, „ОББ” АД и „Ю.Б.” АД, изискани от съда с оглед
изложеното от вещото лице, че няма данни за изискуемостта на дългосрочните
кредити на длъжника, се установява, че: първото просрочие по договора за
револвиращ кредит за оборотни средства в размер на 1000000, сключен със „С.”
АД, е на 31.10.2011 г., а предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила
на 11.01.2012 г.; сключеният с „ОББ” АД договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта с предоставен
кредит в размер на 50000 лв. е станал предсрочно изискуем поради просрочие на
03.01.2012 г.; четирите договора за кредит, сключени с „Ю.Б.” АД, са станали
предсрочно изискуеми съответно на 14.06.2012 г., 14.01.2012 г., 15.02.2012 г. и
15.02.2012 г.
Съобразно така постъпилата информация вещото лице в о.
с. з. на 18.06.2013 г. е уточнило, че датата 31.12.2011 г. е началната дата на неплатежоспособност
на дружеството.
С определение, постановено в о. с. з. на 18.06.2013 г.,
съдът е определил сумата от 6000 лв., която трябва да бъде предплатена от
кредитора в двуседмичен срок от датата на заседанието, за да бъде открито
производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски за
производството. Съдът е указал на кредитора, чрез процесуалния му представител,
че при неизпълнение на горното в срок ще настъпят последиците на чл. 632, ал. 1 ТЗ. До изтичане на указания срок сумата не е внесена.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
За да постанови решение, с което да открие
производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените
материално-правни предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно чл. 742,
ал. 1 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си
– кредиторът следва да установи
наличието на материално-правните предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1,
съответно чл. 742, ал. 1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка, съответно – че имуществото на
длъжника не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, а длъжникът
следва да установи, че затрудненията му са временни или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи наличието на твърдяното с молбата за откриване на
производство по несъстоятелност изискуемо парично задължение на длъжника по
търговска сделка. Длъжникът е изложил становище за основателност на молбата и е
признал, че е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост, като
финансовото състояние на дружеството е такова, каквото е установено от вещото
лице на база ГФО за
С оглед изложеното и тъй като длъжникът не установи,
че е платил дължимите суми, неплатежоспособността му се предполага /чл. 608,
ал. 2 ТЗ/ - длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични задължения по
търговска сделка. Законовата презумпция не бе оборена, напротив – длъжникът
призна изпадането си в неплатежоспособност и свръхзадълженост, поради което на
основание чл. 607а ТЗ съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника и
да открие производство по несъстоятелност на същия.
Съдът следва да определи датата 31.12.2011 г. за
начална дата на неплатежоспособността, тъй като по делото бе установено, че от този
момент цялото имущество на длъжника е станало недостатъчно за покриване на
паричните му задължения /макар към тази дата задълженията по банковите кредити
още да не са били станали изцяло предсрочно изискуеми, длъжникът вече не е бил
в състояние да ги обслужва като плаща месечните вноски за погасяването им, а
към тази дата той вече не е бил в състояние да изпълнява и задълженията си по
договори за доставка, в т. ч. към кредитора, подал молбата за образуване на
производство по несъстоятелност/.
С оглед горното и обстоятелството, че второто,
посочено в молбата, основание за откриване на производството по несъстоятелност
– свръхзадълженост, е поддържано при условията на евентуалност, не следва да се
коментира наличието или липсата на материално-правните предпоставки на чл. 742,
ал. 1 ТЗ.
В хода на производството по делото се установи, че длъжникът
не разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски
по несъстоятелността – вещото лице не установи наличието на такова /доколкото
не се установи, че отчетените в баланса като парични средства на каса суми са действително
налични/, процесуалният представител на длъжника е депозирал молба, в която
уведомява съда, че дружеството не е изготвяло ГФО за
Воден от горното и на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „А.” ООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Независимост”, комплекс
„Гайдарец”, ет. 2, представлявано от управителя Л., с начална дата 31.12.2011 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на „А.” ООД, ЕИК .
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на
общ запор и обща възбрана върху цялото
имущество на „А.” ООД, ЕИК .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността
на предприятието на „А.” ООД,
ЕИК .
ОБЯВЯВА
„А.” ООД, ЕИК . несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата
на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно – „А.” ООД, ЕИК .– в
несъстоятелност”.
СПИРА
производството по т. д. н. № 9/2013
г. по описа на Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от вписването му в търговския регистър.
Решението незабавно да се изпрати за вписване в търговския регистър.
Решението да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. ТЗ на Софийски
окръжен съд.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Делото да се
докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в
търговския регистър.
СЪДИЯ: