Решение по дело №9/2013 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 131
Дата: 30 юли 2013 г.
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20131800900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 131

 

 гр. София, 30.07.2013 г.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 9 по описа за 2013 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и следв. от Търговския закон.

Постъпила е молба от „Б.г.” ЕООД, ЕИК ., представлявано от управителя М.– .а, за откриване на производство по несъстоятелност на „А.” ООД, ЕИК ., представлявано от управителя Л.

В молбата се твърди, че длъжникът дължи на кредитора суми в общ размер на 1440220.83 лв., произтичащи от договор от 02.01.2011 г. за доставка на промишлен газьол, пропан-бутан, евро-дизел и автомобилен бензин.

Кредиторът претендира неплатежоспособност /чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ/ на длъжника – невъзможността му да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г., евентуално – свръхзадълженост /чл. 742, ал. 1 ТЗ/, с начална дата на свръхзадължеността 01.06.2012 г.

Длъжникът, чрез процесуалния си представител адв. П., който е изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в с. з. на 12.03.2013 г. изразява становище за основателност на молбата, като признава, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представения с молбата договор № 10020/02.01.2011 г., сключен между кредитора като продавач и длъжника като купувач, предмет на същия е покупко-продажбата на нефтопродукти, подробно описани  в т. 2 от договора, произведени от „Л.” АД, доставяни от продавача с цел реализацията им от купувача. В договора са уговорени количествата и качеството на продуктите, цената и начина на плащане, условията за доставка, обезпечаването на плащането, неустойката за забава, както и други клаузи на договора. Представени са с молбата и 23 бр. фактури, издадени във връзка с така описания договор. Представено е и потвърждение на разчети с дата 11.10.2012 г., изходящо от длъжника и адресирано до кредитора, за общата сума от 1440220.83 лв.    

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява следното: по данни от счетоводството вземането на кредитора „Б.г.” ЕООД към длъжника „А.” ООД по 24 бр. фактури за доставка на стоки – горива, и искания за начислени неустойки при условията на договора, сключен между страните, е в размер на 1467980.67 лв., като вземанията са формирани от 15 фактури за доставка на горива и 9 искания за начислени лихви за забавено плащане; до м. октомври 2011 г. длъжникът е плащал регулярно задълженията си по доставките на горива, но от края на м. октомври 2011 г. е започнал да преустановява плащанията си и по счетоводни данни последното плащане по фактури, осчетоводено с ефективна дата, е на 30.12.2011 г.; общо задълженията на „А.” ООД към финансови институции /по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта, сключен с „ОББ” АД, договор за револвиращ кредит за оборотни средства, сключен със „С.” АД, два договора за предоставяне на кредитна линия, сключени с „Ю.” АД, договор за финансов лизинг, сключен с „Х.” ЕООД, договор за финансов лизинг, сключен с „И.” ЕАД, договор за лизинг, сключен с „И .” ЕООД, договор за лизинг, сключен с „Л.” ЕАД, договор за предоставяне на кредитна линия в рамките на целево финансиране, предоставено от „Ю.” АД и кредит в евро за сумата от 558060.37 евро с левова равностойност 1091471.21 лв., за който е записано, че е към „БПБ – П.” АД, но данни, съдържащи информация относно осчетоводеното задължение, на експерта не са предоставени/ са в размер на 4838813.30 лв.; салдото на задълженията към доставчици по данни от извлечение от сметка е в размер на 3668273.76 лв., което не кореспондира с баланса; публично-правни задължения на дружеството - за 2011 г. по сметки от 461 до 468 - осигурителни задължения, е отразена общата сума от 187120.24 лв.; задължения към персонала – в размер на 90391.76 лв.; данъчни задължения: за ДДС, печалба, данък върху доходите на физически лица и др., са в общ размер от 172072.80 лв.; други задължения до 1 година - по доверителна сметка общо по извлечение от сметка за сумата от 907371.46 лв.; стойността на наличното имущество на длъжника по баланса към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е в общ размер от 9384615.69 лв., като вещото лице е посочило, че ако се приеме, че през 2011 г. дългосрочните дългове към банки са станали изискуеми /тъй като към момента на изготвяне на заключението по делото не е имало такива данни/, от тази година дружеството е декапитализирано, а видно от финансовия му резултат за същата година, дружеството има загуба; приходите от продажба са драстично намалели съобразно оборотите, които дружеството отчита - от 34939 лв. през 2010 г., 14285 лв. през 2011 г., до 3217 лв. през 2012 г., като към момента на изготвяне на заключението в счетоводството на дружеството няма данни длъжникът да извършва дейност и да има месечни приходи от такава; считано от 2011 г., приходите не са достатъчни за покриване на задълженията; пасивите на длъжника - краткосрочни задължения, считано от 2011 г., надвишават краткотрайните активи; търговецът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения и в случай, че се прехвърлят дългосрочните дългове към банките в перо „краткосрочни”, не могат да се покрият текущите активи; длъжникът не притежава ликвидно /продаваемо/ имущество - активи, продажбата на което не би затруднила нормалната дейност на търговското предприятие; считано от 31.12.2011 г., при условие, че се установи изискуемост на банковите задължения, дружеството е неплатежоспособно; задълженията на длъжника нямат временен характер; длъжникът е разплащал кредитните си задължения, но поради блокиране на сметки от страна на ТД на НАП е в невъзможност да отчита приходи, губи клиенти и считано от края на 2011 г. е в невъзможност да обслужва задълженията си; с наличните краткотрайни активи по баланс, като се отчете ръста и на вземанията от 2011 г., към датата на завеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност имуществото не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите; според данните от представените по делото ГФО и оборотни ведомости дружеството декларира достатъчно налични парични средства и не посочва блокирани такива и се поддържа висока касова наличност, но експертът изразява съмнение относно достоверността на информацията и посочва, че ако съдът приеме отчетените в баланса суми за действително налични и на разположение на длъжника, може да се направи извод, че длъжникът разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността - парични средства на каса; експертът обаче не се ангажира /вж. отговора на задача 3/ с извод за наличност на парични средства на каса в посочения в баланса размер, тъй като не ги е видял. 

В хода на делото не са ангажирани доказателства от длъжника относно наличието на отчетените в баланса като парични средства на каса суми. 

Същевременно с молба, депозирана на 17.06.2013 г., процесуалният представител на длъжника е признал изрично, че финансовото състояние на дружеството е такова, каквото е установено от вещото лице на база ГФО за 2011 г.

От представените уведомления и приложения към тях, депозирани от „С.” АД, „ОББ” АД и „Ю.Б.” АД, изискани от съда с оглед изложеното от вещото лице, че няма данни за изискуемостта на дългосрочните кредити на длъжника, се установява, че: първото просрочие по договора за револвиращ кредит за оборотни средства в размер на 1000000, сключен със „С.” АД, е на 31.10.2011 г., а предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 11.01.2012 г.; сключеният с „ОББ” АД договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта с предоставен кредит в размер на 50000 лв. е станал предсрочно изискуем поради просрочие на 03.01.2012 г.; четирите договора за кредит, сключени с „Ю.Б.” АД, са станали предсрочно изискуеми съответно на 14.06.2012 г., 14.01.2012 г., 15.02.2012 г. и 15.02.2012 г.  

Съобразно така постъпилата информация вещото лице в о. с. з. на 18.06.2013 г. е уточнило, че датата 31.12.2011 г. е началната дата на неплатежоспособност на дружеството.

С определение, постановено в о. с. з. на 18.06.2013 г., съдът е определил сумата от 6000 лв., която трябва да бъде предплатена от кредитора в двуседмичен срок от датата на заседанието, за да бъде открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски за производството. Съдът е указал на кредитора, чрез процесуалния му представител, че при неизпълнение на горното в срок ще настъпят последиците на чл. 632, ал. 1 ТЗ. До изтичане на указания срок сумата не е внесена.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно чл. 742, ал. 1 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът следва да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1, съответно чл. 742, ал. 1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, съответно – че имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на твърдяното с молбата за откриване на производство по несъстоятелност изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка. Длъжникът е изложил становище за основателност на молбата и е признал, че е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост, като финансовото състояние на дружеството е такова, каквото е установено от вещото лице на база ГФО за 2011 г.

С оглед изложеното и тъй като длъжникът не установи, че е платил дължимите суми, неплатежоспособността му се предполага /чл. 608, ал. 2 ТЗ/ - длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични задължения по търговска сделка. Законовата презумпция не бе оборена, напротив – длъжникът призна изпадането си в неплатежоспособност и свръхзадълженост, поради което на основание чл. 607а ТЗ съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника и да открие производство по несъстоятелност на същия.

Съдът следва да определи датата 31.12.2011 г. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като по делото бе установено, че от този момент цялото имущество на длъжника е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения /макар към тази дата задълженията по банковите кредити още да не са били станали изцяло предсрочно изискуеми, длъжникът вече не е бил в състояние да ги обслужва като плаща месечните вноски за погасяването им, а към тази дата той вече не е бил в състояние да изпълнява и задълженията си по договори за доставка, в т. ч. към кредитора, подал молбата за образуване на производство по несъстоятелност/.

С оглед горното и обстоятелството, че второто, посочено в молбата, основание за откриване на производството по несъстоятелност – свръхзадълженост, е поддържано при условията на евентуалност, не следва да се коментира наличието или липсата на материално-правните предпоставки на чл. 742, ал. 1 ТЗ. 

В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността – вещото лице не установи наличието на такова /доколкото не се установи, че отчетените в баланса като парични средства на каса суми са действително налични/, процесуалният представител на длъжника е депозирал молба, в която уведомява съда, че дружеството не е изготвяло ГФО за 2012 г. поради това, че всички счетоводители са освободени поради невъзможност да им се плаща трудово възнаграждение, а няма и договор за счетоводно обслужване с външни счетоводители, освен това длъжникът няма средства за заплащане на одитор;  кредиторът не е предплатил същите в указания от съда размер и срок, поради което и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ съдът следва да допусне обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана на имуществото на „А.” ООД, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

            Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Независимост”, комплекс „Гайдарец”, ет. 2, представлявано от управителя Л., с начална дата 31.12.2011 г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „А.” ООД, ЕИК .

            ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху цялото имущество на „А.” ООД, ЕИК .

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А.” ООД, ЕИК .

            ОБЯВЯВА „А.” ООД, ЕИК . несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно – „А.” ООД, ЕИК .– в несъстоятелност”.

            СПИРА производството по т. д. н. № 9/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Решението незабавно да се изпрати за вписване в търговския регистър.

Решението да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. ТЗ на Софийски окръжен съд.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър.

 

 

              СЪДИЯ: