В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от Н.С.Я., с ЕГН: ……, с адрес: с.П., общ.С., против наказателно постановление № 14-0373-000081/14.04.2014г. на началника на РУП гр.Ч., с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да го отмени като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата РУП гр.Ч., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Районна прокуратура гр.Ч., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява основателна. На 31.03.2014г. в сградата на РУП гр.Ч., свидетелят К.К., мл.автоконтрольор в РУП гр.Ч., в присъствието на своите колеги З.Т. и К.С., съставил против Н.С.Я. акт за установяване на административно нарушение, за това, че управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№ ……, със скорост 73 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч за населеното място, в гр.Ч. на ул."……" до ПГСГСТ в посока гр.П. на 08.12.2013г. в 12,31 часа, нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. В АУАН е посочено, че той се съставя въз основа на клип № 2489/08.12.2013г., че нарушението е установено с техническо средство TFR1 – М, с фабричен № 617. Актът бил съставен в отсъствието на посочения в него нарушител, бил подписан от свидетелите С. и Т., бил предявен и връчен на Н.С.Я. на 08.04.2014г. от служител на РУП С. по делегация. Жалбоподателят го подписал и копие от него му било връчено. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 14-0373-000081/ 14.04.2014г. на началника на РУП гр.Ч., с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП Видно от приложения към преписката клип 2489, радар № 617 от 08.12.2013г., направен в 12,31 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, автомобил с рег.№……., се движел с измерена скорост от 73 км./ч. От протокол за проверка № 160/07.06.2013г. е видно, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идентификационен номер 617/12, тип „TFR1-M”, е преминала проверка в Български институт по метрология на 07.06.2013г. и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „……..” ООД град С., относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под № 4835, че срока на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г. В чл.21, ал.1 ЗДвП е предвидено задължение за водачите на МПС, при движение в населено място да се движат с максимална скорост от 50 км/ч. От събраните доказателства по делото обаче не може да се стигне до извода, че жалбоподателят действително е извършил вмененото му нарушение. От показанията на разпитаните свидетели по делото С. и К., служители в РУП гр.Ч., става ясно, че вписаните като свидетели в акта К.С. и З.Т. не са свидетели-очевидци на описаното в наказателното постановление нарушение, извършено на 08.12.2013г. Актосъставителят К. сочи, че се е намирал в служебен автомобил, позициониран на отбивката на ул.”…….” към ПГСГСТ, че в него е била монтирана мобилната система за засичане на скорост, че не е спрял за проверка автомобил с рег.№……. за установяване самоличността на водача и че е предприел съставяне на акт срещу Я. въз основа на клип № 2489/08.12.2013г, радар № 617 и декларация от Я. по чл.188 ЗДвП. Свидетелите С. и Т. не са от категориите свидетели на нарушението или свидетели присъствали при установяване на нарушението. Двамата са свидетели присъствали при съставяне на акта. Следва да се има предвид, че актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с призумптивна доказателствена сила. "Административното обвинение” подлежи на доказване с писмени и гласни доказателствени средства в съдебната фаза на производството по оспорване на наказателното постановление . В случая административнонаказващият орган не се справи с възложената му доказателствена тежест да установи несъмнено, че Я. на 08.12.2013г. е управлявал в гр.Ч. на ул."………" лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№ ……, със скорост 73 км/ч. Съдът не може единствено на база показанията на актосъставителя К. да приеме, че местонарушението е на ул.”…….” в гр.Ч. до ПГСГСТ. Нарушението се явява недоказано, тъй като след като мястото, на което е извършено не е доказано по безспорен начин, не може да се приеме, че автомобилът се е движел в населеното място, в което скоростта му на движение не може да е над 50 км./ч. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС, с което се приема, че за да се издаде електронен фиш, съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП, следва нарушението да е установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство, се сочи, че при наличието на използвано мобилно техническо средство за видеоконтрол (какъвто е и настоящия случай) и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението, следва административното наказване да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и в сроковете по чл.34 ЗАНН да се издаде наказателно постановление с налагане на съответното административно наказание. В случая тази процедура не е спазена, водачът на автомобила не е бил спрян от контролния орган в деня на нарушението; нарушението и неговия автор не са непосредствено установени от контролните органи, с което според съда се е стигнало и до съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради недоказаност на извършителя на нарушението, на мястото на извършване на нарушението, както и поради съществени нарушения на процесуалните правила. Така мотивиран, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ като незаконосъобразно № 14-0373-000081/14.04.2014г. на началника на РУП гр.Ч., с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на Н.С.Я., с ЕГН: ……, с адрес: с.П., общ.С., е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр.Смолян. |