Номер /11.03.2022 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на втори септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА А. А
секретар: Добринка Долчинкова
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица А. а
кАНД № 1354 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от В.Р.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Н.Т. ***, против Решение №260546/23.04.2021г по АНД №4628/2020г на ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на ОДМВР-Варна НП №436а-382/10.10.2020г
и наложената на касатора Глоба в размер на 300лв. на осн.чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани
съображения се оспорват възприетите от ВРС изводи за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП; за влизане
в сила на Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването;
отказът му да приложи чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна
на решението и на НП като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените по
делото разноски. за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно
НП. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. С писмена
молба адв.Т. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания и настоява
за уважаването й.
Касационният ответник ОДМР-Варна чрез процесуалния си
представител гл.ю.к.К. Л. А. , редовно призовани, не се представляват. С молба
с.д.№12814/31.08.2021г ю.к.А. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставяне в сила на
правилното и законосъобразно решение на ВРС; не претендира възнаграждение, но
прави възражение за прекомерност на
адвокатското такива.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
Анализирайки събраните пред него релевантни
доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на
25.04.2020г във Второ РУ към ОДМВР-Варна бил подаден сигнал за струпване на
лица в двора на Математическата гимназия в гр.Варна, където се помещава и ОУ
„Захари Стоянов“. По този повод около 14:30ч екип полицейски служители, сред
които и св. Г. А. , посетили мястото и установили, че на спортната площадка в
двора на училището има три лица, които тренират на уредите, а две жени се
разхождат с децата си в двора на училището. Едно от трениращите лица бил
касаторът В.В., против когото на място св. А.
в качеството си на мл.инспектор
съставил АУАН за констатираното нарушение, квалифицирано по чл.209 ал.1 от ЗЗ –
за това, че е нарушил и не е изпълнил въведените със Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл.61 ал. 1 и ал.2 и посещава спортна площадка в двора на ОУ „Захари
Стоянов“, като деянието не съставлява престъпление. При личното предявяване на
акта В. заявил писмено, че има възражения, каквито не постъпили в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Материалите по образуваната препика били изпратени във РП –
Варна за проверка, като с постановление от 12.05.2020г прокурорът отказал да
образува наказателно производство срещу касатора с аргумент, че обществената
опасност на деянието не е висока и за него се следва административно наказание.
Въз основа на АУАН и доказателствата по преписката било издадено и НП, с което
АНО възприел фактологията, описана от актосъставителя, както и правната
квалификация на нарушението, и на осн.чл.209а ал.1 от ЗЗ наложил на В. глоба в
специалния минимум от 300лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН; а в
производството по издаването на постановлението не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Съдът посочил,
че редовно съставеният АУАН и НП съдържат минимално изискуемите за редовността
им реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като вмененето на касатора нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да
организира адекватна защита: изрично са посочени дата и място на нарушението
(спортна площадка в двора на ОУ „Захари Стоянов“), и заповедта на министъра на
здравеопазването, с която е въведена забраната за посещения на спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. В този смисъл за
нарушителя е достатъчно ясно, че е нарушил съответната забрана, респективно –
не е изпълнил заповедта на министъра. Съдът изрично е обсъдил възраженията за
несъответствие на фактологията, описана в АУАН и в НП и е посочил, че от гледна
точна на релевантните факти не се установява такова, а различно стилово
описание на едни и същи установени от актосъставителя факти, като допълването
на описанието на изпълнителното деяние в НП с установения въз основа на доказателствата
факт, че В. не само е посетил спортната площадка, а е тренирал на нея, няма за
резултат ограничаване на правото му на защита, тъй като от обективна страна със
Заповедта на министъра е забранено самото посещение на спортна площадка. Въззивният
съд отчел и обстоятелството, че в АУАН са посочени като нарушени правни норми,
които не кореспондират с визираните там факти, но се позовал на константната
съдебна практика, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната
им квалификация. Така ВРС приел, че в хода на АНП правото на защита на
нарушителя не е накърнено по никакъв начин.
По приложението на материалния закон съдът приел, че със
Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на РБ, като считано от 00:00ч
на 21.03.2020г са били преустановени посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места;
че тази заповед била изменена с последваща такава от 26.04.2020г, без изменение
относно забраната за посещения на спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места. В този смисъл съдът приел, че след като на
25.04.2020г В. се е намирал на спортна площадка – неопроверган от него факт
както в хода на АНП, така и на съдебното следствие – с което е нарушил
въведените противоепидемични мерки. По-нататък въззивният съд изложил подробни
съображения защо Заповед № №РД-01-143/20.03.2020г на министъра на
здравеопазването, издадена на осн.чл.63 ал.1 от Закона за здравето,
представлява общ административен акт по
см.чл.65 от АПК, като се позовал и на актуалната практика на ВАС –
София. При това посочил, че конкретната заповед не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение порази здравни причини, нито правила за
Ковид- епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация във връзка с
настъпила такава епидемия. Съдът посочил също, че заповедта е издадена с
изрично позоваване на чл.73 от АПК – изрично позволяващ издаването на ОАА в
неотложни ситуации без обществено обсъждане; че АПК не предвижда обявяване на
ОАА в Държавен вестник, а урежда специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване, и че в случаите, когато неотложно следва да се издаде
ОАА за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не
се спазят някои от съответните разпоредби за уведомяване и участие на
заинтересовани лица в производството – в тези случаи съображенията за
издаването му се оповестяват в хода на изпълнение на акта. Съдът е съобразил,
че посочената заповед е оповестена чрез средствата за масово осведомяване, чрез
извънредни пресконференции на Националния оперативен щаб и на
интернет-страницата на Министерството на здравеопазването, и е приел, че тя е
породила правно действие, а и самият касатор не е отрекъл, че е запознат със
съдържанието на заповедта, съответно – и с въведените с нея задължения.
По-нататък съдът развил съображения, че последващата отмяна на заповедта не
резултира в отпадане отговорността на В., от една страна понеже тя не е
отменена като незаконосъобразна съгл. ТР №2/27.06.2016г по т.д.№2/2015г на ВАС,
а от друга - и тъй като не е обявена за нищожна, в който случай действието й би
било заличено със задна дата. Освен това посочил, че в случая не може да намери
приложение чл.3 ал.2 от ЗАНН, понеже заповедите по чл.63 от ЗЗ са ОАА и
отмяната или изменението им не представлява изменение на нормативна разпоредба
съобразно изискването на ЗАНН; отделно от това в конкретния случай
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от
чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който не е отменен или изменен в
по-благоприятна редакция след издаване на НП. В този смисъл съдът приел, че нарушението е
безспорно доказано, обективно и субективно съставомерно и правилно
квалифицирано по цитирания текст, предвиждащ административно наказание за лице,
което не изпълни въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като на нарушителя е наложена глоба в абсолютния размер от 300лв. по
приложимия текст. В заключение съдът изложил и съображения за отказа си да
квалифицира случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН, конкретно от една страна е
съобразил целта на въведените със заповедта противоепидемични мерки, а от друга
– липсата на каквито и да било извинителни причини за нарушаването им, или
други обективни причини за поведението на нарушителя. С тези съображения
въззивният съд потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Касационният съдебен състав преценява правните изводи
на предходния като доказателствено
обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ти споделя и се позовава на тях
на осн.чл.22 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на настоящия касатор са
подробно обсъдени и мотивирано отхвърлени от въззивния съд, а касационният на
свой ред ги преценява като неоснователни.
На първо място дългогодишната последователна и
безпротиворечива практика по приложението на НПК и ЗАНН приема, че нарушителят
се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация – точна така,
както е възприел и ВРС, а становището на касатора в противния смисъл е
несподеляемо. Между описанието на фактите в АУАН и в НП в случая не се
констатира противоречие – и на двете места е посочено, че на 25.04.2020г в
13:50ч В.В. е посетил спортна площадка в двора на ОУ „Захари Стоянов“ в
гр.Варна, което е съставомерното нарушение на забраната за посещение на спортни
площадки и съоръжения, въведена със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на министъра
на здравеопазването. Допълнението в НП, че тренира на същата спортна площадка
по никакъв начин не се отразява нито на съставомерността на нарушението, нито
на обективната възможността нарушителят да разбере какво
административнонаказателно обвинение му е предявено, съотв. и за какво
нарушение е наказан. Фактът, че в АУАН като нарушена норма е посочен чл.209
ал.1 от ЗЗ също не повлича незаконосъобразност на НП – от една страна, както
вече беше посочено, нарушителят не се защитава срещу правната квалификация на
нарушението, понеже не е задължително да е юрист, а срещу предявените му
съставомерни факти; от друга страна съгласно изричното предвиждане на чл. 53
ал.2 от ЗАНН НП се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, какъвто е и настоящият казус. Тази нередовност е
отстранена с НП, в което са посочени и изчерпателно цитирани както нарушените
норми на Заповед №РД-01-143/20.03.2020г, така и правното основание за налагане
на наказанието – чл.209а ал.1 от Закона за здравето, така че в случая –
противно на поддържаното от касатора – липсва съществено нарушение на
процесуалните правила като самостоятелно отменително основание за НП.
Въпросите за характера на Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването като ОАА, основанията
за издаването й и позоваването на чл.73 от АПК, дали и в кой момент тя е
породила правно действие са обсъдени от предходния съдебен състав изцяло в
съответствие с константната практика на ВАС и на съдилищата по този въпрос и не
следва да бъдат отново коментирани. По идентичен начин стои и въпросът с
възражението на касатора за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН – след като Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г е общ административен акт, а не нормативен такъв, чл.3
ал.2 от ЗАНН е принципно неприложим при последващото изменение – а на отмяна –
на същата; още повече – разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ, която е
санкционната норма – основание за налагане на глоба, не е изменена.
Не на последно място – сочените като смекчаващи отговорността
на касатора обстоятелства на практика представляват изброяване на други, неизвършени
от него административни нарушения, поради което не могат да бъдат възприети
като такива. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство в случая е
фактът, че нарушението е първо по ред за него, но то не е достатъчно да се
приеме превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, или че наличното
само едно такова е изключително, за да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН. В същия смисъл обосновано е отказал да стори това и въззивният съд.
В обобщение на изложеното – касационният съд не
установи наличие на никое от поддържаните от касатора основания за отмяна, а в
хода на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани
и други основания за ревизия на проверяваното въззивно съдебно решение. Същото
е законосъобразно, правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила, за
да бъде дадена възможност да настъпят целените с потвърденото НП правни
последици.
При този изход на делото претенцията на касатора за
присъждане на разноски е неоснователна, а касационният ответник не е поискал
такива.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260546/23.04.2021г по АНД № 4628/2020г на ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на ОДМВР-Варна НП №436а-382/19.10.2020г
и наложената на В.Р.В., ГН **********,***, Глоба в размер на 300лв. на осн.чл.209а
ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Особено мнение на съдия Евгения Баева по к.адм.д. № 1354/2021
година по описа на Административен съд - Варна, Х тричленен състав:
Изразявам несъгласието си с
мнението на мнозинството. Считам, че деянието представлява маловажен случай.
Видно от представените писмени документи деянието е извършено за първи път, не
са налице данни за извършени други административни нарушения от извършителя,
няма данни, че извършителят на нарушението е бил болен и е поставил в опасност
други хора.
С оглед на изложеното считам, че
е приложим института на чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания, поради което решението на Районен съд – Варна е постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
СЪДИЯ :