РЕШЕНИЕ
№ 1975
гр. Пловдив, 16.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П.Ш., като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 980 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалби от: 1) З.С.К. с ЕГН **********,
адрес: ***; 2) Л.И.М. с ЕГН **********, адрес: ***; 3) Н.Б.З. с ЕГН **********, адрес: ***; 4) С.Г.Д.
с ЕГН ********** и П.Л.Д. с ЕГН **********, двамата с: адрес: ***; З.К.Т. с ЕГН **********, адрес: ***;
Л.С.С. с ЕГН ***********, адрес: ***; И.С.В. с ЕГН ***********,
с адрес: ***; представлявани от адвокат К.А.; 5) С.В.Д. с ЕГН ***********, адрес: ***, представлявана от адвокат В.Е.,
СРЕЩУ разрешение за строеж № 10 от 15.01.2019г., издадено от главен архитект на
район „Централен“ при община Пловдив. В жалбата на С.В.Д. се оспорват и
одобрените инвестиционни проекти, въз основа на които е издадено разрешението,
в частност Инвестиционен проект (част „Архитектура), одобрен на 21.09.2018 г.
за обект: „Ново ниско и високо застрояване“ в
УПИ VII- 449 общ., кв. 9 по регулационния план на кв. „Въстанически –
север“, гр. Пловдив, ПИ с к.и. 56784.530.210 по КК на гр. Пловдив.
2.1. В жалбите на З.С.К. и Л.И.М. са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че оспорващите са
собственици на право на строеж на апартамент № 3, находящ се на ет. 2 по
действащо и влязло в сила разрешение за строеж № 561/25.10.2007г., за което ответният
административен оран незаконосъобразно е приел да е погасено по давност и в
нарушение на процесуалните правила не им е осигурил възможност да вземе участие
в проведеното административно производство.
2.2. В жалбата на Н.Б.З. са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна. Поддържа се, че оспорващата е собственик на право на строеж на
апартамент № 10, находящ се на ет. 4 по действащо и влязло в сила разрешение за
строеж № 561/25.10.2007г., за което ответният административен оран
незаконосъобразно е приел да е погасено по давност и в нарушение на
процесуалните правила не й е осигурил възможност да вземе участие в проведеното
административно производство.
2.3. В жалбата на С.Г.Д. и др. са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че оспорващите са собственици на права на
строеж на самостоятелни обекти в сграда по разрешение за строеж № 561/25.10.2007г., находяща се в
ПИ с к.и. 56784.530 по КККР на град Пловдив, с административен адрес: ***, които
права не са съобразени от ответния административен оран. Сочи се, че при
издаване на обжалваното разрешени за строеж не са спазени изискванията на
материалния закон, тъй като за новото строителство липсва договор в нотариална
форма, сключен между всички съсобственици в урегулирания поземлен имот. С
писмена молба рег. № 12125/21.06.2019г. в хода на производството от страна на
процесуалния представител на жалбоподателите: З.К.Т., Л.С.С., И.С.В., Н.Б.З.,
е заявена претенция за присъждане на разноски съгласно представен списък, а по
отношение на оспорващите С.Г.Д., П.Л.Д. – съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
2.4. В жалба на С.В.Д. са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
съпътстващите го инвестиционни проекти и се иска тяхната отмяна. Поддържа се,
че оспорващата е собственик на право на строеж върху самостоятелен обект в
сграда, за която е издадено разрешение за строеж № 561/25.10.2007г., находяща
се в ПИ с к.и. 56784.530.210 по КККР на град Пловдив, с административен адрес: ***,
с площ 445 кв.м. Твърди се, че при издаване на обжалваното разрешени за строеж
са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не е осигурена
възможност на оспорващата да вземе участие в проведеното административно
производство. Сочи се, че одобрените инвестиционни проекти не отразяват вещните
права на жалбоподателката, за които са налице надлежни документи за собственост.
Този порок се релевира като пречка за издаване на
редовно строително разрешение. Също така се възразява, че в нарушение на
материалноправните разпоредби оспорващата не е посочена като възложител в
издадения административен акт.
3. Ответникът – главен архитект на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Александър А., поддържа становище за
недопустимост на жалбите поради липса на правен интерес. Сочи се, че
претендираните от оспорващите вещни права са погасени по давност, поради което
нямат качеството на заинтересовани лица
в производството. По същество се твърди, че жалбите са неоснователни, тъй като разрешение
за строеж № 10 от 15.01.2019г. е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му, въз основа на заявление от възложителя „АБ Кълекшън“
ООД, който се легитимира като собственик на имот с к.и. 56784.530.210 по КККР
на град Пловдив. Сочи се, че предходното за имота разрешение за строеж №
561/25.10.2007г. е загубило правното си действие, тъй като обектът за който е
издадено не е завършен до „груб строеж“. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата страна - „АБ Кълекшън“ ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано
от управителя К.Г.Д., чрез адвокат Г.Д.Б., поддържа становище за недопустимост
на жалбите, поради липса на правен интерес за оспорващите от търсената съдебна
защита. Претендира се нищожност на правните сделки, от които оспорващите се
стремят да черпят правата си. Поддържа се и нищожност на предходното за процесния
имот разрешение за строеж № 561/25.10.2007г. и одобрения инвестиционен проект.
Самостоятелно се сочи, че представените от оспорващите нотариални актове са сключени
под отлагателно условие, което не е удовлетворено и не е възникнал желаният вещноправн ефект. В тази насока се твърди, че „Айлин строй“ ЕООД на 25.05.2010г., преди да са
извършени всички плащания по сделките, се е разпоредил с правото си на
собственост върху имота в полза на „Рози 21“ ООД, поради което дружеството не е
могло валидно да учреди в полза на жалбоподателите право на строеж. Оспорва се
и верността на представените от оспорващите декларации за сбъднато отлагателно
условие по сделките. Поддържа се, че дори и правото на строеж да е било
учредено към настоящия момент е изтекла 5 – годишната погасителна давност за
реализиране на строителството. Сочи се, че постановките на ТР № 1/04.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2011 г. на ОСГК в случая не намират
приложение, тъй като оспорващите със собственото си бездействие по изграждане
на предвидените по проект избени помещения са възпрепятствали изпълнението на
жилищната част от сградата. По отношение на жалбоподателите З.С.К. и Л.И.М. се
твърди и влязло в сила решение по гр. дело № 2148 по описа за 2014г. на Районен
съд – Пловдив, с което да е разрешен въпросът за изтеклата погасителна давност
спрямо претендираното от същите право на строеж върху имота.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
6. Според представените нотариални
актове, вписани в Служба по вписванията – Пловдив: нот.
акт 185, том 21, рег. 6923 от 25.03.2008г.; нот. акт
53, том 59, рег. 21608 от 28.08.2009г.; нот. акт № 71, том 52, рег. 19437 от
28.07.2009г.; нот. акт № 79, том 95, рег. 30102 от 22.10.2008г.; нот. акт 182 том
49, рег. 18603 от 20.07.2009г.; нот. акт 53 том 59
рег. 21698 от 28.08.2009г.; нот. акт № 181, том 49, рег. 18601 от 20.07.2009г.;
нот. акт 162, том 59, рег. 21786 от
02.09.2009г., оспорващите са закупили от „Айлин – Строй“ ЕООД права на строеж
върху самостоятелни обекти – апартаменти ведно с изби в жилищна сграда с
подземни етажи и магазини в УПИ VII – 449, целия с площ 455 кв.м., кв.
9 – нов, по плана на кв. „Въстанически - север“, гр. Пловдив. Във всеки от
нотариалните актове е посочено, че цената на правото на строеж е заплатена на
продавача преди изповядване на сделките като за прехвърляне на собствеността
върху недвижимите имоти е поставено отлагателно условие - след изплащане на
паричните задължения на купувачите по Договор за строителство, сключени с продавача.
В подкрепа
на правния си интерес оспорващите: С.Г.Д., П.Л.Д., И.С.В. и С.В.Д., представят документи
за плащане и декларации с нотариална заверка на подписите, в които „Айлин –
Строй“ ЕООД, чрез управителят си Стоян Николов Анастасов, е удостоверило, че по
сделките са сбъднати отлагателните условия за придобиване право на собственост
върху недвижимите имоти.
По отношение
на сделките с Н.Б.З., З.К.Т., Л.С.С.
са представени предварителните договори за покупко –
продажба и задължение за изграждане, придружени с доказателства за извършените
по тях плащания в полза на „Айлин – Строй“ ЕООД.
Между
страните не се формира спор, че за изпълнението на посочената жилищна сграда на
дружеството „Айлин – Строй“ ЕООД е издадено разрешение за строеж №
561/25.10.2007г. Няма спор и по факта, че правото на строеж на оспорващите не
се е трансформирало в право на собственост върху съответните недвижими имоти,
тъй като строителството не е реализирано до „груб строеж“. Не е спорно също, че
към датата на издаване на обжалвания административен акт разрешение за строеж № 561/25.10.2007г. е
загубило своето правно действие.
С оглед
преценката за наличието на правен интерес за оспорващите като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството съдът
съобрази конститутивния характер на документите, с
които се легитимират жалбоподателите като носители на ограничени вещни права,
както и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 29 ноември 2012 г. по
тълкувателно дело № 3 по описа за
2012 г. на ОСГК на ВКС. Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването
на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна
същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. В
производството по издаване на т.н. конститутивен
нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към
сключването на сделка, целящи прехвърляне на права. Вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката,
поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които
в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/-
по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и
задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на
действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. Отмяната на този акт по реда на чл.537,
ал.2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото
действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на
постановеното в исковото производство съдебно решение.
По тези
съображения настоящия състав на съда намира, че за правния интерес от оспорване
на издаденото разрешение за строеж, в случая е от значение единствено наличието
на представените от жалбоподателите годни титули за собственост. Ирелевантни за настоящия спор се явяват обстоятелството
дали е възникнал желаният от страните вещнопрехвърлителен
ефект на сделките. Споровете по отношение собствеността на посочения имот,
респ. наличието на вещни тежести върху него, са извън предмета на настоящото
съдебно производство и подлежат на разглеждане по общия исков ред. Това се
отнася и за повдигнатите от ответната и заинтересованата страни възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на учредените права на строеж. Тези
въпроси са релевантни към искови производства по чл. 67 от Закона за собствеността, в който
следва да бъдат обсъдени и хипотезите на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2011 г. на ОСГК на ВКС. Дали оспорващите
към настоящия момент притежават или не право на строеж върху имота или право на
собственост върху терена, е въпрос, който не е подсъден на административните съдилища.
До решаването му е налице колизия на граждански права, чието решаване е
недопустимо да става в административното производство по издаване на разрешение
за строеж (в този аспект и трайната практика на ВАС, отразена в Решение № 5560
от 15.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2005 г., II
о.; Решение №
933 от 18.02.2000 г. на ВАС по адм. д. № 6892/99 г.,
II о.; Решение № 5210 от 31.05.2002 г. на ВАС по адм.
д. № 3023/2002 г., II о.; Решение № 8456 от 07.08.2008 г. на ВАС по адм. д.
№ 3686/2008 г., II о.; Решение № 3266 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2009 г., II о. Решение № 3601 от 18.03.2010
г. на ВАС по адм. д. № 7307/2009 г., III о.).
След като по
делото не са ангажирани дозактелства да са приключили искови производства по
общия ред с влезли в сила съдебни актове, които да установяват погасяване на процесните
вещни права или да отричат тяхното възникване, както административния орган,
така и административният съд следва да съобразят конститутивния
ефект на представените титули за собственост, респ. и наличието на правен
интерес за оспорващите да участват в административното производство и да търсят
съдебна защита. Установява се и неблагоприятно засягане на правните сфери на
оспорващите с издаденото в полза на „АБ Кълекшън“ ООД
разрешение за строеж, чиито инвестиционни проекти не предвиждат изграждане на
жилищната сграда. За наличието
на правния интерес на оспорващите е достатъчно удостоверяването на едно от
качествата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ - възложител, собственик или носителите на
ограничени вещни права в поземления имот. В този аспект, за правния интерес на
оспорващите З.С.К. и Л.И.М. се явява неотносимо и влязлото в сила решение по
гр. дело № 2148 по описа за 2014г. на Районен съд – Пловдив. Посоченият съдебен
акт е произнесен по иск на двамата жалбоподатели срещу „Рози – 21“ ЕООД за
установяване на собственост и предаване на владението върху ПИ със стар к.и. 56784.530.38 – нов 56784.530.210 по КККР
на гр. Пловдив. Съдът в диспозитива на съдебния си акт е отхвърлил претенцията
на ищците, като е приел за установено, че същите не са придобили собственост
върху терена, като в мотивите на решението е изразил и довод за погасяване на
правото на строеж. Тези мотиви обаче не се ползват със сила на присъдено нещо
по отношение заявеното в настоящото производство право на строеж и не са
обвързващи за лицата, които не са участвали в съдебното производство (арг. чл. 298, ал. 1 от ГПК), респ. не обвързват нито
настоящия съд, нито ответния административен орган.
По тези
съображения съдът намира, че жалбите са подадена от лица с правен интерес, в
предвидения за това преклузивен процесуален срок, срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За
фактите:
7. На дружеството „Айлин Строй” ЕООД като
възложител – собственик на недвижим имот по силата на нот.
акт № 53, том 44/04.10.2007г., е издадено разрешение за строеж № 561/25.10.2007г.
за обект: „Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини“ в УПИ VII – 449 общ., кв. 9 по плана на Въстанически – север,
гр. Пловдив.
В
периода 2008 г. – 2009 г. „Айлин Строй” ЕООД е продало на оспорващите правото
на строеж на самостоятелни обектив в разрешената за строителство жилищна сграда
под отлагателно условие за придобиване на собственост върху недвижимия имот.
Граматическото тълкуване на постигнатото между страните съгласие не позволява еднозначно да се установи дали са имали
предвид прехвърляне на собствеността върху самостоятелния обект в сграда,
прилежащите избени помещения и общите части на сградата без терен или ведно с
идеални части от терена.
През
месец май 2010 г. „Айлин Строй” ЕООД“ е продало на „Рози 21” ООД поземлен имот
- парцел УПИ VII-449, кв. 9-нов /58-стар/ по плана на кв. „Въстанически” - север,
гр. Пловдив, ПИ с к.и. 56784.530.38 /стар/ по КК на гр. Пловдив, находящ се на
ул. ,Дрин” № 15 в гр. Пловдив.
Главния
архитект на община Пловдив със забележка от 19.12.2013г. е презаверил
в полза „Айлин Строй“ ЕООД издаденото
разрешение за строеж № 561/25.10.2007г. Презаверката
е отменена с влязла в сила заповед № ДК-10-ЮЦР-08/20.01.2014г. на началника на
РДНСК – Южен централен район.
По
силата на нот. акт за дарение на недвижим имот № 112,
том 3, рег. № 4575, дело №509/2015 г. „Рози 21“ ООД се е разпоредило в полза на В.В.В.и Г. В.В.при равни права с
1/10 идеална част от поземлен имот - парцел УПМ VII-449, кв. 9-нов /58-стар/ по
плана на кв. „Въстанически” север, гр. Пловдив. Останалите 9/10 ид. части от имота са продадени от „Рози 21“ ООД отново на В.В.В.и Г. Василев Василев.
С
нот. акт за покупко —
продажба на недвижим имот № 52, том 1, рег. 984, дело 50/2017 г. В.В.В.и Г. В.В.са продали процесния
УПИ на дружеството „Цветко Инвестмънт Билдинг“ ЕООД, което на свой ред с нот. акт за покупко — продажба на
недвижим имот № 31, том 2, рег. №2205, дело № 214/2017г. го е прехвърлило в патримониума
на „АБ Кълекшън” ООД.
8. „АБ Кълекшън” ООД като
собственик на ПИ с к.и. 56784.530.210 по КККР на град Пловдив, с
административен адрес: ***, с площ 445 кв.м., е подало заявление вх. 18 Ф
3429/26.04.2018г. и заявление вх. 18 Ф 3429 - (1)/10.09.2018 г., с които
последователно е поискано от главния архитект на община Пловдив да одобри
технически инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж на обект:
„Жилищна сграда“ в УПИ VII- 449 общ., кв. 9 по регулационния план на кв.
„Въстанически – север“, гр. Пловдив, идентичен с ПИ 56784.530.210 по КК на гр.
Пловдив, респ. да одобри технически инвестиционен проект и да издаде разрешение
за строеж на обект: „Ново ниско до високо застрояване в УПИ VII- 449 общ., кв.
9 по регулационния план на кв. „Въстанически – север“, гр. Пловдив.
Видно
от приложената скица № 15-361873/28.07.2017г., издадена от СГКК – Пловдив, в
кадастралния регистър на недвижимите имоти оспорващите в настоящото
производство са отразени като носители на правото на строеж върху ПИ 56784.530.210. В тази връзка със заявление до
община Пловдив вх. № 18Ф7917/04.10.2018г. „АБ Кълекшън“
ООД се позовало на изтекла погасителна давност по отношение на отразените права
на строеж по предходно издаденото разрешение и е поискало назначаване на
комисия, която да установи, че имотът не е застроен.
Със
заявление вх. № 18 Ф 3429 - (5)/14.01.2019 г. в отговор на писмо изх. № 18Ф3429
(3)/03.12.2018г. (непредставено по делото) дружеството е поискало да бъде
одобрена преработка на одобрения инвестиционен проект част ‚Конструкции“ и
издадено разрешение за строеж на обект: „Жилищна сграда“ в УПИ VII- 449 общ.,
кв. 9 по регулационния план на кв. „Въстанически – север“, гр. Пловдив,
идентичен с ПИ 56784.530.210 по КК на гр. Пловдив.
9. Въз основа на
заявления вх. № 18 Ф 3429 - (1)/10.09.2018 г., заявление вх. № 18Ф3429
(4)/19.12.2018г. (непредставено по делото) и № 18 Ф 3429 - (5)/14.01.2019 г. Главният
архитект на община Пловдив е издал разрешение за строеж № 10/15.01.2019г. на „АБ
Кълекшън“ ООД на основание одобрен /съгласуван/
технически инвестиционен проект на 21.09.2018г. и съгласувана на 14.01.2019г.
преработка на съгласуван инвестиционен проект част „Конструкции“ за обект:
„Ново ниско и високо застрояване“ в УПИ
VII- 449 общ., кв. 9 по регулационния план на кв. „Въстанически – север“, гр.
Пловдив, ПИ с к.и. 56784.530.210 по КК на гр. Пловдив.
Видно
от писмо рег. № 18Ф3429(6)/13.03.2019г. на община Пловдив и приложените към
същото известия, издаденото разрешение за строеж е съобщено на носителите на
други вещни права съгласно скица № 15-361873/28.07.2017г., издадена от СГКК – Пловдив.
IV. За правото:
10. Според чл. 142 вр.
чл. 144, ал. 1, т. 1 и чл. 146 от ЗУТ инвестиционните проекти, които са
основание за издаване на разрешение за строеж,
подлежат на съгласуване и одобряване след писмено заявление на
възложителя и след представяне на документи за собственост, а за сгради на
жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за
приемане на проекта.
Съгласно чл. 148 от ЗУТ разрешението за строеж
се издава на
възложителя от главния архитект на общината въз основа на одобрен технически
или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за
строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато
това е поискано в заявлението.
По правилото
на чл. 161 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон.
Според чл.
149, ал. 1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде
такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се прави само по
законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. По смисъла на
ал. 2 заинтересувани лица в производството, в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците
и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на
строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на
земята.
Правилото на
чл. 153, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж губи правно
действие, когато: 1) в продължение на три години от влизането му в сила не е
започнало строителството; 2) в продължение на 5 години от започване на
строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите;
3) в продължение на 10 години от започване на строителството на елементи на
техническата инфраструктура то не е завършено или не е завършен грубият строеж,
включително покривът на сградите за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 1 и 2, за
националните обекти, за обектите с национално значение и за обектите с
първостепенно общинско значение.
Съгласно чл.
182, ал. 1 от ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да
извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под
повърхността на земята. Според чл. 67 от Закона за собствеността правото да се построи сграда върху
чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се
упражни в продължение на 5 години.
За извършването
на нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствен
имот от един или повече съсобственици правилото на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ изисква
наличието на договор в нотариална форма с останалите собственици.
11. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, но
при съществено нарушение на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Каза се, по делото няма спор,
че административният орган макар да е признал качеството на оспорващите като заинтересовани страни – носители на ограничени
вещни права върху имота, не ги е уведомил за образуването на производството и е
ограничил правото им на участие. По смисъла на чл. 168, ал. 4 от АПК при всички случаи, когато вследствие на
нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт, е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание
за отмяна.
На следващо
място като не е съобразил правата на оспорващите, при неизяснена фактическата обстановка, ответният
административен орган е издал акта си в нарушение на материалния закон. За да
обоснове законосъобразността на
действията си ответникът изтъкава доводите, че разрешение за строеж №
561/25.10.2007г. и одобрения инвестиционен проект са загубили правното си
действие, а вещните права на оспорващите са погасени по давност. Следва да се
отбележи, че последицата по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ – загуба на правното действие
на разрешението за строеж и погасяването на правото на строеж по чл. 67 от
Закона за собствеността са проявления на два самостоятелни юридически факта
като настъпването на първия (подлежащ на установяване в административното
производство) не води до задължителна
последица и втория. Носителите на правото на строеж в чужд имот по смисъла на
чл. 181, ал. 1 вр чл. 161 и чл. 148 от ЗУТ имат
законово призната възможността да поискат издаване на ново разрешение за строеж,
респ. да се противопоставят на строителство, което би засегнало притежаваните
от тях права. Въпросът за погасяването на правото на строеж е въпрос, който
следва да бъде решен по общия исков ред извън производството по чл. 148 от ЗУТ,
поради което административният орган незаконосъобразно е отрекъл правата на
жалбоподателите, удостоверени в представените титули за собственост. Към датата
на издаване на строителното разрешение не е установено в общия исков процес с
влязло в сила решение отпадане на тези права, нито е установена липса на вещнопрехвърлително действие на сделките. Като не е изяснил
релевантните за производството факти административният орган е допуснал нарушение
на правилата на чл. 148, ал.5 във вр. чл. 183, ал. 1
от ЗУТ, което е довело до незаконосъобразност на крайния за производството
административен акт. По аргумент от чл. 142 вр. чл.
149 от ЗУТ незаконосъобразността на издаденото разрешение за строеж като
последица налага и отмяната на съпътстващите го инвестиционни проекти.
12. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но при съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадените срещу него жалби се явяват основателни
V. За разноските
13. Изходът на делото налага юридическото лице, в чиято структура е ответния административен орган, да бъде осъдено да заплати на жалбоподателите: З.К.Т., Л.С.С., И.С.В., Н.Б.З., С.Г.Д. и П.Л.Д., съдебни разноски за заплатената държана такса за производството, в размер на 10 лева за всеки от тях. Основателни са и претенциите за заплашване на адвокатско възнаграждение, което се доказва в размер на 800 лева за процесуалното представителство на И.С.В. и Л.С.С.; 800 лева за З.К.Т. и Н.Б.З.; и 500 лева за С.Г.Д. и П.Л.Д. – определени от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателите З.С.К., Л.И.М. и С.В.Д. не са отправили претенция за разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ издаденото от главния архитект на
община Пловдив разрешение за строеж № 10/15.01.2019г. ведно с одобрен
/съгласуван/ технически инвестиционен проект на 21.09.2018г. и съгласувана на
14.01.2019г. преработка на съгласуван инвестиционен проект част „Конструкции“
за обект: „Ново ниско и високо застрояване“ в
УПИ VII- 449 общ., кв. 9 по регулационния план на кв. „Въстанически –
север“, гр. Пловдив, ПИ с к.и. 56784.530.210 по КК на гр. Пловдив.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на И.С.В. с ЕГН ***********,
адрес: *** и Л.С.С. с ЕГН ***********, адрес: ***,
сумата от общо 820 (осемстотин и двадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на З.К.Т. с ЕГН **********,
адрес: *** и Н.Б.З. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от общо 820 (осемстотин
и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив
да заплати на С.Г.Д. с ЕГН ********** и П.Л.Д. с ЕГН **********, двамата
с: адрес: *** Д., сумата от общо 20 (двадесет) лева, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на адвокат К. Т. А.,
личен номер ********** от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес: ***,
разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за
осъществена адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: