ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
В закрито заседание на 02.08.2018г-в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
Като разгледа докладваното от
председателя ч. н. дело № 346/18г. по
описа на ВРС и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.3 от НПК.
Районна
прокуратура Велинград с постановление от 19.07.2018г. е прекратила наказателното производство по
досъдебно производство ЗМ №4/18г. по описа на РУП Велинград и вх.№ 1968/17г. по описа на
РП Велинград, водено за това, че през месец септември 2017г. в
гр.Велинград,самоволно не по установения от закона ред е осъществено едно
оспорвано действително или предполагаемо право,като, случаят
не е маловажен- престъпление по
чл.323 ал.1 от НК.
В срока за
обжалване на постановлението на РП Велинград недоволни са останали А.Н.В. и Ц.Н.В.,***,
които считат, че постановлението на прокурора е незаконосъобразно и
необосновано и същото следва да се върне
на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.Излагат
съображения.
Съдът като се запозна с наведените в жалбата
доводи и съображения, и прецени събраните в хода на предварителното
производство по приложеното следствено дело гласни и писмени доказателства,
счита следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срока по чл.243 ал.3 от НПК, но разгледана по съществото си същата е
неоснователна, по следните съображения:
От събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се установява, че жалбоподателите А. и Ц. В. са
притежавали съсобствен имот,находящ се в гр.Велинград,ул.“Кочо Честименски“
№7.На същите през 2000г. е било издадено разрешение за строеж № 83 от
03.10.2000г. за масивна ограда с височина до 2 метра-южна рег.линия,съвпадаща и
с кадастралния план.Това разрешение е било проверявано няколко пъти и
презаверявано по надлежния ред,като при действието на ЗУТ от 2001г.,
разрешението е касаело построяването на ограда до 0,60 м.не е било спорно също
така,че от южната страна,съседния имот е собственост на сем. Г.,като от дълги години помежду двете
семейства е имало спор относно съществуващия черен път между двата имота,както
и относно действителната имотна граница между тези имоти.Не е спорно,че до този
момент не е имало по този повод повдигнат съдебен спор и влязло в сила съдебно
решение за разрешаването на това спорно право,като единствено Г. са подали иск
по чл.75 от ЗС-защита на владение,като производството е било приключило с
връщане на исковата молба за неотстранени нередовности по нея.Дело за
определяне на действителната имотна граници между двата съседни имота не е било
водено.При извършените разпити на тези страни
са изразени твърдения от една страна на Г.,че въпросния терен е част от
техния имот и там от дълго време са си паркирали своите автомобили,а пък В. са
посочили, че разрешението им за ограда е именно за този терен.На 28.09.2017г. е
било насрочено замерване и съответно даване на строителна линия,за което са
били уведомени и двете страни.на същото място обаче синът на Г. и В. Г.-Д.Г. е
бил паркирал влекач,който бил повреден и не можел да се измести.по тази причина
не било извършено замерването, а А.В. отправил покана до В.Г. да измести
доброволно влекача,която била получена от неговата майка.
При извършената служебна проверка, касаеща
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на РП
Велинград, съдът констатира, че на извършеното досъдебно производство са
осъществени всички необходими процесуално следствени действия във връзка със
събирането и проверката на доказателствата по предвидения за това ред в НПК,
изяснени са всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, и въз основа на правилен анализ в съвокупност на доказателствата е направен
несъмнен от фактическа и правна страна извод, че деянието не съставлява
престъпление, а се касае за неуредени гражданско правни отношения между жалбоподателите В. и собствениците на
съседния им имот сем. Г.. Направените изводи от РП Велинград в горния смисъл са
законосъобразни и обосновани и същите се подкрепят от валидни,относими и
допустими доказателства. Съображенията на наблюдаващия прокурор при направения
в постановлението анализ на доказателствения материал в подкрепа на
горното, се споделят напълно от настоящия
съдебен състав. В обстоятелствената част на атакуваното постановление е
възприета фактическа обстановка, които установени фактически факти, напълно
съответствуват на събрания доказателствен материал и същите правилно са
анализирани през призмата на този материал, като наведените изводи са напълно
обосновани и законосъобразни. Въз основа на правилно възприетата фактическа
обстановка РП Велинград е направила и обосновани правни изводи за липса на
съставомерност на деянието по чл.323, ал.1 от НК, респ. за наличието спор между страните, който
може лесно да бъде разрешен по гражданско правен ред и така правата на
засегнатата страна от така съществуващите
фактическите отношения към момента
между страните, да охрани своите интереси. За да е налице самоуправство
по чл.323, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна наличие на самоволно, не
по установения от закона ред да бъде осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, което не представлява маловажен случай. Деянието по чл. 323, ал.1 от НК е винаги
действие, изразяващо се промяна на съществуващо фактическото положение.Доказателствата
сочат,че това фактическо положение е продължавало
от доста време,но след като е съществувал на практика фактически спор относно
действителната имотна граница между двата имота на В. и Г. не може да се
установи дали процесния влекач е бил паркиран в имота на В. или на Г.,както са
твърдяли последните.Относно разрешителното за строеж следва да се отбележи,че
извода на РП Велинград е обоснован, тъй като при даденото такова за 0,60 м –имотна
ограда,не се изиска съгласие на
собственика на съседния имот,при тази хипотеза по ЗУТ,и същата ограда се
изгражда в имота на възложителя.При всички положения имотния спор следва да
намери разрешение по общия исков ред и със СПН относно горните обстоятелства,като
едва след това могат да се обсъждат нови фактически положения,строителство на
ограда и т.н.В случая доказателствата сочат,че изпълнителното деяние на това
престъпление самоуправство се осъществява чрез действие,с което се променя
фактическото положение,в което в случая не е налице респ. липсва обективен елемент
на състава на това престъпление. Освен това данните по делото изключват
всякаква друга противообщественост от страна на Г.,както и събирането на други доказателства,за
което да се налага връщането на делото.
С оглед на така
изложеното, съдът не намира в
проявеното поведение на сем.Г. да са
извършени действия, които от
обективна и субективна страна да осъществяват
елементите от състава по чл.323 ал.1 от НК. Ето защо тези изводи съответствуват на
доказателствата по делото и възприетите въз основа на тях фактически положения
и факти, поради което правилно е приложен и материалния закон.
Следва жалбата на
пострадалите А. и Ц. В., като
неоснователна да се остави без уважение, а атакуваното постановление на РП
Велинград като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено на основание
чл.243 ал.5 т.1 от НПК.
Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 19.07.2018г., с
което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство ЗМ №4/18г. по описа на РУ Велинград и вх.№ 1968/17г. по описа на РП Велинград, водено за това,
че през месец септември 2017г. в гр.Велинград,самоволно не по
установения от закона ред е осъществено едно оспорвано действително или
предполагаемо право,като, случаят не е маловажен- престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
Определението
подлежи на обжалване в 7 дн. срок от съобщаването му пред Окръжен съд
Пазарджик.
Препис от
определението след влизането му в сила, ведно с дознанието да се изпрати на РП
Велинград.
СЪДИЯ: