Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                   гр. София, 19.01.2021г.

                                              

                                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

 

Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                        Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1010 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗОП (отм.).

 

С искова молба вх. № 71753 от 31.05.2019г. и допълнителна искова молба  вх. № 100643 от 07.08.2019г. ищецът „П.и.б.“ АД е изложил твърдения, че на 02.06.2007г. между ответника „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, като лизингополучател, и „ARWEX“ AG, като лизингодател, е бил сключен Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба с предмет доставка при условията на лизинг на до 100 броя второкласни пътнически вагона втора употреба, в това число до 90 броя второкласни безкупейни пътнически вагона втора употреба и до 10 броя  второкласни купейни пътнически вагона втора употреба, съгласно технически условия на лизингополучателя, представляващи Приложение № 1, неразделна част от договора.

На 11.08.2007г., 27.08.2007г. и 25.10.2007г. с констативни протоколи е било констатирано предаването от  „ARWEX“ AG  на ответника на вагоните – 90 броя безкупейни вагона и 10 броя купейни вагона. Всички вагони са били приети без възражения и без рекламации от страна на лизингополучателя. В изпълнение на чл. 4.3 от договора към всеки от посочените протоколи са били приети погасителни планове – Приложение № 2 (за стойността на 90 броя безкупейни вагона) и Приложение № 3 (за стойността на 10 купейни вагона), като всеки следващ погасителен план замества предходния.

Съгласно чл. 4.1 от договора общата стойност (цена) на всички вагони е била 10 045 000 евро без ДДС, с 6.8% годишна лихва и гратисен период от 90 дни за плащане на лихвата, която започва да тече след изтичане на 120-дневния срок за доставка на всички вагони. Съгласно чл. 4.4 от договора е било договорено плащане на цената от 120 равни месечни вноски, съгласно погасителните планове. Падежите за плащане на всяка месечна лизингова вноска (главница и лихва), съгласно погасителните планове, са на тридесето число на съответния месец.

С Договор за продажба на вземане от 10.07.2007г. „ARWEX“ AG е прехвърлило на ищеца паричното си вземане по договора с ответника за плащане на цената за доставката на цялото договорено количество вагони, намалена с дължимия по договора за доставка аванс в размер на 20% или общо в размер на 8 030 0000 евро. Лизингополучателят е бил уведомен за извършената цесия с писмо вх. № 37-00-586/01.11.2007г.

Със споразумение от 28.12.2012г. към  Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007г., във връзка със сключен договор за продажба на вземане от 10.07.2007г., сключено между страните, е прието дължимите за месеците октомври, ноември и декември 2012г. вноски да бъдат платени на равни части, разпределени към вноските за първите шест месеца на 2013г.

От ответника са били заплащани  дължимите вноски  по договора  до месец март 2014г., включително. 

Към датата на исковата молба са непогасени 46 броя месечни вноски, с падежи ежемесечно, считано от 30.04.2014г. до 30.12.2017г. Задълженията на ищеца към ответника са в общ размер от 4 451 471. 20 евро, от които  3 735 007. 23 евро главница и 716 463. 97 евро просрочени лихви и разноски.

Като е посочил, че за първата неплатена вноска след март 2014г., съответно с  падеж 30.04.2014г., е образувано т.д. № 817/2019г. на СГС, ТО, VІ-12 състав, по настоящото дело ищецът е претендирал сумата на следващата неплатена вноска -  77 181. 15 евро, представляваща главница от вноска, за която с първоначалната искова молба е било посочено, че е с падеж 31.05.2014г.,  цялата в размер на 93 617 евро, както и 23 476. 58 евро законна лихва върху дължимата падежирала и неплатена главница в размер на 77 181. 15 евро за периода от 30.05.2016г. до 31.05.2019г. Ищецът претендира и законна лихва от датата на исковата молба, с присъждане на разноските по делото.

По делото не е било уважено искане на ищеца за изменение на основанието на исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК, при което предмет на делото да бъде третата неплатена вноска след месец март 2014г. 

 

С отговор и допълнителен отговор ответникът „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД оспорва исковете.

Не се оспорва сключването на договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, подписването на протоколите за доставка на вагоните, сключването на договор за продажба на вземане от 10.07.2007г., уведомяването на ответника от цесионера  „ARWEX“ AG за извършената цесия и подписването на споразумение от 28.12.2012г. между страните, със заплащане на лизинговите вноски до м. март 2014г. от ответника, като след този момент плащания не са били извършвани.

По същество ответникът възразява, че договорът за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007г. и договорът за продажба на вземане от 10.07.2007г. са нищожни. Към момента между страните е висящо съдебно дело с искове на ответника срещу ищеца по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 5 523 403 евро, със законните лихви, която съставлява сбора от месечните плащания по договора от 02.06.2007г., извършени за периода от 07.09.2009г. до 06.03.2014г. – т.д. № 2763/2014г. на СГС, ТК, VІ-9 състав,   т.д. № 6169/2016г. на САС, ТО, 3 състав и съответно т.д. № 2206/2018г. и ч.т.д. № 2205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

По делото ответникът подробно развива възраженията си за нищожност, идентични с тези по вече висящия съдебен спор, и свързани със ЗОП (отм.), при действието на който е бил сключен  договорът от 02.06.2007г. По-конкретно се сочи, че договорът е нищожен, тъй като е бил сключен без да е проведена процедура по ЗОП (отм.) и в нарушение на забраната за сключване на договор по чл. 39, ал. 3 от ЗОП (отм.) – изложени са подробни съображения; договорът е бил с предмет различен от предмета на откритата обществена поръчка; при провеждане на откритата с Решение № 38/30.05.2006г. процедура за възлагане на обществена поръчка и сключване на договора са били допуснати и други нарушения на императивни изисквания на ЗОП (отм.), всяко от които самостоятелно обуславя нищожност на сключения договор поради нарушение на договора, за които също са изложени подробни съображения; както и договорът за лизинг е недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД – има действия във вреда на представлявания от страна на изпълнителния директор на ответника.

Ответникът прави и конкретни възражения за нищожност на договора за продажба на вземания – договорът е нищожен с оглед противоречието му с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.); разпоредбата на чл. 99, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД;  както и  поради това, че е с невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД).

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност относно главницата и лихвите, претендирани по делото. Вземанията попадат под дефиницията „периодични плащания“ по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД по смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. Дори да се приеме, че давността е общата петгодишна по чл. 110 от ЗЗД, то към датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г., давността също е изтекла. Съгласно чл. 4.4. от договора от 02.06.2007г., падежите за плащане на всяка месечна лизингова вноска съгласно погасителните планове са на тридесето число на съответния месец. Главницата по процесната вноска е следвало да се заплати на 30.05.2014г. С оглед погасяване на главното вземане, неоснователна е претенцията за заплащане на мораторни лихви и законни лихви за забава. Лихвата се претендира и за несъществуващ размер на главницата, както и не е посочен коректно периодът, за която се претендира мораторната лихва. Тя трябва да е от 31.05.2016г. до 30.05.2019г.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

 

Ищецът оспорва възраженията на ответника за нищожност на договора от 02.06.2007г. и договора за продажба на вземания по подробни съображения, както оспорва и възражението за изтекла погасителна давност.  Приложима е общата петгодишна погасителна давност. Падежът на вноските е бил изместен на първо число на следващия месец. Погасителният план е бил изготвен от ответника в негова полза и недопустимо той го отрича с цел недобросъвестно да извлече за себе си изгодни последици. Същевременно вземанията на ищеца са включени във всички годишни финансови отчети на ответника, поради което е налице признание на дълга. При това е налице и изрично прекъсване на давността по реда на чл. 116, “б“ от ЗЗД.

 

Ответникът намира невярно твърдението на ищеца, че падежите на вноските са определени в два погасителни плана. Падежът е договорен в чл. 4, т. 4.4 изр. второ от договора от 02.06.2007г. Обобщеният план, независимо от чий служител е изготвен, не съставлява документ, установяващ постигнато съгласие за изменение на падежа на вноските, уговорени с договора. Със споразумението от 28.12.2012г. не е уговорен нов падеж за плащане на погасителните вноски. Ако такава уговорка съществува, то тя е нищожна като противоречаща и заобикаляща чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.). Оспорва се възражението за признание на дълга. За да е налице признание на вземането по смисъла на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до съществуване на самото вземане, а не само до наличието на фактите от които изхожда (Решение № 100 от 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). В случая ответникът е изготвил и обявил годишните си финансови отчети в изпълнение на ЗСч и съобразно изискванията на счетоводните стандарти и не е налице признание на осчетоводеното вземане.

 

            Третото лице подпомагаща страна на ответника „БДЖ-Пътнически превози“ ЕАД не е дало становище по исковете.

 

По предявените искове

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:

 

С Решение № 38 от 30.05.2006г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител ответникът, тогава с наименование „Български държавни железници“ ЕАД, от изпълнителния директор на дружеството е била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с правно основание чл. 16, ал. 3 от ЗОП (отм.)  и с обект на поръчката доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба, от които до 90 безкупейни, обособени по вид – купейни и безкупейни и по партиди. Видът на процедурата е бил договаряне, а срокът на договора – 120 месеца от възлагането на поръчката. Плащането е трябвало да бъде по банков път, съгласно приетата схема за лизинг. Критерий за оценка на офертите е била икономически най-изгодната оферта.   Обявлението за обществената поръчка е била публикувано в „Държавен вестник“ на 01.06.2006г.

По предвидена план – сметка, одобрена от Министерство на транспорта заедно с документация по процедурата, предвиденият финансов ресурс за осъществяване на доставката е бил 6-7 милиона евро за срок от 10 години.

Документи за участие в процедурата  са били подадени от „ARWEX“ AG, дружество регистрирано съгласно законодателството на Швейцария,  приложило включително оферти за свои собствени второкласни пътнически  вагони втора употреба.

С дружеството  е започнало договаряне след Решение № 18/04.10.2006г. на изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД.

Отстранен от участие в договарянето е бил друг кандидат – дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция, тъй като е предлагало нови вагони, несъответстващи на техническите характеристики.     

След отстраняването между изрично назначена  комисия, имаща задача провеждане на процедура за договаряне, от една страна, и представител на  дружеството „ARWEX“ AG, от друга, по реда на чл. 89, ал. 2 от ЗОП (отм.), са били проведени множество срещи, за което са били съставяни протоколи за договаряне.

Тъй като предложението на „ARWEX“ AG е предвиждало цена от 17. 045 милиона евро, авансово плащане от 22.5% и учредяване на банкова гаранция за останалата част от цената, назначената комисия е предложила на възложителя да прекрати процедурата по доставка на лизинг на до 100 броя пътнически второкласни вагона втора употреба по реда и при условията на съответно приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.) поради надвишаване на финансовия ресурс, който възложителят може да осигури (Протокол от 17.11.2006г.). За това е бил представен и доклад, одобрен от изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД.

От участника в обществената поръчка на 30.11.2006г. е била подадена нова оферта.

С Решение № 2 от 24.01.2007г. на изпълнителния директор е било постановено прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, но след подадена жалба от името на „ARWEX“ AG до КЗК е било постановено ново Решение № 4 от 09.03.2007г. за продължаване на процедурата, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, вр. чл. 11 от ЗОП (отм.), при съобразяване на подадена оферта от 24.01.2007г., приета като подобрена,  а с Решение № 12 от 28.03.2007г. на изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД за изпълнител е бил  избран  „ARWEX“ AG.

На 02.06.2007г. между ответника, като лизингополучател, и „ARWEX“ AG, като лизингодател, е бил сключен Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг.

Предмет на договора, съгласно посоченото в клаузата на чл. 1, е била доставка при условията на лизинг на до 100 броя второкласни пътнически вагона втора употреба, в това число до 90 броя второкласни безкупейни пътнически вагона втора употреба и до 10 броя  второкласни купейни пътнически вагона втора употреба, съгласно технически условия на лизингополучателя, представляващи Приложение № 1, неразделна част от договора.

Вагоните са били по избор и доставката на вагоните се е извършвала чрез подписани от страните протоколи за избор за всеки отделен вагон и приемо-предавателни протоколи за предаване на вагона и прехвърляне на собствеността, неразделна част от договора (чл. 2).

Общата стойност на всички вагони е била 10 045 000 евро без ДДС (чл. 4.1), като се е извършвало авансово плащане от 20% от стойността на вагоните до 45 дни от влизане в сила на договора (чл. 4.2).

Била е уговорена лихва от 6.8% годишно и гратисен период от 90 дни за плащане на лихвата, който е започвал да тече след изтичане на 120 дневния срок за доставката на всички вагони. Цялата оставаща сума за плащане по договора съгласно Погасителните планове (лизингови схеми), които са представлявали Приложение № 2 (за безкупейните вагони) и Приложение № 3 (за купейните вагони) е можело да бъде заплатена във всеки един момент (чл. 4.3).

Съгласно клаузата на чл. 4.4., броят на месечните погасителни вноски е бил 120 с падежи за плащане (главница и лихва) тридесето число на съответния месец. Първата месечна лизингова вноска се е заплащала на тридесето число на месеца, следващ месеца, в който изтича 120 дневният срок за доставка на всички вагони, съгласно чл. 7 от договора (съгласно чл. 7 от договора вагоните са се доставяли в срок до 120 дни след извършване на авансовото плащане по чл. 4.2 в размер на 20% от цената на общия брой договорени вагони).  

С цел обезпечаване изпълнението на задължението си за плащане на лизинговите вноски, лизингополучателят е издавал в полза на лизингополучателя толкова броя записи на заповед, колкото са месечните лизингови вноски съгласно погасителните планове. Всеки запис на заповед е бил с падеж тридесет дни след падежа за плащане на съответната лизингова вноска (чл. 12).

   Допълнително в договора са били уговорени условията за предоставяне на резервни части,  мястото на доставка (Германия), гаранция за добро изпълнение на лизингодателя, отговорността за неизпълнение и възможността правата по договора да бъдат прехвърляни от лизингодателя.

Съгласно клаузата на чл. 29 от договора, страните не са можели да го променят и допълват (чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.)). Действието на договора е можело да бъде прекратено от лизингополучателя на основание чл. 43, ал. 2 от ЗОП (чл. 30 от договора). Договорът е влизал в сила от датата на сключването му и е имал действие до изплащане на всички лизингови вноски съгласно погасителните планове (чл. 32). Към неуредените с договора въпроси се е прилагало действащото законодателство на Република България (чл. 33).   

Въз основа на договора на ответника са били предадени 90 броя безкупейни вагона и 10 броя купейни вагона, съгласно констативни протоколи от 11.07.2007г., 27.08.2007г., 11.10.2007г. и 25.10.2007г. Към всеки от  протоколите, включително последния,  са били прилагани погасителни планове – Приложение № 2 (за стойността на 90 броя безкупейни вагона) и Приложение № 3 (за стойността на 10 купейни вагона) – с посочени конкретно 120 месечни погасителни вноски, но без да има отбелязване по плановете на дата, месец и година на отделната вноска.

Междувременно на 10.07.2007г. между „ARWEX“ AG и ищецът е бил сключен Договор за продажба на вземане, съгласно който на ищеца е било прехвърлено паричното вземане на „ARWEX“ AG към ответника, за което той е бил уведомен на 01.11.2007г. Към договора, съгласно изрично уговореното в него,  е било приложимо българското право. 

По делото не се установява кога е било извършено авансовото плащане по договора от 02.06.2007г., но във всеки от протоколите за предаване на вагоните е било удостоверявано, че такова плащане за конкретно доставяните вагони е извършено, както и по делото не е спорно, че това е било в уговорения по договора срок от 45 дни. 

На 30.01.2008г. по факс от служител на „БДЖ“ЕАД е бил изпратен погасителен план за вноските по договора с посочени дата, месец и година на плащане – от 01.02.2008г. до 01.01.2018г. – 120 месечни вноски от по 93 617 евро и една последна вноска от 93 615 евро.

Фактически по този план ответникът е извършвал плащанията, приемани от ищеца  - общо 74 вноски, като първото плащане  е било на 01.02.2008г., а последното – на 06.03.2014г. По делото обстоятелствата се установяват от заключението на вещото лице В.Л.Г..  Единствено със споразумение от 28.12.2012г. между страните  е било прието дължимите за месеците октомври, ноември и декември 2012г. към първо число на месеца вноски по договора да бъдат платени на равни части, разпределени към вноските за първите шест месеца на 2013г., отразено изрично и в приложение към споразумението.  

След 06.03.2014г. ответникът не е извършвал плащания по договора, включително следващите 46 останали неплатени  дължими вноски – на 01.04.2014г., 01.05.2014г. (02.05.2014г. – първия работен ден след това) и следващите.

На  30.04.2014г. от ответника е бил предявен иск за връщане на вече платените за предходен период от 5 години вноски по договора като платени без основание поради нищожност на договора за обществена поръчка, както и на последващия договор за прехвърляне на вземанията на ищеца. Понастоящем, при ново разглеждане на делото, с решение от 22.12.2020г. по т.д. № 1735/2020г. от Апелативен съд – гр. София е потвърдено решението от 18.08.2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав, по т.д. № 2763/2014г. за уважаване на исковете на ответника срещу ищеца по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Решението не е влязло в сила. 

С искова молба от 30.04.2019г. от ищеца е бил предявен иск за заплащане на първата останала неплатена вноска по договора между страните, по която е било образувано т.д. № 817/2019г. на СГС, ТО, VІ-12 състав,  на 31.05.2019г. – предявени исковете по настоящото дело за следващата от вноските, както и са образувани множество дела след това, също с основание останалите неплатени вноски. 

   

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Между дружеството „ARWEX“ AG  и ответника е бил сключен договор за обществена поръчка  след определянето по административен ред в  процедура за възлагане на обществена поръчка на чуждестранното юридическо лице  за изпълнител на поръчката с възложител ответникът.   Договорът се е уреждал в ЗОП (отм.) и е бил сключен в приложение на действалата към датата на сключване (02.06.2007г.) негова редакция – като възмезден писмен договор между възложителя и изпълнителя с предмет доставка (чл. 41, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1  и чл. 10 от ЗОП (отм.)). За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора  са се прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 45 от ЗОП (отм.)),  включително общите правила относно договорите и специалните разпоредби относно договора за продажба, какъвто по  същественото си съдържание е бил договорът от 02.06.2007г., независимо от определянето на страните в текста на документа като лизингополучател и лизингодател, а самата доставка – като доставка при условия на лизинг. Цената на вагоните, предмет на доставката е била платена частично авансово, собствеността върху вагоните е преминала с предаването им, а останалата неплатена част от цената е била дължима при условията на разсрочено плащане на 120 месечни вноски.   

След сключване на договора и преди доставка на вагоните паричното вземане на „ARWEX“ AG към ответника  за останалата неплатена част от цената извън аванса, също при приложение на българския закон (чл. 99 от ЗЗД), е било прехвърлено на ищеца, за което ответникът е бил уведомен.

Срокът за плащане на вноските е бил съответно на предложения от ответника писмено на 30.01.2008г. и приет от ищеца погасителен план - от 01.02.2008г. до 01.01.2018г. – 120 месечни вноски от по 93 617 евро и една последна вноска от 93 615 евро, потвърдено и с допълнителното споразумение от 28.12.2012г. между страните по делото.

Поне от 30.04.2014г., с подаване на искова молба за връщане на платени за период от 5 години преди това вноски по договора от 02.06.2007г., по което е било образувано т.д. № 2763/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав,  ответникът е оспорил действителността на договора за обществена поръчка и прехвърлянето на ищеца на вземането за цената по него. Последната платена от ищеца вноска е била 74-тата от предложения от ответника и приет от ищеца  погасителен план, с падеж на вноската 01.03.2014г.,  като са останали неплатени 46 от общо120 вноски.

При падежа на втората останала неплатена вноска след месец март 2014г., предмет на делото – 01.05.2014г. (02.05.2014г по приложимото правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД, от което в договора от 02.06.2007г. не е имало отклонение) и при датата на исковата молба по делото – 31.05.2019г., предявеният иск за заплащането й е неоснователен като погасен по давност. Възражението на ответника в този смисъл е основателно. С оглед характера на сключения по реда на ЗОП (отм.) договор – продажба, давността относно вземането е общата  петгодишна (чл. 110 от ЗЗД) и е започнала да тече от падежа на вноската – поне 02.05.2014г., като към 31.05.2019г., датата на исковата молба, давността относно вноската е изтекла. Като акцесорна погасена по давност е и претенцията за лихва за забава (чл. 119 от ЗЗД).

Без значение е действителността на договора за обществена поръчка от 02.06.2007г.,  тъй като дори този договор да е действителен и да е породил действието си, процесната вноска е недължима като погасена по давност.

Без значение, по същите съображения, е и действителността на договора за прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД.

Това е и относно съответствието с чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.) на допълнителната  уговорка относно срока за плащане на вноските (погасителния план, предложен от ответника на 30.01.2008г., и с който ищецът се е съгласил).

Съответно на първоначално сключения договор за обществена поръчка срокът за плащане на вноските (първата от тях) е бил 30-то число на месеца, следващ месеца на изтичането на срока за доставката от 120 дни, следващо заплащането на авансовата част от цената (45 дни от влизане в сила на договора), т.е. при точното изпълнение на задълженията на ответника за авансовото плащане, съответно на изпълнителя за доставката на вагоните, което по делото не е спорно, първата вноска след извършеното авансово плащане е била дължима на 31.12.2007г., а процесната  -  на 30.03.2014г. Или и  при падежите за плащане на вноските съответно на първоначално уговореното, процесната вноска е дължима преди 31.05.2014г., т.е повече от пет години преди предявяване на исковата молба по делото.

Не се установява да е налице  извънсъдебно признание на дълга от ответника (чл. 116, б“а“ от ЗЗД), така както ищецът възразяване за прекъсване теченето на давността.

Съставянето и одитирането на годишните финансови отчети на ответника за 2014г. и следващите години, в съставните части по ЗСч от 2001г. (отм.) и ЗСч (нов), дори да отразяват процесното вземане (задължението към ищеца да е намерило отражение при формиране на показателите, характеризиращи  имущественото и финансово състояние на предприятието на ответника), не могат да бъдат ценени като направено признание за съществуване на дълга в останалия неплатен от ответника размер. Следва да бъдат съобразявани всички обстоятелства по случая – че поне от 30.04.2014г., преди падежиране на процесното задължение, ответникът вече е оспорил неговото основание (договора за обществена поръчка, от който произтича вземането за парична вноска, като недействителен, както и прехвърлянето на вземането). Оспорването е достигнало ответника с връчването на препис от исковата молба по образуваното съдебно производство, висящо и понастоящем. При приложението на разпоредбата на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, съдът дължи тълкуване на изявленията, съответно конклудентните действия на длъжника, за които се твърди, че представляват  признаване на задължението и съобразяване на обстоятелствата, при които те са направени (Решение № 161 от 03.02.2016г. по т.д. № 1934/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.).  Това е за безспорното установяване, че  е налице признаване на вземането – обстоятелство, обосноваващо прекъсване теченето на давността, в доказателствена тежест на кредитора. В случая ответникът – търговско дружество е изпълнявал нормативните си задължения да съставя и обявява годишните си финансови отчети и при възникналия спор относно действието на договора от 02.06.2007г. и прехвърляне на вземането, само от включването на процесното задължение  при формиране на показателите по ГФО на ответника не може да се приеме  признание на задължението от него, съответно признаване на вземането на ищеца за процесната вноска.

 

По разноските

 

При отхвърляне на предявените искове разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК, така както тези разноски се претендират, не са дължими.

Ответникът също е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за вещо лице от  250 лева и 7 747. 78 лева   разноски за адвокат с ДДС, така както тези разноски са посочени и в списъка по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските, общо 7 997. 78  лева, са дължими изцяло.

По размера на разноските за адвокат от ищеца е възразено, че са прекомерни.

Възражението е неоснователно.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към датата на възражението е 5 467. 39 лева без ДДС, съответно 6 560. 87 лева с ДДС, при материален интерес по делото в левова равностойност от 196 869. 41 лева (чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената Наредба) и платеното от ответника възнаграждение, което е с около 1/5 над минимума,   при фактическата и правна сложност на делото, не може да се определи като  прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.  

 

Воден от горното съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.и.б.“ АД, с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление ***7, срещу „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление ***, искове чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗОП (отм.) за заплащане на сумата от 77 181. 15 евро, представляваща главница от втората останала неплатена вноска след месец март 2014г. по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от 02.06.2007г., вземанията по който са били прехвърлени на „П.и.б.“ АД с Договор за продажба на вземане от 10.07.2007г., цялата в размер на 93 617 евро, както и 23 476. 58 евро законна лихва върху дължимата падежирала и неплатена главница в размер на 77 181. 15 евро за периода от 30.05.2016г. до 31.05.2019г., с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

 

            ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление ***7, да заплати на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 7 997. 78  лева (седем хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 

            Решението  е постановено при участието на „Б.п.“ ЕООД, с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление ***, като подпомагаща страна на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия: