Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 242

 

гр.Пловдив, 31.07.2018 г.

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…четвърти юли…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                             Цветелина Георгиева

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №310 по описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №152/22.03.2018г., постановено по търг. д. №536/2017г. по описа на окръжен съд П., В.П.К. „Н.“***, ЕИК *е осъдена да заплати на П.Р.Р., ЕГН **********, сумата 39 748,32лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.08.2017г., до окончателното плащане, която сума представлява съразмерна на притежавания от нея дял част от средствата в размер 700 000лв., получени при продажба на недвижими имоти на кооперацията, за разпределение на които е взето решение на общо събрание от 26.08.2014г.; сумата 11 903,10лв. – обезщетение за забава за периода от 13.09.2014г. до 24.08.2017г.; както и сумата 4 384,30лв. – деловодни разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника В.„Н.“. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон – ЗК и Закона за счетоводството. Като процесуално нарушение се сочи възприетото за неоснователно от страна на първоинстанционния съд възражение за нищожност на решенията на проведеното извънредно общо събрание на кооперацията от 26.08.2014г. Моли решението на П.ския окръжен съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна П.Р.Р. оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявена искова молба от П.Р.Р. срещу В.„Н.“. Твърди се, че на 26.08.2014г. е проведено общо събрание на кооперацията по реда на чл.23, ал.5, т.2 и ал.6 от устава. На същото е взето решение за дялово разпределение на сумата 700 000лв., получена от продажба на недвижими имоти – оранжерия, хотел-ресторант-сладкарница, собственост на В.„Н.“ - след приспадане на дължимите данъци и след отделяне на суми в резервните фондове на кооперацията, разпределението да се извърши съразмерно на дяловите вноски на член-кооператорите, като средствата следва да бъдат изплатени след 01.09.2014г. Позовавайки се на неизпълнението на така взетото решение, ищцата твърди, че не е получила полагащата й се при разпределението сума, съразмерна на дяловата й вноска от 1 389лв., включително и след отправената до кооперацията покана от 09.09.2014г. и дадения срок за плащане изтекъл на 13.09.2014г. Предвид изложеното и след допуснато изменение на исковите претенции по размер, съдът е сезира н искане - да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 39 748,32лв., представляваща съразмерна на притежавания от нея дял част от средствата, получени при продажба на недвижими имоти на кооперацията, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 11 903,10лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 13.09.2014г. до 24.08.2017г.

Ответникът В.„Н.“, гр.К., не е подал писмен отговор в срока по чл.367 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Релевира възражение за нищожност на взетото на 26.08.2014г. решение на общото събрание на кооперацията поради противоречие със закона – Закона за кооперациите и Закона за счетоводството.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира за установено следното:

На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение относно фактите и тяхното осъществяване, неспорни между страните и съответстващи на обстоятелствата част на исковата молба – а именно: ищцата е член-кооператор в ответната кооперация с дялова вноска 1 389 лв., внесена в периода от 2008г. до 2013г. /извлечение от членска книжка №*/;  С нотариален акт *, т.8, рег.№*от 03.12.2008г. ответната кооперация се е разпоредила чрез покупко-продажба със свои поземлени имоти, находящи се в землището на гр.К., обл.П., ведно със съществуващите върху тях сгради, подробно описани в акта, в полза на РКС - П., срещу цена в размер 2 031 000лв. с включен ДДС. /Част от цената е прихваната със задължения на ответника към купувача, а остатъкът е предвидено последният да изплати на четири вноски в срок до 31.12.2012г./. На  26.08.2014г. е проведено извънредно общо събрание на ответната кооперация. На събранието е прието, че по сметка на кооперацията е постъпила сума в размер 811 848лв., че кооперацията няма задължения към НАП П. и е взето решение да бъде разпределена сумата 700 000лв. Приет е без промени предложеният проект за решение, изготвен от нарочна комисия, по т.1 от дневния ред. Взето е решение съгласно чл.29, ал.3 от ЗК за дялово разпределение на сумата 700 000лв., получена от продажба на имоти, собственост на В.„Н.“, гр.К., съразмерно на дяловите вноски на член-кооператорите към датата на вземане на решението.

Неоснователни са основно поддържаните във въззивната жалба доводи за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на релевираното от ответника възражение за нищожност на решението на общото събрание на кооперацията от 26.08.2014г., на което се позовава ищцата и от което черпи права. Окръжният съд е приел въведеното в първото съдебно заседание възражение за нищожност за надлежно предявено, но доколкото възражението касае материалноправна незаконосъобразност на така взетото решение /неспазване на изискванията на ЗК и ЗСч./, а не нищожност – за неоснователно.

В случая не се касае за нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД, а за нищожност на решение на върховния орган на търговец – общото събрание. По аналогия с разрешенията, дадени в ТР №1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на общо събрание на кооперация ще е налице при липсващо /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание и решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Тези основания за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл.58 от ЗК. Нищожността на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по реда на чл.124 от ГПК безсрочно, включително и в друго производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл.58 от ЗК, не могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане на законоустановените срокове, както и от лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци. А съгласно чл.58 ал.2 от ЗК, решенията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, който иск може да бъде предявен от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. В този смисъл, порочните решения на ОС на кооперацията на основанията по чл.58 от ЗК придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния закон и други лица - извън тези по чл.58 ал.2 от ЗК, не могат да релевират незаконосъобраността им в други производства. /В аналогичен смисъл решение №92/27.07.2010г. на ВКС по т.д. №733/2009г., I т. о., ТК/. В случая възражението за нищожност на решението на върховния орган на кооперацията е противопоставено от самата кооперация, при което е налице сливане на качеството субекта взел решението и противопоставил възражение за неговата нищожност. Ето защо и всички доводи, наведени във въззивната жалба, също свеждащи се до материалноправна незаконосъобразност на решението на ОС на кооперацията, от което ищцата извежда правата си, са несъстоятелни. Несъстоятелен е и доводът за допуснато процесуално нарушение, поради необсъждане  на документ - л.76 от делото, озаглавен „Доклад за разпределение на средствата от продажба на О.К.“. Първоинстанционният съд е приел като доказателство този документ /поради което е оставено без уважение искането за повторното му приемане пред настоящата инстанция/. Правилно обаче е преценена доказателствената стойност на този документ, доколкото от същия дори не явства кой е неговият автор.

Решението на извънредното общо събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2014г. е взето в рамките на вменената му от закона компетентност по чл.15 ал.6 от ЗК - общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това. Същото касае разпределение на средства, получени от продажбата на недвижим имот. Съгласно чл.29 ал.3 от ЗК, средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, могат да се използват за други цели само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори. Чл.29 от ЗК „Имущество“ е в раздел 4-ти „Имущество, разпределение на доходите“. Съгласно ал.2 от цитираната норма, имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите, чрез нейните органи. Разпоредбата на чл.29 ал.3 от ЗК съдържа само едно ограничение - средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията да се използват само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори. В същото време, употребявайки израза „за други цели“ законът предвижда, че друга забрана за използването на тези средства не съществува и те могат да се използват, както за целите на различните фондове по чл.33 ал.2 и чл.34 ал.1 от ЗК, така – и да бъдат разпределени между кооператорите съобразно чл.29 ал.2 от ЗК. Ето защо дори и да се приеме, че процесното решение касае субективното право на кооператорите да получат част от реализирана печалба, съразмерна на дяловото им участие – чл.9 ал.1, т.6 от ЗК, предхождано и обусловено от изрична процедура и решение по чл.15 ал.4, т.5 от ЗК, то липсата на такова решение води до материалноправна незаконосъобразност, а не до нищожност на решението.

По изложените съображения и при преценка на защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, съгласно чл.269 от ГПК, въззивната инстанция намира, че при правилна преценка на останалите данни по делото, а именно дяловото участие на ищцата в ответната кооперация, както и заключението от допуснатата съдебноикономическа експертиза и допълнително такова, неоспорени от страните, съгласно което полагащият се от разпределяемата сума дял на ищцата е равен на 39 748,32лв., а обезщетението за забава за периода от 13.09.2014г. до датата на исковата молба – 24.08.2017г., е в размер 11 903,10лв. – първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.273 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззимваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са 1 000лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският апелативен съд

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №152/22.03.2018г., постановено по търг. д. №536/2017г. по описа на окръжен съд П..

ОСЪЖДА В.П.К. „Н.“***, ЕИК *, да заплати на П.Р.Р., ЕГН **********,***,  разноски за въззивното производство в размер на 1 000лв.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

                 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: