№ 12351
гр. ., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110131205
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молба от 26.08.2021 г., против Г.
Д. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи
на топлофикационното дружество сумата в размер на 2779,86 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ офис ., находящ се в гр. .,
бул. „. .” . с абонатен № ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът неоснователно се
е обогатил, сумата в размер на 455,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
23.11.2020г., сумата в размер на 28,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която ответникът неоснователно се е обогатил,
както и сумата в размер на 5,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
23.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 60415/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния имот, но между страните не е сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено
съглашение за процесния имот е доставена топлинна енергия, с цената на която
собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид изложеното е направено искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената на доставеното количество
топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата сума за предоставена услуга
за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил
извънсъдебна покана до ответника за погасяване на начислените суми, но страната не
предприела действия за погасяване на задължението. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Исковата молба е връчена на ответника на 23.11.2021 г. като в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
1
Независимо от обстоятелството, че ответникът не е подал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба съгласно задължителните указания дадени с т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът следва да разгледа обоснованите
във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора.
В разглеждания случай в хода на заповедното производство длъжникът е изложил доводи,
че процесния имот не е ползван в посочения в исковата молба период, поради което
топлинна енергия не е консумирана, а ако такава е доставена до сградата, в която се намира
имотът, то тя не отговаря на нормативно разписаните изисквания за качество. В подаденото
възражение се сочи, че топлофикационното дружество не е предоставило на страната
сметка, извлечение от сметка или изравнителна сметка, като в допълнение е отбелязано, че
при извършена справка в интернет страницата на кредитора липсва информация за
непогасени задължения за процесния имот и период.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на
права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения или, че между страните е налице договорно
правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, респ. че между ищецът и
трето за спора лице съществува валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022г. по
в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, . – Б въззивен състав, водещ
критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва
топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които
се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
2
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-
продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „.“
ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор с всеки купувач.
По делото не е спорно, че между страните не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди в
писмена форма за действителност. Предвид обстоятелството, че ищецът поддържа
твърдения за извършена доставка на топлинна енергия за имот представляващ офис следва
да се приеме, че ответникът има качество на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ въвежда императивно изискване за
писмена форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди /стопански нужди/. При липса на сключен
между страните договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, липсва
възможност топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание, предвид което в този случай разполага с правата,
предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса
сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и
незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което
клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи
за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия,
а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът в качеството на
собственик на процесния имот се обогатил неоснователно, спестявайки дължими разходи за
заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса дялово разпределение, е
представен препис от договор за покупко-продажба от 29.15.2005 г., обективиран в нот. акт
., том II, рег. № ., нот. дело № ./2005 г. по описа на нотариус ., по силата на който ответникът
е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ офис.
От представените по делото от третото лице-помагач на страната на ищеца
документи – дялово разпределение за процесния период се установява, че
индивидуализираният от ищеца имот се намира в топлоснабдена сграда.
За установяване на количеството на потребена за процесния имот топлинна енергия
по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ
топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът уточнява,
че от отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружеството,
като разликата се разпределя между всички потребители: за отопление / имот и сградна
инсталация/ и битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че в
3
процесния имот има три броя радиатори с монтирани ИРРО и лира в санитарното
помещение. Вещото лице сочи, че за процесния период не е осигурен достъп за реален отчет
на уредите, като за периода е изчислено количество топлинна енергия за отопление на база
инсталирана мощност умножена по максимален специфичен разход на сградата. От
приетото заключение се установява, че топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация е изчислявана върху пълната отопляема кубатура съгласно акт за разпределение
на кубатурата. Вещото лице разяснява, че в процесния имот няма монтиран узаконен
водомер за топла вода, като за исковия период има служебно начислена топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на база един брой потребител на топла вода при служебно
определен разход от 140 литра на денонощие. От приетото заключение се установява, че
стойността на енергията отдадена от сградната инсталация възлиза на 168,75 лева, топлинна
енергия за отопление на имот изчислено на база инсталирана мощност умножена по
максимален специфичен разход на сградата – 1470,01 лева и за БВГ – 1142,12 лева.
От приетото заключение по приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, се установява, че начислените от ищеца суми не са
погасени посредством плащане.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“
е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС
всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за
извършването на които е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща
етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр.,
т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост,
принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва
да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени
в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС,
според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
4
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на
решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за
сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен
собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такИ. сгради са
създадени да балансират интересите на мнозинството.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи стойността на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, чиято стойност възлиза на сумата в размер на
168,75 лева съгласно приетата съдебно-техническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Съдът приема, че количеството потребена енергия за отопление на имота, отдадена от
монтираните отоплителни дела с ИРРО / три броя радиатори/ и лира се установява по
изчислителен път от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза с оглед
неосигурения достъп за отчитане на уредите, за което обстоятелство са представени
протоколи от третото лице-помагач на страната на ищеца. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът дължи сумата в размер на 1470,01 лева, представляваща стойността
на потребена топлинна енергия за отопление на имота.
С Решение № 265699/10.09.2021 г. по в. гр. д. № 5591/2020 г. по описа на СГС, II – Е
въззивен състав възможността за остойностяване на доставената топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на база 140 литра на денонощие за всеки един обитател в имота е
предвидена в хипотезата на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, какъвто не е разглеждания случай. Отделно на изложеното нуждите на имота, а
именно офис, изключва възможността същият да бъде жилищен, респ. обитаем от лица
потребяващи топлинна енергия за горещо водоснабдяване за битови нужди. Предвид
изложеното и доколкото липсват доказателства за реално ползване на топла вода в имота от
ответника, искът за главница в частта относно сумата 1141,12 лева, представляваща
начислена енергия за БВГ на база, се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Доколкото липсва писмен договор, по отношение на ответника не
са приложими Общите условия на ищцовото дружество, съгласно които вземането за
топлинна енергия става изискуемо след изготвяне на изравнителна сметка за отоплителния
сезон. Според нормата на 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Задължението за
заплащане на получена без основание сума няма определен падеж на изпълнение, поради
което, за да бъде поставен ответникът в забава, следва да бъде поканен от ищеца да му
заплати претендираната сума. Като писмено доказателство по делото е приета отправена от
ищеца до ответника покана с изх. № П-9211/22.10.2020 г. за заплащане на сумата в размер
на 6052,54 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия, дялово
разпределение и лихва за периода от м.05.2018 г. до м.09.2020 г. По делото е представена
разписка за връчване, която от една страна не съдържа информация относно съдържанието
на пратката, а от друга е върната в цялото с отбелязване, че не е потърсена от адресата.
Предвид изложеното съдът намира, че при липса на доказателства, от които по категоричен
начин да се установява, че ответникът е поставен в забава, исковата претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
се явява неоснователен.
5
С оглед обстоятелството, че между страните няма сключен писмен договор, Общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват
ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми
на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът
се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с
дължимостта му. Предвид изложеното искът за сумата в размер на 28,61 лева,
представляваща стойност на услуга за извършване на услугата дялово разпределение за
процесния период, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като с
оглед неоснователността на претенцията за главница следва да бъде отхвърлен и предявения
акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на 5,67 лева.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от „.“ ЕАД
разноски по ч. гр. д. .0415/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, възлизат общо на 115,39
лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в
размер на 65,39 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в тежест на Г. Д. А.
следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 57,83 лева.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство възлизат общо на сумата
в размер на 665,39 лева, от която сумата в размер на 65,39 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 500 лева внесен депозит за изслушване на съдебно
– техническа и съдебно – счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност на
уважената част на исковата претенция Г. Д. А. следва да заплати на „.“ ЕАД съдебни
разноски в размер на 333,49 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . срещу Г. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
., ж.к. „.“, ., ., иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество на
основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 1638,76 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ офис ., находящ се в гр. ., бул. „. .” .
с абонатен № ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 60415/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2779,86 лева, както и предявеният
6
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 455,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2018 г. до 23.11.2020г., предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 28,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която ответникът неоснователно се е обогатил и
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5,67 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 23.11.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., да заплати
на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер 57,83 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., да заплати
на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер 333,49 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., бул. „.“ . в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. .0415/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7