РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 875/ 22.06.2022 г. по гр. д. № 3090/ 2021 на ОС - П. П.Р.Б.
е осъдена да заплати на Д. Г. Г. сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК по НОХД № 626/
2015 г. на РС - К., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2018 г., като
предявеният иск за разликата до 50 000 лв. е отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение е останала П.Р.Б., която го
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като
поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при
условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид
изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната
част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск
или евентуално да се намали присъденото обезщетение.
Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът Д. Г. Г., който
оспорва извода на съда за липса на причинна връзка между твърдяните от
него изключителни страдания и незаконното обвинение. Счита решението за
необосновано и незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 52
ЗЗД, поради което иска да се отмени в отхвърлителната му част, вместо което
се постанови ново, с което предявеният иск се уважи изцяло.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който
урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от
правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От материалите по делото е видно, че ДП № ЗМ ***/ 2010 г. на РУ
„Полиция“ - К. е образувано срещу Д. Г. Г. за това, че на 20.05.2010 г. г. в бар
– клуб „З.“ в гр. К. причинил на Г.С.Т. тежка телесна повреда –
обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган,
изразяващо се в ухапване на дясна ушна мида, по което с Постановление от
03.08.2011 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 128, ал. 1, вр.
ал. 2 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
След внасяне на обвинителен акт е образувано НОХД № 950/ 2011 г. на
Районен съд – К., по което е постановена осъдителна Присъда № 27/
04.02.2013 г., отменена с Присъда № 17/ 09.04.2014 г. по ВНОХД № 1133/
2013 г. на Окръжен съд – С.З., с която ищецът е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Въззивната присъда е отменена с Решение № 20/ 02.06.2015 г. по н. д. № 1686/
2014 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС –
К. от стадия на съдебното заседание. След връщане на делото е образувано
НОХД № 626/ 2015 г. на Районен съд – К., по която е постановена Присъда №
105/ 29.11.2016 г., с която ищецът отново е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, но не му е наложено наказание на основание чл.
12, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Първоинстанционната присъда е отменена с Присъда №
50/ 18.2017 г. по ВНОХД № 1004/ 2017 г. на Окръжен съд – С.З., с която е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Въззивната
присъда е оставена в сила с Решение № 158/ 21.09.2018 г. по н. д. № 599/ 2018
г. на ВКС.
Изложеното обосновава извод за наличие на предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпените
от ищеца Д. Г. Г. неимуществени вреди, тъй като спрямо него е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан.
Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се
2
определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. При преценка на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се
отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства,
които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца,
а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици,
претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.
Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е
подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените
му принудителни процесуални мерки (мерки за неотклонение, лишаване от
право да напуска страната, отстраняване от длъжност и пр.), както и от
изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем, изискващи
непосредственото му участие в процесуалните действия. През този период
обвиняемият несъмнено се намира в състояние на несигурност,
безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание, невъзможност да
планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име.
Съдебната практика е възприела разбирането, че с повдигането на обвинение
и започването на наказателно преследване всеки индивид търпи редица
негативни изживявания, които не следва да доказва, тъй като настъпването им
се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял
страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните
(чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в
семейното му, служебно или социално положение и др.), той следва да ги
докаже на общо основание.
В тази връзка следва да се отчете тежестта на повдигнатото обвинение
по чл. 128, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от 3 до 10 години, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Релевантният период на неоснователно упражняваната спрямо ищеца
наказателна репресия обхваща времето от 27.05.2010 г., на която дата е дал
писмени обяснения за възникналия инцидент, т. е. от първото действие, от
което е разбрал за образуваното срещу него досъдебно производство, до
влизане в сила на оправдателната присъда на 21.09.2018 г., т. е почти 8 години
и 4 месеца, който значително надвишава изискването за разумност по чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. През
посоченият период са проведени 32 съдебни заседания, във връзка с които е
търпял значителни неудобства, произтичащи от необходимостта от лично
3
участие в тях, повдигнатото му незаконно обвинение го поставило в
състояние на силен емоционален стрес, унижение, страх, несигурност и
безпомощност. Продължителността на наказателното производство извън
разумния срок е рефлектирало върху степента и интензитета на претърпените
негативни емоции, което обосновава по – голямо обезщетение за
неимуществени вреди.
От друга страна следва да се има предвид, че с двете осъдителни
присъди на първоинстанционният съд на ищеца не е наложено ефективно
наказание лишаване от свобода – с първата е осъден условно, а с втората не
му е наложено наказание на основание чл. 12, ал. 4 НК, което е изключило
опасността да влезе в затвора.
Що се отнася до твърденията на ищеца, че незаконното обвинение е
довело до несполуки в семейния и професионалния му живот, настоящата
инстанция споделя съображенията на окръжния съд, че те са недоказани.
Семейните проблеми на ищеца със св. Д. Г., довели до прекратяване на брака
им през 2014 г., не са следствие на незаконното му обвинение и породените
от него недоразумения в семейството, а на установената през 2012 г. връзка
със св. П. Г. и последващото напускането на семейното жилище от ищеца. В
тази връзка правилно съдът е отказал да кредитира показанията на св. Д. Г., че
семейните им отношения са се влошили в резултат на воденото наказателно
производство, които се опровергават от данните за установената извънбрачна
връзка на ищеца със св. П. Г..
Нелогично звучат показанията на св. П. Г., че воденото срещу ищеца
наказателно преследване се е отразило негативно на отношенията им поради
страха да не се разкрие в компанията, където работи, че партньорът й, а
впоследствие съпруг е подсъдим по обвинение за тежка телесна повреда. На
първо място е много малко вероятно подобна информация да се разкрие на
работното място на свидетелката, тъй като няма никакво отношение към
нейната работа и професионално развитие, а освен това посоченото
обстоятелство не би могло да се отрази на семейният им живот, тъй като тя е
била запозната с него.
Не се установи, на следващо място, воденото срещу ищеца наказателно
преследване да е засегнало професионалната му реализация. По делото се
установи, че ищецът е работил в семейния цех за преработка на месо,
трудовото правоотношение с който е прекратено на 28.08.2010 г., но това не
се дължи на повдигнатото му незаконно обвинение, а на получената
вследствие на настъпилия на 20.05.2010 г. инцидент тежка мозъчно – черепна
травма, която за продължителен период се е отразила на здравословното му
състояние и която е довела до невъзможност да полага труд. Отделно от това
по делото се установи, че причина за преместването на ищеца в гр. П. е
желанието му да заживее заедно със св. П. Г., а не затрудненията в семейното
им предприятие поради отдръпване на контрагентите. По делото липсват
доказателства невъзможността на ищеца да си намери работа в гр. К. да се
4
дължи на разгласата на воденото срещу него наказателно преследване. Такива
данни не се съдържат и в показанията на св. П. Г., която сочи, че ищецът се е
преместил в гр. П., за да избяга от негативното отношение на хората в града,
но не и защото не е могъл да си намери работа. Отделно от това не се събраха
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията, че несполуките
му в търговията с коли се дължат на отдръпването на неговите партньори
поради повдигнатото му обвинение.
Изложеното налага извод, че преживените от ищеца негативни емоции
и душевни страдания от неоснователно воденото срещу него наказателно
преследване не надвишават по интензитет обичайните за подобни случаи.
Всяко наказателно производство води до негативни преживявания, свързани с
емоционален стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и
познати, но в настоящия случай не се установи обвинението да се е отразило
изключително негативно върху личността на ищеца и начина му на живот,
което да обоснове определяне на по – голямо обезщетение от обичайното.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в определена степен
емоционалните смущения на ищеца, изразяващи се в депресивност,
сприхавост, нервност, емоционална нестабилност са следствие на
претърпяната черепномозъчна травма, в който смисъл са показанията на св.
П. Г., за които ответникът не следва да носи отговорност.
Независимо от изложеното настоящата инстанция намира определеното
от окръжния съд обезщетение в размер на 5000 лв. за занижено,
несъответстващо на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като не е
съобразено с голямата продължителност на наказателното производство от 8
години 4 и месеца, което като резултат е довело до по – голям интензитет на
претърпените страдания. Поради това определеното обезщетение следва да се
увеличи на 8 000 лв.
Оплакването във въззивната жалба на прокуратурата за допуснато
нарушение на чл. 5 ЗОДОВ поради наличие на съпричиняване от страна на
ищеца поради това, че със своето поведение е дал основание за
привличанвето му към наказателна отговорност, е неоснователно. Съдът не
може да обсъжда съдържанието на крайния акт и мотивите за
постановяването му, като е обвързан единствено от породените от него
последици – прекратяване на производството поради недоказаност или липса
на престъпление. При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е немислима
хипотеза на съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като с
оправдаването на ищеца или прекратяване на производството е решен
окончателно въпроса за виновността на лицето. В случаите на отговорност на
държавата за вреди, причинени от правоохранителните органи,
съпричиняване е възможно само в хипотезата на забавено правосъдие по чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 5 000 лв. до сумата
5
от 8 000 лв., вместо което се постанови ново, с което прокуратурата бъде
осъдена да заплати на ищеца още 3 000 лв. ведно със законната лихва, считано
от 01.12.2018 г. В останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен над
сумата от 8 000 лв., решението следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 875/ 22.06.2022 г. по гр. д. № 3090/ 2021 на ОС -
П. в частта, в която предявеният от Д. Г. Г. против П.Р.Б. иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК по НОХД № 626/ 2015 г. на РС -
К., е отхвърлен над сумата от 5 000 лв. до сумата от 8 000 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„З.на ч.“ №*, ап.* допълнително сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК по НОХД № 626/
2015 г. на РС – К. над присъдената сума от 5000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.12.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6