Решение по дело №6470/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№750

гр.Перник, 25.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: Г. КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Роза Ризова, разгледа гражданско дело № 6470 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че Г.И.П. дължи на ищеца от сумата 1486,48лв. представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г.-30.04.2017г. за недвижим имот, находящ се ***, както и сумата от 197,59лв. –законна лихва за забава върху месечните плащания изтекла за периода от 10.07.2016г. - 28.05.2018г., ведно със законната  лихва върху главницата от 1486,48лв., считано от датата на подаване на заявлението  по чл.410 ГПК – 07.06.2018г.  за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.3936/2018г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител дава становище за недопустимост на предявения иск. При условията на евентуалност дава становище неоснователност на ищцовите претенции. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между страните. Оспорени са представените по делото писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът не се явява, представлява се от особен представител, който оспорва предявения иск.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По делото като писмено доказателство е приета Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 118144/09.05.2002г. видно от която ответницата Г.И.П. е декларирала правото на собственост върху процесния недвижим имот, като единствен негов собственик. Към декларацията е приложен Договор за покупко-продажба на общинско жилище, видно от което ответниата е придобила право на собственост върху процесния имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №********** Г.И.П. в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в *** е в размер на 1486,48лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 197,59лв., изтекла в периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г. Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.

Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице  сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни.  Вещото лице посочва, че за процесния период в сградата СЕС разпределението на топлинната енергия е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Размерът на задължението за процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер  550,42 лв.

Съдът кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 3936/2018г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Декралариция по чл.14 ЗМДТ, в която ответницата е декларирала правото на собственост върху процесния имот, като единствен негов собственик. Съдът намира, че така подадената декларация от ответника, пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело, представлява извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства, за това е и индиция за правото й на собственост върху процесния имот. Приет е като доказателство е и договор за покупко-продажба на процесния имот, от което се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху имота. Тези доказателства съдът счита за достатични за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая главния факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия. Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт, поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени доказателства, каквито са приетите декларация, както и извлечение от сметка, от което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от  се дължи обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. до 28.05.2018г., което е в размер на 197,59лв.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1  от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Г.И.П., с ЕГН ********** и адрес: ***  че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата сумата 1486,48лв. представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г.-30.04.2017г. за недвижим имот, находящ се в ***, както и сумата от 197,59лв. –законна лихва за забава върху месечните плащания изтекла за периода от 10.07.2016г. - 28.05.2018г., ведно със законната  лихва върху главницата от 1486,48лв., считано от датата на подаване на заявлението  по чл.410 ГПК – 07.06.2018г.  за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.3936/2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.И.П., с ЕГН ********** и адрес: ***   да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 635 лв. направени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.И.П., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 83,68 лв. направени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 3936/2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: