Р Е Ш Е Н И Е
№ 2373/13.12.2022г.
Град Пловдив, 13.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2704 по описа за на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.65, ал.4 ЗОС.
Образувано е по жалба на С.А.К. *** срещу заповед № 22Ю-РОА-522 от 12.10.2022 г. на кмета на район
„Южен“ при община Пловдив, с която е наредено да се изземе част от недвижим
имот – общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор ****по КККР
на град Пловдив, с административен адрес: град Пловдив, ****, със застроена
площ 124 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска, попадаща в
уличната регулация, който имот се владее без правно основание от С.А.К..
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и неспазване на установената форма. Иска се отмяна на оспорената
заповед. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като недоказана и неоснователна. Претендира
разноски. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на
24.11.2022 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати с оглед разпореденото изземване на общинския имот, от
който жалбоподателя се ползва. Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок
от съобщаването, извършено на 12.10.2022 г. лично на жалбоподателя. Оспорената
заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.65, ал.4 ЗОС. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесната сграда с идентификатор ****по КККР на град
Пловдив е отчуждена с влязла в сила заповед № 21ОА-2091 от 30.07.2021 г. на кмета на община
Пловдив, и е общинска собственост.
На 29.09.2022 г. от служители на общинската
администрация на район „Южен“ е извършена проверка, за която е съставен
констативен акт № 1 от 29.09.2022 г. Констатирано е, че сграда с идентификатор ****се
намира в поземлен имот с идентификатор 56784.530.300 по КККР на град Пловдив,
за който имот ведно с постройките е съставен акт за частна общинска собственост
№ 214 от 05.08.1999 г., в чиято графа 5 за собственици на 2/3 идеални части от
източната сграда – фурна са посочени Иван К. и наследници на Атанас К..
Констатирано е още, че тези 2/3 идеални части са отчуждени със заповед №
21ОА-2091 от 30.07.2021 г. на кмета на община Пловдив от лицата Стойна Иванова
Ковачева, Никола А.К. и С.А.К., влязла е в сила и на 04.05.2022 г. на бившите
собственици е изплатено дължимото парично обезщетение.
При извършена проверка на място на 29.09.2022 г.
общинските служители са установили, че имотът се владее и ползва от С.К.. Тъй
като жалбоподателят не е представил доказателства за основанието, на което
ползва процесната сграда, е прието, че тя се ползва без правно основание.
Съответно констатирано е наличие на основание по чл.65, ал.1 ЗОС, вр. чл.80,
ал.1 от Наредбата на ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), и е предложено на кмета на район „Южен“
да издаде заповед на това основание.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя, който е
подал писмено възражение на 06.10.2022 г., като твърди, че сградата неправилно
е описана като селскостопанска и че в тази според него стопанска сграда
осъществяват дейността си дружествата „ЕС КА 2007“ ЕООД и „ВАКС 2015“ ЕООД,
чийто едноличен собственик е жалбоподателят и чиято дейност е единствен
източник на доход за неговото семейство. Поради спецификата на работа на
дружествата и необходимостта от намиране на ново място за изнасяне на дейността
им жалбоподателят е поискал отлагане на процедурата с поне три месеца. Поискал
е също извършване на проверка, дали не съществува забрана за разрушаване на
фурни. Изтъкнал е също наличието на висящ спор за собственост между него и
община Пловдив по отношение на собствеността върху земята.
Въз основа на съставения констативен акт и след като е
обсъдил възраженията на жалбоподателя, кметът на район „Южен“ е издадена
оспорената заповед № 22Ю-РОА-522
от 12.10.2022 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Приложените към молбата на адв. К. от 15.11.2022 г.
договор от 01.11.1993 г. и допълнителни споразумения от 01.05.1993 г.,
15.11.2000 г. и 30.06.2008 г., касови бонове и фактури от 01.11.2022 г., са
неотносими за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като не могат да
заместят валидно сключен договор за наем, не се представя такъв договор за
наем, а самото плащане от 01.11.2022 г. не доказва съществуването на договор за
наем. Съгласно чл.14, ал.3 ЗОС и чл.11, ал.1 НРПУРОИ срокът на договорите за
наем не може да е по-дълъг от 10 години. В административната преписка липсват
доказателства да е проведена процедурата, предвидена в ЗОС и НРПУРОИ, за отдаване
под наем на общински имот. Следователно в
най-благоприятната за жалбоподателя хипотеза може да се приеме, че наемно
правоотношение е съществувало най-късно до 30.06.2018 година.
От друга
страна, основателно е възражението на процесуалния представител на ответника,
че с оглед нормата на § 7, ал.1 ПЗР ЗОС следва да се приеме, че
договорите за наем, сключени до 1 юни 1996 г., запазват действието си най-късно
до 1 юни 1999 г. С оглед създадената правна уредба и съдебната практика следва
да се приеме също, че прекратяването на наемното правоотношение настъпва по
силата на закона и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на
наемодателя. Съществуването на допълнителни споразумения, които пряко противоречат
на законовите норми, не може да замести липсата на договор за наем за общинския
имот, сключен съгласно изискванията на ЗОС.
Доказването на
изпълнението на задълженията по допълнителното споразумение няма значение за
законосъобразността на оспорената заповед. Правно значение би имало единствено
доказването на факта, че между жалбоподателя и общината съществува валиден
договор за наем, но такива доказателства не бяха представени.
При тези факти съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. А съгласно чл.65, ал.2 ЗОС в Столичната
община и градовете с районно деление заповедите по ал.1 могат да се издават и
от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.
Общински съвет
Пловдив е уредил случаите и реда за изземване на общински имоти в Наредбата за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ),
чийто чл.80 разпорежда, че изземването на общински имоти се извършва със
заповед на кмета на района по местонахождението на имота (ал.1), която заповед
се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1,
съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района (ал.2).
Следователно, кметът на район „Южен” има компетентност да издаде заповед за
изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията
на район „Южен”.
За да упражни правомощията си по чл.65, ал.1 ЗОС, във
връзка с чл.80, ал.1 НРПУРОИ кметът на района следва да установи наличието на
предпоставките, визирани в цитираната норма. Т.е., по
силата на чл.65, ал.1 ЗОС, преповторен в нормата на чл.80, ал.1 НРПУПОИ,
заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се
владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко
хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да е осъществена.
Няма спор по делото, доколкото и във
възражението си срещу констативния акт, и в жалбата си жалбоподателят не
оспорва факта, че процесната сграда е частна общинска собственост и че към момента на издаване на
оспорената заповед именно той я държи без правно основание, защото няма данни
по делото да съществува валидно основание за държане и ползване на общинския
имот, няма данни за сключен валиден договор за наем съобразно изисквания на ЗОС
и НРПУРОИ. В този смисъл недоказано и напълно голословно е твърдението на
жалбоподателя, че наемател на процесната сграда е „ЕС КА 2007“ ЕООД, какъвто
договор липсва и не е констатирано да е съществувал, видно от констативния акт,
но не се представя и от жалбоподателя като лице, което твърди благоприятен за
представляваното от него търговско дружество, поради което именно негова е и
доказателствената тежест да установи съществуването на наемно правоотношение по
аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, приложим в настоящото производство по силата на
препращащата норма на чл.144 АПК.
Т.е., в настоящия случай по безспорен начин е доказано
наличието и на една от хипотезите на втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС и чл.80, ал.1 НРПУРОИ – процесният имот, частна
общинска собственост, се държи и ползва без правно основание. Следователно
изискванията на чл.65, ал.1 ЗОС, във връзка с чл.80,
ал.1 НРПУРОИ са изпълнени, налице са елементите от хипотезата на
правната норма, представляващи основания за изземване на имота, и издадената в
този смисъл заповед е законосъобразно издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Нормата на чл.65, ал.1 ЗОС и съответстващата й норма
на чл.80, ал.1 НРПУРОИ са императивни, кметът на района действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде заповед за
изземване, а е длъжен да я издаде такава при констатиране на наличието на
визираните в цитираната правна норма предпоставки.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е възражението на жалбоподателя, че собствеността върху
имота не е установена по категоричен начин, защото е налице съдебен спор за
правото на собственост върху 1/2 идеална част от поземления имот с
идентификатор 56784.530.300. Предмет на оспорената заповед е сграда с
идентификатор 56784.530.300.2, за която няма спор, че е частна общинска
собственост. Земята не е предмет на заповедта.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
процедурата по чл.80, ал.2 НРПУРОИ, въз
основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица в общинската
администрация на район „Южен”, с който акт е констатирано държането и ползването
на процесния общински имот без правно основание и с който се поставя началото
на производството по издаване на заповедта.
В
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати твърдените
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
е бил уведомен за започване на производство по издаване на заповед за изземване
на процесния имот по реда на чл.65 ЗОС, с което е било гарантирано правото му
на участие в административното производство и правото му на защита.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на община Пловдив, район „Южен“ сумата 100 лева на
основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.К., ЕГН **********,***, срещу заповед № 22Ю-РОА-522 от
12.10.2022 г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив, с която е наредено
да се изземе част от недвижим имот – общинска собственост, представляващ сграда
с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, с административен адрес: град
Пловдив, ****, със застроена площ 124 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска, попадаща в уличната регулация, който имот се владее без правно
основание от С.А.К..
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив, район
„Южен“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: