№ 691
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000610 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С въззивна жалба вх. на СГС № 175073/29.12.2017 г. А. Н. Д. и К. Х. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) са обжалвали
решение № 2363/13.12.2017 г., постановено по търг. дело № 1481/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, с което са отхвърлени предявените от банката в несъстоятелност чрез синдиците й
срещу К. А. Х. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН; с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН; както и
банката е осъдена на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 5 148.08 лева държавна такса по исковата молба делото, както и да заплати на
К. А. Х. сумата от 2 462.40 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които суми да
се съберат от масата на несъстоятелността.
Въз основа на въззивната жалба е образувано в. търг. дело № 497/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, по което е постановено решение № 461/21.02.2020 г. (поправено по реда
на чл. 247 ГПК с определения № 10130/02.04.2021 г. и № 10244/03.09.2021 г.), с което: потвърдено
е като правилно и законосъобразно решението на градския съд в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно
основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД от ЗБН; отменено е решението на
градския съд в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Корпоративна търговска
банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него е постановено: обявени са за относително недействителни по
1
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н)
прихващанията, извършени от К. А. Х. с изявление за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и с
вх. № 10594/03.11.2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и
М. М. П.; обезсилено е решението на градския съд в частта му, с която съдът е отхвърлил
предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН, като недопустимо; оставен е без разглеждане предявеният от „Корпоративна
търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН; К. А. Х. е осъден
да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 2 263.90 лв., а в полза на Софийски
градски съд сумата от 4 527.80 лв., представляващи държавна такса, на основание чл. 78 ГПК вр.
чл. 59, ал. 7 ЗБН.
По касационна жалба на К. А. Х. е постановено решение № 78/22.06.2022 г. по търг. дело №
1506/2020 г. по описа на I-во т.о. на ВКС, с което е отменено въззивното решение на Апелативен
съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363/13.12.2017 г. по т. д. №
1481/2017 г. на Софийски градски съд, по исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, са
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка” АД (н) извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. №
10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито
по цесии с Б. Л. П. и М. М. П., както и в частта, с която е обезсилено решение № 2363/13.12.2017 г.
по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд в частта по предявените искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като е постановено: отхвърлени са предявените от А. Н. Д. и К. Х. М.,
заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу
К. А. Х. искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от К. А. Х. с
изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г., за вземане в общ
размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.; както и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на евентуално съединените искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
С оглед на гореизложеното, предмет на настоящото въззивно производство е въззивната
жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н) - А. Д. и К. М. с вх. на СГС №
175073/29.12.2017 г. в частта й, касаеща предявените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявени от синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу К. А. Х. за
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката в
несъстоятелност на прихващанията, извършени от ответника с изявления за прихващане с вх. №
10584/03.11.2014 г. и с вх. № 10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв.,
придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П..
В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав жалбоподателят
„Корпоративна търговска банка” АД (н) чрез синдиците А. Д. и К. М., представлявани от юр.к. К.,
поддържа въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в частта й относно исковете
с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН като по изложените в жалбата съображения моли
апелативният съд да отмени решението на градския съд в тази му част и постанови ново, с което
да уважи така предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна К. А. Х. чрез адвокат А. Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна
2
и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение в частта му по исковете с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Представя и писмена защита.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. Н. Д. и К. Х.
М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н)
срещу К. А. Х. искове, както следва: главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН; първи евентуално конститутивни искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и втори евентуално конститутивни искове с правно основание чл. 59,
ал. 3 ЗБН, последните от които следва да бъдат разгледани по същество от настоящия въззивен
съдебен състав.
С тези искове синдиците на „КТБ“ АД (н) претендират съдът да обяви за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени
от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г., за
вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П..
В исковата молба се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по търг. дело
№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд била обявена неплатежоспособността на
„Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г.,
открито било производство по несъстоятелност, както и била обявена несъстоятелността на
банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/2015 г. по описа на
Апелативен съд – София, решението на Софийски градски съд било отменено само в частта
относно началната дата на неплатежоспособността, като била определена друга начална дата -
20.06.2014 г.
Съдебните решения били постановени след поставяне на банката под специален надзор
(решение № 73 на Управителния съвет на Българската народна банка от 20.06.2014 г., обявено с
вписване № 20140623173928 в търговския регистър при Агенция по вписванията), продължаване
на срока на специалния надзор (Решение № 114 на Управителния съвет на Българската народна
банка от 16.09.2014 г., обявено с вписване № 20140918142617 в търговския регистър при Агенция
по вписванията) и отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката поради
отрицателен собствен капитал, с вземане на решение да бъде поискано откриване на производство
по несъстоятелност (Решение № 138 на Управителния съвет на Българската народна банка от
06.11.2014 г., обявено с вписване № 20141107140740 в търговския регистър при Агенция по
вписванията).
От ответника, на когото „Корпоративна търговска банка” АД (н) била кредитор за изискуеми
парични вземания по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. с анекс № 1 от 30.06.2011 г. и анекс
№ 2 от 17.12.2012 г., били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с
вземания към банката, за които прехвърляния банката била уведомена. Прихващанията били за
сума от 15 507 лева, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. на К. А.
Х. за прихващане на цедирано от Б. Л. П. на ответника вземане за сумата, произтичащо от сключен
с банката анекс № 95311 от 24.01.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, със задължение на К. А.
Х. по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и за сумите от 110 511.08 лева и 2 683.92 лева,
обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10594/03.11.2014 г. на К. А. Х. за прихващане на
цедирано от М. М. П. на ответника вземане за сумите, произтичащо от сключен с банката анекс №
3
108247 от 04.06.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ и анекс № 126418 от 04.12.2013 г. към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит, със задължение на К. А. Х. по договор за банков кредит от
16.07.2008 г.
По отношение на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, предмет на настоящото производство, ищецът
твърди, че били налице предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание цитираната разпоредба. Знанието за
неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален
надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и
изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ), направено с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на
БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането
на плащания към клиенти, било ноторно известен факт. С решението от 16.09.2014 г. като
аргумент за удължаване на срока, за който банката била поставена под специален надзор било
посочено, че банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на
банковата дейност и била налице невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и
другите кредитори. Към момента на придобиване на вземанията от ответника,
неплатежоспособността на банката била обществено известен факт - по аргумент от чл. 36, ал. 2, т.
1 ЗКИ, когато банката спряла плащанията към вложителите повече от 7 дни, кредиторите знаели за
настъпила неплатежоспособност на банката. Решенията на УС на БНБ били обявени в търговския
регистър и имало информация от средствата за масова информация. Ответникът бил и служител в
банката.
Ответникът К. А. Х. оспорва исковете като недопустими поради това, че ищецът нямал
правен интерес от водените искове, тъй като кредитът на ответника бил погасен, съгласно справка
от Централния кредитен регистър към 07.07.2017 г., като банката дала и съгласие за заличаване на
ипотеката, която служила като обезпечение по договора за кредит през 2015 г.
Оспорва исковете и по същество като ги счита за неоснователни.
По отношение на исковете по чл. 59, ал. 3 ГПК оспорва знанието си за
неплатежоспособността при придобиване на правата/задълженията по прихващанията, което
обстоятелство било в доказателствена тежест на ищеца и трябвало да бъде доказано при условията
на пълно главно доказване.
Твърди, че вземанията, предмет на изявленията за прихващане, били придобити от ответника
чрез цесия от 03.11,2014 г., т.е. преди 06.11.20014 г., когато УС на БНБ установил, че собственият
на банката капитал бил отрицателна величина и банката била неплатежоспособна. В този случай
по силата на изричната норма на чл. 59, ал. 4 ЗБН се приемало, че ответникът не знаел за
настъпилата неплатежоспособност, защото вземането му било придобито преди датата на вписване
на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Неоснователно било изложеното в исковата
молба, че знанието за неплатежоспособността датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето на
банката под специален надзор. Това било за срок от три месеца, при възможност банката да бъде и
оздравена и при позитивни изявления и съобщения на представители на БНБ, длъжностни лица,
политици. Неплатежоспособността на банката била обявена на 22.04.2015 г. с решението на съда и
до този момент съществувало само предположение за неплатежоспособността. Само БНБ бил
органът, който можел да прецени основанията за наличието на предпоставки за несъстоятелност и
4
дори търговският съд не можел да го направи, а само можел да определи датата. Ответникът
подробно посочва действията на БНБ и квесторите, съответно медийното отразяване във връзка с
несъстоятелността и какво знаел средностатистическият гражданин при това отразяване. От БНБ
също било изразено становище във връзка с цесиите и прихващанията съгласно писмо изх. №
119801/16.10.2014 г. Към момента на придобиване на вземанията и на изявленията за прихващане
ответникът не бил служител на банката.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се съобрази с
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК и правомощията си по чл. 269 ГПК и чл. 294, ал. 1 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява че:
На 20.06.2014 г., от „Корпоративна търговска банка” АД (н), гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 10, с ЕИК:********* („КТБ“ АД (н)) е отправено уведомление до Българската народна банка
(БНБ), в което е посочено, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както
и всички видове банкови операции, което обстоятелство е станало известно на обществеността от
публикации в медиите.
С решение № 73 от същата дата на Управителния съвет на БНБ ищцовата банка е поставена
под особен надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички
задължения, забранено е извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова
дейност, отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и
са лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от
10 % от акциите й. Така оповестеното решение е изменено и допълнено с решение № 74 от
22.06.2014 г., като същите решения са обявени в търговския регистър на 23.06.23014 г. и са
станали публично достояние, вкл. и от публикации.
В търговския регистър е вписано и решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата
система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови
дейности за целите на погасяване на кредитите.
С решение № 94 от 31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е приет докладът за
текущото състояние на „КТБ“ АД (н) към 30.06.2014 г., в изпълнение на изискването по чл. 121
ЗКИ, както и са изпълнени предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014 г., като на
дружествата „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД са възложени
първоначално частична (на 25.06.2014 г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“
АД, като в медиите са направени публикации.
С решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския
регистър, действията на квесторите са обобщени и за приключване на цялостната оценка на
активите е определен срок до 20.10.2014 г., а след представяне на оценката и извършване на
съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до
31.10.2014 г. квесторите са задължени да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на
„„КТБ“ АД (н). С решението е продължен срокът на специалния надзор на банката поради
констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за
изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори.
5
Докладът на „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД е внесен в БНБ на
20.10.2014 г. (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД (н) към 30.09.2014 г. и за
резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми), който доклад е
публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Видно от същият в
резултат на анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към
30.09.2014 г. е направен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн.
лева.
С решение № 133 от 21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада,
е указано на квесторите в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия за
осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към
30.09.2014 г.
На 27.10.2014 г. в Народното събрание е внесен доклад „Събитията и предприетите действия,
свързани с „КТБ“ АД и ТБ “Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската
народна банка“, в който е посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението
на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред
Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. Посочено е, че в резултат на
това за БНБ възниква законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има
отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5
работни дни от установяване на неплатежоспособността. Посочена е възможност за оздравяване на
банката, след взимането на съответни решения за изменение на законодателството. Видно от
доказателствата това предложение е отхвърлено с решение от 31.10.2014 г.
На 04.11.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-
127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014 г. - Капиталови
изисквания (COREP) - Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) -
Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер
на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че
банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на
основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „КТБ“ АД (н) е била отнета,
като за решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014 г., след вземането му, а на следващия
ден - 07.11.2014 г., решението е обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД (н).
С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/2015 г. по описа на
Апелативен съд – София, решението за откриване на производство по несъстоятелност на
Софийски градски съд е отменено единствено в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като е определена датата 20.06.2014 г. Видно от същото съдът е приел, че
това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като
констатациите за финансово- икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014 г.,
се потвърждават като такива и към 30.06.2014 г., а след 20.06.2014 г., когато банката е била
поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност. Решението е влязло в сила.
Ответникът К. А. Х. от гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** е длъжник на
„КТБ“ АД (н) с изпълняеми парични задължения по договор за банков кредит от 16.07.2008 г.,
изменен с анекс № 1 от 30.06.2011 г. и анекс № 2 от 17.12.2012 г.
6
Б. Л. П. е титуляр на банкова сметка при „КТБ“ АД за сума от 15 507 лева по сключен анекс
№ 95311/24.01.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, а М. М. П. - на банкови сметки за 110
511.08 лева и 2 683.92 лева по сключен с банката анекс № 108247/04.06.2013 г. към рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен
депозит „Плюс“ и Анекс № 126418/04.12.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит.
Вземанията на Б. Л. П. и М. М. П. са прехвърлени на ответника с договори за цесия, като за
това „КТБ“ АД (н) на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е била уведомена от цедентите чрез квесторите с
писмени уведомления вх. № 10583/03.11.2014 г. и вх. № 10593/03.11.2014 г. На същата дата с
уведомления вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г. ответникът също е уведомил за
цесията и е направил изявления за прихващане със задълженията си по договора за банков кредит
(предсрочно погашение).
Ответникът К. А. Х. е работил по трудов договор при банката (трудов договор за
допълнителен труд при друг работодател от 01.07.2009 г. за длъжност „технически сътрудник“,
при притежавано средно образование, които е прекратен на 30.09.2014 г.). Видно от вписванията в
търговския регистър при Агенция по вписванията, ответникът е член на Съвета на директорите на
„Бромак Финанс“ ЕАД, с ЕИК *********, от 09.07.2014 г. Едноличен собственик на капитала на
това дружество е „Бромак“ ЕООД, с ЕИК *********, с едноличен собственик Ц. В.. „Бромак“
ЕООД притежава 50.66 % от акциите в „КТБ“ АД (н), като управители на дружеството съответно
преди и след 09.07.2014 г. са били И. Д. С. и З. Ж. Б. също членове на Съвета на директорите на
„Бромак Финанс“ ЕАД заедно с ответника.
Така прехвърлените вземания са осчетоводени от „КТБ“ АД (н), вкл. и направените
изявления за прихващания. Заличена е дадената като обезпечение ипотека по договора за кредит
(нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. peг. № 53536/18.07.2008 г., акт № 147, том
LI, дело № 36638/2008 г. по описа на Служба по вписванията гр. София, поправен).
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно така цитираната разпоредба прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице
следните кумулативно предвидени предпоставки: (1) извършване на валидно изявление за
прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито
производство по несъстоятелност; (2) вземането на ответника, както и задължението му към
банката да са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и (3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането
или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е
7
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова
дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
В случая е безспорно установено от фактическа страна, че изпълняемите парични
задължения на ответника К. А. Х., произтичащи от договор за банков кредит от 16.07.2008 г.,
изменен с анекс № 1 от 30.06.2011 г. и анекс № 2 от 17.12.2012 г., са възникнали както преди
датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така
и преди датата на отнемане лицензията на „КТБ“ АД (н) за извършване на банкова дейност -
07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.
Същевременно, по делото се установи, че от своя страна ответникът е придобил вземания
към „КТБ“ АД (н) в общ размер от 128 702 лв., възникнали въз основа на сключените договори за
цесия от 03.11.2014 г. с Б. Л. П. и М. М. П., които цесии са надлежно съобщени от цедентите на
„КТБ“ АД (н) с уведомления от същата дата като не е спорно между страните, че вземанията,
прехвърлени с договорите за цесия съществуват в размерите, посочени в уведомителните писма и
в изявленията за прихващане, отправени от К. А. Х. до „КТБ“ АД (н). Поради това, се налага
извод, че вземанията са ликвидни и в полза на К. А. Х. е възникнало потестативното право да
извърши прихващане на своите парични вземания, придобити по договорите за цесия с паричните
му задължения по процесния договор за банков кредит и анексите към него. Изявленията за
прихващане от ответника са доведени до знанието на „КТБ“ АД (н) на горепосочената дата и с
достигането им до банката, същите са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и
насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от фактическия
състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а именно: извършени са валидни изявления за прихващане от страна на
ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност
като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН,
изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на
банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към
банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл. 59,
ал. 4 ЗБН, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно утвърдената практика на ВКС - постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №
239/15.05.2018 г. по търг. дело № 986/2017 г. на I-во т. о. и решение № 160/04.07.2018 г., по търг.
дело № 1164/2017 г. на II-ро т. о., която се споделя и от настоящия съдебен състав, в хипотезиса на
чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитор - цесионер не е вложен
различен, от изводимия от разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД смисъл - сключването на договора
за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за
цесията. С оглед на това и предвид датата на сключване на процесните договори за цесия -
03.11.2014 г., която дата е преди датата на отнемане на лиценза на „КТБ“ АД (н) за извършване на
банкова дейност (07.11.2014 г.), то и в настоящия случая не е приложима законовата презумпция за
наличие на знание у ответника по чл. 59, ал. 4 ЗБН за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“
АД (н), което не е и спорно между страните и поради това знанието подлежи на установяване в
процеса при условията на пълно и главно доказване.
8
Настоящият състав на въззивния съд приема, че по делото не се установява знание на
придобилия вземанията преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност кредитор, по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, че към момента на придобиването е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Както бе отбелязано по-горе, процесните вземания на К. А. Х. са придобити на
03.11.2014 г., към която дата по делото не са събрани доказателства, които да налагат извод, че
кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник, а доводите на
жалбоподателя в обратен смисъл (че към момента на извършване на прихващанията ответникът е
знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката), които доводи се аргументират с
представените и обсъдени от съда публични материали относно състоянието на банката, както и
качеството на ответника, които е бил член на управителните органи на „Бромак финванс“ ЕАД,
едноличен собственик на капитала на „Бромак44“ ЕООД, мажоритарен собственик на капитала на
банката, се явяват неоснователни.
Това е така, тъй като по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако към момента на
придобиване на вземането кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, релевантно е знанието за
настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава,
с оглед и на което следва да приеме, че дори и да е налице знание, следствие на широко оповестена
информация (включително и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор) за
опасност от неплатежоспособност, то следва, че това схващане е неточно, защото не е основано на
закона. Знанието за евентуална неплатежоспособност е без значение при преценката на
предпоставките от предметния обхват на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В този смисъл е и вече утвърдената и непротиворечива съдебна практика на ВКС относно
субективния елемент на фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН (решение № 39/07.05.2021 г.,
постановено по търг. дело № 2359/2019 г. по описа на I-во т. о. на ВКС, цитираните в него
множество съдебни актове и др.), съгласно която знанието за настъпила неплатежоспособност към
момента на придобиване на активните вземания не би могло да се приравни на опасност от
неплатежоспособност по смисъла на чл. 115 ЗКИ, при наличие на която (в регламентираните от
законодателя хипотези) БНБ може да постави банка под специален надзор. Поради това е
възприето становището, че при преценка на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 3 ЗБН, са ирелевантни знанието на цесионера-кредитор за евентуална неплатежоспособност или
за опасност от неплатежоспособност на банката.
Съгласно така формираната практика, която напълно се споделя и от настоящият съдебен
състав, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със
знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като
оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на
плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.
59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на
компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2
ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за
отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп
до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент
от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез
9
всички допустими доказателствени средства, което в настоящия случай не е сторено.
Във връзка с последното следва и да се отбележи, че в жалбата въззивникът за първи път
заявява ново твърдение за знание на различно основание, по обстоятелство, което е могъл, но не е
поддържал досега в производството, а именно свързаност по смисъла на ТЗ поради участие на
ответника в СД на търговско дружество, поради което това възражение по въззивната жалба като
преклудирано не следва да се разглежда от въззивния съд, а отделно от това, макар и да не е
нужно, следва и да се отбележи, че въззивникът нито е ангажирал, нито пък по делото са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че ответникът като свързано с банката лице е бил
запознат с конкретни данни относно цялостното финансово-икономическото състояние на същата,
налагащи извод за неплатежоспособността й.
По така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции за
неоснователност на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на
градския съд в тази му част – с която са отхвърлени исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както и в частта му, с която банката е осъдена на
основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 5
148.08 лева държавна такса по исковата молба делото, а на К. А. Х. – сумата от 2 462.40 лева
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които суми да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН жалбоподателят „КТБ“ АД (н)
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 2 574.04 лв.,
представляваща дължима държавна такса за настоящото въззивно производство.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 2363/13.12.2017 г., постановено по търг. дело № 1481/2017 г. по
описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. Н. Д. и К.
Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н),
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* срещу К. А. Х. от гр. ***, ж.к. „***“,
бл.***, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ГПК за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания,
извършени от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. №
10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М.
П.; както и в частта му, с която банката в несъстоятелност е осъдена на основание чл. 59, ал. 7 и
чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 5 148.08 лева държавна
такса по исковата молба делото, а на К. А. Х. – сумата от 2 462.40 лева разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 10 да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 2 574.04 лв.
(две хиляди петстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки), представляваща дължима
държавна такса за настоящото въззивно производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
10
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11