№ 413/19.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 376
по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Дукас Транс“ ЕООД срещу решение №67 от 17.02.2021г.
на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 1664/2020г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Не бил и обсъдени
доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на административната
фаза на процеса. Не се установявало извършване на нарушението от субективна
страна. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 36-0000527 от 01.09.2020 г.
на директора на РД“АА“ гр. Пловдив.
В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява и представлява.
Ответникът по касационната жалба- директор
на РД“АА“ гр. Пловдив не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
Жалбоподателят /касатор в настоящото
производство/ е санкциониран за това, че на 07.07.2020 г., около 00,01 ч. в гр
Пазарджик, като лице по чл.16 от Наредба № Н-32от16.12.2011 на МТИТС /“Наредбата“/
с разрешение № 946, валидно до 24.01.2023 г. за извършване на периодични
технически прегледи на ППС е извършило
следното нарушение- при настъпила промяна на 27.06.2020 г. в обстоятелствата на
документите по чл. 18 ал.1 т.10 от Наредбата, а именно свидетелство да проверка
№ ДГ20/140/27.06.2020 за димомер и свидетелство за проверка № ДГ
20/139/27.06.2020 г. за газоанализатор не е уведомил писмено изпълнителния
директор на ИА“АА“, чрез ръководителя на
съответното регионално звено, до 24.00 ч. на 06.07.2020 г. в седмодневен срок
от извършената промяна, удостоверена с документи по чл. 18 ал.1 от Наредбата.
Нарушението е квалифицирано като такова
по чл. 24 от Наредбата, като на касатора, на основание чл. 178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗдвП е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Районният съд коментирал
събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична
с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е
приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити,
а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.
Решението е правилно като правен
резултат.
Нарушението по чл. 24 от Наредба № Н-32от16.12.2011 на МТИТС
е формално и се осъществява с бездействие в нормативно определения седмодневен
срок лицето по чл. 16 от Наредбата да
уведоми компетентния орган за настъпилата промяна в съответните
обстоятелства. Както правилно е приел и районния съд, нарушителят е
санкциониран за неуведомяване на настъпили промени за две обстоятелства-
свидетелство за проверка на димомер и свидетелство за проверка на
газоанализатор- и двете от 27.06.2020 г. Основателни са доводите в касационната
жалба, че чл. 18 ал.1 т.10 от Наредбата, към която чл. 24 от същия нормативен
акт препраща, изисква прилагането на
списък на свидетелства за проверки по реда на чл. 9 ал.6 от Наредбата, а там са
визирани само газоанализаторите. Това обаче не променя крайния извод за
съставомерност на поведението на санкционираното лице, защото едното от
обстоятелствата, за което е настъпила промяна е издаденото свидетелство за
проверка на газоанализатор, а то вече фигурира в чл. 9 ал.6 от Наредбата.
Несъстоятелен е доводът в жалбата за
липса на субективната страна от нарушението, доколкото санкционирано е
юридическо лице, а там отговорността винаги е обективна и безвиновна.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
По изложените съображения, съдът намира
решението на районния съд за правилно като правен резултат и жалбата срещу него
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №67 от 17.02.2021г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах. дело № 664/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/