№ 828
гр. Варна, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205344 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ЕООД с ЕИК 20389064, представлявано от
Б.И.Я. против НП № 23-0001363/09.09.2021 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“
при Регионална дирекция „АА“, Варна, с което на юридическото лице на основание чл.
104 ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1000/хиляда лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент
(ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона
за автомобилните превози.
В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно. Твърди се, че е
нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от направеното описание
не става ясно какви точно свои задължения не е изпълнило дружеството. Оспорва се
съставомерността на деянието, като се сочи, че от представените с възражение срещу
АУАН копие на служебна бележка за проведен начален инструктаж е видно, че
шофьорът С.Е. е инструктиран и запознат с правилата на Регламент № 561/2016г. и
необходимостта от спазването им. Навеждат се твърдения, че е ограничено правото на
защита на въззивника като не е посочено в какво точно се изразява не организирането
на труда на шофьора по начин, по който може да спази изискванията за почивки,
заложени в Регламента, като дружеството-жалбоподател е нямало възможност да
прецени какви други документи да представи пред АНО в своя защита. Иска се НП да
1
бъде отменено.
Постъпило е по делото придружително писмо към АНП със становище по
постъпилата жалба, изходящо от Директора на Дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което се оспорва жалбата.
В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява, не
се представлява.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя по акта – свид. К.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.06.2021 г. е приключила извършена проверка от свид. К.К. , на длъжност
инспектор към РД“АА“ – Варна по отношение на дейността на „ЗИБ СТРОЙ
ГРУП“ЕООД със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. Цар Освободител
№ 30 , притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 17436. В хода на
проверката били изискани документи, удостоверяващи извършените от дружеството
превози. Въз основа на представените документи било установено, че лицето С.Р.Е. е
осъществявал функциите на шофьор на товарен автомобил в дружеството. Въз основа
на информацията от дигиталната карта на водача и пътен лист № 1164 е установено, че
на 29.01.2021 г. водачът Е. с влекач, марка „Скания“ от кат N3,с рег. № В 5260 ВТ, с
монтиран дигитален тагораф със сер.№ 101475, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006 е осъществил обществен превоз на товари с посоченото превозно средство ,
като в нарушение на чл. 7 изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. след 4,5 часа
управление на същият не е осигурено ползване на прекъсване поне от 45 минути или
алтернативно прекъсване от поне 15 минути последвано от прекъсване от поне 30
минути, като му е осигурено прекъсване от 15 минути, последвано от прекъсване от 17
минути, а не от 30 минути.
С оглед на направените констатации св. К., съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 10 §2 изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на
Европейския парламент и Съвета, във вр. с чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвП, за това, че на
29.01.2021 г. не е организирал труда на водача по начин, който дава възможност същия
да спазва изискванията на чл. 7 изр. 1 от Регламент /ЕО/ 561/2006 г. Въз основа на акта
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на
2
същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1000/хиляда/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел свидетеля
по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по
същество е неоснователна.
НП е издадено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН,
от компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен
информация за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се
конкретика за статута на наказаното търговско дружество на превозвач с посочени
данни за издаден лиценз на Общността. Посочва се информация за време и място на
извършване на нарушението, Индивидуализира се неправомерното поведение като
бездействие по отношение организиране работата на водача по начин, че същият да
ползва дължимата според закона дневна почивка. Тези фактически данни, изложени в
АУАН и НП, включително и за продължителност на работа и почивка на водача, дават
пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение и
кореспондират със съществуващите нормативни правила.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато нарушение на чл. 57 ал.1
т.5 от ЗАНН, доколкото в НП е описано извършеното от превозвача деяние,
изразяващо се в бездействие, доколкото в съдържанието на обжалвания акт е посочено,
че превозвачът не организира труда на водача по начин същият да спазва нарушените
разпоредби на Регламента.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
3
В хода на съдебното производство, въз основа на приобщените чрез АНП
писмени доказателства, и по-конкретно – пътен лист № 1164 относно извършени
превози на 28.01.2021 г. и 29.01.2021 г. от водача Е. с процесния товарен автомобил, се
установява безспорно, че същият е излязъл от гаража на 28.01.2021 г. в 08.00 ч. и се е
прибрал в гаража на 29.01.2021 г. От разпечатката от дигиталния тахограф е видно, че
не са спазени изискванията за почивките съгласно изискването на чл. 7 изр. 1 от
Регламент 561/2006 г. Посочената фактическа обстановка не се оспорва и от
въззивника.
Съгласно чл. 104 ал.1 от ЗАвПр, превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1 000 лв.
Разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от същия закон гласи, че при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите
спазват изискванията на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27
от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR".
Според правилото на чл.10 § 2изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1,
по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) №
561/2006г.
Нормата на чл. 7 от глава 2 на от Регламент (ЕИО) № 3821/85 определя
задължение на водачите да ползват през всеки период на управление от 4 часа и 30
минути, прекъсване от поне 45 минути или почивка вместено в периода състояща се от
прекъсване от 15 минути, последвано от прекъсване от поне 30 минути за същия
период.
В настоящия казус, товарният автомобил е бил оборудван с тахографски апарат,
поради което дружеството, в качеството си на превозвач и на работодател на водача, е
имало възможност в реално време да следи работата и дейността му и е следвало да
предприеме мерки, за да му бъде осигурена разписаната почивка от чл. 7 изр.1 от
Регламент/ЕО/5612006 г. От страна на дружеството не е представен график, план, от
4
който да е видно какви действия е предприело за спазване на работното време на
работниците. Не са представени доказателства транспортното предприятие за
посочения период да е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за
управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на
работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение. На контролните
органи не са били представени доказателства за извършвани проверки от страна на
дружеството-жалбоподател, от което следва извод, че той не е съобразил поведението
си с горепосоченото изискване. Липсват доказателства, че впоследствие е била
потърсена дисциплинарна отговорност от водача Е. за нарушаване на конкретни
разпоредби в организацията на работния процес, създадени от „ЗИБ СТРОЙ
ГРУП“ЕООД.
Същевременно, съдът оцени като неоснователни възраженията на въззивника, че
деянието е несъставомерно с оглед проведения на водача инструктаж, доколкото този
факт не е показателен за правилното организиране на работното му време. Видно е от
приложения към АНП пътен лист № 1164, че за конкретния ден на водача е възложено
извършването на значителен брой превози, които са му разпоредени от превозвача,
като същите са на чести интервали от време, създало обективната невъзможност на
водача да спази разпоредбите на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. Доколкото съгласно
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, пътният лист е документ за контрол и отчитане
работата на водачите, с оглед положения подпис и печат от служител на дружеството-
жалбоподател е видно, че последното е разпоредило излизането на МПС и водача за
извършване на превоза в установените времеви часове и интервали.
От друга страна, в представения с възражение от 02.07.2021 г. инструктаж- –
програма, са посочени интервалите на почивките по време на работа на водачите, с
изключение на тези по чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. , с оглед на което
посоченият документ не установява водачът Е. да е бил инструктиран за спазване на
предписанието на цитираната разпоредба.
След като законодателят не разписва начина на организиране на транспортната
дейност, следва, че законът е предоставил свобода в избора на методи и средства от
превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за работно
време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще
се използват при организиране на транспортната дейност, за да се спазят седмичните и
междудневни почивки на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Според правната доктрина, на доказване пред съд подлежат само
положителните юридически факти, но не и отрицателните такива. В настоящия случай
административно-наказателното обвинение представлява твърдение за отрицателен
факт – бездействие по създаване на организация с цел спазване на дневната почивка на
водача. В тежест на превозвача е да докаже положителния факт по създадена подобна
5
организация.
Съдът намира, че както във фазата на постановяване на НП, така и в съдебната
фаза наказаното дружество не ангажира никакви писмени или гласни доказателства,
сочещи за организиране трудовата дейност на водачите с оглед техния числен състав,
брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на сключени
договори за превоз на товари по начин, целящ спазване на нормативната уредба за
продължителност на почивките. В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от
транспортното предприятие по спазване правилата за ползване на почивки от водачите,
с оглед на което е налице извършено нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Правилно е определено и времето на извършване на нарушението, доколкото
на посочената дата , бездействието на въззивника се явява в нарушение на цитираните
в обжалваното НП норми.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението според
седалището на дружеството, където именно е осъществено противоправното
бездействие от въззивника.
Правилно е посочено правното основание за ангажиране административно-
наказателната отговорност на въззивника, а именно санкционната норма на чл. 104
ал.1 от ЗАвПр, доколкото същата предвижда извършеното нарушение в диспозицията
си.
По изложените съображения, съдът намира за доказан осъществения от страна
на дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в
случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице , и чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е обективна невиновна, деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в нормата на
чл. 104 ал.1 от ЗАвП в твърд размер, съдът прецени, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с извършеното нарушение са засегнати норми, гарантиращи значими
обществени интереси свързани и с безопасността на осъществявания транспорт, като
случаят не разкрива особености формиращи извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно, напълно обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство въззиваемата страна не е
6
представлявана от процесуален представител, съдът намери, че следва да остави без
уважение искането, обективирано в придружителното писмо към жалбата, да се
присъди в полза на същата възнаграждение за процесуален представител.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001363/09.09.2021 г. на Главен инспектор в отдел
„Контрол“ при Регионална дирекция „АА“, Варна, с което на „ЗИБ СТРОЙ
ГРУП“ЕООД на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда лева за нарушение на чл.
10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г.
във вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане в
нейна полза на възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7