Р Е Ш Е Н И Е №
25.06.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на двадесет
и седми май, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Анна Димова
Секретар: М. Т.
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1887 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от А.А.А., чрез адв. Р. И. – ВТАК, срещу Г.Н.Г. иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. В исковата молба
процесуалният представител на ищцата посочва, че страните по делото са родители
на непълнолетната А.Г.Г.и на малолетните деца И.Г.Г. и Г.Г.Г.. Твърди, че през цялото време на съвместното им съжителство
средствата за издръжката на децата и тази на ответника се осигурявани от
ищцата, като през 2009 година последната закупила жилище, в което да живеят с децата. Посочва, че през годините
ответникът многократно напускал и се връщал при ищцата, като това продължило до
07.05.2016 година, когато за пореден път ответникът
се изнесъл. От тогава той не е правил опити да се виждат - нито за рождени дни, нито за други празници. Твърди, че цялата издръжка за децата се осигурява от майка
им. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което местоживеенето на децата А.Г.Г., И.Г.Г. и Г.Г.Г. да бъде определено при майката А.А.А.; да й бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата, като бъде определен режим на
лични отношения на децата с баща им всяка първа и трета събота от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа, като бащата следва да
взема и връща децата от техния настоящ адрес; Г.Н.Г. да бъде осъден да заплаща на А.Г.Г., със съгласието на нейната майка,
месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба; Г.Н.Г. да бъде осъден да заплаща на А.А.А., в качеството и на майка и
законен представител на малолетните деца И.Г.Г. и Г.Г.Г., месечна издръжка в
размер на 160.00 лева, за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Направено е
искане да бъдат присъдени направените в производството разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен
редовно на назначения на ответника по делото особен представител, който в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на
същата, с който оспорва предявените исковете като неоснователни, в това число и предявеният иск за издръжка за разликата
над 152.50 лева за всяко дете. Оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата
молба, като предлага друг режим на лични отношения между бащата и децата.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представените по делото /л. 6-8/ заверени копия на Дубликат на Удостоверение за
раждане от *** година, Удостоверение за раждане серия, Удостоверение за раждане се установява, че А.Г.Г.е родена на *** година, И.Г.Г.
е роден на *** година, а Г.Г.Г. е родена на *** година, както и че тримата са
деца на А.А.А. и Г.Н.Г..
Видно
от Удостоверение №
23 от 04.06.2019 година на ДГ "Детски свят" село Церова кория, община
Велико Търново; Удостоверение № 46 от 04.06.2019
година на ОУ "П. Р. Славейков" – село Церова Кория, община Велико
Търново; Служебна бележка № 604 от
04.06.2019 година на ПГМД - Велико Търново /л. 9/ Г.Г.Г.
е записана в ДГ
"Детски свят" село Церова кория, община Велико Търново за учебната
20182019 година; И.Г.Г. е записан като ученик в шести клас в ОУ "П. Р. Славейков"
– село Церова Кория, община Велико Търново за учебната 2018/2019 година,
а А.Г.Г.е записана в осми клас в ПГМД - Велико Търново за учебната 2018/2019 година.
От НА № 99, том 1, рег. № 989, дело № 53/2009 година на нотариус Д. Денчев, рег. № 145
при НК на РБ /л. 10/ се установява, че А.А.А. е закупила недвижим
имот в село Къпиново, община Велико Търново, а именно УПИ IV-311, стр.кв. 60 с площ 1 400.00 кв.м., заедно с
построените в него къща, плевня и стряха.
От приложените по делото /л. 64-66/
справки от ТД на НАП Велико Търново се установява, че за периода от 01.03.2019
година до 20.03.2020 година за А.А.А. и Г.Н.Г. няма регистрирани трудови
договори; липсват данни за осигуряване и нямат подавани ГДД по чл.
50 ЗДДФЛ за 2019 година. Установява се още, че Г.Н.Г. е декларирал две МПС - Опел Астра, а А.А.А. е декларирала от недвижим имот -
земя и сграда в село Къпиново, община Велико Търново.
По делото е изискан и изготвен
социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" град Велико
Търново /л. 61-62/, в който е отразено,
че майката на децата полага самостоятелно необходимите грижи по отглеждането и
възпитанието на децата и има изградена емоционална връзка между тях, както и че
майката и децата обитават къща при много добри комунално-битови условия за
живот и се поддържа много добра хигиена.
В
съдебно заседание на 27.05.2019 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят *** заявява, че познава А.А..
Посочва, че тя живее в с. Къпиново с трите си деца и ги гледа сама в жилище,
което има всичко необходимо. Заявява, че познава бащата на децата и мисли, че
той е в Англия. Посочва, че А. работи в гр. Дебелец в една птицеферма.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 127,
ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнА.по тези
въпроси при съобразяване на нормите на чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна
администрация - осъществяване на съдебна намеса в гражданско–правни отношения,
в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото
споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Тази намеса е
регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата,
поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Ето защо,
съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен
от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност,
като съблюдава висшия интерес на детето.
При решаване на въпроса на кого
от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права върху
детето съдът се ръководи от задължителните указния и критериите, дадени с ППВС
№ 1/1974г. При спор относно упражняването на родителските права значение имат
не отделните обстоятелства по случая, а тяхната съвкупност и цялост. Тези
обстоятелства могат да бъдат от най–разнообразно естество, като част от тях са
нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Съдът следва да съобрази
всички факти по делото, имащи значение към тези критерии, като от
най-съществено значение е интересът на детето. То има интерес родителските
права да бъдат възложени на този родител, който е по–способен да полага
адекватни грижи не само за бита и материалните условия на живот, но и за
неговото добро възпитание, създаване на трудови навици и изграждането му като
зряла личност. Това естествено не може да бъде постигнато без осъществяването
на пълноценни отношения с другия родител.
Съобразявайки
както твърденията на страните, така и всички събрани по делото доказателства,
настоящият състав приема, че майката на децата е по-пригодният от двамата
родители за упражняване на родителските права върху тях. След фактическата
раздяла на страните, когато бащата напуска семейния дом и оставя децата при тяхната
майка, именно последната непосредствено е полагала грижи за отглеждането и
възпитанието им. Същата е успяла да изгради една сигурна и спокойна семейна
среда, без рискови фактори за децата. Между децата и майката съществува силна
емоционална връзка. Освен това от изготвения социален доклад на Дирекция
"Социално подпомагане" град Велико Търново и показанията на разпитания
по делото свидетел се установява, че за децата е осигурено всичко необходимо и
за тях се полагат адекватни грижи. От друга страна от събраните по делото
доказателства се установява, че бащата на децата не се неамира в Република
България. Напълно се е дезинтересирал от тях, напуснал е дома им, оставил е децата
и не проявява никаква загриженост за тях, като не осъществява какъвто и да е
контакт с децата. За този факт се съди и от обстоятелството, че ответникът не
може да бъде намерен на известните по делото адреси, за да му бъде връчена
исковата молба, което е довело и до назначаване особен предсатавител на
последния. Всичко изложено води до извод за дезаинтересованост от негова страна
към упражняването на родителските права и към съдбата на децата. Неполагането
на каквито и да е било процесуални усилия от страна на този родител води до
извод, че той сам се поставя в положение, от което не следва да черпи
процесуални права и е факт, който е от значение за преценка на родителския му
капацитет /Решение № 257/01.07.2015г. по гр.д. № 711/2015г. на IV г.о., ВКС/.
Въпреки че е задължен да изслуша родителите по чл. 59, ал. 6 СК, ако същите не
се явят в съдебно заседание, съдът дори да го задължи да се явят пред него, не
разполага с мерки за принуда, чрез които да осигури присъствието им по делото
/Решение № 244/15.07.2015г. по гр.д. № 7234/2014г. на IV г.о., ВКС/.
В този смисъл
съществуващото фактическо положение, изградената емоционална връзка и липсата
на събрани по делото доказателства, налагащи децата да живеят на различно
място, водят до безспорния извод, че упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката А.А.А., респективно - местожвиеенето на децата
следва да бъде определено при нея.
Предоставянето
на родителските права на майката предпоставя уреждането на подходящ режим на
лични отношения между децата и другия родител. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Неговият интерес
налага осигуряването
на възможност за най–пълноценни контакти с онзи от родителите, който не
упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност
пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Конкретният
режим на лични отношения следва да отчита спецификите и конкретните
обстоятелства на случая.
Доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че децата и бащата не се
осъществявали контакти в продължение на повече от четири години, както и че бащата
на децата живее в различно населено място, най-вероятно в чужбина, следва да
бъде определен един по-ограничен режим на лични отношения между тях.
Установената липса на контакт между тях и обстоятелството, че същите не живеят
заедно е породило наличието на емоционална дистанция между бащата и децата, която
трябва да бъде преодоляна. Необходимо е срещите им да бъдат пълноценни и за двамата: за децата – да
бъде обект на грижи, внимание и любов от бащата, а за последния - да се чувства
максимално полезен като родител. Изключително важно е и двамата родители да не
допускат действия, които биха подложили на стрес собствените им деца, както и
да поддържат коректни взаимоотношения помежду си, което би довело до
стабилизиране на психическото състояние на децата при положение, че двамата са
разделени. Последното предполага към настоящия
момент личните контакти между тях да се осъществяват без преспиване на децата
при бащата. По този начин ще възстановят връзката помежду си, без това да
рефлектира върху психиката на децата и те биха се чувствали по-сигурни и
защитени. При съобразяване на изложеното и с оглед възрастта на децата,
настоящият съдебен състав приема за адекватен следния режим на лични отношения:
бащата може да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 09:00
часа до 17:00 часа без преспиване, като ги взема и връща от адреса му по
местоживеене, като при промяна в обстоятелствата, така определеният режим на
лични отношения може да бъде изменен.
При решаване на
спор между родителите по реда на чл. 127, ал. 2 СК, съдът по правило следва да
се произнесе по въпроса за дължимата на децата издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигури условия за живот, необходими за развитието на децата си. Издръжка на
ненавършило пълнолетие дете е безусловна. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са
необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното
им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя,
който отглежда детето. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че децата И.и Г. Г. са малолетни, съответно на 12 и на 4 години и посещават учебни заведения в село Церова Кория, а
детето А. е непълнолетно и посещава училище в град Велико Търново, което
предполага допълнителни средства за транспорт. От събраните по делото
доказателства се установява, че страните не работят по трудови правоотношения,
като ищцата е посочила, че работи без сключен трудов договор. Като взе предвид
доказаните нужди на децата и при съпоставката на възможностите на родителите,
при която се установи, че бащата е в трудоспособна възраст, но по делото няма
каквито и да е данни за получаваните от него доходи, настоящият състав счита,
че размерът на издръжката, който бащата следва да заплаща за малолетните деца И.и
Г. Г. е в размер на 152.50 лева, а за непълнолетната А.Г. - в размер на 160.00
лева, предвид по-голямата й възраст, като останалата част следва да бъде
осигурявана от майката, включително и с личните й грижи за възпитанието и
отглеждането на децата. Съдът приема, че издръжка, в посочените размери е
съобразена с нуждите на децата, както и с възможностите на родителите му, освен
това размерът на същите е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2020 година
е в размер на 610.00 лева.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски по делото общо в размер на 330.00 лева, от
които 30.00 лева - внесена държавна такса и 300.00 лева - внесено
възнаграждение за назначения на ответника особен представител. Претенцията за
присъждане в полза на ищцата на адвокатско възнаграждение е неоснователна,
доколкото видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
/л. 11 от делото/ такова не е уговорено, респективно - не е заплатено. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Велико Търново разноски по делото в размер на 669.60 лева - държавната
такса върху присъдената издръжка, съгласно Тарифа за ДТ, които се присъждат от
съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца И.Г.Г., роден
на *** година, с ЕГН **********, Г.Г.Г.,
родена на *** година, с ЕГН ********** и на непълнолетното дете А.Г.Г., родена на *** година, с ЕГН ********** да бъде при тяхната майка А.А.А. ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца И.Г.Г., роден на *** година, с ЕГН **********,
Г.Г.Г., родена на *** година, с ЕГН **********
и на непълнолетното дете А.Г.Г.,
родена на *** година, с ЕГН ********** на тяхната майка А.А.А.
***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г.Н.Г.
***, с ЕГН ********** и малолетните деца И.Г.Г., роден на *** година, с ЕГН **********, Г.Г.Г., родена на *** година, с ЕГН **********
и непълнолетното дете А.Г.Г., родена
на *** година, с ЕГН **********, както следва: бащата може да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа без
преспиване, като ги взема и връща от адреса им по местоживеене.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетните деца И.Г.Г., роден
на *** година, с ЕГН ********** и Г.Г.Г.,
родена на *** година, с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.А.А. ***, с
ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 152.50 лв. /сто и петдесет и два лева и петдесет стотинки/ за всяко едно от децата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 20.06.2019 година до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочено вземане от датата на изискуемостта до
окончателното му изплащане, като отхвърля
предявения иск за заплащане на издръжка за разликата до претендирания
размер от 160.00 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА
на непълнолетното дете А.Г.Г.,
родена на *** година, с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка А.А.А.
***, с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, считано от датата на подаване
на исковата молба - 20.06.2019 година до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното му изплащане.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на АСЯ А.А. ***, с ЕГН ********** сумата общо в размер на 330.00 лева /триста и тридесет лева/ - представляваща
направените от нея разноски по делото, от които 30.00 лева - внесена държавна
такса и 300.00 лева - внесено възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново
сумата в размер на 669.60 лева /шестстотин
шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - държавната такса върху
присъдената издръжка, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: