№ 28
/ 06 .02.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Гергана Мазгалова
Прокурор:
Н.Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1322 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Н.Й. *** - чрез адв.С. от ХАК, срещу Решение №155/04.11.2019г., постановено по АНД №633 по описа на Свиленградски Районен съд за 2019г. Твърди се, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение
на закона. Наказателното постановление било потвърдено, но тава било в разрез с
нормите на европейското право. При издаването му било допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което било самостоятелно
основание за отмяна – наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, не преценил
възраженията и събраните доказателства, както и не извършил разследване на
спорните обстоятелства. В частта на отнемане на предмета на нарушение в полза
на държавата не било взето предвид Определение от 3 октомври 2019г. на СЕС по
С-652/18с. Счита се, че Валутния закон на РБългария не следва да бъде прилаган,
а да се прилага приоритетно правото на ЕС пред националното право, включително
и относно изискването за налагане на съразмерно наказание. Съдът бил обвързан
от Преюдициалното заключение по дело СС-652/18 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Административен съд Хасково. Установените
пари не били със съмнителен характер и не попадали в санкционния обхват на
посочения Регламент. Дори да се установи наличие на административно нарушение
по чл.11а, ал.1 от ВЗ, то наложената санкция по чл.20, ал.1 от ВЗ – отнемане в
полза на държавата на недекларираните пари, не следвало да се налага, а
паричните средства следвало да бъдат върнати на лицето, от което били иззети.
Освен това в конкретния случай следвало да се има предвид, че откритите парични
средства не били укривани, а били открити от митническите служители на обичайни
места за носенето им – в джоб и в ръчна чанта. За самия жалбоподател не
съществувал проблем да декларира в случай, че е бил поканен или поне попитан.
Иска се отмяна на
решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът счита, че жалбата била
неоснователна, а постановеното решение било правилно и законосъобразно и
следвало да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Хасково изразяват
становище за отмяна на първоинстанционното решение, както и на наказателното
постановление, в частта относно отнемането в полза на държавата на
недекларираната парична сума, тъй като нормата на чл.20 от ВЗ не е в синхрон с
правото на ЕС. В останалата му част решението следвало да бъде оставено в сила.
Административен съд Хасково след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
С
оспореното решение Свиленградският Районен съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния
закон от А.Н.Й. са отнети в полза на Държавата 17 300,00 евро, както и на
основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ на същия е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност.
Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и посочил, че размерът на санкцията за
описаното нарушение е правилно определен.
Настоящата
инстанция споделя изводите на съда, че при провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а процесното нарушение е безспорно установено и доказано.
Неоснователно
е оплакването, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните
по делото доказателства. Районният съд, при спазване на процесуалните правила е установил и подробно описал фактическата обстановка. След пълното изясняване на релевантните по делото факти и
обстоятелства, както и въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, че вмененото
на касатора административно нарушение е
осъществено от обективна и субективна страна. Изложените в тази връзка съображения на районния съд изцяло
се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят.
Следва единствено да се посочи,че правилно съдът не е споделил изложената от
касатора теза, поддържана и пред касационната инстанция, че пренасяната валута
не била укрита и декларирана, доколкото жалбоподателят не бил надлежно поканен
да я декларира. Потвърждава се от показанията на разпитаните по делото
митнически служители, че жалбоподателят е бил приканен да декларира стоки,
вещи, валутни ценности, а после се пристъпило към проверка, която продължила и
достатъчно дълго, включвала и рентген. Въззивниата инстанция подробно мотивира
извода си да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства. Настоящата
инстанция счита, че изложеното от жалбоподателя е защитна версия, поднесена с
цел избягване на следващата се за нарушението административнонаказателна
отговорност. Поради това намира, че районният съд правилно е приел, че
вмененото на касатора противоправно деяние е безспорно установено и доказано.
Независимо
от така изложеното, касационната инстанция счита, че НП в частта му относно
постановеното отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, респ.
решението, потвърждаващо НП в тази му част, следва да се отменят. В тази връзка
касационният състав съобрази Определение
от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с отправено по
настоящото дело преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.9
пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.)
и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съгласно посоченото определение член 9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание
глоба, предвижда и отнемане на
недекларираната сума в полза на държавата. Възприетото от националния
законодател разрешение да се понася административнонаказателна отговорност
при неизпълнение на задължението по чл.11а, ал.1 от ВЗ е в съответствие с чл.9,
пар.1, изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране, предвидено в чл.3 от същия
регламент. Разписаното в чл.9, пар.1, изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г.
право да се въвеждат санкции, които според
изр.2 от същата разпоредба на регламента трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи, държавите – членки следва да упражняват в съответствие
с правото на Съюза и на неговите общи принципи, вкл. принципа за
пропорционалност, заложен в чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, приложим и при административното наказване. Поради това настоящият
състав счита, че предвиденото от българския законодател в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ВЗ отнемане на
предмета на нарушението по чл.11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена
санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС разпоредба на
чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., а постановеното в случая отнемане в
полза на държавата на процесната валута не е съобразено с принципа за
пропорционалност по чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз. По аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на СЕС следва, че сама по
себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на
отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите
на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
Постановеното на основание чл.20, ал.1 от ВЗ в настоящия случай отнемане в
полза на държавата на предмета на нарушението по чл.11а, ал.1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото
на Съюза принцип, а именно този на
пропорционалността. Така в частта му по пункт първи, в която от
жалбоподателя се отнема в полза на
държавата сумата от 17 300,00 евро, НП №763/2019
от 05.09.2019г. се явява несъответстващо на материалния закон.
По
изложените съображения оспореното решение в частта му, потвърждаваща НП №763/2019 от 05.09.2019г. относно отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението, следва да се отмени и вместо него да се
постови друго, отменящо НП тази му част. В останалата му част, обжалваното
решението следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №155/04.11.2019г., постановено по АНД №633 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г., в частта
му, в която Наказателно постановление №763/2019
от 05.09.2019г., издадено от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, е потвърдено
относно отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението и вместо
него:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №763/2019
от 05.09.2019г., издадено от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, в частта му, с
която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ от А.Н.Й. се отнемат в полза на държавата
17 300,00 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №155/04.11.2019г., постановено по АНД №633 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г. в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.