Решение по дело №2020/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Д. Г., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адв. И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-4635-000077 от 25.06.2023 г. на Н. И. И. - младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е посочено, че оспорената ЗППАМ е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. Твърди се, че са дадени биологични проби, резултатите от които са определящи. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът- Н. И. И. - младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, не изразява становище по жалбата. В представено по делото писмо (лист 15), началника на РУ Приморско е изразил становище, че заповедта е законосъобразна.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 23.06.2023г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез органа на 04.07.2023г., т.е. жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 709913 от 25.06.2023г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 25.06.2023г. в 11:30 часа в [населено място], [улица]срещу номер 10 с посока на движение към [улица], И. Д. Г. управлява лек автомобил БМВ 520 с рег. номер [рег. номер], собственост на Л. А. В., [ЕГН], като при последвала проверка в 11:43 с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARKL-0027 е отчетено наличието на вещество Бензодиазепини. АУАН е подписан от Г. без възражения. Издаден е талон за изследване с номер 0183448 и е попълнен протокол за проверка серия А 0021154. В талона за изследване е отразено, че проверяваното лице желае медицинско и химическо изследване.

Въз основа на съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с които на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото не е представен документ с резултати от така проведеното медицинско изследване с биологични проби, но в хода на съдебното производство от страна на Началника на РУ Приморско е представено писмо в което е посочено, че от извършения анализ на взетата кръвна проба и урина от водача И. Г. не е установено наличие на наркотични и/или упойващи вещества.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з – 1632 от 02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 251з – 1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място], относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП; Удостоверение, че Н. И. И. към 25.06.2023г. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ Приморско към ОД на МВР Бургас.

С определение от 11.09.2023г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А според чл.165, ал.1 от ЗДвП, министъра на вътрешните работи определя службите за контрол. Т.е ръководителят на определената от министъра на вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП. Компетентност да издават индивидуален административен акт, с който да прилагат принудителната административна мярка по чл.171 от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица, т. е. налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. По делото е представена Заповед № 251з – 1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място], издадена на основание Заповед № 8121з – 1632 от 02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ и в РУ при ОДМВР Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. От изложеното следва, че към момента на издаване на заповедта, Н. И. И. е разполагал с материална компетентност за налагане на ПАМ от процесния вид

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК.

Заповедта обаче е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Според посоченото правно основание за издаване на оспорения административен акт (чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка "временно отнемане на СУМПС на водач", който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Изрично в текста на тази разпоредба е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното производство от страна на началника на РУ Приморско е представено писмо в което е посочено, че от извършения анализ на взетата кръвна проба и урина от водача И. Г. не е установено наличие на наркотични и/или упойващи вещества.

Т.е. безспорно се установява по делото, че в представените за изследването проби (кръв и урина) от оспорващия, няма наличие на наркотични вещества. Следователно възприетите от органа фактически констатации и изложените такива в издадения от него административен акт, се опровергават от събраните по делото доказателства. Фактическият състав, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право не е изпълнен, тъй като не бе доказана употребата на наркотични вещества или техни аналози, от страна на И. Г.. След като е издаден талон за медицинско изследване, ответния орган не е съобразил резултатите от него, а както бе посочено според разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на СУМПС на водача. Следователно процесната принудителна административна мярка, наложена със оспорената в рамките на настоящото производство заповед, е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това. Ето защо заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят 500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (лист 48), договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., която сума е изплатена при подписване на договора.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000077 от 25.06.2023 г. на Н. И. И. - младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на И. Д. Г., [ЕГН], до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на И. Д. Г., [ЕГН], разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.