Решение по дело №7427/2018 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 04.03.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7427 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №134979 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №38966/2016год. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, е отхвърлен предявения от Н.Ц.Т. (починал по време на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон П.Д.Т. и Д.Н.Ц.) иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 30.12.2010г. по гр.д.№42760/2009г. по описа на СРС, 57 състав и решение от 11.07.2012г. по в.гр.д.№8590/2011г. по описа на СГС, ВГО, ІV-Д състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н.Ц.Т. чрез процесуалния му представител адв.Д.С. от ВрАК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, невалидно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването на решенията, за които твърди да са нищожни, съдът не е взел предвид върховенството на правото на ЕС над националното. Твърди също така, че тези решения са постановени при „липса на компетентност“ на съда, противоречие с основни принципи на правото и прилагане на физически невъзможни методики за изчисляване консумацията на топлинна енергия.  Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира разноски.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 26.03.2019г. моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства  и и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение (съдебния акт), но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК.

В случая относно решенията на СРС и СГС не се открива да е налице какъвто и да било съществен порок, който да води до нищожност на тези решения. И двете атакувани решения са постановени от надлежен орган и състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, съставени са в писмена форма и са подписани от съдията (всички членове на съдебния състав), изразената воля на съда е ясна и разбираема. Наведените във въззивната жалба доводи излизат извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на процесните съдебни решения.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                          

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №134979 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №38966/2016год. по описа на СРС, ГО, 150 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/