Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7427
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №134979
от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №38966/2016год. по описа на СРС, ГО, 150
с-в, е отхвърлен предявения от Н.Ц.Т. (починал по време на процеса и на негово
място конституирани наследниците му по закон П.Д.Т. и Д.Н.Ц.) иск с правно
основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от
30.12.2010г. по гр.д.№42760/2009г. по описа на СРС, 57 състав и решение от
11.07.2012г. по в.гр.д.№8590/2011г. по описа на СГС, ВГО, ІV-Д състав.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н.Ц.Т.
чрез процесуалния му представител адв.Д.С. от ВрАК. Жалбоподателката поддържа,
че обжалваното решение е недопустимо, невалидно и неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че при постановяването на решенията, за които твърди да
са нищожни, съдът не е взел предвид върховенството на правото на ЕС над
националното. Твърди също така, че тези решения са постановени при „липса на
компетентност“ на съда, противоречие с основни принципи на правото и прилагане
на физически невъзможни методики за изчисляване консумацията на топлинна
енергия. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени. Претендира разноски.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 26.03.2019г. моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото
доказателства и и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Законодателят не
е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение
(съдебния акт), но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната
практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези.
Така, нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като
постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му
право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на
съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е
съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато
тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява
изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически
постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което
съставлява престъпление. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е
годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който
освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков
ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК.
В случая относно
решенията на СРС и СГС не се открива да е налице какъвто и да било съществен
порок, който да води до нищожност на тези решения. И двете атакувани решения са
постановени от надлежен орган и състав на съда, в рамките на
правораздавателната му власт, съставени са в писмена форма и са подписани от
съдията (всички членове на съдебния състав), изразената воля на съда е ясна и
разбираема. Наведените във въззивната жалба доводи излизат извън предмета на
предявения иск, доколкото касаят правилността на процесните съдебни решения.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№134979 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №38966/2016год. по описа на
СРС, ГО, 150 с-в.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/