Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 07 октомври
2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав в открито
съдебно заседание на 01.10.2019 г. /първи октомври две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 177 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалба на С.Л.С. с ЕГН:********** *** срещу наказателно
постановление № **-****-******/**.**.2019г. на Началник РУ-К= към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса на застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не
съдържа необходимите реквизити на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, релевантни за АУАН и НП, уреждащи минимално изискуемото съдържание на
тези актове. Излага доводи, че административнонаказващият орган не е съобразил
депозирано от него възражение, а именно, че автомобилът не е бил в движение и
той не го е управлявал.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде
отменено, поради факта, че не е управлявал автомобила.
Ответната страна – административнонаказващият орган не
изпраща представител, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е собственик на лек
автомобил марка „Ф.“
модел „Ш.“ с рег. № ********.
На 03.05.2019г. свидетелите Н.М.Н. и Т.В.Г.
- полицейски служители в РУ-Козлодуй се движили в гр.К. по ул.“Х. Б.“, когато забелязват в лентата за насрещно
движение да паркира неправилно автомобил. Спират и отиват до автомобила, когато
водачът вече бил излязъл от автомобила, за да си вземе кафе. При извършена
проверка установили, че автомобилът е без застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради това, че автомобилът е бил без
застраховка „Гражданска отговорност“ на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 03.05.2019г., около 09.40
часа, в гр.К. по
ул.“Х. Б.“ срещу Еврофутбол в посока ул.“Р.“ управлява собственият си лек автомобил марка
„Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ********, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за 2019г., към момента на проверката, с което виновно
е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от жалбоподателя без възражения.
Впоследствие на 08.05.2019г.
жалбоподателят е подал възражение за съставения му акт, входирано в РУ-К. с вх. №******-**** от 08.05.2019г..
Административнонаказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Наказателното постановление e връчено лично на жалбоподателя на 03.06.2019г..
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят Т.В.Г. и вписаният в акта като свидетел Н.М.Н.. Като свидетел,
по искане на жалбоподателя е допуснат и разпитан О. Б. П..
В показанията си свидетелят Н.Н. заявява,
че е видял жалбоподателят да паркира автомобила си неправилно в лентата за насрещно
движение. Двамата свидетели – Н.Н. и Т. Г. са категорични, че когато са отишли до автомобила, С.С. е бил
излязъл от него и си е вземал кафе наблизо. При извършена проверка на
документите последният не е успял да им представи застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
като последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
В показанията си свидетелят О. П., заявява, че са добри познати с
жалбоподателя, както и че последният през месец май тази година го помолил да
му откара лекия автомобил на майстор, тъй като имал проблем. Двамата се били
разбрали жалбоподателят да изкара лекия автомобил някъде, тъй като
композицията, на която щели да го натоварят била много дълга и нямало да може
да влезе на мястото, където същият бил паркиран. Докато пътувал към него, обаче
С. му се обадил и му казал, че полицаите са му писали акт, тъй като нямал
„Гражданска отговорност“ за автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., доколкото те са относими към заявеното
от жалбоподателя, че собственият му лек автомобил е имал технически проблем и
същият трябвало да бъде откаран на ремонт.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл са
несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
ЗАНН при съставянето на АУАН и НП.
Съдът, намира, че са спазени правилата за
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля-очевидец, който е присъствал
– Н.Н., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от
компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-Враца, упълномощен със Заповед
№****з-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат, точното описание на
нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Невярно е
твърдението на жалбоподателя, че остава неясно в какви точно формално
фактически действия се изразява нарушението и кои са индивидуализиращите
елементи на изпълнителното деяние.
Видно и от АУАН и от НП, С.С. е нарушил
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която „Договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
Санкцията за неизпълнението на посочената
норма е уредена в чл. 638, ал. 1, т. 1, съгласно който на лице, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице.
Освен това в чл. 461, т.1 е уредено, че задължителна застраховка е „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А" от
приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите".
Видно от посочените норми изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се изразява в несключване на гражданска отговорност от страна на собственика на
автомобила, в конкретния случай жалбоподателят. Тази негова форма изисква
бездействие от страна на нарушителя, а именно той е бил напълно наясно, че като
собственик на автомобил, задължително трябва да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ за същия и въпреки това не го е направил. Неизпълнението на това
задължение от негова страна съставлява нарушение в случай, че автомобилът е бил
регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение.
От събраните по делото доказателства се
установява, че същият е регистриран на територията на Република Българи с рег.
№******** и е
собственост на жалбоподателя. Същия не е бил спрян от движение към момента на
проверката, тъй като видно от представената по административната преписка
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №** от 03.05.2019г., автомобилът е спрян от
движение на основание чл.22 от ЗАНН и чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, б.“в“, въз
основа на констатираното от полицаите нарушение.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че административнонаказващият орган не е съобразил депозираното
от него възражение, че не е управлявал автомобила. Това е, така, тъй като
възражението е депозирано извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, който е 3 /три/
дни от съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Актът
е съставен на 03.05.2019г., докато възражението е входирано в РУ-Козлодуй на
08.05.2019г., т.е. то е подадено извън срок, поради което и не следва да бъде
осъждано от административно-наказващия орган при издаването на наказателното
постановление.
По отношение на заявеното от
жалбоподателя, че не е извършил нарушението, тъй като не е управлявал
автомобилът си, съдът приема следното:
Самият жалбоподател в съдебно заседание
призна, че е управлявал автомобилът си, докато е бил избутан от други лица. Той
обаче на представи доказателства, относно това свое твърдение. Също така, нито
един от разпитаните по делото свидетели не заяви да е видял други лица, които
да са бутали автомобила на С., докато той го е управлявал. Съдът приема, че
автомобилът на жалбоподателя се е движил по пътищата за обществено ползване и е
бил управляван от жалбоподателя, като е без значение дали е бил избутан от
някого или не.
Настоящият състав намира също, че дори и
да не е управлявал автомобила, собственикът на същия е извършил нарушението, за
което е санкциониран, като не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“.
Това е така, тъй като съставът на нарушението не изисква управление от страна
на собственика на автомобила. Както беше посочено по-горе изпълнителното деяние
е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несключване на законово
изискуемата застраховка.
Управление на автомобила законодателят е
предвидил като изискване в чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, а именно, че застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което управлява моторно превозно
средство от трета държава при влизане на територията на Република България,
когато няма валидна за територията на Република България застраховка.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТДЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-******/23.05.2019г. на Началник РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, , с
което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: