№ 62
гр. Ямбол, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Я. В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500066 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София
чрез Областно пътно управление- гр. Ямбол, подадена чрез процесуален представител-
юрисконсулт Я. П., против Решение № 40 от 29.01.2024 г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр. д. № 3389/2022 г. по описа на този съд, поправено с Решение №314 от
03.06.2024 г., постановено по същото дело, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София сумата от 347.60 лева, представляваща
заплатено обезщетение по застраховка „КАСКО“ за щети причинени на трето лице в
резултат на управление на МПС– преминало през дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 22.12.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и въззивникът е осъден да заплати на
застрахователното дружество сумата от 1 155.00 лв.- разноски по делото.
Оплакванията в жалбата са за недопустимост и необоснованост на решението на
първата инстанция. Изложените в жалбата доводи за недопустимост на постановеното от
ЯРС решение, касаят диспозитива на решението, по отношение на който се сочи, че съдът не
е конкретизирал кои са правопораждащите факти, обосноваващи възникването на
задължението на ответното дружество за плащането на исковата сума- вземането на ищеца
не е индивидуализирано по основание чрез посочване за какво застрахователно събитие е
било изплатено застрахователното обезщетение, на кое лице е било изплатено същото, защо
ответната страна следва да носи отговорност за причинените вреди, като се счита, че само
при отразяването на тези обстоятелства в диспозитива на решението може да се формира
сила на присъдено нещо относно конкретно повдигнатия правен спор. По тези съображения
се настоява за обезсилване на постановеното по делото решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
1
Според изложените в жалбата доводи за необоснованост на решението, по делото
не е установен един елементите на фактическия състав на чл. 410, ал.1 от КЗ, във вр. чл.50
от ЗЗД, а именно причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди,
като се твърди, че при разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото
ЯРС не е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на този елемент
от фактическия състав. Въззивникът изтъква, че по делото не е установено по безспорен
начин мястото на настъпване на ПТП, като не са обсъдени от съда противоречията между
записаното в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по назначената САТЕ, при наличието
на които съдът е приел за безспорно доказано, че ПТП е настъпило на посоченото в исковата
молба място, като се е позовал на заключението на вещото лице, сочещо на наличие на
множество следи от извършени ремонти по асфалтовата настилка, изразяващи се в
допълнително полагане на асфалт в определена форма, посочени в експертизата като
отстояние и размери (дължина и ширина), но без данни за дълбочина на същите. Твърди се,
че съдът не е обсъдил представените от ответника писмени доказателства, сочещи на
извършени ремонтни дейности към датата 19.03.2022 г. и констатираното от вещото лице
отсъствие на препятствия на пътя с характеристики, позволяващи настъпването на
претендираните щети към дата 20.12.2023 г., като счита, че в случая при невъзможност да
формира правен извод въз основа на събраните доказателства, съдът е разполагал с правната
възможност да назначи по своя преценка нова техническа експертиза с вещо лице,
притежаващо компетентност по пътно строителство, което да установи дали в периода
19.03.2022- 20.12.2023 г. са извършвани допълнителни ремонти дейности на процесния
участък или не и в случай, че такива не са извършвани, би следвало да бъде изведен извод,
че към датата 16.06.2022 г. препятствия от твърдения в исковата молба вид не са
съществували, при което искът би бил неоснователен и недоказан.
Неизяснени и недоказани според въззивника са и механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и твърдените вреди. Механизмът на ПТП не е
бил изяснен и чрез заключението на вещото лице по САТЕ, поради липсата на данни,
съгласно посоченото в заключението, въз основа на които експертът да определи точно какъв
е механизма на настъпване на произшествието, при което не е дал становище относно
обстоятелствата и механизма на настъпване на произшествието. Независимо от това, на
базата на логически съждения и умозаключения, неподкрепени от конкретни факти, вещото
лице е дало заключение, че нанесените щети по увредения автомобил е възможно да бъдат
причинени при констатирания механизъм на ПТП, само при условие, че дълбочината на
разрушението на настилката е била между 4 и 5 сантиметра, при липса на информация за
характера, размерите и най-вече дълбочината на разрушенията на настилката към момента
на произшествието. Независимо от това, съдът е приел за доказани както твърдения
механизъм на ПТП, така и наличието на причинно-следствена връзка между него и
процесиите вреди на автомобила, без да изложи логически обосновани и безпротиворечиви
мотиви за това.
На следващо място въззивникът изтъква, че съдът не е обсъдил в мотивите си
вида на претендираните щети и противоречията при тяхното установяване, като се сочи, че е
налице съществено противоречие между посоченото в Заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение и показанията на двамата свидетели, дадени в съдебно
заседание, които противоречия не са били изследвани от съда, а е бил приет за доказан факта
на причиняване на претендираните от ищцовото дружество вреди.
Въззивникът оспорва и размера на присъденото обезщетение за имуществени
вреди, като счита същия за недоказан и завишен по размер. Сочи, че пред
първоинстанционния съд е оспорил факта на увредата на предна дясна гума, но
възраженията му в тази насока не са били обсъдени от съда при постановяване на
решението.
2
По тези съображения въззивникът настоява за отмЯ. на обжалваното решение на
ЯРС и постановяване на решение, с което предявения против него иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените от тази страна разноски по
делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна- ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София в срока
по чл. 263 от ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.
Третите лица- помагачи на страната на ответника- „Пътно поддържане- Сливен“
ЕООД- гр. София и „Нивел Строй“ ЕООД- гр. Брезник, в срока по чл. 263 от ГПК не са
подали отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, не изпраща
законен или процесуален представител.
В о.с.з. въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, не изпраща
законен или процесуален представител. В писмено становище пълномощникът на тази
страна настоява за потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо и
правилно, като претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското или юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна, в случай, че същото надвишава съответните минимални
размери.
Третите лица- помагачи „Пътно поддържане- Сливен“ ЕООД- гр. София и
„Нивел Строй“ ЕООД- гр. Брезник, не изпрашат законни или процесуални представители в
о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ гр. София, против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,
осъдителен иск по чл. 410, ал.1 от КЗ, във вр. чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 347,60
лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени
на третото лице щети при управление на МПС, преминало през дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Исковата си претенция ищецът обосновал със сключен между него и Н.Г.У.
застрахователен договор за застраховка „Каско“ валидна от 16.05.2022 г. до 15.05.2023 г. На
16.06.2022 г., около 23,55 ч. на влизане в гр. Ямбол от с. Кукорево на около 100 метра до
магазин „Практикер“, водачът на лек автомобил „БМВ“, модел 740, с рег. № СН8630АХ-
Н.Г.У., е преминал през необозначена дупка на пътното платно, като в резултат от ПТП по
автомобила настъпи материални щети: увреждане на предна дясна гума и увреждане на
задна дясна гума. За нанесените имуществени вреди в ищцовото дружеството е била
образувана преписка по щета и съгласно доклада по същата дължимото от застрахователя
обезщетение е определен в размер на 347,60 лв., заплатено на застрахованото лице на
27.06.2022 г. Ищецът изпратил регресна покана до Община Ямбол, но получил отговор, че
пътят, където е реализирано ПТП-то не е общински път. След извършена справка се
установило, че пътят е част от Републиканската пътна мрежа, поради което и насочил
регресната си претенция към АПИ.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание
и размер. Оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищеца, механизма на настъпване на ПТП, мястото, на което се твърди, че
е настъпило ПТП, както и наличието на причинно- следствена връзка между състоянието на
пътното платно и твърдените повреди на автомобила.
3
Конституираните в първоинстанционното производство като трети лица-
помагачи на ответника- „Пътно поддържане– Сливен“ ЕООД и „Нивел Строй“ ЕООД- гр.
Брезник, не са изразили становище по предявения иск.
Фактическата обстановка е правилно е разкрита от районния съд и не е
променена пред въззивната инстанция.
По делото е установено от представената застрахователна полица
№ 470422100000519, валидна от 00:00 часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г., че
между ищцовото дружество и Н.Г.У., е бил сключен договор за застраховка „Каско
Стандарт“ за лек автомобил БМВ с рег.№ СН8630АХ.
На 22.06.2022 г. Н.Г.У. подал пред застрахователя заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, към което приложил декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, в които посочил, че на 16.06.2022 г.
около 23:55 часа при влизане в гр.Ямбол от с.Кукорево, на 100 метра преди кръговото
кръстовище до магазин „Практикер“ при управление на застрахования лек автомобил,
преминал през необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени
предна и задна десни гуми. За настъпилото застрахователно събитие водачът уведомил Сaal-
център на застрахователя.
От приложените по делото материали по застрахователната преписка се
установява, че пред застрахователя е била образувана преписка по щета №
470422222233317, по която е бил извършен опис на претенция № 51-05030-
00497/22/22.06.2022 г., в който са описани уврежданията по автомобила. Изготвени са доклад
по щета от 24.06.2022 г. и опис- заключение по претенцията, въз основа на които било
определено за изплащане на Н.У. обезщетение в размер на 347,60 лева. Сумата е заплатена
от застрахователя по банков път на У. на 27.06.2022 г., което се установява от представеното
по делото преводно нареждане.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е изпратило до ОПУ- Ямбол регресна
покана по щета № 470422222233317, съдържаща описание на застрахователното събитие,
заплатеното застрахователно обезщетение, претенция за възстановяването му по сметка на
застрахователя. Регресната покана е връчена на ОПУ- Ямбол на 31.10.2022 г., видно от
приложеното към същата известие за доставяне.
От показанията на св. Н.Г.У.- водач на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 16.06.2022 г. в
тъмната част на денонощието, при управление от свидетеля на застрахования при ищеца лек
автомобил „БМВ“ с рег. № СН8630АХ, непосредствено преди кръговото кръстовище при
влизане в гр. Ямбол в посока от с. Кукорево. Водачът сочи, че чул звук и пропаднал в дупка,
като не може да посочи нейните размери, но твърди, че препятствието не е било
сигнализирано по никакъв начин. Свидетелят заявява, че не може да посочи скоростта, с
която е управлявал автомобила към момента на ПТП, но според твърденията му е била в
рамките на въведеното ограничение на скоростта за този участък от пътя. В резултат на ПТП
предната дясна гума на автомобила била спукана /сцепена/, а задната дясна гума била
увредена. На мястото на ПТП било установена спуканата предна дясна гума, а на следващия
ден свидетелят установил и повреждането на задната дясна гума.
От показанията на св. С.Й.У. /съпруга на св. У./, пътник в автомобила към
момента на настъпване на ПТП, се установява, че същото е възникнало през нощта, при
навлизане на автомобила в кръговото кръстовище, като причината за това била дупка на
пътното платно, която свидетелката не възприела, но чула силен шум при навлизане на
автомобила в дупката. Скоростта на движение на автомобила била според свидетелката
нормална, тъй като било невъзможно да влезеш в кръговото кръстовище с голяма скорост.
На място свидетелката и съпругът й установили, че двете гуми на автомобила са спукани.
4
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената пред
първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че механизмът на настъпването на произшествието е приет от вещото лице въз
основа на материалите по делото, вкл. и заявените от ищеца в исковата молба факти и тези,
посочени и описани от водача на МПС пред застраховатея, предвид липсата на протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за настъпило ПТП, видеоматериали и др. Експертът
приема, че произшествието е настъпило при преминаване на десните гуми на автомобила
през неравности с остри ръбове, в отсечката преди кръговото кръстовище до магазин
„Практикер“ в гр.Ямбол. Становището на вещото лице е, че щетите по автомобила е
възможно да бъдат причинени при посочения по- горе механизъм на ПТП, само при
условие, че дълбочината на разрушението на настилката е била между 4 и 5 см., като при
извършване на огледа на местопроизшествието към момента на изготвяне на експертизата-
м. декември 2023 г., вещото лице не е установило разрушения на настилката, а само следи от
ремонт на същата, изразяващи се в допълнително полагане на асфалт с определена форма:
на разстояние 31,50 м. преди кръговото кръстовище; на разстояние 39,70 м. преди кръговото
кръстовище; на разстояние 40,60 м. преди кръстовището; на разстояние 57,20 м. преди
кръстовището; след 70 м. са намерени множество следи от извършени ремонти по
асфалтовата настилка. Към момента на извършване на огледа вещото лице не е установило
наличие на препятствия на пътя с характеристики, позволяващи настъпването на
претендираните щети.
Пред първоинстанционния съд от ответника са представени и са приети писмени
доказателства за извършени ремонтни дейности по път III- 5304, от км. 0+000 до км. 6+187,
изразяващи се изкърпване на настилката със студена асфалтова смес- ръчно /оформяне,
почистване, обмазване с битумна емулсия, полагане и др.- ведомост от м. март 2022 г. и
Протокол от 06.04.2022 г., извършени от изпълнителя по Договор за възлагане на
обществена поръчка от 2019 г.- ДЗЗД „Пътно поддържане- Н“.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил изцяло предявения иск по чл.410, ал.1 КЗ, като е приел за доказано наличието на
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца- застраховател и св. Н.Г.У., в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. След извършването на
плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски
за неговото определяне. Съдът е изложил е мотиви, според които механизмът на ПТП е
изяснен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приел е че е налице
причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди по автомобила, установени
по размер от заключението на вещото лице. За доказано е прието, че ПТП е настъпило на
път от републиканската пътна мрежа, за който задължения да осъществява дейности по
поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни
знаци, има ответникът по делото Агенция „Пътна инфраструктура“, която като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението, каквото възлагане в случая съдът е приел, че
е налице, с оглед представените от ответника писмени доказателства. Бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. и във връзка с възлагане извършването на
ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело според ЯРС и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД съдът е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за причинените при процесното ПТП вреди.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
5
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага
обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предпоставките, които обуславят извод за недопустимост на съдебното решение, могат да
бъдат разделени условно в две групи. Първата включва пороци на исковата молба, които я
правят недопустима, а заедно с това недопустим става и целият съдебен процес, а втората
група включва само пороци, които са настъпили след провеждането на един допустим
съдебен процес и засягат единствено окончателния за производството пред съответната
инстанция съдебен акт– решението. В случая нито една от двете хипотези за недопустимост
на постановеното решение от първоинстанционния съд не е налице. Допуснатата от
районния съд непълнота в диспозитива на съдебното решение, в който не е посочено
основанието за възникване на регресната претенция на ищеца спрямо ответника, не води
като последица до неговата недопустимост. Съдебното решение представлява единство
между мотиви и диспозитив, а в случая в мотивите на съдебното решение се съдържа
информация за правопораждащите факти, обосноваващи основателността на исковата
претенция, респ. задължението на ответника да заплати на ищеца исковата сума.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал.1, т.2 КЗ
. В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
чл. 410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не
беше изрично предвидено в разпоредбата на чл.410 ал.1, т.2 от КЗ правната възможност
заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на
увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. /както по КЗ отм/.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и представените по
делото доказателства, се установява, че той е предявил спорното регресно право,
основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да
изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в
изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
По отношение на този факт между страните не е налице спор.
6
АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като
възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП.
По делото между страните не е налице спор, а този факт е установен и чрез
представените по делото справки, че местопроизшествието е част от републиканската пътна
мрежа. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок. С оглед
на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява дупки по него.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
собственика на застрахованата вещ.
Представената от ищеца застрахователна полица по застраховка „Каско стандарт“
№ 4704221000000519, сключена на 12.05.2022 г. за лек автомобил „БМВ“ с рег. №
СН8630АХ, с период на действие от 00:00 ч. на 16.05.2022 г. до 23:59 ч. на 15.05.2023 г., се
установява валидно правоотношение между ищеца ЗЕАД „Бурстрад Виена Иншурънс груп“
и Н.Г.У. по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил. В застрахователната
полица е предвидено, че имуществената застраховка „Каско“ е сключена при клауза „Пълно
каско“, а неразделна част от застрахователния договор са общите условия към договора. В
общите условия е разяснено, че под „пълно каско“ се покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове описани в ОУ вкл. и
допълнително покритите, като по смисъла на договора ПТП е събитие, възникнало в
процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт, повреда на ППС,
път, пътно съоръжение, товари или други материални щети. Несъмнено попадането в
необезопасена дупка и нарушена цялост на настилката на пътното платно е „препятствие по
пътното платно”, вследствие на което настъпва щета, като изброяването в цитираната
разпоредба от Общите условия за застраховка „Каско” е примерно, а не изчерпателно, при
което съдът намира, че посочената причина за настъпването на щета на лекия автомобил,
застрахован по имуществената застраховка при ищеца е част от покритите рискове по
същата, тъй като е налице ПТП вкл. и по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП.
Доводите в жалбата във връзка с установяване на механизма на ПТП и наличието
на причинна връзка между този механизъм и вредите, са неоснователни. От съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на
вещото лице по САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП
7
по описания в исковата молба начин, включително механизма на описване на уврежданията-
попадането в дупка, нейното местоположение на пътен участък, за поддържането на който
отговорност носи ответника, съответно претърпените имуществени вреди и връзката между
ПТП и настъпилото увреждане. Процесното ПТП е настъпило на 16.06.2022 г. около 22:55ч.
на около 100 метра кръгово кръстовище при влизане в гр. Ямбол от с. Кукорево., при което
застрахования автомобил попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в резултат на което са били спукани предна и задна дясна гума на автомобила.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са преки, логично последователни и
кореспондират с останалите събрани доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Доводът в жалбата, че показанията са в противоречие със заявеното и декларирано пред
застрахователя, се преценя за неоснователни. Сочените противоречия касаят отстоянието на
процесното препятствие на пътното платно /дупка/ от кръговото кръстовище, като
действително такива са налице, но същите не се възприемат от съда като съществени,
предвид обстоятелствата, при които е възникнало ПТП- в тъмната част на денонощието,
внезапно за водача, както и предвид изминалия дълъг период от време от настъпването на
събитието до разпита на свидетелите в с.з., при което от тях не би могло да се изисква да
имат ясен и точен спомен за точното местонахождение на препятствието на пътното платно.
Ответникът възразява, че не е представен протокол за ПТП съставен от органите
на КАТ, а само декларация на водача на лекия автомобил. Протоколът за ПТП по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила,
пътна обстановка, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и
констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална
удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е
присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и
възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил. По
силата на законовата делегация на чл.125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от
30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената
наредба, в приложимата й редакция е предвидено, че не се посещават от органите на МВР-
Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, при повреди на МПС, които
не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход т.е. в сочената хипотеза за да е необходимо посещение на органите на КАТ и
съставяне на съответните документи е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки–ПТП да е с един участник и едновременно с това МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. В случая макар и да се касае за ПТП с един участник, по делото
не са събрани доказателства, че МПС не е било в състояние да се придвижи на собствен ход.
Представените от ответника писмени доказателства за извършени ремонти през
м. март 2022 г. от третите лица- помагачи, не установяват идентичност между мястото на
намерените от вещото лице при огледа следи от извършени ремонти, изразяващи се в
допълнително полагане на асфалт в определена форма и мястото на изкърпване на
настилката, съгласно представените по делото доказателства.
По делото е установен факта на плащане на застрахователно обезщетение от
ищеца ЗЕАД „Бурстрад Виена Иншурънс груп“ на собственика на автомобила Н.Г.У. на
27.06.2022 г. Съгласно приетото по делото заключение по назначената САТЕ, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП възлиза на
сума в размер на 993,18 лв., а изплатено обезщетение е в по- нисък размер- 347,60 лв. В
случая размерът на регресното вземане следва да се съобрази с извършеното от
8
застрахователя плащане на обезщетение в размер, който е по- нисък от стойността на
вредите, а именно 347,60 лв., която именно сума се претендира от въззиваемия. Няма
доказателства въззивникът да е заплатил тази сума, а съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК той носи
доказателствената тежест за установяване на положителния факт на погасяването й.
Във въззивната жалба не са изложени съображения по отношение на акцесорното
вземане за лихва за забава върху главницата, присъдена от първоинстаннционния съд от
датата на подаване на исковата молба, съглазно заявения петитум, поради което ЯОС не
намери основание за произнасяне по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът
е ограничен от посоченото в жалбата.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 400,00 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2025 г. и фактура от 20.03.2025 г., удостоверяваща
извършеното плащане.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 29.01.2024 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр. д. № 3389/2022 г. по описа на този съд, поправено с Решение №314 от
03.06.2024 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3, с адрес за връчване на
съобщения: гр.Ямбол, ул. „Д. Благоев“ № 16– Областно пътно управление– Ямбол, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс ГРУП“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, разноски във въззивното производство
в размер на 400,00 лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на трети лица– помагачи на въззивника
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София– „Пътно поддържане– Сливен“ ЕООД гр.София
с ЕИК ********* и „Нивел Строй“ ЕООД гр.Брезник с ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9