РЕШЕНИЕ
№ 1158
[*****], 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110133225 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], ЕИК [*****], срещу Т. И. И., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 24.01.2023 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71088/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса
на топлоснабдения имот: [*****] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднала в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответникът, чрез адв. И. Г., оспорва предявените искове, като се позовава на изтекла
за част от вземанията тригодишна погасителна давност. Заявява, че признава претенциите на
ищеца в останалата, необхваната от погасителна давност част, доколкото топлинна енергия
в имота през процесния период в имота е била потребявана. Заявява претенция за разноски
за производството.
1
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата
на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в
забава. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
С доклада по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест съдът е обявил
на страните, че по силата на закона, а именно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода 13.03.2020 г. -
21.05.2020 г. давност за вземанията на ищеца не е текла, а за ненуждаещи се от доказване в
производството предвид тяхната безспорност са отделени следните обстоятелства: че между
страните през исковия период е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, че ищецът е доставил на
адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за исковия период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 1202,98 лева, че същата е начислена в
съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон,
включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база
отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
изготвени от [*****], съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към
процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била
осъществявана от [*****] и същата възлиза на сумата от 5,37 лева за периода 01.02.2021 г. -
30.04.2011 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат
на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
2
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
С оглед изложеното и отделените за безспорни обстоятелства, съдът приема, че през
процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което
и ответникът се явява задължен за цената на доставената в имота топлинна енергия през
периода.
По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет,
изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца), от които се установява, че стойността
на ТЕ, реално консумирана в имота през исковия период, възлиза на сумата 1202,99 лева.
Ищецът претендира сумата 1202,98 лева. Ответникът своевременно е заявил възражение за
погасяване по давнист на част от главницата, което следва да бъде разгледано.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в [*****] от 2016 г., месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада
в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за
заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като е подал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 29.12.2022
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок
е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След
добавяне на посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от
01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., тъй като вземането за м.09.2019 г. е станало изискуемо на
15.11.2018 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не
тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 29.12.2022 г.
3
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, съдът констатира, че топлинна енергия за имота е начислявана за периода
м.10.2019 г. – м. 04.2020 г., а в периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г. в издаваните от ищеца
фактури е начислено единствено задължението за услугата дялово разпределение.
Следователно и за за този период, за ответника не е възниквало задължение за заплащане на
ТЕ, съответно при липса на вземане за този период, то и на практика липсва задължение за
ответника, за което да е започнала да тече погасителна давност. Следователно и
възражението за погасяване на част от вземанията по давност е неоснователно и искът за
главница следва да се уважи за пълния размер от 1202,98 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е извършвана
през процесния период от [*****], като са били изготвяни изравнителни сметки след края на
всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – [*****], от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима
на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на приобщението по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан по
размер за сумата от 5,37 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Не се установява лихва да е била начислявана върху прогнозните сметки. Съдът
следва да обърне внимание също и на обстоятелството, че за времето на извънредното
4
положение не се претендира и не се установява да е начислявана лихва за забава, доколкото
падежът на вземането по общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период
настъпва на 15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2020 г. до
01.12.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
сумата от 1202,98 лева следва да се уважи за сумата от 248,85 лева, която съдът,
съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по всяка от двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че възлиза на сумата 250,69 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата 1,09 лева се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът не е
установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 128,80 лева от общо 128,90 лева /за държавна такса – 78,90
лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП с оглед процесуалната активност на
страната/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 79,11 лева от общо 79,17 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 400 лева. Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
страната следва да се присъди сумата 0,30 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*****], ЕИК [*****], със
седалище и адрес на управление: [*****], по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Т. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: [*****], [*****], дължи на
[*****] сумата от 1202,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], [*****], аб. №
[*****], за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 248,85
лева за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата от 5,37 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.12.2022 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
5
задължение № 2629 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71088/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от
[*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: [*****], [*****], срещу Т.
И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: [*****], [*****], иск с правно чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 1,09 лева, представляваща лихва за забава
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
01.12.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2629 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71088/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Т. И. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*****], [*****], да заплати на „[*****], ЕИК [*****], със седалище
и адрес на управление: [*****], [*****], сумата от 128,80 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 79,11 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [*****], ЕИК [*****], със седалище и
адрес на управление: [*****], [*****] да заплати на Т. И. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [*****], [*****], сумата 0,30 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*****] на
страната на ищеца [*****].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6