О П Р Е Д
Е Л Е
Н И
Е
№……..
гр.София, 26.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. №1623/2021 г.
за да
постанови определение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ
/.
Образувано е
по частна жалба на „К.Б.“ ЕАД чрез адв.
В.В.срещу определение №1934/22.12.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по
вписванията при СРС, с което е отказано вписване прехвърляне на вземане по
заявление с вх. №78909/22.12.2020 година.
Жалбоподателят намира обжалвания акт
за неправилен и незаконосъобразен. Оспорва необходимостта молбата за вписване
на договор за цесия да бъде нотариално заверена. Посочва, че на вписване
подлежи договорът за цесия, а не заявлението за това. Оспорва, че именно
молбата по чл. 17 ПВп съдържа точната индивидуализация на конкретното обезпечено с ипотека вземане,
върху който ипотечен акт се иска отбелязване. Счита, че към договора за цесия
могат да се сключват и отделни приложения, които да индивидуализират
прехвърлените вземания. Счита, че към материалите по преписката са представени
всички необходими документи. Моли обжалваният акт да бъде отменен.
СГС, като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок
от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е основателна.
Със заявление за вписване,
отбелязване или заличаване вх. № 78909/22.12.2020 г., жалбоподателят е отправил
искане до Службата по вписванията към Агенция по вписванията да разпореди
вписване на прехвърляне на вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК *****спрямо „Г.Б.“
ООД /н/, ЕИК *****, произтичащо от договор за предоставяне на кредитна линия в
размер на 125 000 евро. В молбата е посочено, че между банката, в качеството на
цедент и „К.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Свети Георги Груп“/ - цесионер, е
подписано Приложение №01, съгласно договор за цесия, като приложението,
представлява неразделна част от договора за цесия от дата 27.03.2020 г., както
и приложение №09, което също представлява неразделна част от договора за цесия.
Изрично е отбелязано, че Приложение №01 и Приложение №09 са с нотариална
заверка на подписите. В Приложение №09 към договора за цесия е
индивидуализирано прехвърленото вземане,
обезпечено с ипотека, данните за вписването на ипотека, както и на недвижимия
имот, служещ за обезпечение. Посочено е, че вземанията, произтичащи от
горепосочения договор за кредит са обезпечени с договорна ипотека върху
недвижим имот, учреден с Нотариален акт № 45, том III,
рег. № 09133, дело № 07404 от 2010 г. на нотариус В.Б., с рег. № 302, с район
на действия СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 23982/09.06.2010
г., акт № 18, том XIV, дело № 13842/2010 година. В
заявлението надлежно са индивидуализирани недвижимите имоти, върху които е
учредена договорната ипотека. Към заявлението е приложена молба за вписване на
цесия депозирана от адв. В.В.. В нея са заявени същите обстоятелства, посочени
в заявлението за вписване, отбелязване или заличаване. Представен е копие на Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 45, том III, рег. №
09133, дело № 07404 от 2010 година, заверено копие на молба за подновяване на
договорна ипотека с правно основание чл. 172 ЗЗД, заверено копие на нотариално
заверен договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 година,
представени са също така заверени копия на нотариално заверени Приложение №1 и
Приложение №9 към договора за цесия.
С обжалвания акт съдията по
вписванията отказва вписването на прехвърляне на вземането по договора за
цесията като приема, че молбата по чл. 17 ПВ на цесионера не е в изискуемата от
закона форма, а именно с нотариално удостоверен подпис.
От правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че
представените с молбата документи удостоверяват прехвърлянето на конкретно,
обезпечено с ипотека на посочения в молбата недвижим имот, вземане. Договорът
за цесия, чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните по него, съобразно изискването на чл.171 от ЗЗД. Това
означава, че в случая е спазено и изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно
която на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред
или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма е съставен представения в
настоящото охранително производство договор. При тълкуване на разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 ПВ се налага извода, че в нея е регламентирано изискване за
формата, в която трябва да бъде съставен единствено акта, който се иска да бъде
вписан, но в тази норма няма установено изискване за формата, в която трябва да
бъде направено до съдията по вписванията искането на заинтересованото лице, с
което се инициира съответното охранително производство. Изрично в нормата на
чл.17 от ПВ посочва, че искането за вписване на актовете по чл.171 от ЗЗД,
какъвто е и настоящия, става въз основа на молба, с конкретно посочено
съдържание и приложения, но няма изискване самата молба да е с нотариална
заверка на подписа на молителя. Ето защо
заключението на съдията по вписванията, формулирано в обжалвания отказ, че
молбата, с която той е сезиран с искане да впише договор за цесия, следва да
бъде изготвена в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, е
неправилен. Такова изискване не е установено нито в ПВ, нито в ЗЗД или ГПК.
На следващо място следва да се
посочи, че не съществува правна пречка договорът за цесия да препраща към
приложение, което да представлява неразделна част от него, както е направено в
случая. И двата документа са подписани от представители на дружествата, между
които е постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията, и подписите им са
нотариално заверени, поради което е спазено изискването за форма.
Видно от съдържанието на процесния
договор за цесия и представените към него приложения се налага изводът, че същите
са взаимосвързани и приложението представлява неразделна част от договора. Съдът
намира, че в процесния случай са били налице всички формални изисквания за
вписване на представения договор за цесия, разгледан в неговата цялост с
приложението към него.
По изложените съображения съдът
счита, че са налице предпоставките за вписване на прехвърлянето на вземане,
обезпечено с ипотека. Неправилно съдията по вписванията е отказал да разпореди
вписване по молба вх. № 78909/22.12.2020 г. на АВ. Ето защо обжалваният отказ
на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се
отмени, като преписката следва да се върне на съдията по вписванията при СРС за
предприемане на действия за вписване по горепосочената молба.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е ДЕ Л И :
ОТМЕНЯ по частна
жалба на „К.Б.“ ЕАД ЕИК *****Определение №1934/22.12.2020 г. на съдия по
вписванията при Служба по вписванията при СРС, с което е отказано вписване
прехвърляне на вземане по заявление с вх. №78909/22.12.2020 година, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ
представеният към заявление с вх. № 78909/22.12.2020 г. договор за прехвърляне
на вземане / цесия / от 27.03.2020 г., ведно с приложенията, които са
неразделна част от него.
ВРЪЩА
преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на вписване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.