Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Сливен, 13.04.2023 год.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Жекова адм. дело № 29/2023 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба от М.А.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** срещу отказ за допускане до проверочен
изпит, обективиран в Становище изх. № 38-02-27-747#1/15.12.2022 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Оспорването се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения
отказ. Подадените пред Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен документи
съответствали на нормативните изисквания, като Ш. не желаел допускане до
теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Това
било посочено и в подадената декларация. Моли съда да разпореди на ответния
орган да го допусне до проверочен изпит. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски по
представен списък.
В открито съдебно заседание административният орган,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на явилата се страна и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 140 ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, срещу акт с негативни за адресата правни последици, който съдът
приема за подлежащ на съдебно обжалване като постановен административен отказ,
поради което се преценява като процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 22-1670-000200/29.09.2022 г., издадена от
Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен по отношение на настоящия
жалбоподател М.Ш. била постановена принудителна административна мярка,
обективирана като „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство“ до успешно полагане на проверочен изпит. На 14.12.2022 г. Ш.
подал Заявление вх. № 38-02-27-747 до Ръководителя на регионално звено на ИА
„Автомобилна администрация“ – Сливен, в което заявил, че желае да бъде допуснат
до проверочен изпит, като приложил документ за платена такса и декларация по
чл. 18 т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. В
последната заявителят декларирал, че отговаря на изискванията за физическа
годност и притежава необходимата правоспособност/свидетелство за управление на
МПС от категория „В“, наложена му е ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП,
установил е обичайното си п. в РБългария и не
притежава друго свидетелство за управление на МПС, издадено от друга страна –
членка на ЕС.
По постъпилото заявление Началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Сливен при ИА „Автомобилна администрация“ издал
Становище изх. № 38-02-27-747#1/15.12.2022 г., с което постановил отказ да допусне до
явяване на теоретичен изпит по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП (проверочен изпит) М.Ш.,
поради това, че не отговаря на изискванията на Наредба № 38/16.04.2004 г. В
акта не е отбелязано пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен.
Становището било връчено на адресата М.Ш. на 19.12.2022 г. Жалбата срещу същото
е подадена до настоящия съд на 19.01.2023 г.
Въз основа на събраните доказателства и разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна,
при следните съображения:
Оспореният административен отказ е постановен от компетентен
административен орган – ръководителят на регионалното звено на ИА „Автомобилна
администрация“, в което се провеждат изпитите, нормирани в Наредба № 38 от
16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда за провеждане на проверочните изпити. Отказът за допускане до изпит е
постановен в писмена форма и е мотивиран. При преценка на доказателствата и относимите
и приложими правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният отказ
е материално незаконосъобразен, при следните съображения:
За да постанови своя отказ ответният
административен орган е приел, че в приложената към подадените документи
декларация приложение № 2а заявителят не е представил диплом за завършено най –
малко о. о. или удостоверение за з. г. е.. За да се прецени необходимостта от
такъв документ за допускане до проверочен изпит, следва да се анализират
разпоредбите, уреждащи този вид изпит, залегнали в относимата Наредба № 38 от 16.04.2004
г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за
провеждане на проверочните изпити (Наредбата). Видно от чл. 1 от същата, с нея
са нормирани три вида изпити - на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите по чл. 150а,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); на лицата, чието чуждестранно
национално свидетелство не отговаря на изискванията по чл. 162, ал. 4 ЗДвП и на
лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление на МПС по реда
на чл. 171, т. 1, буква "в" ЗДвП. В настоящия случай от
доказателствата се установява, че оспорващият притежава правоспособност, п. в Р.
К., като СУМПС е отнето по реда на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП и подлежи на
явяване на проверочен изпит по смисъла на чл. 1 т. 3 от Наредбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от подзаконовия нормативен акт, проверочният изпит е
теоретичен и като такъв се подчинява на правилата за неговото провеждане,
регламентирани в чл. 11 и чл. 12 нормирани. Според чл. 18 от Наредбата, за
допускане до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС кандидатите по чл. 4, ал. 2 заплащат разходите по чл. 10, ал. 5, такса
за теоретичен изпит съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в
системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, и представят: 1. заявление за допускане до изпит (приложение № 2);
2. декларация, че отговарят на изискванията за допускане до изпит (приложение №
2а). От съдържанието на цитираната декларация се установява, че съдържа няколко
хипотези, наличието на които в кумулативна свързаност ответният орган е
възприел като задължително изискване за допускане на заявител до теоретически
изпит. Този извод съдът не споделя, доколкото в посочените в декларацията
изисквания са включени и такива, на които не всеки заявител отговаря. Видно от
приложение № 2а, в същото е обособено декларативно условие за притежание на
удостоверение за психологическа годност за управление на товарни превозни
средства, в т.ч. такива в обществения транспорт, както и условие за отнети
всички контролни точки, на които логически няма как всеки един от деклараторите
да отговаря, за да бъде допуснат до теоретически изпит. При така уредените
различни по своя характер хипотези, изискването заявителят да декларира
наличието на всички противоречи на заложения от законодателя смисъл. Очевидно
е, че всеки декларатор, като заявител за допускане до теоретичен изпит следва
да посочи в депозираното приложение № 2а единствено касаещите го обстоятелства,
т.е. тези, относими към неговото фактическо и правно положение. В случая настоящият
жалбоподател Ш. като декларатор е отбелязал (маркирал) в това приложение само
относимите данни, като липсата на посочване на завършено най – малко о. о. и
притежания на д. за з. г. е. не може да се приеме като обстоятелство, отричащо
правото му на явяване на проверочен изпит. Изискването за съответната о. с. е
регламентирано в чл. 151 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, свидетелство
за управление на моторни превозни средства се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на
условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни
средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно
превозно средство и за оказване на първа долекарска
помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. От
съдържанието на нормата се установява, че поставеното императивно условие е
предпоставка за първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, т.е. при придобиване на правоспособност, но такова изискване
за допускане до проверочен изпит съдът не установява. В процесния случай се
касае за лице, притежаващо правоспособност за управление на пътно превозно
средство, чието СУМПС е отнето с приложена от контролните органи на МВР
принудителна административна мярка. Правната последица от успешното полагане на
проверочен изпит ще бъде връщане на валидното свидетелство за управление на
МПС, отнето по силата на мярката, а не издаване на ново такова, за каквото
законът изисква з. о. с.. В подкрепа на изложеното са и нормите на чл. 153 от ЗДвП, респ. на приетата съобразно ал. 3 Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение (също посочена в оспорения отказ). В цитирания
подзаконов нормативен акт са регламентирани условията и редът за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство (МПС) от категориите по чл. 150а от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Нормите
на тази наредба са неотносими към процесния
случай, доколкото уреждат правилата за провеждане на изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, а не за възстановяване на временно отнето
по силата на приложена принудителна административна мярка документ за
правоуправление на ППС.
При тези съображения съдът в настоящия му състав
приема, че тази хипотеза (изискваща определена о. с.), посочена в приложение №
2а касае заявители, деклариращи желание за явяване на изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Както се
отбеляза по – горе, предвид изискванията на това приложение, различни по своето
естество, няма как всеки заявител да отговаря едновременно и в съвкупност на
посочените условия.
Предвид горното настоящата съдебна инстанция
намира, че жалбата е основателна, а постановеният от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен при ИА „Автомобилна администрация“
отказ да допусне до проверочен изпит М.А.Ш., обективиран
в Становище изх. № 38-02-27-747#1/15.12.2022 г. е материално незаконосъобразен и
като такъв, следва да бъде отменен. Преписката следва да се изпрати на
административния орган за постановяване на акт, при съобразяване с мотивите в
настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на делото и на основание чл. 143 ал.
1 от АПК, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на
оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално
извършените и доказани такива са в общ размер на 1 010,00 (хиляда и десет)
лева, от които 10.00 (десет) лева внесена държавна такса и 1 000,00
(хиляда) лева заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от
13.01.2023 г. адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест
на ответната страна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Ш. постановен от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен при ИА „Автомобилна
администрация“ отказ за допускане до проверочен изпит, обективиран в Становище
изх. № 38-02-27-747#1/15.12.2022 г.
ИЗПРАЩА преписката на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“ за постановяване
на акт, при съобразяване с мотивите в настоящото решение по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на М.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** разноски по
делото в размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от същото.
Административен съдия: