№ 3868
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100511427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение №20161895 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 65243/19 г., СРС, ГО, 113
с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД по
отношение на В. И. М. с ЕГН ********** и Н. В. М. с ЕГН ********** че същите
дължат на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** при условията на разделност част от вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 29291
по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 113 състав, а именно: за сумата от 859,14лв.,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
****, ателие №1 (магазин № 9), за периода 01.10.2015г.- 30.04.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 27.5.2019г., до окончателното плащане и за сумата от 39,58лв., представляваща цена на
услугата по разпределение за периода 01.10.2015г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
27.5.2019г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** срещу В. И. М. с ЕГН
********** и Н. В. М. с ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията за сумата от 49,21
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за стойността на потребената
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2016г. до 07.5.2019г. и за сумата 2,25 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху главницата за стойността на услугата по
дялово разпределение за периода от 31.05.2016г. до 07.05.2019г. по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 29291 по описа за 2019г. на
Софийския районен съд, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. М. с ЕГН ********** и Н. В. М. с ЕГН
********** да заплатят на “Т.С.” ЕАД, е ЕИК **** сумите от 709,38 лв. за разноски в исковото
производство и 70.94 лв.разноски в заповедното производство.
Решението се обжалва от ответниците. В жалбата си въззивниците твърдят,че
решението е незаконосъобразно и необосновано.За да е потребител на топлоенергия за
стопански нужди следва да се сключи договор с топлопреносното предприятие.Неправилно
претенцията е квалифицирана като такава за неоснователно обогатяване.
Моли да се отмени решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят
исковете изцяло.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата се
оспорва.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Съобразно чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ /отм./ -договорът за
продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия,сключени между топлопреносното предприятие и потребителя ,извършващ
стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и съобразно чл.6 ал.1 от действащата
тогава Наредба за ползване на топлинна енергия за производствени цели и за
отопление,вентилация и горещо водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По
делото няма представен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния
обект.Заведеният иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на основание
договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е
ясно заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без
основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до
размера на обедняването.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на едно лице,обогатяване на
друго,наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между субектите.Когато се твърди,че в
отношенията между страните е било постигнато съгласие за извършване на определено
действие,то е налице договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва
поради субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той може
да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма
договорни отношения с топлопреносното предприятие и единствен иск остава
2
субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би
получил от ползващото без основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен
договор за стопански нужди.Цитираните норми от СТЕ за начисляване на топлинна енергия
в процесния период са приложими не само при наличие на договорни отношения с
потребителя,а и на извъндоговорни отношения.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20161895 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 65243/19 г.,
СРС, ГО, 113 с-в в обжалваната част.
Въззивното решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3