РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, …...06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ОСМИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА ИВА
НЕШЕВА |
в
присъствието на прокурора Станимир Д.,
и при участието на секретаря Гергана
Цветкова, като разгледа докладваното
от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ характер /в.н.о.х.д./ №
5791 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С
присъда от 01.10.2018 г. по НОХД №
22721/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 94-ти
състав, е признал подсъдимия Г.В.Б. за невиновен по повдигнатото срещу него от
Софийска районна прокуратура (СРП) обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1,
пр. 2, т. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 27.09.2011г. в гр.
София, ул. „********, в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис
III“ поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - при упражняване на медицинска
професия като лекар-хирург с диплом за завършено висше медицинско образование №
000856/1975г., peг. № 21425, издадена от Медицински факултет - гр. София, с
призната специалност по акушерство и гинекология съгласно диплома за призната
специалност № 24598/03.01.1983г. на Медицинска академия - София, назначен на
длъжност „началник - отделение хирургичен блок“ в отделение „Гинекология“ при
Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Ш“ с трудов договор №
113/11.06.2012г. е причинил на Р.П.Г. тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - по време на
оперативна интервенция “LEEP” /примкова ексцизия на трансформационна зона/ за
разкъсване /литерация/ на маточната шийка при изваждане на бримковия електрод е
перфорирал задната влагалищна стена и предната стена на ректума, в резултат на което
е настъпило ятрогенно увреждане, в нарушение на чл. 81 ал. 2 т. 1, раздел I,
глава III от Закона за здравето, на чл. 6 ал. 1, чл. 19 ал. 1 т. 1 и на чл. 71
т. 2 от Закона за лечебните заведения, на чл. 23 т. 1 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на гинекологично отделение при
Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“, както и раздел V
б. „А“, т. „б“, б. „Б“, раздел VI, т. 1, раздел VII, т. 1 и т. 7 от длъжностна
характеристика на „началник-отделение хирургичен блок“ -отделение
„Гинекология“. С присъдата е отхвърлен и предявения от Р.П.Г., ЕГН **********,
против Г.В.Б., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 100 000, 00 лева
/сто хиляди/ лева — обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на деянието, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от 27.09.2011г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Срещу
посочения съдебен акт е подадена въззивна жалба от адв. И.И. - САК, действащ в
качеството на повереник на частния обвинител и граждански ищец – Р.Г., в която
се излагат доводи, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована.
Поддържа се, че първоинстанционният съдебен състав е постановил присъдата си
единствено на базата на приетата по делото седемчленна съдебно-медицинска
експертиза, без да съобрази останалите доказателства по делото – включително
показанията на свидетелите П. и Т.. Акцентира се върху обстоятелството, че
пострадалата Г. не е била уведомена за възможните усложнения от осъществената
от подсъдимия манипулация. Съобразно изложеното се иска обжалваната присъда да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение и да бъде уважен предявеният срещу него
граждански иск.
В
проведеното на дата 15.05.2019 г. Р.Г. и нейният повереник поддържат подадената
въззивна жалба. В хода на съдебните прения адв. И. предвид изминалия период от
време счита, че делото в наказателната му част следва да бъде прекратено поради
изтекла абсолютна давност, моли за уважаване на гражданския иск, като излага
следните съображения: на първо място, акцентира на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, като поддържа, че именно
заключенията, депозирани от вещите лица в досъдебното производство са
компетентно изготвени и следва да им се даде вяра. Излага съображения, че
приетата в хода на въззивното производство деветорна съдебномедицинска
експертиза преповтаря изводите на седемчленната експертиза от първоинстанционното
производство, като счита за неясен използвания термин „нежалан електрически
контур“. Счита, че неправилно и противно на медицинските стандарти е извършена
коремна операция на Р.Г., без да се иска нейното съгласие, макар и
първоначалната и последващите коремни операции да не са били спешни.
Частният
обвинител и граждански ищец поддържа казаното от повереника, като моли за
уважаване на гражданския иск.
Прокурорът
счита, че постановения от СРС съдебен акт е правилен, като сочи, че предвид
наличието на предпоставки за прекратяване на производството поради изтекла
абсолютна давност производството следва да бъде прекратено, а постановената
присъда – отменена.
Защитникът
на подсъдимия моли за прекратяване на наказателното производство на основание
чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК поради изтичане на
абсолютния давностен срок за наказателно преследване на престъплението, за
което е повдигнато обвинение. Защитникът поддържа неоснователност на
гражданския иск, моли същият да бъде оставен без уважение, като присъдата бъде
потвърдена в тази част. Сочи, че е недопустимо да се разглеждат в настоящия
процес доводи във връзка с извършените коремни операции, доколкото са извън
предмета на доказване, тъй като подсъдимият е обвинен за престъпно увреждане на
пострадалата при провеждане на оперативна интервенция LEEP. На следващо място, според защитата,
от приетите заключения по съдебно-медицинските експертизи категорично се
установява, че не е налице лекарска грешка, а случайно непредвидимо и
непреодолимо събитие.
Подсъдимият
в своя защита заявява, че от заключенията на вещите лица и констатираната
разлика в лезиите на влагалището и ректума се установява, че същите не са
причинени при изваждане на уреда, поради което и не е налице неточно изпълнение
на задълженията на лекаря. В последната си дума подсъдимият заявява, че се
счита за невиновен.
Съдът, като обсъди доводите на
страните, изложени в съдебно заседание намира следното:
Подсъдимият
е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено от него престъпление
по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК за деяние,
извършено на 27.09.2011 г. За това престъпление законодателят е предвидил
наказание с лишаване от свобода до 3 години.
С
оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, която касае изключването на
наказателно преследване поради настъпила абсолютна давност за това
престъпление, законодателят е предвидил това изключване на наказателното
преследване да започне с изтичане на давностен срок от 5 години. Съблюдавайки
обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране
или прекъсване на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК и касаеща именно
изтичането на абсолютната погасителна давност в случая от 7 години и 6 месеца,
което е предпоставка за прекратяване на наказателното производство в случай на
изявление от страна на подсъдимия, че не желае същото да продължи спрямо него.
Давностният срок по настоящото дело започва да
тече от датата на деянието – 27.09.2011 г. и съблюдавайки изчислението на
сроковете, с оглед материално правните разпоредби на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, то този абсолютен
давностен срок, изключващ наказателното преследване спрямо подсъдимия, изтича
на 27.03.2019 г. Ето защо, към настоящия момент на провежданото въззивното
съдебно заседание –16.05.2019 г., е изтекъл именно давностен срок от седем
години и шест месеца. В открито съдебно заседание, констатирайки, че
давностният срок е изтекъл, съдът предостави възможност на подсъдимия да заяви
дали желае наказателното производство да продължи, като същият заяви, че моли
наказателното производство спрямо него да бъде прекратено.
С оглед изтичането на абсолютен давностен срок
за изключване на наказателното преследване за престъплението, за което е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия Б., настоящата инстанция намира, че
присъдата на СРС в наказателноправната й част следва да бъде отменена, а
производството по делото в наказателноправната му част – съответно прекратено.
По
отношение на предявения от Р.П.Г. граждански иск, настоящата инстанция, като
съобрази т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2012 г., ОСНК, според която „Въззивната и касационната инстанции се
произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако
някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в
тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено…“ / в случая е
налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2 НК/, намери следното:
Разпоредбите
на чл. 45 - 54 ЗЗД определят границите на деликтната отговорност и задължават
всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според съдебната
практика, когато вредоносната дейност е и престъпление по смисъла на чл. 9, ал.
1 НК, това не отнема качеството й на деликт. В този аспект, престъплението е и
източник на облигационно правоотношение, което обуславя процесуалната
легитимация на пострадалия/неговите наследници и на юридическите лица да
предявят в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за
обезщетение на претърпените вреди и да бъдат конституирани като страна в процеса
- граждански ищци. Съгласно ТР № 1/04.02.2013 г. по ТД № 2/2012 г. на ОСНК на
ВКС "От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява
престъплението, възниква материалното наказателно правоотношение между
държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира
неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на
наказание и изпълнението му. Едновременно с това, същият юридически факт
създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице — пострадалият от
престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда
от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в
съда за извършеното престъпление.".
За
да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно)
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт извършен чрез
действие или бездействие, или комбинация от двете), противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), причиняване на
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
настъпилия вредоносен резултат, като това противоправно поведение да е виновно,
като в вината в гражданското право се предполага до доказване на противното.
Основанието
на гражданския иск в наказателното производство е деянието - предмет на
обвинението. Затова за съвместно разглеждане в наказателното производство се
допуска само граждански иск за вредите, които са резултат от деянието, предмет
на обвинението /ППВС № 1/1955 г., изм. с ППВС № 7/1987 г.; ППВС № 9/25.12.1961
г., изм. с ППВС № 7/1987 г./. В тази връзка съдът е ограничен единствено до
посочените в обвинителния акт факти, за които е било повдигнато обвинение, а
именно че по време на оперативна интервенция “LEEP” /примкова ексцизия на
трансформационна зона/ за разкъсване /литерация/ на маточната шийка при
изваждане на бримковия електрод Б. е перфорирал задната влагалищна стена и
предната стена на ректума на Р.Г., в резултат на което е настъпило ятрогенно
увреждане. Съдът в настоящото производство не може да изследва дали с
проведените коремни операции, предприети след оперативната интервенция “LEEP” на Р.Г. са причинени
неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
За
да прецени наличието на предпоставките за възникване на право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в полза на Р.Г. съдът прецени събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени средства, а
именно: гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите Р.Г. /том
I, л. 34 ДП/, А.Ч./том I, л. 38 ДП/, Ш. Т. /том 1, л. 39 ДП/, М.Т. /том 1, л.
44 ДП/, С.П. /том 1, л. 49 ДП/, И. И. /том 1, л. 50 ДП/, Д.Т./том 1, л. 51 ДП/,
К.К./том 1, л. 52 ДП/, Я.В./том 1, л. 53 ДП/, Г. Г./том 1, л. 54 ДП/, Е. А./том
1, л. 55 ДП/, Ц.Т./том 1, л. 56 ДП/, В.В./том 1, л. 58 ДП/ -които показания са
приобщени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на
чл. 371 т. 1 вр. чл. 372 ал. 3 НПК, след изразено от страните и одобрено от
съда съгласие след извършена преценка, че съответните действия са извършени при
условията и по реда, предвидени в НПК; писмените
доказателства и доказателствени средтва,
както и заключенията на вещите лица по назначените в хода на наказателното
производство съдебно-медицински експертизи. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира следното:
Между страните не се спори, че на
27.11.2011 г. в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ Г.Б. е извършил “LEEP”
/примкова ексцизия на трансформационна зона/ за разкъсване /литерация/ на маточната
шийка/ на Р.Г..
По делото безпротиворечиво се
установява, че по време на оперативната интервенция “LEEP” е перфорирана
задната влагалищна стена и предната стена на ректума, в резултат на което е
настъпило ятрогенно увреждане за пострадалата Р.Г.. Обстоятелството не се
оспорва от страна на Б., а и се установява от показанията на свидетелите Р.Г., Ш.
Т., М.Т., И. И., С.П., както и заключенията по назначените в хода на
производството съдебно-медицински експертизи.
Основното спорно обстоятелство по
делото е концентрирано върху механизма на настъпване на увреждането, като
гражданският ищец поддържа, че подсъдимият с поведението си и при изваждане на
бримковия електрод е причинил увреждането, докато според защитата е налице
случайно деяние, изразяващо се в получаване на искра, за настъпване на която
поведението на подсъдимия не е способствало.
В
хода на производството бяха приети като доказателства писмени документи във
връзка с хоспитализацията и проведеното на пострадалата лечение, но предвид
липсата на специални познания на съда в областта на медицината, в хода на
производството са назначени основна, допълнителна и повторни съдебно-медицински
експертизи, които след запознаване с представената медицинска документация и
останалите събрани доказателства, следваше да отговорят на въпроса как е
причинено увреждането на Г..
Според
заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза перфорацията на задната влагалищна стена и
предната стена на ректума е настъпила при изваждане на бримковия електрод, като
се сочи, че е настъпило ятрогенно увреждане. В заключението по допуснатата
допълнителна съдебно-медицинска експертиза се сочи, че нараняването е причинено
от техническа грешка на оператора – в случая на подс. Б.. В съдебно заседание
пред първоинстанционния съд вещите лица поддържат депозираните заключения. Едно
от вещите лица - д-р М., в съдебно заседание заявява, че макар и рядко се
случва при такава интервенция да се засегне съседен орган, което засягане
според думите на вещото лице се случва с прехвърляне на искра. Сочи и, че „волтови дъги“ се
случват, но не могат да бъдат обяснени, че може да трепне ръката на оператора и
да се отдели пушек. В конкретния случай
според думите на вещото лице е налице усложнение вследствие на самата
манипулация. Д-р М. изрично е посочил и, че при изготвяне на заключението не са
констатирани грешни действия на оператора
След
проведения разпит на вещите лица, депозирали заключенията по допуснатите
експертизи в досъдебното производство съдът, констатирайки наличие на
предпоставките по чл. 153 НПК с оглед заявеното от вещите лица при условията на
непосредственост, е назначил повторна петорна съдебно-медицинска експертиза. В
депозираното заключение след запознаване с приложените по делото материали, мнозинството
от вещи лица посочват, че не се установяват нарушения на медицинските стандарти
при извършване на оперативна интервенция LEEP. Според тях няма
извършени/неизвършени действия от подсъдимия, които с категоричност да се
квалифицират като единствена причина за получаване на перфорацията. Същата
според вещите лица може да се дължи на разрастване в дълбочина на
новообразуващата се злокачествена трансформация, на сраствания в областта на
преходните разкъсвания, както и на технически причини, свързани с използването
на електрическия ток. В заключението се акцентира и на обстоятелството, че
пострадалата е подписала информирано съгласие, в което е посочена и възможността за
нараняване на съседни органи и необходимостта от последваща коремна операция. Заключението
е депозирано с особено мнение от страна на д-р В., специалист хирург, според
което процедурата е противопоказна при менструация, а перфорацията е допусната
следствие на техническа/хирургическа грешка на подсъдимия. Според депозираното
особено мнение не е възможно категорично да се докаже дали увреждането е
настъпило по време на манипулацията или при изваждане на бримката, по която тече
слаб ток. Според вещото лице по-логично е да се предположи, че грешката е
допусната по време на манипулацията. В открито съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението. Вещото лице Г. пояснява, че при провеждане на
манипулацията се променя напрежението на тока и съществува опасност от
прехвръкване на искра. Вещото лице пояснява, че перфорацията е настъпила в
резултат на действието на електрическия ток, тъй като има перфорация и на
предна, и на задна повърхност. Вещото лице заявява, че ако е била взета проба
от материала след операцията, би могло да се установи със сигурност дали е
налице грешка в оператора или лезиите са причинени в резултат на електрическа
искра, като в случая е по-вероятно да се касае за искра от уреда. Д-р Д. пък
заявява, че при грешка в оператора дълбочината на лезията на влагалището би
била по – голяма. Вещото лице д-р Г. поддържа депозираното особено мнение, като
сочи, че самият факт на пробиване на задната стена на ректума води до извод за
неспазване на медицинските стандарти.
Първоинстанионният
съд е назначил и повторна съдебно-медицинска експертиза, която е изпълнена от
седем вещи лица. В депозираното заключение вещите лица са посочили, че при
пострадалата е налице разкъсване на шийката на маточната шийка и много овули на
боти по нея. За да опишат механизма на увреждането вещите лица използват термина „нежелан електрически контур“, като
поясняват, че това явление представлява ситуация, при която потока електрони се
разпространява по линията с най-много водни молекули в най-неочаквани зони. При
възникване на „нежелан електрически контур“ може да настъпи нежелано увреждане
на други тъкани извън оперативното поле. Най-често според вещите лица това
явление настъпва, когато електричество е подадено, но работната част на уреда
още не е докоснала тъканта на пациента. За да приемат като причина за лезиите
вещите лица са съобразили, че размерът на лезията на влагалището е 1-2 мм., а
лезията на стената на червото е 8-9 мм. Според вещите лица тези увреждания
показват, че токът се е разпространявал от влагалището към правото черво
конусовидно, като основата на конуса е към чревната стена. Настъпило е нежелано
по-голямо увреждане с конусовидна форма и с посока от влагалището към правото
черво, което е отдалечена зона от оперативното поле – влагалището. Според
вещите лица, ако увреждането беше направено от бримковия електрод на оператора,
лезията на влагалището щеше да е по-голяма от лезията на чревната стена. Поради
това вещите лица изключват възможността уврежданията на влагалищната и чревната
стена да са настъпили при изваждане електрода от влагалището на пациентката. Според
вещите лица в случая не е налице нарушение на медицинските стандарти при
извършване на оперативната интервенция. Крайният извод на вещите лица е, че не е
налице лекарска грешка, а нещастен случай, като настъпването на нежелания
електрически контур не може да бъде предвидено. Вещите лица сочат, че при
извършване на процедурата засягане на съседен орган и при спазване на всички
медицински стандарти може да се получи от 3 до 5 %, като предходни тъканни
увреди, каквито са разкъсването и предраковите трансформации на тъканите, този
процент е очаквано по-висок. В открито съдебно заседание вещите лица поддържат
депозираното заключение, като д-р Н. заявява, че използваните термини прехвръкнала
искра и нежелан електрически контур описват едно и също явление.
За
изясняване на механизма на настъпване на увреждането с оглед противоречивите
становища на експертите, в хода на въззивното производство бе назначена и
изслушана и повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от девет вещи
лица – специалисти в различни области от медицината. Според депозираното
заключение не се установяват нарушения на медицинския стандарт и на правилата
за добрата медицинска практика при подготовката и извършването на оперативната
манипулация - електробримкова ексцизия на трансформационна зона - маточна шийка
с предраково променена тъкан в областта на старо двустранно разкъсване на
маточна шийка на Г.. В случая според
вещите лица оперативната интервенция на пациентката се явява проява и
възникване на явлението „нежелан
електрически контур” - увреждане на меките тъкани на влагалището и ректума –
което не може да се предвиди и предотврати. Вещите лица категорично сочат, че
пробивът на задната стена на влагалището и ректума е можело да бъде избегнат
само при непровеждане на самата манипулация. Вещите лица акцентират и, че са
налице допълнителни усложняващи обстоятелства като предхождащи операции,
тъканни промени, сраствания и други. Вещите лица сочат, че чрез хистологично
изследване на материал, взет от матката чрез абразио, са установени стари
тъканни промени на стената и на цервикалния канал - наличие на трансформационна
предракова тъкан, която е благоприятствала настъпването на увреждането. Вещите
лица обясняват, че на тъканно ниво са съществували фиброзни процеси от
претърпените разкъсвания на шийката на матката, които имат различно
кръвоснабдяване, оттам различно съдържание на вода в сравнение с околните
тъкани и съответно различно електрическо съпротивление. Последното според
вещите лица е условие за настъпване на явлението нежелан електрически контур. В
открито съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното заключение, като
правят уточнение, че според тях увреждането е настъпило при натиснат бутон на
ръкохватката.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
необосноваността на депозираните в хода на досъдебното производство основно и
допълнително заключение. В тази връзка правилно съдът е акцентирал върху
липсата на мотиви в заключенията за конкретните обстоятелства, мотивирали
извода за наличие на техническа грешка в оператора. Действително в заключенията
на експертите, депозирани в хода на досъдебното производство, единствено се
посочва извода за наличие на грешка в оператора, без да се сочи в ни най-малка
степен обосновка за него. Напротив противно на депозираните заключения в
съдебно заседание вещите лица заявяват, че липсват конкретни данни за грешки от
страна на лекаря, извършил манипулацията. Допълнително съдът взе предвид и
изявленията на д-р М., който за пръв път
/противно на становището на адв. И./ въвежда термина прехвърляне на искра, с
което се обяснява засягането на съседни органи при извършване на манипулацията.
Настоящият
състав кредитира изготвените и депозирани в хода на съдебното следствие пред
първата и настоящата инстанция заключения по назначените разширени повторни
съдебно-медицински експертизи, изготвени от пет, седем и девет експерти. Същите
кореспондират по между си и вещите лица стигат до идентични изводи, а именно че
в случая не се касае до причинено увреждане следствие на грешка на оператора –
лекаря, извършващ оперативната интервенция – подсъдимия Б., а следствие на
явление, което макар и рядко се случва в практиката и същото представлява
непредвидимо и непреодолимо събитие, което не е причинено от поведението на
подсъдимия. Настоящият състав намира, че вещите лица са дали аргументирани отговори
на поставените им въпроси, като дават обосновани отговори и в съдебно
заседание. Независимо от въведените от повереника на частния обвинител и
граждански ищец доводи пред първоинстанционния съд и пред настоящия състав,
съдът намира, че липсват съмнения в компетентността на вещите лица, изготвили
заключенията. Заключенията, преценени съобразно правилото на чл. 154 НПК са
извършени обективно, компетентно и добросъвестно, като е даден и изчерпателен
отговор на поставените задачи. Също така не се доказва, че вещите лица са
заинтересовани от изхода на правния спор или по някакъв начин са изопачили
фактите и взаимовръзките между тях. Във връзка с доводите за използване на
термини, невключени в медицинската литература, следва да бъде подчертано, че
мнозинството от вещи лица, както е отбелязал и първоинстанционния съд, макар да
си служи с различни наименования – „нежелан електрически контур“, „искра“ и
„волтова дъга“ – влагат един и същ смисъл в тях – а именно явление – което се
характеризира с това, че потокът електрони се разпространява по пътя на
най-малкото съпротивление, пътят с най-много водни молекули в различни посоки,
като е възможно в тази хипотеза да се засегнат и други органи, както е станало
в настоящия случай. Вещите лица, включително и изготвилите заключението по
приетата пред въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза, поясняват
изрично, че наличието на предходни тъканни увреди, каквито са разкъсването и
предраковите трансформации на тъканите и които се наблюдават в настоящия
случай, този процент е очаквано по-висок.
Във
връзка с доводите за необоснованост на повторните съдебно-медицински
експертизи, изготвено от пет, седем и девет експерти, следва да се подчертае,
че вещите лица обосновано и аргументирано са приели, че перфорацията е
настъпила в резултат на нежелан електрически контур, което явление не е
последица от немарливи действия на оператора при извършването на маточния
кюретаж. Изводите си експертите
обосновават с големината на лезиите на задната стена на влагалището и предната
стена на ректума, където лезията на
влагалището е с по-малки размери от тази на ректума. Настоящият състав
не споделя и мнението, че приетото заключение на назначената в хода на
въззивното производство експертиза повтаря заключението на седемчленната
експертиза от първоинстанционното производство. Обстоятелството, че вещите лица
достигат до аналогични изводи, не може да обоснове съмнение в компетентността
на вещите лица и обосноваността на заключението. Настоящият състав намира, че
след запознаване с медицинската документация и другите събрани в хода на
производството доказателства експертите са дали обоснован отговор на
поставените им задачи.
Настоящата
инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд по отношение на
депозираното от член на състава на петчленната експертиза особено мнение на д-р
Г.. Макар експертът да сочи, че в нарушение на правилата на добрата медицинска
практика подсъдимият е допусната техническа/хирургическа грешка като е
перфорирана задната влагалищна стена и предната стена на ректума, в съдебно
заседание е заявил, че не е категоричен в това си заключение поради липсата на
описание на лезията. Същевременно извода си, че се касае именно за техническо
действие на оператора, експертът основава не с конкретни негови действия или
бездействия, а с настъпилия резултат - наличието на пробита задна стена на
влагалището. Лекарят съобщава и, че извършването на интервенцията било
противопоказно при менструация. Липсват обаче каквито и да било данни по
делото, че пострадалата е била в такова състояние, напротив в проведения разпит
в досъдебното производство същата е заявила, че поради обилно течение по време
на менструация, след като е преминало същото, е потърсила доктор Б..
С
оглед въведените от повереника на гражданския ищец доводи, че механизмът на
деянието се установява от показанията на свидетелите, настоящият състав намира
следното:
Видно
от протоколите от проведените разпити на свидетелите М.Т. и Ш. Т., същите са
заявили, че при проведена оперативна интервенция от страна на д-р Б. „в
операционното отделение виждат фекалии“, което е наложило извършване на коремна
операция. Според показанията на св. П. същият е бил информиран за лезиите и
именно той е разпоредил операционен екип и операционна зала. Свидетелят И. пък
е заявил, че лично няма наблюдение върху действията на лекаря, като споделя
казаното му от подсъдимия, че същият е направил лезия. Видно от показанията на
свидетелите никой от тях не заявява обстоятелства относно механизма на
настъпване на перфорациите, а единствено за тяхното обективно настъпване, което
както беше посочено, безспорно се установява по делото, а и не се оспорва от
самия подсъдим.
Настоящият състав не споделя и
довода за направено от подсъдимия признание на факти, обосноваващи деликтната
отговорност на подсъдимия. Действително същият е заявил в проведен преди
привличането му като обвиняем разпит в качеството на свидетел, че е перфорирал
стената на влагалището и ректума при проведената на 27.09.2011 г. интервенция
на пострадалата. Относно механизма на деянието обаче е изразил единствено
предположение, като е заявил: „…предполагам, че като съм дръпнал бримката,
най-вероятно съм закачил отстрани влагалището…“, което не би могло да се счете
за категорично признание на факти от значение за изхода на делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и след въведените от страните доводи настоящият състав намери, че
увреждането на здравето, настъпило за Р.Г. и изразяващо се в перфорация на
задната стена на влагалището и предната стена на ректума, е настъпило следствие
на работата с ток по време на интервенцията LEEP, а
не е причинено
при вадене на бримковия електрод,
което е инкримирано с внесения обвинителен акт. Експертите категорично сочат, че явлението не може
да се предвиди и предотврати и не е причинено от поведението на лекаря,
извършващ манипулацията. В настоящия случай нежеланият електрически контур е
възниквал независимо и въпреки поведението на оператора.
Доколкото не се установява по
делото да е осъществено инкримираното от прокуратурата деяние, а именно лезиите
на задната стена на влагалището и предната страна на ректума да са перфорирани
при изваждане на бримковия електрод, то съдът намира, че липсва елемент от
състава на деликтната отговорност. Както беше посочено по-горе, отговорността
за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и
наличие на причинна връзка между деянието и причинените вреди, като причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В настоящия случай,
не се установи нито извършването на деянието, за което е повдигнато обвинение,
нито че същото е в причинна връзка с настъпването на вредите. Установи се по
делото, че перфорациите са настъпили следствие на явлението „нежелан електрически
контур“, а не при изваждане на бримковия електрод. Факторите, при чието
комплексно действие е настъпило увреждането, са извън волята на подсъдимия. Следователно,
касае се за случайно деяние по чл. 15 НК, за което подсъдимият не може да носи
наказателна отговорност, респективно, гражданска отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД. При това положение предявеният срещу него граждански
иск следва да бъдат отхвърлен.
Доколкото,
както беше посочено по-горе, гражданският иск в наказателното производство
касае единствено деянието, за което е повдигнато обвинение и въззивният съд е
ограничен до изследване единствено на деянието, описано в обвинителния акт –
дали същото е извършено и дали същото е причинило увреждания на здравето,
подлежащи на обезщетяване. В тази връзка и доколкото не са инкримирани
нарушения на медицинските стандарти във връзка с информиране на пациента, а
именно се твърди от повереника на граждански ищец, че на Р.Г. не са били
подробно разяснени възможните усложнения от интервенцията LEEP,
както и че не са
били налице основания за осъществяване на коремната операция след перфорацията
на влагалищната стена и стената на ректума без информирано съгласие на
пострадалата, то същите не следва да се разглеждат в настоящото производство.
За обезщетяване на вреди, настъпили от деяние, за което не е повдигнато
обвинение, е следвало да бъде предявен граждански иск пред гражданския съд по
реда и правилата на ГПК.
Въз
основа на всичко изложеното въззивният съд, подобно и на СРС приема, че не е
налице виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия Г.Б., което от
своя страна да е причинило вредата, описана в обвинителния акт, на частния
обвинител и граждански ищец Р.Г., поради което и гражданският иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а присъдата на СРС в тази й част
потвърдена.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските, сторени в
хода на наказателното производство, остават в тежест на държавата.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, осми въззивен наказателен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда от 01.10.2018 г. по
НОХД № 22721/2016 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение, 94-ти състав, с която Г.В.Б. е признат за
невиновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 134, ал.
1, пр. 2, т. 1 вр. с чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХД № 5791 по описа за 2018 г. на СГС, НО, ОСМИ въззивен състав.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
15-дневен срок от получаването на съобщение от страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.