РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 30.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

                  мл.с.: АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 553 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 и чл. 193  от ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от З.В.Ж., чрез пълномощника му – адв. Д.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с характер на Определение в тази си част, с което е оставена без Разглеждане  молба от 11.07.2013 г., подадена от ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за допълване на Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав. При условията на евентуалност в жалбата е направено искане за отмяна на Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с което е оставена без уважение  молба от 11.07.2013 г., подадена от ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с което съдът е оставил без разглеждане искането за допълване на Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав. Моли съда да отмени Решението в обжалваната част и да присъди в негова полза своевременно поискана законната лихва върху уважената претенция по сметки. При условията на евентуалност моли съда да отмени Решението в частта, с която е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка.

Ответниците по молбата А.К., П.П. и С.П., чрез пълномощника си – адв. П. в съдебно заседание оспорват молбата. Другите ответници по молбата не вземат становище.

Жалбата е подадена в срок, видно от пощенското клеймо върху плика, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 193, ал. 1, ГПК (отм.) страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Тъй като претендираната законната лихва е част от претенцията на ищеца /парично притезание/, непроизнасянето на съда по това искане следва да се реализира именно по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./  Съгласно пък изр. 2 на цитираната разпоредба молбата за допълване на съдебното решение за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190 ГПК (отм.)  срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Тъй като в постановеното по делото първоинстанционно решение въобще липсва диспозитив по претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС, то законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че едномесечният срок следва да тече от обявяването на решението за допълване на първоначалното решение, тъй като процесуалният представител на ищеца - адв. Д. е присъствала на съдебното заседание, т.е. от 13.06.2010 г. В преклузивния едномесечен срок по чл. 193 ГПК /отм./ жалбоподателят обаче не е направил искане за допълване на постановеното първоинстанционното решение.

Независимо че постановеното решение, в частта по исковете по сметки, вкл. по главния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е било обжалвано от ответниците, е законосъобразен извода на СРС, че спорът за неприсъдената законна лихва върху присъдените суми е бил преклудиран с изтичането на едномесечния срок по чл. 193 ГПК (отм.) по отношение на първоинстанционното съдебно решение. Това е така, защото за въззивната инстанция не е съществувала процесуална възможност да утежни положението на жалбоподателите - ответници и да присъди и законната лихва върху тази част от главницата, за която първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден - reformation in pejus (вж. Определение № 18 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1066/2013 г., I Т.О., ВКС). Следователно, преклузивният срок за допълване на първоинстанционното решение е изтекъл приблизително преди три години преди подаване на молбата от ищеца. Ето защо обжалваното Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с характер на Определение в тази си част, с което е оставена без Разглеждане  молбата от 11.07.2013 г., на ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за допълване на Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав следва да се остави без уважение.

С оглед на осъществяване на вътрешно-процесуалното условие по отношение на евентуално заявено с жалбата оплакване срещу  Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с което е оставена без уважение  молба от 11.07.2013 г., подадена от ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав, следва се отбележи, че жалбата също е неоснователна. Нормата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда.

В конкретния случай обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно обективиране, тъй като по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът изобщо не е формирал правосъдна воля.

По изложение съображения жалбата следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба от 27.04.2017 г. подадена от З.В.Ж., чрез пълномощника му – адв. Д.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с характер на Определение в тази си част, с което е оставена без Разглеждане  молба от 11.07.2013 г., подадена от ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за допълване на Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60 състав.

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № ІІ-60-66401 от 19.03.2017 г., с което е оставена без уважение  молба от 11.07.2013 г., подадена от ищеца З.В.Ж., чрез адв. Д.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по гр. д. № 666 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 60.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: