Решение по дело №48894/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3302
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Върбан Александров Сучков
Дело: 20211110148894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3302
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110148894 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу ИВ. Д. М., с
която е предявен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от 5 000
лв.
Ищецът твърди, че на 11.07.2015 г. около 00:40 часа в гр. София, по ул. „Ген.
Едуард И. Тотлебен“ се движи л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .........., управляван от
ИВ. Д. М. с посока на движение от бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ към Руски
паметник със скорост 138 км/ч. На кръстовището между ул. „Пенчо Славейков“ и ул.
„Ген. Едуард И. Тотлебен“ водачът М. не възприема спрелите и изчакващи
разрешителен сигнал на светофара автомобили, не реагира своевременно със спиране и
реализира ПТП с попътно движещите се и изчакващи л.а. „Пежо 306“ с рег. № ..........,
управляван от ........., и л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № ....., управляван от ........... В
резултат на сблъсъка е пострадала ........... – пътник на предна дясна седалка в л.а.
„Пежо 306“ с рег. № ...........
Твърди, че с влязла в сила присъда № 10424/30.11.2016 г. по НОХД №
13073/2016 г. на СРС, 116 състав подсъдимият ИВ. Д. М. е признат за виновен в това,
че на 11.07.2015 г. около 00:40 часа в гр. София, в района на кръстовището, образувано
между ул. „Пенчо Славейков“ и ул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № .......... е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5, ал.3 ЗДвП – шофирал е под въздействието на алкохол; чл.21, ал.1 ЗДвП
шофирал е МПС в населено място с превишена скорост; чл.6, т.1, предл.2 ЗДвП и
чл.12, ал.1 ЗДвП – не се е съобразил с наличната светлинна уредба на светофара; чл.31,
ал.7, т.1 ППЗДвП – преминал е на забранителен сигнал на светофарната уредба,
вследствие на което е допуснал ПТП с намиращите се пред него л.а. „Пежо 306“ с рег.
№ .......... и л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № ..... и е причинил телесна повреда на ...........,
изразяваща се в сътресение на главния мозък, с липса на спомен за случилото се и
изпадане в пълно безсъзнателно състояние, причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Деянието е причинено по непредпазливост, в пияно
1
състояние – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
Твърди, че в причинна връзка с инцидента пострадалата е претърпяна
неимуществени вреди – болки и страдания.
Твърди, че в наказателния е процес е бил предявен граждански иск, като в полза
на пострадалата е присъдена сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП до окончателното изплащане, за която се е снабдила с изпълнителен лист.
Сумата е изплатена от .......... в качеството на застраховател, при когото е застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, в полза на пострадалата на 18.09.2018 г.
С оглед изложеното, счита, че има регресно вземане към виновния водач, който
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, при допустима по закон към датата на ПТП до 0,5 промила, и установена в
наказателното производство концентрация на алкохол 1,87 промила.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ИВ. Д. М..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С присъда от 30.11.2016 г. по НОХД № 13073/2016 г. на СРС, НО, 116 състав
ИВ. Д. М. е признат за виновен в това, че на 11.07.2015 г., около 00:40 часа в гр. София,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № .........., по „Ген. Едуард И. Тотлебен“ с посока на движение от
бул. „Акад. Иван Гешов“ към площад „Руски паметник“, в района на кръстовището,
образувано с бул. „Пенчо Славейков“, е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в: чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол; чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно
превозно средство от категория „В“ в населено място 50 км/ч; чл. 6, т.1, пр.2 от ЗДвП:
Участниците в движението съобразяват своето поведение със ...светлинните сигнали;
чл. 12, ал. 1 от ЗДвП: За регулиране движението на пътните превозни средства на
кръстовища...се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и
мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят; чл. 31, ал. 7, т.1 от Правилник за
прилагане на ЗДвП: Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина –
означава „Преминаването забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията,на която е
поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека, като при
движение със скорост от порядъка на 138 км/час не е възприел и не е реагирал
своевременно със спиране на забранителен червен светофар на светофарната уредба
при обективна възможност за това и е реализирал ПТП с попътно движещите се и
изчакващи на забранителен сигнал на светофара лек автомобил марка „Пежо“, модел
„306“ с рег. № .......... и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ..... и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пътничката от лек
автомобил марка „Пежо“ – ..........., изразяваща се в сътресение на главния мозък, с
липса на спомен за травмата и изпадане в пълно безсъзнателно състояние, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в
2
пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,87g/l (‰), установено по
надлежния ред – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 3387/11.07.2015 г. на
Военномедицинска академия – престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал.1 НК.
С присъдата ИВ. Д. М. е осъден да заплати на ..........., на основание чл.45 ЗЗД,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Гражданският иск е отхвърлен до пълни му предявен размер от 25 000 лв.
С окончателно решение от 28.02.2018 г. по ВНОХД № 5535/2017 г. на СГС, НО,
III въззивен състав присъдата е изменена в частта относно размера на присъденото
обезщетение, като подсъдимият е осъден да заплати на ........... законна лихва върху
присъденото обезщетение от 5 000 лв. от датата на деянието – 11.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Видно от представената по делото застрахователна полица № 2311400202913 от
05.08.2014 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок
на валидност: от 00:00 часа на 17.08.2014 г. до 23:59 часа на 17.08.2015 г., към датата
на ПТП гражданската отговорност на водача ИВ. Д. М. е била застрахована при ищеца
...........
Със споразумение от 24.07.2018 г., сключено между увреденото лице ........... и
.........., страните са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв. в срок до 25 работни дни от
подписването му, по банков път на посочена в споразумението сметка.
Видно от представено по делото банково извлечение от 18.09.2018 г., сумата от
5 000 лв. е изплатена от страна на застрахователя в полза на увреденото лице.
Застрахователят е отправил към ответника ИВ. Д. М. регресна покана за
изплатеното обезщетение, която видно от известие за доставяне е върната като
непотърсена.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ освен в случаите по чл.227, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: фактическият състав на деликта по отношение на ответника: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина; деликтната
отговорност на ответника към датата на ПТП да е била застрахована при ищеца по
силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредения от настъпването на застрахователно събитие;
ответникът да е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Тежестта за доказване наличието на горните предпоставки се носи от ищеца,
който следва да ги установи в условията на пълно и главно доказване, с изключение на
3
вината, по отношение на която законът установява оборима презумпция по чл.45, ал.2
ЗЗД, тежестта за оборване на която се носи от ответната страна.
В случая е налице влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД на пострадалата ........... срещу
делинквента ИВ. Д. М., уважен до размера на сумата от 5 000 лв., като в посочената
част присъдата също е влязла в сила.
Установи се по делото, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована по силата на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ищеца .........., както и че последният в
качеството на застраховател е изплатил на увреденото лице сумата в размер на 5 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
Установи се от влязлата в сила присъда и че виновният водач е управлявал
автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта - 1,87g/l (‰).
Съдът съобразява и че към датата на ПТП – 11.07.2015 г. приложение намира нормата
на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (редакцията, изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.), според която на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало правото на регресно вземане
към делинквента до размера на исковата сума от 5 000 лв., поради което предявеният
иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 920 лв. разноски по делото, от които: 1000 лв. разноски в
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 44576/2021 г. на СРС, ГО, 90
състав и 920 лв. разноски за настоящото исково производство.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Д. М., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ......, на
основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, сумата от 5 000 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено на ........... обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 11.07.2015 г. около 00:40 часа в гр. София в причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на ИВ. Д. М., управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
.......... след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 1,87g/l (‰),
ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ИВ. Д. М., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ......, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 920 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
4
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5