Р Е Ш Е
Н И Е №
52
град Шумен, 25.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №82 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С., със съдебен адрес ***, оф.9 – адвокат Д.М. - САК против Н. Н.К., ЕГН-**********,*** и Д.А.Г., ЕГН-**********,***. Твърди, че банката – ищец и ответниците сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38823/21.07.2008 г. по силата на който банката предоставила на ответниците кредит в размер на 39 780 лева по курс купува за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, като за покупка на недвижим имот са предназначени 3 800 лева, а останалите 35 980 лв. са предназначени за други разплащания. По силата на чл.3, ал.1 от договора кредитополучателите отговарят солидарно.. Дължимата лихва е в размер на БЛП на банката за швейцарски франкове по жилищни кредити плюс надбавка от 1пункт- към момента на сключване на договора става въпрос за 5% лихва. Лихвите се начисляват от момента на първо усвояване по кредита. При просрочие се начислява наказателна лихва, която е 10 пункта над основната лихва по договора. Кредитополучателите са се задължили и за такса за управление 1.5% върху размера на кредита еднократно, комисиона за управление плащана ежемесечно в размер на 0.03% върху остатъка по главницата, такса от 20 лв. при подаване на документите за кредит. Договорът е със срок за погасяване 408 месеца от датата на усвояването - 23.07.2008 г. Кредитополучателите са се задължили да правят всяка година застраховка на имота. Към датата на усвояване курс купува на швейцарския франк е 1.1785 лева., като размерът на предоставения и усвоен по този начин кредит е 33 755 швейцарски франка. По силата на сключено на 08.03.2010 г. допълнително споразумение страните са се съгласили за 6 месеца кредита да се погасява при облекчени условия – фиксирана год. лихва 3.91%. С допълнително споразумение от 30.09.2010 г. страните са се договорили за преоформяне на просрочени главници и лихви като част от главницата и са постигнали съгласие за нов шестмесечен период на облекчено погасяване по кредита в размер на 4.87%, като размерът на вноските е 141 швейцарски франка месечно. След периода на облекчено погасяване страните са се съгласили върху главницата да се натрупва начислената, но неплатена лихва. С друго допълнително споразумение от 30.08.2011 г. са направили ново преоформяне на дължимите суми по договора за кредит като са добавили нови суми от просрочена, главница, лихви и такси към главницата. Със същото споразумение е договорен нов период на облекчено погасяване от 12 месеца, при фиксирна год. лихва от 3.98%., като дълга е следвало да се погасява на равни вноски от 118 швейц. Франка. С договор за цесия вземането е прехвърлено на „Бългериън ритейл сървисиз” АД, като е прехвърлено цялото, както е определено от договора за кредит и последващите допълнителни споразумения. Впоследствие с нов договор за цесия от 25.10.2017 г. „Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило вземанията по процесният договор за кредит на банката-ищец. С нотариални покани от 08.02.2018 г връчени по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление и на 25.02.2018 г., получени лично ответниците са били уведомени, за извършената втора цесия и за това, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора банката прогласява кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че непогасени останали 79 вноски за главница, считано от 10.10.2011 г. и 79 вноски за лихва, считано от 10.06.2016 г. Намира, че към меменат дължимите суми са 35 563.26 шв.фр. за главница дължима като вноски от 10.10.2011 г до 02.05.2018 г., 15 223.76 шв.фр. – договорна лихва за период от 10.10.2011 г. до 25.02.2018 г., 1504.93 шв.фр. – наказателна лихва при просрочие за период от 10.10.2011 г. до 02.05.2018 г., 840.80 шв.фр. – банкови такси за период от 10.10.2011 г. до 02.05.2018 г., 91.77 шв.фр. дължими застраховки за период 17.09.2011 г. до 02.05.2018 г. и 508.80 лв. нотариални разноски за период 23.04.2018 г. до 02.05.2018 г. Моли съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на банката ищец част от дължимите суми, а именно 35 563.26 шв. фр. за главница дължима като вноски от 10.10.2011 г до 02.05.2018 г. и 508.80 лв. нотариални разноски за период 23.04.2018 г. до 02.05.2018 г., ведно с дължимата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят дължимите суми.
Ответницата Г. е редовно призована на постоянният си и настоящ адрес чрез лице живущо на адреса – конкубин, като не е представила отговор на ИМ.
След многобройни опити за призоваване ответника Н.К. не е открит нито на известните постоянен и настоящ адрес, нито е уведомен лично по месторабота, като призовките са получавани от други лица. За последният е назначен особен представител – адв. С. от ШАК. Последният депозира писмен отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че на ответниците не е бил предоставен погасителен план. В договора няма дати на падежите на погасителните вноски, няма договореност относно размера на месечната погасителна вноска. Ищецът като цедент не е уведомил длъжниците за извършената цессия. Страните са били уведомени едва през 2017 г. За двете цесии, когато им е връчано съобщението за извършване на втората цесия. Намира, че тъй като в момента на усвояване на сумите това е станало в лева, то на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за тях е възникнало право да получат плащане само в лева. Намира, че за ответниците е възникнало задължение да заплатят сума в лева, при условията на кредита – договорени лихви, такси и т.н. Прави възражение, че посочените три допълнителни споразумения не са породили правно действие по отношение на ответниците и въз основа на тях не е настъпило изменение на облигационното отношение. Сочи, че страна по допълнителните споразумения в качеството на кредитор е „Бългериън ритейл сървисиз” АД. Намира, че първата извършена цесия – към „Бългериън ритейл сървисиз” АД в качеството им на цесионер не е породила действие, тъй като не е била съобщена на ответниците. Твърди, че множество от нормите на процесният договор за кредит са нищожни поради противоречие със закона и тъй като се явяват неравноправни за потребителя. Като неравноправни клаузи от договора попадащи в хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗП посочва чл.3, ал.5, чл.6, ал.1, чл.23. Сочи, че никъде в договора не е записано как се образува БЛП като основан компонента на дължимите по договора лихви. Намира, че възможността банката едностранно да определя тази компонента противоречи на чл.58 от ЗКИ, в редакцията на нормата към момента на сключване на договора. Твърди, че няма никакъв обективен критерий по който да може да се каже как се определя БЛП. Намира, че нормата на чл.6, ал.2 от договора също е неравноправна. Сочи, че тя е неясна като не може да се установи в каква валута ответниците като кредитополучатели дължат изпълнение. Намира, че чл.23 и чл.22 от договора пък са неравноправни клаузи в смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП. Намира, че към момента на сключване на договора за кредит швейцарският франк е бил на исторически ниски стойности, като е можело да се очаква единствено неговото повишение, като по този начин върху кредитополучателите е прехвърлен риска от всички последващи изменения на курса на валутата. Намира, че са нарушени клаузи от Закона за потребителския кредит (ЗПК) – чл.5, чл.16, чл.20, чл.22, които водят до нищожност на процесният договор. Намира, че искът ответниците са получили в заем само сумата от 39 780 лв., но тъй като клаузите на договора определящи размерът на лихвата са нищожни, то намира, че от посочената сума следва да се приспаднат направените от ответниците вноски по договора за кредит, а именно 7 206.92 шв.фр. или 11 911.09 лв. Прави възражение за прихващане са посочената сума. Моли да бъде уважен иска до размер от 27 868.91 лв., като бъде отхвърлен иска останалата част.
Ищецът депозира допълнителна ИМ на основание чл.372
от ГПК. В нея се прeповтарят
фактическите твърдения залегнали в ИМ. Сочи се, че адвокатът особен
представител не може да прави изявления в каква валута е кредита, какво е
знанието на ответника относно прехварляне на вземането, да се позовава на
нищожност на допълнителните споразумения и клаузи на договора. В ДИМ се
оспорват аргументите изложени в отговора на ИМ, като се цитира практика в
подкрепа на твърдението, че договора е уговорен в шв. франкове, че клаузите от договора
не са нищожни, че към конкретният случай не са приложими клаузите на ЗПК, който
е влязъл в сила в по-късен момент от момента на сключване на договора. Сочи, че
представя погасителен план. Намира, че кредитът е поискано да бъде отпуснат в
шв.фр. и не е задължение на банката да знае от къде и при какви условия
ответника ще се снабди с такива. Моли да се има предвид изключението по чл.144,
ал.3 от ЗЗП. Твърди, че БЛП е определян от баката въз основа на обективни
критерии, като споменава Софибор, Либор и Юрибор. Намира, че за всяко
увеличение на главницата ответниците са давали съгласие за изменението на
договора.
За ответника К. от страна на особения представител, в съответствие с нормата на чл.373 от ГПК е подаден отговор на допълнителната ИМ. В този отговор се повтарят възраженията направени в първоначалният такъв. Сочи се, че особеният представител има право да защитава интересите на клиента, поради което направените възражения в ДИМ за това какви възражения може да прави особеният представител са неоснователни. Намира, че не може да бъде удосотверено, че предоставеният погасителен план е изготвен и представен към момента на сключване на договора. Оспорва твърдението, че договора за кредит е уговорен в шв.фр. Позовава се на клаузите за превалутиране, както и изричното посочване към кой момент и в какъв обменен курс на валутата към лева се извършва отпускането. Самото превеждане на суми по сметката ставало в лева. Намира, че поради изложените обстоятелства следва да се приеме, че кредитът е отпуснат в лева и следва да бъде върнат в лева. Позовава се и на документ предоставен от ищеца – информация събирана от банката, от който е видно, че исканият жилищен кредит е в размер на 60 000 лв. с цел покупка и срок за изплащане 420 месеца. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск предявен в швейцарски франкове, като бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 27 868.91 лв.
В съдебно ищеца не изпраща представител. Ответницата Д.А.Г. не се явява и не изпраща представител. Ответникът Н. Н.К. не се явява, за него се явява назначеният му особен представител – адв. С.С. ***. Последният сочи, че поддържа становището си от отговорите на ИМ и на ДИМ. Намира, че са налице нищожни клаузи на договорите и е извършено неправилно вторично олихвяване – анатоцизъм. Сочи, че банката е отпуснала левов кредит, независимо, че е посочено, че същият се отпуска в швейцарски франкове и следва да се връща в такива. Твърди, че сумата е усвоена в лева. Намира, че поради това ищецът не следва да получава изпълнение във франкове, а във валутата, в която е отпуснат кредита.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 21.07.2008 г. в гр. Шумен бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38823, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България” АД предоставяло паричен кредит на ответниците дет Н.К. и Д.А.Г. за сумата представляваща равностойност на 39 780 лв. в швейцарски франкове. По смисъла на чл.2, ал.1 от договора разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на името на ответника К.. Дължимата лихва е в размер на базовият лихвен процент определен от банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити е 5%. – чл.3, ал.1 от Договора. Според крайният срок за погасяване на кредита е 408 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Погасяването на кредита според изричната клауза на чл.6, ал.2 от Договора се извършва в швейцарски франкове, като в случай, че на съответният падеж на погасителна вноска не е била осигурена дължимата сума в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 от договора, но има средства в евро или лева по свои сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства. Договорът е обезпечен и с договорна ипотека върху имотът, който е закупен с кредита – чл.13, ал.1. Кредитополучателят се задължава – чл.14, ал.1 от Договора да направи застраховка на посоченият имот за своя сметка, като ако не е осигурил по сметките си необходимите средства по сметките си за заплащане на застрахователната премия, той дава съгласието си и упълномощава банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задължението му към нея.
При непогасяване, на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите, на което и да е
задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от
кредитния договор е уговорено, че при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем. Договорено е, че банката има право да прех-върли едностранно
вземанията си, произтичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank
EFG Group, включително на
“Бългериън ритейл сървисиз” АД. Кредитополучателите се съгласяват и задължават
в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл
сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и
банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а
тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз”
АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите –
чл.28, ал.1 и ал.2 от договор. Страните по договора за кредит са изготвили и приложение
№ 1 към него, като съгласно т.1 от последното датата на усвояване на кредита е
23.07.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на
банката към лева е 1.1785, като определения съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по
чл.1 от договора е 33 755 швейцарски франка.
След справка в електронният Търговския
регистър, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на
ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България”
АД на „Юробанк България” АД.
На 02.10.2008 г. между банката и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е цедирал на третото лице всички свои вземания по процесният договор за кредит. След сключване на цесията, между третото лице и ответника са сключени три допълнителни споразумения съответно на 08.03.2010 г., на 30.09.2010 г. и на 30.08.2011 г., с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора по кредитния договор. Със споразуменията е уговорено натрупаните и просрочени задължения, включително и договорни и наказателни лихви да бъдат преоформени чрез натрупване към главницата – чл.3 от споразуменията. От банката ищец в рамките на производството не са представени доказателства от които да се установи, че банката в качеството си на цедент е уведомила ответника за сключения на 02.10.2008 г. договор за цесия. Но тъй като ответниците са подписали посочените допълнителни споразумения с третото по първоначалният договор за кредит лице - „Бългериън ритейл сървисиз” АД, съдът намира, че те са били наясно с това и следва да се приеме, че най-късно с подписването на първото допълнително споразумение е налице надлежно уведомяване, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. Впоследствие с нов договор за цесия, сключен между„Бългериън ритейл сървисиз” АД и „Юробанк България“ АД на 25.10.2017 г. е извършено ново прехвърляне на вземания по договори за кредит, този път от дружеството на банката ищец. За тази цесия Н. Н.К. е бил уведомен с нотариална покана рег. №321, том І, акт № 4 от 08.02.2018 г. на нотариус с рег. № 031 на НК, връчена на 30.03.2018 г. по реда на чл.47 от ГПК. На същата дата на ответника е връчена по реда на чл.47 и нотариална покана рег. №322, том І, акт № 4 от 08.02.2018 г. на нотариус с рег. № 031 на НК, с която е уведомен, че поради непогасяване на главница, лихви и такси по договора за кредит към 02.01.2018 г. в общ размер на 52 271.97 швейцарски франка. и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаването на поканата да погаси изцяло задълженията си към банката. Същите като съдържание покани е получила и ответницата Д.А.Г., както следва – уведомление за цесия по покана №323, том І, №6 от 08.02.2018 г. на нотариус с №031 на НК и покана за издължаване на дължимите по договора суми с №323, том І, №6 от 08.02.2018 г. на нотариус с №031 на НК, но тези покани са получени от ответницата Г. лично на 25.02.2018 г., за което са съставени нарочни разписки.
В рамките на
производството е приета ССЕ, която не е била оспорена от страните. В нея се сочи,
че кредитът е бил усвоен на 25.07.2008 г. в размер на 33 755 швейцарски
франка. Сумата била депозирана по банкова сметка *** Н.Н.К. във валута –
швейцарски франкове. Реално са погасени 39 вноски по кредита, като на
09.12.2011 г. са преустановени плащанията. При сключване на всяко от
допълнителните споразумения са били налице непогасени задължения. В
заключението се сочи, че ако не са сключени допълнителните споразумения, а
предсрочната изискуемост е настъпила на 25.02.2018 г. задълженията по договора
биха били 33 580.20 шв. фр. главница, 17 035.98 шв. фр. договорни
лихви (с период до 25.02.2018 г.), 3 813.90 шв. фр. наказателни лихви (до
25.02.2018 г.), 840.80 шв. фр. – такси, 643.62 шв. фр. – законна лихва (от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г.), 91.77 шв. фр. застраховки, 508.80 лв.
нотариални такси. Ако са сключени допълнителните споразумения и предсрочната
изискуемост е настъпила на 25.02.2018 г. задълженията са в размер на
35 563.26 шв. фр. главница, 15 223.76 шв. фр. договорни лихви (с
период до 25.02.2018 г.), 962.13 шв. фр. наказателни лихви (до 25.02.2018 г.),
840.80 шв. фр. – такси, 681.63 шв. фр. – законна лихва (от 26.02.2018 г. до
08.05.2018 г.), 91.77 шв. фр. застраховки, 508.80 лв. нотариални такси. Дадени
са и варианти на заключението, ако задълженията са в лева. Ако задължението е в
лева, и се приеме, че са налице редовно сключени допълнителни споразумения, а
предсрочната изискуемост е настъпила на 25.02.2018 г. задълженията по договора
биха били 42 339.16 лв. главница, 26 805.88 лв. договорни лихви (с
период до 25.02.2018 г.), 1 683.56 лв. наказателни лихви (до 25.02.2018
г.), 811.64 лв. законна лихва (от 26.02.2018 г. до 08.05.2018 г.), 683.02 лв. –
такси, 175.01 лв. застраховки, 508.80 лв. нотариални такси. Ако задълженията
бъдат изчислени в лева, но не се вземат предвид сключените допълнителни
споразумения споразумения, а предсрочната изискуемост е настъпила на 25.02.2018
г. задълженията по договора биха били 39 537.17 лв. главница,
35 413.96 лв. договорни лихви (с период до 25.02.2018 г.), 1 036.17
лв. наказателни лихви (до 25.02.2018 г.), 757.93 лв. законна лихва (от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г.), 790.37 лв. – такси, 175.01 лв. застраховки,
508.80 лв. нотариални такси.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е осъдителен за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за ипотечен кредит. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че е налице договор за кредит между страните, неговите съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не е бил обслужван редовно, обявяването му за предсрочно изискуем. С оглед твърденията, че са налице две последователни цесии следва да се установи наличието на такива, както и че същите са редовно извършени.
В самото производство с доказателства е установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е дължима като непогасена. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва вземането на заема, усвояването му, както и обстоятелството, че не са своевременно заплащани дължимите вноски. Оспорват се обстоятелства във връзка с редовното уведомяване за извършените цесии, твърди се, че допълнителните споразумения не обвързват ответника Н.К., както и че договорът е сключен при множество неравноправни клаузи, касаещи най-вече възможността за промяна без ясен критерий на БЛП от страна на банката кредитор.
В
производството е установено, че банката е изпълнила задължението си по договора
за предоставяне на сумата по кредита, като той е бил надлежно усвоен. Не се
установи да е изпълнил задължението си да върне кредита и заплаща дължимите
такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната
застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно
уговореното с кредитния договор. Последното плащане за погасяване на
задълженията по кредитния договор е извършено на 09.12.2011 г. С оглед на това
за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и той го
е упражнил, посредством изпратени до ответниците нотариални покани. Същите са
редовно връчени при спазване на изискванията на ГПК. С оглед на това
възражението на ответника, че не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост е неоснователно.
Ответникът
счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6,
ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Предвид това, за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяване на вид- но място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната клауза урежда изменението на размера на възнаградителната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от договора, като към момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 5%.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С процесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Действително банката е приела Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно действащата методология, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се определя в процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия и се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор и от рискова премия приложима за банката при привличане на финансов ресурс. Факторите които влияят върху рисковата премия са оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до финансиране, като цяло на финансовите пазари. Следователно банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган – Комитетът за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си из бира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена индивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи – искания за усвояване на суми по кредит, искане за определяне на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от до- говора.
В случая не е налице и соченото от ищеца изключение предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Предметът на кредитния договор е предаване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сделка, с изброените в чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.
Предвид гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна, не поражда действие и необвързва ответника.
Клаузите на чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 от кредитния договор се отнасят до превалутирането на предоставения кредит. С чл.23, ал.1 от договора ответникът се съгласява с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвързват ответника.
Клаузата на чл.22 от договора дефинира какво по смисъла на договора се разбира под понятието „превалутиране“. Съдът в настоящия си състав счита, че клаузата на чл.22 от договора е изразена по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.145, ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценява като неравноправна.
По отношение на редовността на цесиита не могат да бъдат споделени възраженията в отговора на ИМ. Където е посочено, че не е съобщено своевременно на длъжниците и тъй като те не са били уведомени за това обстоятелство цесиите следва да бъдат приети за нередовни и, че не пораждта правно действие. Подобни съждения обаче нямат опора в закона. Цесията е двустранен договор между цедент (пръхвърлител на вземането) и цесионер (приобретател), като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договорът между цедент и цесионер. Същият поражда задължения само между страните по договора (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД („Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае редовността на цесията като договор, а касае кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Причина за това е, че ако длъжника не знае за цесията посочената норма защитава неговия интерес, тъй като ако длъжника изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за цесията той вече не може редовно да изпълни на цедента, а е длъжен да изпълни само и единствено на цесионера. При условие, че длъжника знае за цесията и изпълни на цедента, то подобно изпълнение би било нищожно и не може да се противопостави на цесионера. Подобни съображения от естество да направят явен договора за цесия касаят и отношенията с трети лица. Това означава, че неизвестяването на длъжника не опорочава цесията и не това е смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този проблем е разгледан както в теорията, така и в практиката и няма различни мнения. Стр. 162 от „Облигационно право” П. Г., V издание, С. 2013 г. – „ ... цесията не създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея.” „Цедентът е длъжен да съобщи прехвърлянето на вземането ... Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването длъжникът се обварзва спрямо цесионера.” В подобен смисъл и стр.496 „Облигационно право. Обща част”, проф. А. К., ІV издание, „Сиби”, 2007 г. – „Съобщението не е елемент от фактическият състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера.”.
В подобен смисъл се е произнесла и практиката: „При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържат изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на ВКС.
При произнасянето си съдът съобразява нормата на постановеното в т.2 от ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г.на ОСГТК на ВКС – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“, което е намерило отражение в единият от дадените варианти на заключението по ССЕ. Също така предвид обстоятелството, че е прието, че сключените допълнителни споразумения, с които се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез прибавянето им към главницата – действие забранено от закона, освен при договорености между търговци, то следва да се приеме, че задълженията ще се определят като размер без да се вземат капитализирането на лихви с допълнителните споразумения. Ето защо съдът приема, че дължимите по договора суми са 33 580.20 шв. фр. главница, 17 035.98 шв. фр. договорни лихви (с период до 25.02.2018 г.), 3 813.90 шв. фр. наказателни лихви (до 25.02.2018 г.), 840.80 шв. фр. – такси, 643.62 шв. фр. – законна лихва (от 26.02.2018 г. до 08.05.2018 г.), 91.77 шв. фр. застраховки, 508.80 лв. нотариални такси. Следва да се има предвид обаче, че с ИМ се претендира единствено заплащането на главница в размер на 35 563.26 шв. фр. и 508.80 лв. нотариални разноски за период 23.04.2018 г. до 02.05.2018 г., ведно с дължимата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен по отношение на ответниците до размер от 33 580.20 шв. фр. главница и 508.80 лв. нотариални такси, като следва да бъде отхвърлена частично претенцията за главница за сумата над 33 580.20 шв. фр. до пълният предявен размер от 35 563.26 шв. фр. или за сумата от 1 983.06 шв. фр.
Констатира се, че ищецът е направил разноски в размер на 8 324.61 лв., от които 2 378.23 лв. – държавна такса, 900 лв. – възнаграждение по ССЕ, 2 297.89 лв. депозит за особен представител и 2 748.49 лв. за адвокатско възнаграждение. Задължението за заплащане на разноските за особен представител тежи единствено върху ответника. Ето защо Н.К. следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 169.76 лв. дължими на ищеца разноски за особен представител съобразно с уважената част от иска. Двамата ответници солидарно пък следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 5690.66 лв. дължими на ищеца разноски за държавна такса, изготвена ССЕ и адвокатски хонорар съобразно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н. Н.К., ЕГН-**********,*** и Д.А.Г., ЕГН-**********,*** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С., със съдебен адрес *** сумата от 33 580.20 CHF (тридесет и три хиляди петстотин и осемдесет цяло и двадесет швейцарски франка), дължими като главница суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38823/21.07.2008 г., както и сумата от 508.80 лв.(петстотин и осем лева и осемдесет стотинки), представляващи нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите за главница.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С. иск да бъдат осъдени Н. Н.К., ЕГН-********** и Д.А.Г., ЕГН-********** да заплатят солидарно сумата от 1 983.06 шв. фр. (хиляда деветстотин осемдесет и три цяло и шест швейцарски франка като главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38823/21.07.2008 г. формирани като разлика между претендираните с исковата молба 35 563.26 шв. фр. и присъдените 33 580.20 шв. фр.
ОСЪЖДА Н. Н.К., ЕГН-********** и Д.А.Г., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С. и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 5 690.66 лв. (пет хиляди шестстотин и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки), съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Н.К., ЕГН-********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С. и сторените от последното разноски за особен представител на ответника К. в размер на 2 169.76 лв. (две хиляди сто шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), съобразно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: