РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500924 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответника „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12,
представляван от изпълнителните директори Георги Татарски и Милко Димитров,
действащи чрез упълномощения си процесуален представител адв. Таня Митева, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 7, ет. 4 /3-ти надпартерен/ против решение №
260037 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 593/2019 г. по описа на РС-Поморие, с
което е уважен предявения от ищеца Б. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“
№ ** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на
въззивното дружество- ответник, че ищецът е собственик на имот с площ 5100
кв.м., попадащ в ПИ 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ
57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ
57491.511.6 и ПИ 57491.7.383 представляващ проектен ПИ 57491.511.14, съгласно
заповед № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./ възстановен с решение №
460/19.06.2027г. на Общинска служба по земеделие гр.Поморие и за осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението върху същия имот, както и да му заплати разноските по
делото в размер на сумата от 2508.49 лв.
Въззивното дружество е изразило недоволство от първоинстанционното решение, с
1
искане за отмяната му като неправилно, по съображения, че същото е необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Счита за погрешни, несъответни с данните по делото и при
неправилен анализ на доказателствата решаващите изводи на районния съд, че досежно
процесната реална част от гореописания имот не са били налице пречки за реституция, по
съображения, че в Петролна база- Поморие е нямало реализирано или започнато
строителство до 01.03.1991г. и не е било налице проведено мероприятие по смисъла на чл.
10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като сочи, че посочената норма е неприложима в
процесния случай. В жалбата са наведени и доводи за неправилност на изводите на съда за
законността на издаване на решение 460 от 19.06.2017г. на ОСЗ-Поморие при проведения
косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК, като счита, че посоченото решение е
издадено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. На следващо място въззивникът счита за
неправилен извода на съда досежно елементите на фактическия състав на чл. 17а от
ЗППДОП /отм./, като излага съображения, че същият е в противоречие с разясненията,
дадени в т. 2г от ТР 4/14.03.2016г. по т.д. 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че неправилно
съдът е изследвал служебно обстоятелството дали имотът е бил одържавен към момента на
преобразуване на предприятието, без разпределена между страните доказателствена тежест
по този въпрос, като по този начин е нарушил принципа на диапозитивното начало.
Позовава се на приложението на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./, сега пар. 11 от ДР
на ЗПСК, която норма разрешава колизията на права в случаите, когато подлежащи на
възстановяване земеделски земи са предоставени за стопанисване и управление на държавни
предприятия и впоследствие са включени в капитала на образуваните от тях дружества с
държавно имущество, които пък от своя страна след това са приватизирани посредством
приватизационна сделка. По горните съображения въззивникът счита, че в случая не са били
налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като
счита, че изложените от ищеца в тази връзка твърдения досежно способът на отнемане на
земята от наследодателя му са противоречиви и касаят различни хипотези. На последно
място въззивникът е заявил, че дори и да не се установи наличие на придобиване на имота
по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, то имотът е придобит от него по давностно владение
считано от 11.11.1992хг. от момента на преобразуването на държавното предприятие е
търговско дружество до настоящия момент, което владение не е прекъсвано, като наред с
това присъединява към своето владение и на владението на праводателите си ДФ „Петрол “
и Комбинат „Петрол“ – София. Не са направени доказателствени искания. В съдебно
заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа въззивната жалба, с искане за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на иска. Направено е искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ищец Б. К. В., чрез упълномощения си
по делото процесуален представител адв. Атанасов е депозирал писмен отговор, в които
изложил съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че
2
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и не страда от сочените в
жалбата пороци. Твърди, че първоначално неговия наследодател е бил собственик на
земеделска земя от 5.1 дка в местността „Б.“ /сега „Х.“/ в землището на гр. Поморие, която е
била включена в блок на ТКЗС, но е била отредена на ОПС Поморие за одворяване на ТКЗС
Поморие по чл. 23 от ПЗОТКЗС. Твърди се, че имота е бил предмет на замянка, по силата на
която през 1978г. е предоставен безвъзмездно от ГОНС Поморие на База Петрол, като
същевременно се твърди, че имотът е отнет безвъзмездно от наследодателя на ищеца по
смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ, като счита, че въззивното дружество не може да се позовава на
давност по смисъла на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Счита, че са били налице всички законови
предпоставки за възстановяване на имота на наследодателя му по реда на чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ, като възразява да е била налице хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Оспорва в полза на
въззивното дружество да е възникнало право на собственост върху процесната реална част
от имота, тъй като имотът е бил предоставен безвъзмездно за оперативно управление, без да
е платен, както и поради обстоятелството, че към 01.03.1991г. не е било налице законно
строителство върху него, което се установявало както от експертното заключение, така и от
свидетелските показания, които съдът правилно е кредитирал. По подробно изложените в
отговора доводи, счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в
жалбата пороци, поради което моли за потвърждаването му и присъждане на разноските за
въззивната инстанция.В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа писмения си отговор по въззивнаа жалба и моли за
потвърждаване на решение на районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен
от ищеца Б. К. В. срещу ответника „ПЕТРОЛ“ АД за приемане за установено, че ищецът е
собственик на имот с площ 5100 кв.м., попадащ в ПИ 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие
при граници: от северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток
ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383 представляващ проектен ПИ
57491.511.14, съгласно заповед № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./,
възстановен с решение № 460/19.06.2027г. на ОСЗ- гр.Поморие и за осъждане на ответника
да му предаде владението върху същия имот, който твърди, че последният неоснователно
владее.
В исковата молба ищецът сочи, че е наследник на му Т. В., поч. на 18.02.1957г.
Заявява, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 233/2006г. по описа на РС-
Поморие в полза на наследниците на наследодателя му на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е
признато правото им да възстановят собствеността си върху нива с площ 5,1дка в м. „Б.“,
/сега м. „Х.“/, който имот попада в част от имот с кадастрален номер 392 в землището на
гр.Поморие. Ищецът твърди, че в изпълнение на влязло в законна сила на 21.04.2017г.
съдебно решение от 08.12.2016г. по гр.д. 398/2016г. по описа на ПРС, е постановено
решение № 460/19.06.2017г. на ОС „ЗГ“ – Поморие, с което в полза на наследниците на
наследодателя му е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари, реални
граници на имот, съставляващ нива от 5.100дка, трета категория, попадащ в имот с
идентификатор 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие. Сочи, че впоследствие е издадена
заповед от 03.11.2017г. на началника на СГКК-Бургас за нанасяне на процесния поземлен
имот в КККР, промяна на идентификаторите на съществуващите обекти сграда и заличаване
на обекти, която заповед е била отменена от съда по жалба на „Петрол“ АД с влязло в
законна сила съдебно решение от 16.03.2018г. по адм. 3251/2018г. по описа на Адм.съд –
Бургас по съображения, че е налице спор за материално право. В исковата молба се твърди,
3
че доколкото нанасянето на възстановения на ищеца имот върху имота на „Петрол“ с
идентификатор 57491.511.3 води до промяна на границите на имота на ответника, като
последният отрича правото на собственост на ищецът, последният е заявил, че претендира
да бъде установено собствеността му върху процесния имот, който представява реална част
от недвижим имот с площ 5100кв.м. при горепосочените граници, попадаща в ПИ №
57491.511.3 по КККР на гр.Поморие както и осъждане на ответника „Петрол“ АД да му
предаде същия, по съображения, че владее имота без основание. Моли съдът
осъди ответника да му предаде владението върху така описаната реална част от недвижим
имот. Ангажира доказателства.
В законовия срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който е оспорило изцяло предявения иск, по съображения, че ищецът не е
собственик на каквато и да е реална част от имот с идентификатор 57491.511.3. на
наведеното от него придобивно основание - възстановяване на правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, съгласно горепосоченото решение № 460/19.06.2017г. на ОСЗ – Поморие. В
тази връзка ответникът е оспорил и твърдението на ищеца му е бил собственик на
процесната реална част от имота към момента на отнемането й, като се оспорва и изобщо
същата да е била отнета по някой от способите, предвидени в ЗСПЗЗ. Оспорва като
незаконосъобразен административен акт решението на ОСЗ, с доводи че се касае за
поземлен имот, върху който е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, променен е статута на имота и начина на трайното му ползване – за складова база за
продукти от нефтен произход и върху същия е построена сграда от 46 кв.м., от които 35
кв.м. попадат на територията на претендираната от ищеца реална част от ПИ с
идентификатор 57491.511.3 , така, че същият не е запазил земеделския си характер. Предвид
това счита, че имота не е подлежал на възстановяване в полза на наследниците на , като
счита, че бившия собственик, респ. неговите наследниците са имали единствено правото на
обезщетение. На следвало място ответникът навежда правоизключващи правата на ищеца
възражения като твърди, че е придобил целия имот с идентификатор 57491.51 1.3, по реда
на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, който способ води до от изключване на възможността ищеца
да претендирана право на собственост върху реална част от 5 100 кв.м., попадаща в
посочения недвижим имот въз основа на земеделска реституция. По тези съображения
ответникът счита, че в случая приложима е нормата на пар 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДДбП
(отм.), респ. сега действащият § 11 от ДР на ЗПСК, от които извежда правата си на
собственост. Моли на основание чл. 17. ал. 2. изр. 2 от ГПК съдът да се произнесе
инцидентно по законосъобразността на административния акт, който ищецът сочи като
основание за възникване на твърдяното право на собственост върху реалната част от ПИ с
идентификатор 57491.511.3 - решение № 460/19.06.2017 г. на ОС „Земеделие" - гр. Поморие.
На следващо място, в случай, че съдът приеме, че ответното дружество не е придобило
правото на собственост върху ПИ с идентификатор 57491.511.3 по реда на чл. 17а от
ЗППДОбП /отм./, моли съдът да приеме, че това е придобило имота чрез давностно владение
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС от момента на преобразуването на държавното предприятие
в търговско дружество, т.е. от 11.11.1992г., като се твърди, че владението което е било
непрекъсвано и продължава и до настоящия момент, като ответникът присъединява и
владението, което държавата е упражнявала до 11.11.1992г. вкл. чрез ДФ Петрол, а по-рано
и чрез Комбинат „Петрол" - София. С оглед така изложените съображения ответникът се
легитимира като собственик на имота и моли за отхвърляне на иска.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не се спори по делото, а и от данните се установява, че ищецът е единствен законен
наследник на Т. В., поч. на 18.02.1957г., както и, че с влязло в законна сила на 14.02.2007г.
съдебно решение № 1 от 24.01.2007г. по гр.дело № 233/2006г. по описа на РС- Поморие, в
производство по предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът е
признал правото на наследниците да възстановят собствеността си върху нива с площ
4
5.1дка в м. Б. /сега м. „Х.“/ в землището на гр. Поморие.
Въз основа на горепосоченото съдебно решение, ОСЗ гр.Поморие е издала на
основание чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ решение № 416 от 16.04.2007г., с което в полза на
наследниците на е определено правото да получат парично обезщетение при условията на
чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признатото им, но невъзстановено право на собственост върху
горепосочения имот - нива с площ 5.1дка в м. Б. /сега м. „Х.“/ в землището на гр. Поморие.
Това решение на ОСЗ е отменено влязло в законна сила на 27.11.2008г. съдебно решение от
06.11.2008г. по гр.д. 172/2007г. по описа на ПРС, по съображения, че не е налице хипотезата
на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ , тъй като имотът попадал в урбанизирана територия в границите
на гр. Поморие и не се обхваща от план за земеразделяне, като преписката е върната на
ОСЗГ-Поморие за изпълнение на процедурата по чл. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ.
В изпълнение на съдебното решение, ОС „ЗГ“ – Поморие по искане на ищеца е
издадено удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ на Техническа служба при Община
Поморие, с приложена скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, въз основа на които е издадена
заповед № РД 16-702/15.06.2017г. на кмета на Община Поморие. В съдържанието й е
прието, че недвижимия имот с площ 5.1дка в м. Б. /сега „Х.“/ подлежащ на възстановяване
попада в имот с идентификатор 57491.511.3, целия с площ 18861кв.м., вид територия –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – складова база, като от построената в имота
сграда с идентификатор 57491.511.3., с площ 46кв.м., 35кв.м. попада в имота, подлежащ на
възстановяване, като в Община Поморие не са открити строителни книжа за постройката.
По делото е представено е решение № 460/19.06.2017г. на ОСЗ- Поморие, с което в
полза на наследниците на наследодателя на ищеца на основание чл. 18 ж, ал.1 и 18з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари, реални граници
на имот, съставляващ нива от 5.100дка, трета категория, попадащ в имот с идентификатор
57491.511.3 по КККР на гр.Поморие, при граници: северозапад - ПИ 57491.511.3,
североизток - ПИ 57491.511.3, югоизток - ПИ 57491.511.3, югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ
57491.7.383 по действащия план на гр.Поморие, видно от удостоверение по чл.13, ал.4 и 5
от ППЗСПЗЗ на Техническа служба при Община Поморие, с приложена скица по чл.13, ал.6
от ППЗСПЗЗ и заповед № РД 16-702/15.06.2017г. на кмета на Община Поморие. Установява
се, че ищецът е въведен във владение на възстановения в реални граници имот с протокол за
въвод № 460 от 19.07.2017г.
По делото е представено и влязло в законна сила съдебно решение № 516 от
16.03.2018г. на Административен съд- Бургас, потвърдено с решение №
13174/30.10.2018г. по адм.дело № 6644/2018г. по описа на ВАС, с което по жалба на
„Петрол“ АД, констатирайки, че между страните е налице спор за материално право, съдът е
отменена заповед № 18-8302-03.11.2017г. на началника на СГКК-Бургас, издадена по искане
на ищеца за одобряване на изменението на КККР на гр.Поморие, чрез нанасяне на нови
обекти – поземлен имот с проектен идентификатор 57491.511.13 с проектна площ
13761кв.м. и собственик „Петрол“ АД и поземлен имот с проектен идентификатор
57491.511.14 с проектна площ 5100кв.м. и собственик – ищецът Б.В., промяна на
идентификаторите на съществуващите обекти – сграда с идентификатор 57491.511.3.1 и
сграда с идентификатор 57491.511.3.2 и заличаване на обекти от КККР – поземлен имот с
идентификатор 57491.511.3.
Представен е протокол за одворяване на ТКЗС–гр.Поморие от 15.11.1949г. / л.59/ в
който е посочено, че по повод „необходимостта“ от земеделски земи за стопански двор
на ТКЗС, е ТКЗС - Поморие одворено посочените в протокола земи с обща площ от 58.782
дка площ за стопански двор в м. „Б.“ с граници отводнителен канал, от две страни черни
пътища и частни имоти и ж.п. линия. В протокола е предвидено, че за включените в
стопанския двор частни земи се дават на ТКЗС, а в замяна ТКЗС дава в замяна
равностойни земи в м. „П.“, като в замяна на включената в ТКЗС притежавана от
5
наследодателя на ищеца нива с площ 5.1 дка, в м. „Б.“, същият е получил в замяна 8 дка
лозе, при посочени в протокола граници.
Представено е писмо с изх. № 95/04.01.1978г. изд. от ГОНС гр.Поморие до База
„Петрол“ Поморие в което ГНС – Поморие, с което се удостоверява, че Петрол- База
Поморие притежава собствен парцел извън регулацията и същия е предоставен на Петрол
бъзвъзмездно от ГНС, като е направена замяна между ГНС и бившето ТКЗС – Поморие.
/л.117/.
По делото е представено разпореждане № 101 от 16.09.1992 г., с което държавната
фирма „Петрол“ е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество
„Петрол“ АД /л.93/, което обстоятелство е вписано в регистъра за търговски дружества с
държавни имущества съгласно представеното решение от 11.11.1992г. по ф.д. № 26694/
1992 г. описа на СГС, с отбелязване, че преобразуваното дружество „Петрол“ АД поема
всички активи и пасиви на ДФ „Петрол“ по баланса му към 30.06.1992г. Впоследствие
съгласно представените по делото заповеди на министъра на търговията през 1993г. и
1994г. капитала на дружеството е увеличаван чрез издаването на нови акции.
Представен е АДС № 2106 от 25.07.1995г. /л.64/, с който на основание чл. 81, ал. 3 и
ал. 4 от НДИ /сега отм./ като държавна собственост е актуван целия имот с кадастрален
номер 000392 в землището на гр. Поморие, извън регулацията, включваш следните обекти:
бензиностанция с площ 112 кв.м., терен към бензиностанция 3000 кв.м., петролен склад -
915кв.м., терен към склада 18000кв.м., с отбелязване, че имотите са предоставени за
оперативно управление на „Петрол“ АД София, клон Бургас .
С протокол от 27.09.1995г., съставен на основание пар. 1, ал.3, т.1 от ПР на
Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията
страните по делото са констатирали, че ищецът е собственик на нива в м. П., а „Петрол“
АД има бензиностанция и петролен склад върху площ от 5100 кв.м..
Впоследствие съгласно договор за приватизация от 29.04.1999г. Агенция за
приватизация е продала на „ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ БЪЛГАРИЯ“АД 960643 бр. акции,
представляващи 51% от капитала на „Петрол“ АД.
Представена е писмена кореспонденция между ОСЗ и Министерството на
икономиката, от която се установява, че за включения в активите на „Петрол“ АД
недвижим имот с площ 5100кв.м. в м. „Х.“ бивша собственост, на Т. В. е признато право на
обезщетение с Протокол №19/27.12.1999г. на МТТ, но обезщетението не е предоставено на
правоимащите и акциите са освободени за продажба с доклад от 23.11.2011г. на министъра
на икономиката, енергетиката и туризма.
Представено е Извлечение от инвентарната книга на ‚Петрол“ АД обект ТБ Поморие
към 31.01.2020г., от което е видно, че в описаните активи само земята от 18861кв.м., с дата
на придобиване 30.04.1966г. е с посочена балансова стойност в размер на 126000лв., като
останалите описани обекти, в т.ч. и административна сграда с площ 242кв.м., склад за
варели с разливна с площ 46 кв.м., тоалетна с площ 4кв.м., площадка бетонна, пътища
асфалтови 660кв.м. и др. са с начислена амортизация и с нулева балансова стойност.
Съгласно издадена скица от 17.09.2016г. от СГГК-Бургас процесния поземлен имот с
идентификатор 57491.511.3 с площ 18861кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за складова база е записан като собственост на
ответника „Петрол“ АД с основание за собственост – АДС от 25.07.1995г. Видно от
останалите представени скица от СГКК, издадени от същата дата се установява, че в
поземлен имот с идентификатор 57491.511.3 са построени сграда с идентификатор
57491.511.3.1 с площ от 46 кв.м. с предназначение – складова база, склад и сграда с
идентификатор 57491.511.3.2 с площ от 242кв.м. с предназначение – складова база, склад.
В първоинстанционното производство по делото е извършена съдебно-техническа
6
експертиза, приета от съда, от чието заключение се установява, че процесния имот
съществува в реални граници, възстановими по трайни обекти заснети в аерофотоснимки от
1941г. и имота по КККР на гр.Поморие, като същият попада в „петролна база“,
представляваща имот с идентификатор 57491.511.3, при граници от север, изток и юг – ПИ
57491.511.3 на „Петрол” АД , от запад – ПИ 57491.7.422 – ж.п. линия, от югозапад – ПИ
57491.511.6 на Д. Н., като вещото лице сочи, че имотът не е възстановен на други лица в
рамките на реституционното производство по ЗСПЗЗ. След оглед на място при извършване
на експертизата вещото лице е констатирало, че теренът е запустял, като сградите в него са
полуразрушени , като в очертанията на имота от 5.1дка, възстановен на ищеца попадат
35кв.м. от сграда с идентификатор 57491.511.3.1 цялата с площ 46кв.м., която отговаря по
площ на склад за варели с разливна /46кв.м./ по инвентарната книга на Петрол АД за обекти
ПБ Поморие с дата на придобиване 31.08.1963г., както и осем бетонови постамента за
цистерни /понастоящем демонтирани/ и асфалтова алея. Експертизата е посочила, че
липсват строителни книжа за извършеното в „петролната база“ строителство, като всички
комуникационни съоръжения, изградени за функционирането на базата са демонтирани. Въз
основа на извлечение от инвентарната книга на „Петрол” АД, вещото лице е направило
извод, че сградите и съоръженията в терена са били построени в периода от 1963г. до
1989г., като няма строителни книжа за изграждането им. От експертизата се установява, че
на територията на петролната база има изградени сгради, но в процесния имот попадат само
35 кв.м. от сграда с идентификатор 57491.511.3.1, цялата с площ от 46 кв.м., както и
асфалтова алея и бетонови постаменти за цистерни. По отношение на сградата с
идентификатор 57491.511.3.2 – за складова база, склад с площ 242кв.м., вещото лице също е
установило липсата на строителни книжа, като е посочило, че същата не попада в процесния
имот.
Пред първата инстанция по делото страните са ангажирали свидетелски показания.
Свидетелите, водени от ищцовата страна сочат, че знаят, че процесния имот в м. „Б.“ бил
собственост на В.и, като същият започвал от постройката за склад за маса, близо до
бензиностанция „Петрол“, като от две страни имота граничел с път, на север - с имота на Д..
Св. П. заявява, че в имота нямало постройки и огради, имотът бил пустеещ. Сочи, че през
1993-94г. ДСО Петрол му предоставил едно помещение - стопанска сграда, изградена от
тухли и покрив от ламарина с площ около 200-300кв.м., в която да държи инвентара си за
трактор, срещу което той следвало да обработва площите около бензиностанцията с цел да
няма сухи треви и запалими площи, за да не възникне пожар. Заявява, че когато започнал да
ползва сградата, в имота имало цистерни, които по-късно били нарязани за скрап, а останали
само бетонните стойки за цистерни. В показанията си св. Г. сочи, че знае от свекъра си знае
къде се намира имота на „В.“, като заявява, че през 1975г. когато започнала работа в к.к.
Слънчев бряг минавала покрай имота и е виждала, че е празен, свободен, имало храсталаци,
една барака и имало нещо частично запазено някакви железа, които стърчали, но не е
виждала хора, които да работят там.
По искане на ответното дружество са разпитани - свидетелката П. и св. Т.. Св. П.
първата сочи, че е работила в „Петрол“ от 1972г. на длъжност „с.“, като заявява, че
„Петролна база“ - Поморие е въведена като актив в инвентарната книга на дружеството,
като освен нея като актив е въведена административната сграда, като за бензиностанцията
свидетелката предполага, че също е въведена като актив, но уточнява, че не може да посочи
квадратурата на сградите както и през коя година са въведени като актив. Заявява, че не
може да каже до кога Петролната база е функционирала. Свидетелят Т. сочи, че от 1981г. е
започнал да работи в Петрол първоначално като „ревизор“, а към настоящия момент като
вътрешно ведомствен контрол. Заявява, че е посещавал Петролна база - Поморие и в
нея има построени сгради, като в началото били повече, но след като
построили бензиностанцията, административната сграда били съборена за да се разшири
терена, като на място и останали сградата – склад за наливни масла и покетаж, която била
7
около 40-50кв.м. и още една сграда – „помпена“ около 20кв.м. в която били помпите,
крановете за всички резервоари, а зад нея се намирал резервоарен парк, в който се намирали
двадесет резервоара на фундаменти, които съществували до 2003-2004г., след което
останали само фундаментите им. Сочи, че сградата за пакетаж и помпеното съоръжения
съществуват още, а сградата от 40-50км. се използва от Петрол за съхранение на материали.
Заявява, че е виждал строителната документация за построените на терена обекти, като сочи,
че документите са се съхранявали в техническия отдел, като за всяка база имало документи
за всеки резервоар, които документи се съхраняват в София, поради липсата на такъв отдел в
гр. Бургас.
В повторния си разпит пред съда в първата инстанция свидетелят на ответника -Т.
сочи, че петролната база се води като актив на „Петрол“, като на скицата на петролната база
/л.158 от делото/ сградата, означена с цифра 1 от кадастралната карта е помпената станция с
размери 30-40 кв.м., а склада за пакетаж на масла и стоки е означен с номер 2 и е с площ от
500-600 кв.м. Свидетелят заявява, че помпената станция е построена през 1965-66г. но той
ясно си спомня, че я видял през 1983-1984г., като сочи, че сградата съществува и
понастоящем само като постройка, без врати. Уточнява, че без тази сграда петролната база
няма как да съществува, тъй като тя е основна и най-важната сграда с базата, от където се
пълнят резервоарите /цистерните/, като не може да си спомни през коя година, последните
били нарязани. Сочи, че склада за пакетаж, макар, че вече не се използва, съществува и
понастоящем като сграда.
В първоинстанционното производство е извършен и повторен разпит на
свидетелката на ищеца – Г., в който същата сочи, че по нейна наблюдения, когато е пътувала
с автобуса счита, че имота на „В.и“ се е ползвал от Петрол до 75-76г., като видяла, че в
имота имало барака, стърчащи железа, храсталаци и в един период и ограда.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявения иск по чл. 108 от ЗС, като е приел, че ищецът е доказал всички законови
предпоставки за възстановяване на имота на наследодателя му в стари реални граници, като
е счел, че не са налице пречки за провеждане на реституцията по ЗСПЗЗ. В тежест на
ответника са присъдени разноските по делото.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. По същество, като обсъди въведените от страните доводи и
възражения, в рамките на заявените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция
намира първоинстанционното решение за неправилно, по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За уважаване на предявената
ревандикационна претенция в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху
процесния имот, чиято ревандикация иска на соченото от него придобивно основание-
земеделска реституция, както и, че ответникът го владее без правно основание. В тежест на
ответника е да докаже наличието на противопоставимо на ищеца основание, въз основа на
което владее имота.
Ищецът твърди, че е собственик върху процесния имот въз основа на земеделска
реституция по реда на ЗСПЗЗ с оглед признатото му от съда по реда на чл. 11, ал. 2 от
8
ЗСПЗЗ право на възстановяване на собственост върху земеделски имот, като с необжалвано
решение № 460/19.06.2027г. на Общинска служба по земеделие гр.Поморие /след проведено
съдебно производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ/ притежавания от наследодателя му и внесен
в ТКСЗ земеделски имот е възстановен в стари реални граници като имот с площ 5100
кв.м., попадащ в ПИ 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ
57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ
57491.511.6 и ПИ 57491.7.383 представляващ проектен ПИ 57491.511.14, съгласно
заповед № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./.
Ответното дружество е оспорило иска по съображения, че земеделския имот не е
подлежал на реална реституция поради наличието на пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
поради приватизация на държавното предприятие, на което имотът е предоставен за
оперативно управление, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата му.
По отношение на решение № 460 от 19.06.2017г. на ОСЗ-Поморие, пред първата
инстанция ответното дружество е поискало провеждане на косвен съдебен контрол за
законосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, поради твърдения, че посочения
административен акт е издадено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК е установена забрана гражданският съд да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В случая оспореното решение на ОСЗ е
административен акт, който е постановен без участието на ответното дружество-въззивник,
поради липсват пречки за съда да провери инцидентно по повод настоящия спор
законосъобразността му на процесния административен акт, от който ищецът извежда
твърдяното от него право на собственост върху процесния имот, като следва да се отбележи,
че произнасянето по оспорването е само в мотивите на решението.
В процедурата по чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ районният съд е счел, че решението на ОСЗ,
с което е възстановено правото на собственост на ищеца в реални граници е
законосъобразно, тъй като по делото не било доказано наличието на пречка за реституцията
му, нито на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - поради липса на данни за проведено законно
строителство на петролната база към 1991г., нито на основание по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в
т.ч. и доколкото съдът е приел, че пречките за възстановяване на собствеността по чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ обхващат само застроената площ на сградата и прилежащия терен и не са
свързани с производствения процес на петролната база.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд за
законосъобразност на решението на ОСЗ за реална реституция на имота на ищеца.
Практиката на ВКС разграничава приложението на горепосочените два законови
текста на 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ по следния начин: Разпоредбата на чл. 10, ал.7 от
ЗСПЗЗ има предвид строителство на отделна сграда от физическо лице и в този случай се
следи дали сградата е била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от
физическо лице. Разпоредбата на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични
сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват
комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях. За разлика от чл. 10, ал.7 от
ЗСПЗЗ, за нормата на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не съществува нормативно изискване за
законност на извършеното строителство, а е нужно да се докаже единствено провеждане на
комплексно застроително мероприятие чрез застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности.
9
В случая обаче от данните по делото става ясно, че не се касае за построена в
процесния имот единична сграда от физическо лице, а в имота е била налице изградена
петролна база. Този факт води до липса на необходимост от изследване на предпоставките за
наличието на реституционни пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като
посочената норма се явява неприложима в случая. Установено е, че в границите на
възстановения на ищеца имот понастоящем попада част от 35 кв.м. от съществуваща сграда-
склад от 46 кв.м. /заведена в инвентарната книга на ‚Петрол“ АД като склад за варели с
разливна с дата на придобиване 31.08.1968г./, както и асфалтова алея и бетонови постаменти
за цистерни. Същите представляват част от петролна база, представляваща ПИ 57491.11.3,
като строителството на различните обслужващи я сгради и съоръжения съгласно
заключението на вещото лице е реализирано през периода 1963-1989г. без данни за наличие
на строителни книжа. С оглед вида и обхвата на изграденото строителство съдът намира, че
се касае за осъществено мероприятие на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, което представлява застрояване на терена като комплекс от строителни дейности
с определено предназначение - в случая за петролна база /решение № 565 от 15.10.2010г. по
гр.д. № 4522/2008г. на ВКС/. Затова установеното по делото, осъществено преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ мероприятие - изграждане на петролна база, обхващаща като прилежащ и
терена, върху който на ищеца е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,
съставлява пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за реално възстановяване на
собствеността, в т.ч. и върху тази част, попадаща върху бившия земеделски имот на
наследодателя на ищеца, тъй като именно вследствие мероприятието земята отдавна е
изгубила земеделския си характер. Въпреки липсата на данни за наличието на строителни
книжа за изграждане на петролната база, както и на отделните й сгради и съоръжения,
принадлежащи към нея, тъй като законът не поставя изискване строителството на
осъществено мероприятие на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗ да е
законно, този въпрос се явява ирелевантен за приложението на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Освен това обстоятелството, че впоследствие петролната база е била изоставена и част от
сградите и съоръженията върху нея са били разрушени не води до извода за отпадане на
пречката по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като законът не въвежда подобни изключения.
Видно от съставения през 1995г. АДС цялата петролна база, включваща
бензиностанция и петролен склад и терените към тях са актувани като частна държавна
собственост на основание чл. 81, ал. 3 и ал. 4 от НДИ /отм./. По повод оспорването от ищеца
на наличието на правото на Държавата да придобие собствеността терена, актуван с
посочения АДС следва да се отбележи, че действително актовете за държавна /респ.
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото
по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост – в т.см., решение №
541 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г., II г. о., Решение № 310 от 03.01.2012
г. по гр. д. № 456/2011 г. на ІІ г. о. Решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на
І г. о. Затова именно осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на
Държавата /независимо дали е съставен АДС/ подлежи на доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗС / сега изм., в ред. от 1951г./ държавни стават и
имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик. Това означава, че дори да не е установено друго правно основание,
ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице към актуването
му, разпоредбата на чл. 6 от ЗС /сега изм., в ред. от 1951г./ съставлява правно основание за
придобиване на собствеността от държавата.
Видно от процесния АДС № 2106 от 25.07.1995г., същият е съставен за нуждите на
предстоящата приватизация на основание чл. 81, ал. 3 и ал. 4 от НДИ /сега отм./ като за
държавна собственост е актуван целия имот с кадастрален номер 000392 /в границите на
който попада възстановения на ищеца имот/, находящ се в землището на гр. Поморие, извън
регулацията, включващ следните обекти: бензиностанция с площ 112 кв.м., терен към
10
бензиностанция 3000 кв.м., петролен склад - 915кв.м., терен към склада 18000кв.м., с
отбелязване, че имотите са предоставени за оперативно управление на „Петрол“ АД София,
клон Бургас.
Съдебната практика приема еднозначно, че отбелязването в акта за държавна
собственост, че имотът е предоставен за оперативно управление на определена държавна
фирма или търговско дружество, е достатъчно за доказване на това обстоятелство. / в т.см.
решение № 457 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Теодора Гроздева/.Затова в процесния случай, следва да се приеме, че въз основа на
АДС № 2106 от 25.07.1995г не само петролната база и сградите към нея, но и целия
прилежащ към нея терен, са били предоставени за оперативно управление на търговското
дружество с държавно имущество „Петрол“ АД София, клон Бургас. Установено е, че
ответното дружество е правоприемник на посоченото с АДС търговско дружество с
държавно имущество. Към момента на приватизацията през 1999г. ищецът все още не е бил
започнал процедура за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху
притежавания от наследодателя му земеделски имот. Такава реституционна процедура е
започнала и е проведена в доста по-късен момент, следващ по време приключилото към
1999г. - 2000г. приватизационното производство, като решението на съда по чл.11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ е постановено впоследствие през 2007г., а решението по чл. 14, ал. 3 от ЗСППЗ, с
което имотът е възстановен в реални граници е от 2017г.
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя
в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно
указанията, дадени в т. 2г по ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС
обстоятелството дали описаните в АДС имоти, предоставени за оперативно ползане на
дружеството с държавно участие са заприходени в баланса му към момента на
преобразуването, респ. в баланса на преобразуваното търговско дружество, е ирелевантен за
приложение на нормата на чл. 17а от ЗППДОП/отм./, поради което настоящата инстанция
намира за неправилен направения в обратен смисъл извод в обжалваното решение.
От гореизложеното следва извода, че в случая поради наличие на пречките по чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОБП /отм./ решението за
възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза ищеца като негов единствен
законен наследник е незаконосъобразен административен акт, който не може да го
легитимира като собственик на процесния имот. Налице е противопоставимо на ищеца
основание, на което ответното дружество владее имота – правоприемство вследствие
приватизация на държавното предприятие, на което имотът е даден за оперативно
управление. Тези обстоятелства водят до неоснователност на предявения ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС поради липсва и на двете законови предпоставки за уважаването му.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение, с което искът по чл. 108 от ЗС е уважен следва да бъде
отменено, в т.ч. и в частта досежно присъдените в полза на ищеца разноски, като вместо
него следва да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпреки основателността на въззивната жалба, поради липса на искане за
присъждане на направените от въззивното дружество разноски по делото, съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260037 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело №
593/2019 г. по описа на РС-Поморие, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Б. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.
С.“ № ** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на
„ПЕТРОЛ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 12, представляван от изпълнителните директори Георги Татарски и Милко
Димитров, че ищецът е собственик на имот с площ 5100 кв.м., попадащ в ПИ 57491.511.3
по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ
57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383
представляващ проектен ПИ 57491.511.14, съгласно заповед № 18-8302/03.11.2017г. на
ОСКК – Бургас /отм./ възстановен с решение № 460/19.06.2027г. на Общинска служба по
земеделие- Поморие и за осъждане на ответника да му предаде владението върху същия
имот, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
разноските по делото пред първата инстанция в общ размер на сумата от 2508.49 лв.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12