№ 13428
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110170688 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 523,10 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за вреди по
лек автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №], вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 09.11.2020 г., настъпило в град София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът [фирма] твърди, че на 09.11.2020 г. в град София е настъпило пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил [марка] с рег. № [рег. №] и лек автомобил
[марка и модел] с рег. № [рег. №] по вина на водача на лек автомобил [марка], при което бил
увреден автомобил [марка и модел]. Към момента на настъпване на инцидента последният
бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско”, обективирана в
застрахователна полица № [№]. Посочва се, че щетите били отстранени в доверен сервиз на
ищцовото дружество. На основание сключения договор за имуществена застраховка [фирма]
заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите в размер на сумата от
523,10 лева. В исковата молба се сочи, че отговорността на водача на лек автомобил [марка]
била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за застраховка „Гражданската
отговорност“. Поради това [фирма] поканило ответното дружество да му възстанови
изплатената сума, но ответникът отказал. С оглед на тези съображения ищецът моли
[фирма] да бъде осъдено да му заплати сумата от 523,10 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените
по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявения иск. Оспорва договорната отговорност на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение. Сочи, че представеният по делото двустранен констативен
протокол не е подписан от участниците в събитието, както и, че в него не са посочени
1
обстоятелствата, при които е настъпило последното. Изразява становище, че от него не може
да бъде установена вината за настъпване на инцидента. Признава наличието на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданската отговорност“
между него и водача на лек автомобил [марка] към момента на произшествието. С тези
доводи отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по договор за имуществена застраховка
към датата на настъпване на застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; 5. размера на вредите.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, както и,
че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 28.05.2020 г. между
третото за процеса лице [фирма], с ЕИК: [ЕИК], в качеството му на собственик и
застраховащ, от една страна и [фирма], в качеството му на застраховател, от друга страна, е
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № [№] със срок на действие от 06.06.2020 г. до 05.06.2021 г., с обект на застраховка
пътно превозно средство - лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], с посочено
предназначение – за отдаване под наем, по клауза „пълно каско“, с териториален обхват на
застрахователното покритие Европа и азиатската част на Турция и с уговорен начин на
ликвидация на щети – с право на ползване на официален сервиз за марката.
Следователно, към 09.11.2020 г. между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] е съществувало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ – клауза „пълно каско“,
съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от
09.11.2020 г., заявлението за изплащане (уведомление за щета) на застрахователно
обезщетение при [фирма] от 13.11.2020 г., свидетелските показания на свидетеля К. Г. и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за
установено осъществяването на процесното ПТП от 09.11.2020 г. при следния механизъм:
около 11:00 часа, в град София, при излизане от бензиностанция „Е.“ на [адрес] лек
автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], при извършване на маневра движение на дясно
2
с цел пристрояване за излизане от бензиностанцията и за включване в пътното платно е
ударен от лек автомобил [марка] с рег. № [рег. №], при предприета от същия маневра за
излизане от бензиностанцията, при което последният реализира съприкосновение с
намиращия се от външната му, лява страна лек автомобил [марка и модел].
В процесния двустранен констативен протокол от 09.11.2020 г., съставен и подписан
от участниците в процесното пътно-транспортно произшествие, а именно Ф. К., като водач
на лек автомобил [марка] и К. Г., като водач на лек автомобил [марка и модел] е отразено, че
ПТП е настъпило при излизане от паркинг и от двата автомобила, както и, че вследствие от
настъпването му са налице видими щети по преден десен калник на превозно средство
[марка и модел] и по преден ляв калник на превозно средство [марка]. Видно от скицата на
пътната обстановка, обективирана в протокола и изготвена от водачите е, че произшествието
е реализирано в момент, в който водачът на л. а. [марка и модел] предприема маневра
движение на дясно с цел излизане от паркинга на пътното платно, в който момент водачът
на л. а. [марка], намирайки се от вътрешната страна, предприема маневра движение на ляво
и по този начин реализира съприкосновението.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 13.11.200 г. и показанията на
свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били
водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза.
В уведомлението за щета лицето К. К.ов Г., като водач на лек автомобил [марка и
модел] с рег. № [рег. №], собственост на [фирма], е посочил, че застрахователното събитие
се изразява в ПТП с участието на друго МПС, извършено е при потегляне от
бензиностанция, при опит за маневра на дясно, при което застрахованият автобомил е бил
ударен от друго МПС – [марка] вследствие от което са увредени следните детайли – преден
десен калник.
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
показанията на свидетеля К. Г., който разказва, че при управление на лек автомобил [марка
и модел] с рег. № [рег. №] участвал в ПТП заедно д водача на лек автомобил [марка].
Конкретно заявява, че случилото се било в град София, като Г., при излизане от
бензиностанция „Е.“ на [адрес], извършил маневра, за да се пристрои и да излезе на пътното
платно. В този момент водачът на л. а. [марка] също предприел маневра за излизане, при
което двата автомобила се ударили странично. Свидетелства, че между водачите било
постигнато съгласие относно настъпване на произшествието, като за последното те
съставили и подписали двустранен протокол. Свидетелят разказва, че автомобилите били
един от друг с цел предприемане на една и съща маневра - за излизане от бензиностанцията,
като той обаче изчакал преди да излезе на пътното платно, за да се увери, че няма движещи
се автомобили откъм [адрес].
В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че
същите установяват поведението на двамата водачи, участници в процесното ПТП по
начина, отразен в схемата в двустранния протокол за ПТП от 09.11.2020 г. и в
уведомлението за щета (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение) до
застрахователя – ищец от 13.11.2020 г., а именно, че при излизане от паркинг на
3
бензиностанция „Е.“ и предприемане на маневра на дясно с цел пристрояване и напускане
на паркинга за излизане на пътното платно – [адрес], управляваният от св. Г. лек автомобил
[марка и модел] е бил ударен в предна дясна част от лек автомобил [марка], който в този
момент, намирайки се от вътрешната страна на платното за движение, също е предприел
маневра за излизане от бензиностанцията без да се съобрази, че такава вече е била
предприета от св. Г.. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че макар
разказаното от свидетеля относно посоката му на движение – на ляво да се различава от
отразеното на схемата в ДКП и в заявлението за щета, депозирано от него пред
застрахователя няколко дни след инцидента, то не опровергава доказателственото значение
на показанията му, доколкото същият изрично посочва, че няма конкретни спомени, в т.ч. за
дата и година, за посочен виновен водач, поради изминалия период от време (в случая
повече от две години), препращайки към вписаното от участниците в ПТП в констативния
протокол. Ето защо, съпоставяйки показанията му с данните, следващите от писмените
доказателства, съдът приема, че св. Г., управлявайки лек автомобил [марка и модел], е
предприем маневра движение на дясно с цел да се пристрои за излизане от
бензиностанцията на пътното платно.
При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите, отразени в описа на [фирма] по
лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], засягащи следните детайли: калник -
преден десен; броня – облицовка предна; държач броня десен; подкалник метален – преден
десен; основа броня – предна пластмасова; фар – блок комбинирани светлини – предна дясна
част; стойка клаксон, съответстват и могат да бъдат причинени от ПТП, отразено в ДКП от
09.11.2020 г.
В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля Ф. С. К., който като водач
на другото превозно средство, участвало в процесното ПТП – [марка] с рег. № [рег. №],
разказва, че последното е реализирано именно на изхода на бензиностанция „Е.“ в град
София, на [адрес]. В останалата част, в която свидетелят посочва, че управляваният от него
автомобил се е намирал в спряло състояние – паркиран на изхода на бензиностанцията и не
на обозначените за това места, както и, че реално същият не е възприел случилото се, тъй
като се е намирал вътре в обекта, а е бил повикан от другия участник, съдът не кредитира
показанията му, намирайки същите за изолирани такива, неподкрепени от други
доказателства, противоречащи на събраните писмени доказателства, както и на изводите на
съдебно – автотехническата експертиза, а също така и непоследователни и некатегорични.
Посоченият от свидетеля механизъм на реализиране на процесното ПТП противоречи на
анализирания доказателствен материал, безспорно сочещ, че към този момент
управляваният от него автомобил е бил в движение и същият е извършвал маневра за
излизане от бензиностанцията. В тази връзка съдът съобрази, че в самия ДПК, чието
подписване св. К. потвърждава в съдебното заседание, изрично е посочено, че и двата
автомобила са били в движение с маневра „излизане от паркинг“. Показанията му за
причинени щети по лек автомобил [марка] в предна дясна част също не съответстват на
отразеното в протокола – засегнат преден ляв калник, а наред с това и на местоположението
на двата автомобила по време на реализиране на ПТП, при което именно управляваният от
св. К. автомобил се е намирал от дясната, вътрешна страна.
Съдът, при анализ на събраните писмени доказателства, експертните изводи и
показанията на свидетелите и преди всичко на разказоното от св. К. Г., намира, че
процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при [фирма] автомобил [марка] с рег. № [рег. №] – св. Ф. К..
За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на свидетеля К. Г., които
безспорно установяват, че в момент, в който управляваният от него автомобил [марка и
модел] се е движел към изхода на бензиностанцията и е предприел движение на дясно, за да
4
се пристрои с цел излизане на пътното платно – [адрес] другият автомобил, участник в
движението – [марка], без да се съобрази с пространственото положение на лекия
автомобил, управляван от Г., също се включва в движението за излизане от
бензиностанцията, при което реализира съприкосновението между превозните средства,
вследствие от което по л.а. [марка и модел] са настъпили процесните щети.
Така описаното поведение на водача Ф. К. напълно съвпада и с отразения в схемата в
протокола за ПТП и уведомлението за щета от 13.11.2020 г. механизъм на настъпване на
процесното ПТП, чието подписване водачът К. потвърди и при разпита си в качеството си
на свидетел по делото.
Действително, в показанията си последният описва друг, различен от установения
механизъм за настъпване на процесното ПТП и конкретно, че управляваният от него
автомобил е бил в спряло състояние на изхода на бензиностанцията, извън обозначените за
паркинг места, но както вече се изясни, в тази част разказът на свидетеля е изолиран,
неподкрепен от другите доказателствени източници, поради което и с оглед констатираните
неясноти и противоречия, съдът не кредитира показанията му в посочената част. Ето защо,
последните, сами по себе си, не са от естество да опровергаят достигнатия извод относно
вината за настъпване на процесното ПТП, предвид еднопосочния доказателствен материал
по делото относно конкретното поведение на водачите на двата автомобила.
Така установеното поведение на водача на л. а. [марка] с рег. № [рег. №] представлява
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като същият не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява, както и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при
предприемане на маневрата за излизане от бензиностанцията, същият, преди да започне
маневрата, не се е съобразил с другия участник в движението – водачът на лек автомобил
[марка и модел] и с местоположението на автомобила на платното, така, че да да се убеди,
че няма да създаде опасност за участника в движението, който минава покрай него и да
извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.02.2022 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП – 09.11.2020 г. между виновния водач и ответника е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори, а и от представеното и прието като писмено доказателство преводно
нареждане за кредитен превод от 10.02.2021 г., издадено от [фирма] следва, че ищцовото
дружество [фирма] е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 523,10 лева в
полза на представител на извършилия ремонта сервиз – [фирма] съгласно издадена фактура
№ [№] от 20.01.2021 г. Следователно, в случая е налице основание за възникване на
регресно вземане.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно и
обосновано изготвено, от специалист в съответната област и останало неоспорено от
5
страните, следва, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
[марка и модел] с рег. № [рег. №], изчислена на база на средни пазарни цени към датата на
ПТП-то, възлиза на 562,40 лева. В констативната част от заключението експертът изрично е
посочил, че увреденият автомобил е с първоначална регистрация от 2018 г. Съобразени са
видът на щетите, степента на увреждане, стойността на частите, труда и на боята, както и
технологичните нормовремена за монтаж/демонтаж, възстановяване и боядисване.
Ето защо, съдът приема, че именно изчислената по този начин стойност се явява
обективен критерий за действително причинените вреди, приемайки, че в случая същата
възлиза на посочената от вещото лице сума от 562,40 лева, като отговаряща на средните
пазарни цени.
Съдът намира, че в случая е настъпила и изискуемостта на вземането, съобразявайки,
че съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага.
В настоящия случай по делото са представени и приети като писмени доказателства
писма от ответника, адресирани до [фирма], съответно от 23.04.2021 г. и от 28.06.2021 г.,
съдържащи изявления за отказ за удовлетворяване на извънсъдебната претенция на
ищцовото дружество по щета № [№] и за възстановяване на изплатената сума по застраховка
„Каско“ за увреждания по автомобил с рег. № [рег. №]. От същите следва, че ищецът е
предявил пред ответника [фирма] претенцията си преди образуване на настоящото
производство, което прави вземането му изискуемо.
В настоящия случай [фирма] претендира вземане в размер от 523,10 лева, който е по-
малък от действителния размер на вредата от 562,40 лева, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.12.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 710 лева – разноски по делото за
държавна такса, депозит за САТЕ, за свидетел и адвокатско възнаграждение (чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № 1275/14.12.2021 г. и
опис към същата и платежно нареждане за кредитен превод от 12.01.2022 г. – л. 86 – л. 88 от
делото и чийто размер, с вкл. ДДС, е съобразен с минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2,
т. 1 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция). С оглед изхода на спора, в полза на ответника
не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] сумата от 523,10 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за вреди по
6
лек автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №], вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 09.11.2020 г., настъпило в град София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] сумата от 710 лева, представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7