Решение по дело №513/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 573
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20227170700513
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  573/  15. Декември 2022г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и трети ноември  2022г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 513/ 2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Е.М.Р. ***, чрез адв. Д.Н. *** срещу Заповед № РД-09-103/25.05.2022г. на Кмета на Община – Долна Митрополия, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „стопанска постройка“, находяща се в УПИ VIII-1397, кв. 166 по действащия регулационен план на гр. Тръстеник от собственика на строежа – Е.М.Р..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради липса на компетентност, противоречие с процесуалните правила, материалния закон и целта му и иска отмяната й. Сочи, че не са изяснени важни факти и обстоятелства от значение за случая. Не е изследван въпроса кога е придобит имота, кога е извършено строителството на клетката за птици в имота. Не е изяснено какво представлява обекта – навес, клетка за птици или стопанска постройка. Твърди, че волиерата не представлява строеж, а съоръжение, за което не се изисква разрешение за строеж или други строителни книжа. Имотът е придобит в съсобственост със съпруга на жалбоподателката по време на брака им, но той не е участвал в производството и не му е връчена заповедта, с което е ограничено правото им на защита. Правени са неколкократни проверки по случая. Съставеният последен констативен акт № 3 / 12.04.2022г. не отговаря на изискванията на чл. 225 ал.3 ЗУТ, липсва заповедта, с която е назначена комисията, неясно е кой орган я е издал, счита че компетентността е на РДНСК. Не е посочено в Констативния акт собствениците да са присъствали на проверката и не е подписан от тях, с което са били ограничени правата им. Няма законово изискване къде да бъде поставена такава волиера. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмета на Община Долна Митрополия изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита изложените доводи за правно неиздържани и несъответни на установените факти. В подробните мотиви на заповедта е посочено, че при служебната проверка в информационните масиви на общината не са открити доказателства, в т.ч.  строителни книжа, касаещи строителството на стопански постройки в процесния УПИ.  Обектът представлява стопанска постройка – строеж от шеста категория и премахването му като незаконен строеж по реда на чл. 225а ал.1 ЗУТ е от компетентността на кмета на общината, а не на РДНСК. Неуведомяването на съпруга на жалбоподателката за образуваното производство не е съществено процесуално нарушение, тъй като уведомяването на единия съпруг е достатъчно, а подаденото възражение ползва и другия съпруг и неговите права не са накърнени.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 06.06.2022г. видно от приложената разписка. Жалбата е подадена на 14.06.2022г. в законния 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По повод подаден на 09.08.2021г. сигнал от съседа за незаконно строителство на клетки за птици в имот с административен адрес – гр. Тръстеник, ул. „Чавдар“ № 6, изградени в УПИ VIII-1397 кв. 166 по вътрешната регулационна линия с УПИ-VII-1398 по плана на гр. Тръстеник са извършени няколко поредни проверки, за които жалбоподателката е била уведомена предварително с писмо, за да осигури достъп и съставените констативни протоколи са ѝ връчени. При първата проверка на 27.08.2021г. е установено, че в имота си Р. отглежда около 40 бр. птици/папагали/ , както и 10 бр. подрастващи птици в навеси, пригодени и монтирани на стената на жилищната сграда, разположена на вътрешната регулационна линия в нарушение на чл. 4 ал.2 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на територията на Община Долна Митрополия. Според разпоредбата стопанските постройки със селскостопанско предназначение се изграждат съгласно определените норми – на три метра от дворищно-регулационните линии и на шест метра от жилищните сгради, находящи се в дворното място, както и от сградите в съседни имоти. При невъзможност за спазване на разстоянията по предходната разпоредба е необходима нотариално заверена декларация от съседите. Стопанските сгради трябва да се изграждат, разполагат и оборудват така, че да отговарят на условията съгласно чл. 44 и 45 от ЗУТ. Други нарушения на изискванията за отглеждането на птиците не са установени. Дадени са предписания за премахването на постройките. Жалбоподателката е подала писмени възражения, в които твърди, че навеса е бил от мрежа и ламарина и изгнили дъски, привързани с тел, който е бил ремонтиран, придаден му е естетичен вид и е превърнат в три волиери за отглеждане на папагали. На 15.02.2022г. е извършена нова проверка от комисия от експерти от отдел ТСУ и контрол по строителството в Община Долна Митрополия, за която жалбоподателката е уведомена с писмо от 04.02.2022г., връчено на 09.02.2022г., при която е констатирано, че в разписния лист – неразделна част от действащия регулационен план на гр. Тръстеник, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972г. за УПИ VIII-1397 кв. 166 е записана Е.М.Р. като собственик. Установено е, че не е изпълнила дадените предписания за премахване на стопанските постройки, изградени по вътрешната регулационна линия с УПИ VII-1398. Постройките са закрепени на стената на жилищна сграда, собственост на В. Ц. В. и П. Г. Л.. Конструкцията на постройките е дървена с обшивка от дъски. Покрива е едноскатен, покрит с цигли. Към постройките са прикрепени клетки от стоманена мрежа /волиери/, пригодени за отглеждане на екзотични птици – папагали. Постройките не са нанесени в действащия регулационен план на гр. Тръстеник и на комисията не са представени строителни книжа. В тази връзка е предложено кмета на община Д. Митрополия да изиска от Е.Р. всички налични документи за строителството на стопански постройки, изградени по вътрешната регулационна линия със съседния УПИ. А в случай, че не бъдат представени, общината да започне процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи.

С писмо от 09.03.2022г., връчено на 11.03.2022г. Е.Р. е получила препис от констативния протокол, указано е на осн. чл. 223 ал.5 т.2 ЗУТ да представи в едномесечен срок всички строителни книжа, касаещи строителството на стопанските постройки, изградени на вътрешната регулационна линия със съседния УПИ, като е предупредена, че при непредставянето им ще започне процедура по премахване на незаконно строителство.   На 12.04.2022г. същата работна група от специалисти по строителството е съставила Констативен акт № 3 за извършена проверка в присъствието на Р. на строеж „стопанска постройка“ в гр. Тръстеник, УПИ VIII-1397, кв. 166 по плана на гр. Тръстеник, собственост на Е.М.Р. съгласно НА № 164/2009г. Строежът е извършен без издадени строителни книжа. Описан е като стопанска постройка от дървена конструкция и външна обшивка от дъски. Покривът е едноскатен, покрит с керамични цигли. Дължината на постройката е 3,25м, а застроената площ е около 13 м2. Височината е 2,75м в най-високата част и 1,75м в най-ниската част. Стопанската постройка е допряна до стената на полумасивна жилищна сграда, изградена в УПИ VII – 1398 кв. 166 по плана на гр. Тръстеник. За строежа не са представени строителни книжа и няма данни за годината, през която е извършено строителството. В протокола се съдържа окомерна скица на постройката с нанесени размери, разположението й в имота и отстоянието от уличната регулационна линия – 2,92 м. Посочено е, че строителството е извършено в нарушение на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ – без необходимите строителни книжа, изискуеми на осн. чл. 148 ал.1 ЗУТ. Констативният акт № 3/12.04.2022г. е връчен на Р. и е уведомена, че започва производство по реда на чл. 225а ал.1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж, тъй като в указания едномесечен срок не е представила изискуемите строителни книжа. Жалбоподателката е подала писмено възражение, в което сочи, че обекта не е стопанска постройка, а съоръжение за отглеждане на папагали с наименование „градинска волиера“, с дървена конструкция и обшивка от дъски, за което съгласно чл. 147 ал.1 т.2 ЗУТ не се изисква одобрение на инвестицинонни проекти и издаване разрешение за строеж. Посочва, че има разрешително за отглеждане на папагалите и всичко е съгласувано с РИОКОЗ – Плевен, поради което моли да се прекрати процедурата по премахване на незаконен строеж.

С процесната Заповед № РД-09-103/25.05.2022г. на Кмета на Община – Долна Митрополия, издадена с правно осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „стопанска постройка“, находяща се в УПИ VIII-1397, кв. 166 по действащия регулационен план на гр. Тръстеник от собственика на строежа – Е.М.Р.. В мотивите е посочено, че строителството е извършено без необходимото строително разрешение, като са описани хронологично извършените проверки по сигнала, констатациите, дадените предписания за премахване на стопанските постройки за отглеждане на птици/папагали/ и констатираното неизпълнение, което е причина за откриване на процедурата по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж и констатиране на незаконно строителство с КА №3/12.04.2022г., който е връчен на жалбоподателката.

Видно от НА№164/22.04.2009г. жалбоподателката Е.М.Р. е закупила имота, ведно с построените в него две жилищни сгради и стопанска сграда.  Затова и в разписния лист фигурира като собственик на имота, а при извършените проверки от служителите по контрол на строителството в общината и в процесната заповед е прието, че е извършител и собственик на строежа и затова е адресат на заповедта за премахването му. Съпругът на жалбоподателката не се е легитимирал пред проверяващите като собственик или извършител на строежа и не е участвал активно в производството.

От заключението на в.л. при огледа на място се установява, че в имота на жалбоподателката на задната стена на жилищна сграда, на границата със съседния УПИ, е изградена клетка за птици – волиера, която е с бетонова основа, конструкция от бетонирани в основата метални тръби, винкели и стоманобетонови оградни колове, която конструкция е оградена с оградна мрежа. Клетката е с размери в план 8,50м./4,00м., като в североизточната ѝ част са изградени дъсчени клетки за папагалите, които са с дървени колони, дъсчена обшивка и едноскатен покрив с наклон към имота на жалбоподателката, с винилово покритие. При огледа от вещото лице циглите на покрива са премахнати. Според заключението волиерата представлява строеж, вид стопанска постройка за отглеждане на птици/ волиера за папагали/, тъй като конструкцията от метални тръби, винкели и стоманобетонови оградни колове е трайно прикрепена / бетонирана / към излятата бетонова основа и не може да се отдели и премести в цялост конструкцията, без да се разруши. Частично е оградена с оградна мрежа, частично с оградни стени от дъсчена обшивка и покрив с винилово покритие, долепен до изградената на вътрешната регулационна линия жилищна сграда с наклон към имота на жалбоподателката. Затова според в.л. не представлява преместваемо съоръжение. В.л. не може да установи годината на построяването. Постройката не е нанесена в кадастралния план на гр. Тръстеник, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972г. и според в.л. не представлява търпим строеж, тъй като липсва изискуемото съгласие от съседите по чл. 21 ал.5 ЗУТ, за да е допустимо свързано ниско застрояване и изискването на чл. 26 ЗУТ за отстояние до уличната регулационна линия. Според в.л. за конкретния обект са необходими следните строителни книжа: скица с виза за проектиране от главния архитект на община Долна Митрополия, конструктивно становище от инженер конструктор и разрешение за строеж.

Съдът възприема изцяло изложените фактически изводи на в.л. относно разположението, вида, конструкцията и характера на процесния обект, който по същността си представлява строеж по смисъла на §5 т.38 ЗУТ, а именно вид селскостопанска постройка на допълващо застрояване с предназначение – за отглеждане на птици/папагали/, а не преместваемо съоръжение клетка /волиера/ за папагали, както твърди жалбоподателката. Обектът е строеж от шеста категория съгласно класификацията в чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Според показанията на разпитаните свидетели Първанов и Божинов, които са в близки приятелски отношения с жалбоподателката, при закупуване на имота от Р. на мястото е съществувал стар навес за дърва, въглища и инвентар с прогнила дъсчена конструкция с ламаринен покрив. Впоследствие е бил ремонтиран, с поставени цигли, разширен е, с обшивка от дъски и оградна мрежа с винкели и ползван за отглеждане на папагали. Това позволява да се направи извод, че на мястото е съществувал стар навес за дърва и инвентар, който впоследствие е отремонтиран, разширен и изградена постройката за отглеждане на папагали, което е станало след закупуване на имота от жалбоподателката – т.е. след април 2009г. Показанията на свидетелите са колебливи и не са категорични относно характера на конструкцията и начина на закрепването ѝ като не са в състояние да оборят констатациите на в.л. при извършения оглед на място. Не може да се приеме също така, че съществуващият стар навес за дърва и инвентар само е ремонтиран, защото материалите са били подменени, разширен е и е изградена сега съществуващата стопанска постройка за отглеждане на папагали, старият навес не е запазен в съществуващия обем и вид, променено е и предназначението му, поради което е налице нов строеж, извършен след закупуването на имота през 2009г.

Съгласно чл. 148 ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.

 Изключение е предвидено в чл. 151 ал.1 ЗУТ, в който са изброени случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, но както се изясни по-горе в случая не се касае за текущ ремонт на съществуващ стар навес, нито за обект от изброените в т.3 или някои от другите изброени в тази разпоредба строежи. Не се изисква разрешение за строеж по т.1 – за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; по т.3 – за оранжерии с площ до 200 кв.м., леки постройки за отоплителни материали и инвентар и др., но процесния обект не е от категорията на изброените.

Според посочения в жалбата чл. 147 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за изброените строежи, в т.ч. и за постройките на допълващо застрояване и постройките по чл. 151 ал.1 ЗУТ, което означава, че не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти, за да се издаде разрешение за строеж, а не че не е необходимо разрешение за строеж.  

Съгласно чл. 41 допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ,  ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По този ред не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ.  Съгласно чл. 42 ал.2 ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.

Съгласно чл. 45 ЗУТ стопанските постройки на допълващо застрояване не могат да се разполагат на калканна стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот.

Съгласно чл. 21 ал.4 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, а съгласно ал.5 – свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързано застрояване.

В случая стопанската постройка е изградена на вътрешната регулационна линия, допряна до жилищна сграда в съседния УПИ в нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ – без необходимите строителни книжа: издадено разрешение за строеж, скица с виза за проектиране от главния архитект на общината съгласно чл. 140 ал.2 ЗУТ, която е задължителна за постройките на допълващо застрояване по чл. 41 ал.2, когато не е предвидено с действащия подробен устройствен план. Изградена е и в нарушение на  чл. 45 ЗУТ, който забранява разполагане на стопанските постройки на калканна стена на жилищна сграда в съседен поземлен имот. Липсва нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния имот съгласно чл. 21 ал.5 ЗУТ, при наличието на което е допустимо свързано ниско застрояване на страничната регулационна линия, но между сгради на основното застрояване, при което калканните стени следва да се покриват напълно, както и свързано застрояване на постройките на допълващото застрояване. Случаят обаче не е такъв, защото се касае за хипотезата по чл. 45 ЗУТ.

Затова правилен е извода, че обектът „стопанска постройка“ за отглеждане на папагали представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване от Е.М.Р. като извършител и собственик на строежа.

Строежът е от шеста категория на осн. чл. 137 ал.1 т.6 вр. чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ, защото представлява обект на допълващо застрояване.

Съгласно чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът  на общината или упълномощено от него длъжностно лице е овластено да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225 ал.2 ЗУТ от четвърта, пета и шеста категория или части от тях на територията на общината.  Строеж или част от него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без одобрени инвестиционни проекти и/или без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ. Съгласно чл. 225 ал.1 ЗУТ началникът на РДНСК или упълномощено от него лице е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи само от първа, втори и трета категория или на части от тях, а процесният строеж е от шеста категория и е извън неговата компетентност, а изложените в тази връзка доводи са неоснователни.

Заповедта за премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството в администрацията на общината. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.  Принудителното премахване е за сметка на извършителя.

Издател на заповедта е Кметът на Община Долна Митрополия , поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания, които я мотивират. Обекта – стопанска постройка, категоризиран като незаконен строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи белези и характеристики, от които може да се направи еднозначен извод за неговите характеристики и вид и позволява да бъде определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който е необходимо издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че е изграден без изискващото се по закон разрешение за строеж съгласно чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, който го квалифицира като незаконен.

Съгласно §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, респективно общинските органи, адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана  в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, а съставът на комисията е определен със заповед на кмета на общината. В констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите, от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и положението му спрямо съществуващите сгради. Това подробно описание позволява обекта да бъде еднозначно индивидуализиран и определен като строеж на допълващо застрояване от шеста категория.

Жалбоподателката е присъствала при извършените проверки. Получила е препис от констативните протоколи и от констативния акт. Упражнила е своевременно и правото си на възражения, дадена е възможност да представи доказателства – НА за собственост, строителни книжа, но тя не е представила разрешение за строеж. В НА като купувач на имота е записана единствено Е.М.Р., по същия начин фигурира и в разписния лист, от който общината черпи информация, тя лично е присъствала и на проверките и е подала възражения. Действително имотът е придобит по време на брака при условията на СИО, но неуведомяването на съпруга й не е съществено процесуално нарушение, тъй като всеки от съпрузите може да извършва действия по управление на съсобствената вещ. Затова с уведомяването на единия съпруг се счита уведомен и другия и упражнените от него процесуални права на участие в административното производство ползва и другия, затова не са накърнени правата на съпруга на жалбоподателката, а и тя не може да се позовава на нарушени права на друго лице. От значение за настоящото производство е, че жалбоподателката, посочена като адресат на акта, е собственик на имота, в който е извършен строежа и като единствен активен участник в производството, присъствала на проверките, се е легитимирала пред общинската администрация и като собственик и извършител на незаконния строеж, поради което със заповедта за нея възниква и задължението да го премахне, независимо че поземления имот и останалите сгради в него са придобити при условията на СИО. В този смисъл не е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне адресата на акта.

От контролната комисия са съобразени направените възражения като са дадени предписания и за съседния имот. Приетата съдебно-строителна експертиза и изслушаните свидетелски показания потвърждават направените фактически и правни изводи относно характера на строежа, времето на постояване на обекта и собственика на строежа.

Оспорената заповед  е съобразена  с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2  от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е  категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж. Не се и спори между страните , че за обекта „стопанска постройка“ за отглеждане на папагали - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадено разрешение за строеж и такова не е приобщено към делото. Тази констатация категоризира процесния обект като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той подлежи на премахване. 

Изключение е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ  (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

За да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: сградата, предмет на премахване, да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год.; да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. Едната предпоставка - обектът на премахване да е строеж, е налице.  Строежът е изграден през 2009г. , т.е. след 31.03.2001 год.

Строежът не е бил допустим по разпоредбите на ЗУТ, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта –чл. 148, чл. 151 ЗУТ, според които се изисква разрешение за строеж, както и чл.45 ЗУТ, който забранява разполагането на стопански постройки на калканна стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот, а в случая стопанската постройка е разположена по този начин – допряна до стената на жилищна сграда на вътрешната регулационна линия.

Следователно строежът „стопанска постройка“ за отглеждане на папагали е изграден след 31.03.2001г. , не е допустим според строителните правила и норми и затова не е търпим строеж по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ  (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,) и подлежи на премахване от собственика на строежа. Поради това правилно като адресат на акта е посочена Е.Р. като собственик на строежа и не е съществено нарушение, че не е посочен съпруга й като съсобственик на поземления имот, в който е изградена постройката.

         Спазена е и целта на закона - недопускане изграждането на строежи, неразрешени съобразно действащите нормативни актове и правилата за строителство.

Ето защо жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Р. *** срещу Заповед № РД-09-103/25.05.2022г. на Кмета на Община – Долна Митрополия, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „стопанска постройка“, находяща се в УПИ VIII-1397, кв. 166 по действащия регулационен план на гр. Тръстеник от собственика на строежа – Е.М.Р..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

С Ъ Д И Я: /П/