№ 261
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430102417 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. А. В. против Б. И. И., за
установяване, че вземането на ищеца по заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№***г. на ПлРСВ молбата се твърди, че между страните е
сключен договор за заме за сумата ***лв. и е подписан като обезпечение
запис на заповед от ***г..Твърди се, че сумата не е заплатена, поради което се
дължи и лихва забава, както и уговорена в договора неустойка.Издадена е
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***г. на ПлРС за сумата
***лв. главница по запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата ***г. до окончателното
изплащане на същата, както и за лихва за забава ***лв. за периода ***г. и
неустойка в размер на ***лв. за периода ***г.-***г. по договор за заем.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като
признае съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за
посочените суми, претендират се разноски.
За ответника, назначения особен представител е оспорил предявения иск.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.
№***г. на ПлРС за сумата ***лв. главница по запис на заповед от ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
***г. до окончателното изплащане на същата, както и за лихва за забава
***лв. за периода ***г. и неустойка в размер на ***лв. за периода ***г.-***г.
по договор за заем.
Спорен по делото е въпроса относно дължимостта на посочената сума в
записа на заповед.
С оглед на представените доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като се произнася за
съществуване на вземането в рамките на заповедта за изпълнение.
От представените доказателства се установява, че ответника по делото е
издал запис на заповед на ищеца от ***г., че е налице годно изпълнително
основание, удостоверяващо ликвидно и изискуемо вземане. Записът на
заповед е абстрактна сделка и не е необходимо наличие на основание за
издаването му.По делото е назначена СГЕ, тъй като ответника е оспорил
автентичността на документа, а именно, че подписа върху записа на заповед
не е негов, ВЛ е дало заключение, че подписите на “***” и подписът срещу
думата”подпис” в записа на заповед са положени от лицето Б. И. И..При това
положение съдът приема, че материализираното изявление в записа на
заповед е на лицето, който се сочи за негов *** и че задължението за
заплащане на сумата е възникнало за сумата ***лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава и неустойка, съдът
приема, че по реда на чл.417 от ГПК се издава заповед въз основа на
несъдебно изпълнително основание, което в случая е запис на заповед, като
заповедния съд е следвало да откаже за посочения вземания и кредиторът да
реализира правата си по друг ред - 410 ГПК или осъдителен иск.Още повече,
че договора за заем не отговоря на изискванията за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК.Отделно, както се посочи несъдебнвото изпълнително
основание в случая е запис на заповед, а съгласно задължителната съдебна
практика чл.4а от ***г на ОСГТК на ВКС, не може да се издаде заповед за
незабавно изпълнение за законна лихва върху вземането за период от датата
2
на падежа до подаване на заявлението.Заповедният съд проверява само
формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, но не и
данни, които стоят извън него и е следвало да се остави без уважени
искането.Същите мотиви са относими и за неустойката, тъй ката липсва
посочено изрично в документа ликвидно и изискуемо вземане.
По тези съображения съдът счита, че исковата претенция се явява
основателна частично и следва да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца посочената сума, за които е издадена заповед по чл.417 от
ГПК и ИЛ по запис на заповед, като законната лихва, се дължи от датата на
заявлението, така както е заявено от кредитора, а за останалата част на
претенцията се отхвърли като неоснователна.
Останалите възражения съдът счита, че не следва да се произнася, като
неотносими към спора.
Съобразно т. 12 от ТР № *** съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е ***лв., съобразно
уважената част от претенцията.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело в размер на ***в.,
събразно уважената претенция
Следва ответника да заплати по сметка на ПлРС, с оглед изхода на делото -
възнаграждението за ВЛ в размер на ***лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на
ответника Б. И. И., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора М. А. В.,
ЕГН**********, сумата ***лева по запис на заповед от ***г., с падеж ***г.,
ведно със законната лихва считано от датата на заявлението ***г. до
окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
№***г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***г. по описа на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за за лихва за забава ***лв. за периода
***г. и неустойка в размер на ***лв. за периода ***г.-***г. по договор за
3
заем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Б. И. И., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. В., ЕГН**********, сумата общо ***в., представляваща
деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно уважената претенция.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. В.,
ЕГН**********, сумата общо ***лв. - разноски по ч.гр.д.№***г. по описа на
ПлРС съобразно уважената претенция.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
разноски за ВЛ в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4