РЕШЕНИЕ
№ 297 25.01.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета
година
В
открито заседание на
седемнадесети януари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 15974 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.К.С., ЕГН **********,***, твърди, че е
работил при ответника „Терранеа“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“ № 8,
представлявано от ***/*******г. Трудовото правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие на страните със Заповед № **/******г.
Твърди,
че ответното дружество не му е изплатило трудовите възнаграждения за периода м.
юни 2016 г. – м. август 2017г. в нетен размер от 6190,85лв. С оглед изложеното
моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения
за посочените месеци / от 13.06.2016 г. до 28.08.2017 г./ в общ нетен размер от
6190,85лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ангажирани
са доказателства.
В
предоставения му срок ответникът е депозирал отговор, с който заявява, че
исковете са неоснователни и моли да се отхвърлят. Заявява, че ищецът е получил
дължимите трудови възнаграждения лично и чрез негови колеги. Твърди, че при
извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Пловдив не са
констатирани нарушения, а от подадената от С.Г. – *** в дружеството, декларация
е установено, че същият е предавал на ищеца трудовите възнаграждения. Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи,
намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор № ***/******
г., се установява, че ищецът е бил назначен на работа при ответното дружество
на длъжност ”************” по силата на трудов договор № ***/***** г. , при
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 420 лв., платимо
ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за
който се отнася. От 01.11.2016 г. било уговорено, че на работника се дължи
основно възнаграждение в размер на 1000 лв. Трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на страните със Заповед № ***/ ***** г., считано
от същата дата.
Между страните съществува спор относно полагане на труд от ищеца в периода
м.май 2017 г. до 28.08.2017 г., а за предходния период – за периода м.юни 2016
г. – м.април 2017 г., липсва спор относно соченото обстоятелство.
От заключението на съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период работодателят начислил във ведомостите за заплати нетни суми в общ
размер от 6190,85 лв.
Работодателят е навел възражение в
насока, че в периода м.май 2017 г. до 28.08.2017 г. ищецът не се явявал на
работа, като в присъствените форми отразявал самоотлъчка, поради което и във
ведомостите за заплати не били начислявани трудови възнаграждения.
От разпита
на св. Т. се
установи, че в процесния период ищецът ходел всеки ден на
работа, но след м.май 2017 г. работодателят Ф. не се появявал в базата в с.Ц.,
където се съхранявали багерите и другата техника. Една година преди
прекратяване на трудовия договор ищецът започнал да се оплаква, че малко му
плащат, че рядко му плащат, че почти не взима пари. Последно време даже се
оплаквал, че изобщо не е взимал пари, последната година преди да прекратят
отношенията си. По едно време му казал, че се разбрали с Ф., той обещал, че ще
му даде парите. След това започнал да се оплаква, че не го вижда повече. Ф.
идвал преди с един „Мерцедес“, но и св. повече не го виждал. През цялото време И.
все го чакал, търсил го, по телефона го търсил. Един път даже го търсили в
някакъв офис на „*******“. Търсили стар офис някакъв, но не могли да го
намерят. След това негов колега му дал адрес на друг офис. Тогава И. отишъл да
го търси там, но не могъл да открие офис. Накрая от Инспекцията по труда му
дали адреса, където е счетоводството, да отиде да го намери. Това било вече
месец юли 2017 г. И. работил от 5 години в тази фирма. Първите три години нямал
проблеми. Проблемите започнали през последните две години, когато започнал да
му казва, че не му плащат или че му дават от време на време по някой лев. Това
било още 2016 г., а за 2017 г. му казвал, че не е взимал никакви пари. Те имали
два багера. И. работел на ***** и на ******. Понякога багерите стоели много време в базата, понякога били по обекти. В периода от месец май 2017 г. до месец
август 2017 г. ги нямало в базата тези машини. И. не ползвал изобщо отпуска, а
за болнични св. не знаел да е ползвал никога.
От разпита на св.Г. – ***** в дружеството –
работодател, се установи, че св. заема длъжността *****, а когато нямало работа
за камиона, работил и на една *****. Когато работел на *****, трябвало да има и
*****. От лятото на 2016 г. работил само с И., с друг не бил работил. Той
работил заедно с него до 1-2 май 2017 г. В Р.имали работа три дена и И. веднага
викал на шефа: „Дай пари, дай пари“. Даже тръгнал да се разправя, да го бие и
св. ги разделил. Оттогава И. въобще не идвал на работа. Имало и други обекти,
откакто И. не идвал на работа. Св. извикал друг човек, с който работил.
Машините стоели в С., когато не работили, иначе стоели по обекти. Знаел, че в Ц. има един пикап там на едно място и един ***. В Ц. не бил работил, но
бил ходил. По принцип заплащането ставало накрая на месеца. Идвал Ф. и давал
парите, но ги давал на свидетеля и той давал на бай И.. Месец ноември 2016 г.
работили на „Витамина“ и Ф. му ги дал. Другите пъти Ф. ги давал на св. и той ги давал на И.. Във
ведомостите се разписвал св., но за бай И. Ф. казал, че отказал да се разпише и
св. просто установил със своя подпис, че са дадени парите. Той се подписал,
където трябвало да се подпише И., че той е получил пари.
Съдът възприема показанията на св.Т.
относно явяване на ищеца на работа в процесния период
като обективни, логични, последователни, а не възприема показанията на св.Г.
като заинтересовани / същият и понастоящем е работник при ответното дружество/,
непоследователни/ същият първоначално заяви, че ищецът не се явявал на работа
от м.май 2017 г., а впоследствие потвърди, че през юли, август и малко от
септември 2017 г. работели по обекти с И./, а и нелогични, тъй като макар
работодателят да заявява, че ищецът спрял да се явява на работа от м.май 2017
г., то той не е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. При така
установените факти, съдът намира, че се установи при условията на пълно и
главно доказване от ищеца, че същият се е явявал на работното си място през
целия процесен период, като след м.май 2017 г.
работодателят не му възлагал работа, но за този период на ищеца се дължи
трудово възнаграждение.
От представеното писмено
доказателства – таблица на л.66 от делото, неоспорена от ищеца, се установява,
че той удостоверил, че през м.юли 2016 г. му било изплатено възнаграждение в
размер на 800лв., през м.септември 2016 г. – 200лв., през м.ноември 2016 г. –
300лв., през м.март 2017 г. – 300лв. и през м.май 2017 г. – 200лв. Предвид
установяване на неизгодни за издателя си факти, съдът намира, че соченото
изявление доказва изплащане на сочените суми за трудови възнаграждения през
посочените месеци.
Относно изплащане на трудовите
възнаграждения бяха представени ведомости за заплати за процесния
период, от които се установява, че работодателят начислявал до м.април 2017 г.
вкл. трудови възнаграждения на ищеца, а след това – липсват такива начисления.
В процесните ведомости до м.април 2017 г. вкл.,
подпис бил положен от св.Г., с което той удостоверил изплащане на тези
възнаграждения на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.270,
ал.3 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Ответникът твърди, а в тази насока се явяват и показанията на св.Г., че *** на
дружеството предавал възнагражденията на Г. и той ги изплащал на ищеца, в
присъствието на ***. Сочените показания се явява нелогични и житейски
неоправдани, тъй като е нелогично при явяване на обекта *** да предаде
трудовото възнаграждение не на ищеца лично, а на друг работник, който да му го
предаде. Предвид неустановяване на обстоятелството, че предадените суми са
постъпили в патримониума на ищеца, макар изплащането
да не е осъществено по надлежния ред, то съдът намира, че са изплатени
единствено трудови възнаграждения, за които е налице извънсъдебно признание на
ищеца. За останалите суми не е налице доказване при условията на пълно и главно
такова от ответника, че е погасил тези задължения чрез плащане. При така
установените факти, съдът намира, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца
възлиза в общ размер от 7986,37лв./ вкл.по 779.94лв. за периода м.юни 2017 г. –
м.август 2017г./, а именно 206,33лв. – за м.юни 2016г., 324,24лв. – за м.август
2016г., 124,24лв. за за
м.септември 2016г., 324,24лв. – за м.октомври 2016г., 483,90лв. – за м.ноември
2016 г., 783,90лв.- за м.декември 2016г., по 779,94лв. за м.януари и февруари
2017 г., 479,94лв. – за м.март 2017г., 779,94лв. – за м.април 2017г., 579,94лв.
– за м.май 2017г., и по 779,94лв. – за м.юни, юли и август 2017г. От посочената
таблица се установява, че трудовото възнаграждение за м.юли 2016 г. е изплатено
изцяло. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, на ищеца ще се присъди претендираният размер
на трудово възнаграждение от 6190,85лв. Не се възприема възражението на
пълномощника на ответника, че при този размер на иска всъщност ищецът не
претендира трудови възнаграждения за периода м.юни 2017 г. - м.август 2017г.,
тъй като е налице единствено изменение на размера на претенцията, а не и отказ
от исковете за определени месеци. Ето защо на ищеца ще се присъди претендираният размер на неизплатени трудови
възнаграждения.
Ето защо, съдът намира предявените
искове за доказани по основание и размер, поради което и същите ще се уважат
изцяло. Трудовите
възнаграждения ще се присъдят наред със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира разноски в размер
на 600 лв., като същите ще се възложат върху ответника, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Не се възприема възражението на ответника, че при непредстяване на списък на разноски от ищеца, такива не
следва да му бъдат присъдени. Непредставянето на списък по чл.80 от ГПК влече
единствено недопустимост на искане за изменение на решението в частта за
разноските, а не и неприсъждане на такива на страната.
Ответникът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПРС – 247,63лв. държавна такса и 45лв. разноски за
експертиза, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Терранеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Ф.П., ДА ЗАПЛАТИ на И.К.С., ЕГН **********,*** СУМАТА от
6190,85лв. /шест хиляди сто и
деветдесет лева и 85 ст./ – неизплатени трудови възнаграждения след приспадане
на нормативно установените удръжки за периода м.юни 2016 г. – м.август
2017г.вкл., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумите, както и
СУМАТА от 600лв./ шестстотин лева/ -
разноски.
ОСЪЖДА
„Терранеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“ № 8, предстсавлявано
от Ф.П., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА на
съдебната власт, ПО СМЕТКА НА ПРС – сумата от 247,63лв./двеста четиридесет и седем лева и 63ст./- държавна
такса, както и сумата от 45 лв./четиридесет и пет лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 31.01.2018 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ