РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 699/13.4.2020г.
гр. Пловдив, 13.04.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав в открито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Т.
П., като разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова КАНД № 3759 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от В.Х.Г., с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за призоваване: гр. ***, против
Решение № 2004 от 04.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5806
по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 19-0273-000578 от 14.08.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ
Хисар, с което на касатора са наложени две
административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и 50лв. за
извършени нарушения по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата и по
чл.132 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен. По отношение на нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП сочи, че работодателят
му упражнява дейността превоз с атракционно влакче от 15 години. Позовава се на
чл.1 ал.4 т.7 и т.8 от Наредба I – 45/24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Относно нарушението на чл.132 т.1 от ЗДвП посочва, че в съставения АУАН не става ясно къде се намират пътниците –
във влекача, във вагоните/ремаркетата, и как са нарушени разпоредбите на
закона. Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната
на НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: на
19.07.2019г. около 12.00часа в гр. Хисар на кръстовището на бул. „Христо Ботев”
и ул. „Димитър Благоев“, В.Х.Г. като водач на специален автомобил „Субару Леоне” с рег. № ***тегли ремарке, което не е
регистрирано по надлежния ред и превозва пътници с ПС, което не е предназначено
за това. За така установените нарушения на чл.140 а.1 и чл.132 т.1 от ЗДвП бил съставен АУАН, подписан от нарушителя, с
посочване, че има възражения. Писмени възражения срещу АУАН са подадени в срок до
Началника на РУП – Хисаря.
Въз
основа на АУАН било издадено и Наказателно постановление /НП/ №19-0273-000578
от 14.08.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което
на В. Г. са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно
на 20лв. и 50лв. за извършени нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.185 от ЗДвП и по чл.132 т.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.7 от ЗДвП.
За да
потвърди НП, ПРС е приел, че са налице безсъмнени
доказателства за извършени от страна на В.Г.. административни нарушения по чл. 140
ал.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.132 т.1 от Закона за движение по
пътищата. Посочил е, че размера на наложените наказания глоба са в рамките
на определения минимален размер на санкциите за реализираните нарушения.
Направен е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Така постановено решението е валидно и допустимо, но
неправилно:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По делото няма спор, а и видно от
показанията на разпитания пред районен съд актосъставител
П., обект на проверката е било атракционно влакче с прикачени два броя
ремаркета.
В тази връзка следва да се съобрази
приложимата в случая Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.1 ал.4 т.7 и т.8 от
цитираната Наредба не подлежат на регистрация по реда на тази наредба бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност (т.7) и каравани и
вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи
се превозни средства (т.8). В случая наказващия орган е посочил общата норма на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, без да съобрази специалната норма на чл.1 ал.4 т.7
и т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., която наредба определя условията и реда за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и
реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за
регистрирани пътни превозни средства, а както бе посочено наредбата изрично
сочи, че не подлежат на регистрация бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност (т.7) и каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства (т.8). Поради
изложеното съдът счита, че извършването на нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП не
е доказано по несъмнен начин.
Що се отнася до второто
вменено на касационния жалбоподател нарушение, касационна инстанция намира
следното:
Съгласно чл.132 т.1 от ЗДвП при превозване
на пътници водачът е длъжен да извършва превозът само с предназначени за това
пътни превозни средства, съобразно товароносимостта,
отразена в свидетелството за регистрация. Вярно, че в случая няма налично
свидетелство за регистрация, но неясно остава защо органът е приел, че процесното
ППС не е предназначено за пътници, с оглед обстоятелството, че обект на
проверката е било атракционно влакче. Ето защо съдът намира за недоказано
извършването и на второто нарушение.
Поради изложеното обжалваното
решение на РС следва да бъде отменено, респективно следва да се отмени и НП.
По изложените съображения, Административен съд
– Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2004 от 04.11.2019г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5806 по описа на същия съд за
2019г. и вместо това постанови:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0273-000578 от 14.08.2019г. издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, РУ Хисар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.