Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шести юни през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 5466 по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 788,85 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 144,76 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *** срещу М.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди , че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4320/15 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 1.04.2004г. -
30.04.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост на адрес гр. ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите
за ТЕ за периода от 01.03.2012г. - 30.04.2015г. за процесния имот са
начислявани от *** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: Цена за мощност- 380,69
лв., сума за отопление-120,80 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
1292,46 лв., сума за битово горещо водоподаване- 0, услуга дялово
разпределение- 16,94 лв., корекция 2,33 лв. и корекции- 0,30 лв., Твърди,
че се извършва разпределение на реален
отчет, на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на ответника.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 788.85 лева за главница
за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
144.76 лева за периода: 02.01.2013 г. до 26.08.2015 г. и законната лихва върху
главницата от 02.09.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4320/2015г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, в която взема становище за допустимост на
исковата претенция. Оспорва, че ответницата притежава вещно право върху
процесния топлоснабден имот, нито че е ползвател на топлоснабдения имот.
Твърди, че липсват фактури, които счита, че са единствения счетоводен документ,
доказващ търговска сделка. Твърди, че липсва договор с ФДР ***, придружен с
протокол от Общо събрание на етажната собственост, за упълномощаване на лице,
за сключването му. Счита, че тъй като ищеца основава претенцията си на реален
отчет на уредите за дялово разпретеление, следва служебно начислените суми да
бъдат обявени за недължими. Оспорва, че абонатната станция отговаря на
техническите изисквания, което прави последващите отчитания необективни.
Оспорва и факта, че топломера в абонатната станция е минал необходимата
проверка за процесния период. Оспорва представените общи условия, тъй като не
са спазени изискванията за обнародване. Цитира правни норми от ЗЗП, относими
към неравноправна клауза, но не е направила конкретно възражение за нищожност
на клауза от общите условия, поради неравноправност. Оспорва представените справки
от счетоводните книги на ищеца и излага правни съображения в този смисъл. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищеца не е редуцирал
надлежно отчетеното количество доставена до абонатната топлоенергия с
количеството на технологичните разходи съгласно чл.46, ал.2 от Наредба за
топлоснабдяването. Твърди, че ищеца е нарушил законовите изисквания след 2
неплатени сметки да прекрати топлоснадяването до имота на ответницата на
основание чл.109, ал.3 ЗЕЕФ. Твърди, че претендираните лихви за забава са
неправилно и завишено изчислени. Твърди, че тъй като единичната цена на КВТЧ е
посочена със шест значими цифри след десетичната запетая, е калкулирана
недължима сума, тъй като паричната единица на Р България е лев, който се
разделя на 100 стотинки. Счита, че при това положение повече от 2 знака след
десетичната запетая не се разрешават. Излага съображения, че претенцията на
ищеца за периода след м.05.2006г. е в нарушение на изискванията на чл.13 от
Диоректива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъщестяване на енергийни услуги/2006/32/ЕО/, където се изисква в сметките да
се включва само реално потребеното отчетено количество енергия. Позовава се на
по-високата защита на потребителите, уредена в §1 от ДР на ЗЗП.
По делото е
конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и
адрес на управление: ***, сграда на *** и адрес в ***, което не взема
становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеника по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Видно от приетото заключение на съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно, при Топлофикация-Плевен АД се води задължение на абонат № *** в размер на 2810,59 лв. за периода от 01.11.2004г. до 30.04.2015г. за главница, от които 2021,74 са за периода от 01.04.2004г. до 31.03.2012г. Дължимата лихва за забава за периода от 01.04.2004г. до подаване на исковата молба е в размер на 1675 лв., а за периода от 01.04.2004г. до 31.03.2012г. е в размер на 1530,24 лв. При калкулирането на 6 знака след десетичната запетая при определяне на цената на топлинната енергия е дало отражение в размер на общо 0,03 лв. по-малко по издадените фактури.
Съдът възприема заключението на първоначалната и допълнителна СТЕ като обективни, обосновани, безпристрастни и компетентни. От тях се установява, че разпределението на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация е извършено на основание Наредба № 16-334/2007г., като топлоенергията за сградна инсталация надвишава почти два пъти стойността на топлоенергията за отопление. Абонатната станция е въведена в експлоатация при въвеждане в експлоатация на сградата. През 2009г. е извършена реконструкция и две СЕС се обединяват в една, поставен е нов топломер. Приложени са метрологичните проверки на топломера. Абонатът не ползва топла вода и топлоенергия за отопление, а е разпределяна сума само за сградна инсталация. Отопляемия обем на сградата е 15646,55 куб.метра, а на жилището на ответницата е 194,58 куб.м. Сградата е високоетажна и има 2 зони на подаване на топлоенергия за сградна инсталация. Общия брой на монтираните топлоразпределители са на отполителни тела, покриващи по-малко от 50% от топлинния товар за отопление на сградата. При това положение е приложено правилото на т.6.4.3, при което разпределената топлинна енергия за отопление на едно отоплително тяло не може да надвишава максималната топлинна енергия, която отоплителното тяло може да отдаде за отчетния период. Топлинното дружество е извършило проверка дали са изправни монтираните топлоразпределители и технически коректни факторите за техния монтаж. Теоретично при тези особености на сградната инсталация и при минимално ползване на ТЕ от отоплителните тела с топлоразпределители, топлинната енергия за сградна инсталация може да достигне до 90-100%. При извършеното дялово разпределение фирмата за топлинно счетоводство се е съобразила с всички особености в сградата. Разпределението на топлинната енергия в абонатната станция е извършвано съгласно нормативната уредба. Използваните отоплителни тела с топлоразпределители са по-малко от 50% от проектния товар на АС. Във връзка с особеностите на ВОИ и реалната консумация в сградата, делът на сградната инсталация може да бъде и 90-100% от ТЕ за отопление.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 788,85 лв.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент за процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответницата по делото. Това си свое качество, тя е оспорила още с отговора на исковата молба, а на ищеца е указана доказателствената тежест да докаже, че ответницата е имала качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за процесния период, но не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
По делото остана недоказан факта, ответницата да е собственик или ползвател, с учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, поради което остана недоказано качеството й на потребител/клиент на топлинна енергия за процесния период.
Предвид гореизложеното, поради отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявената претенция, не се налага, съдът да се произнася по останалите, наведени в отговора на исковата молба възражения. Само за пълното на изложението може да бъде посочено, че ищеца по делото не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване и факта, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените нормативни правила. От приетите по делото СТЕ се установи, че в абонатната станция, в който се намира процесния топлоснабден имот, използваните отоплителни тела с топлоразпределители са по-малко от 50% от проектния товар на АС. Ищецът не доказа изпълнението на задължението си по чл.78, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г., съгласно което Когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката.
Предвид
гореизложеното предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 788,85 лв.
По искът с правно основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 144,76 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с
оглед неоснователността на същия, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и предявения иск за заплащане на лихва за забава в целия си предявен
размер от по 144,76 лева.
Съобразно изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Такова искане е своевременно направено. Представен е списък с
разноските и доказателство за изплащане на адвокатски хонорар в размер на 580
лв. По делото в срок е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ищеца, поради което
съдът следва да го съобрази и да прецени дали е налице прекомерност съобразно
фактическата и правна сложност на делото. В Тълкувателно решение 6/2012, 6
ноември 2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието в т. 3, че «При намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.» Настоящите искови претенции са оценяеми, поради което
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, като изчислен по този ред минималния
размер за предявените срещу ответника претенции е в размер на 300,00 лв. Съдът
намира договореното и платено адвокатско възнаграждение в горепосоченя размер
от 580 лв. за прекомерно, като взема предвид фактическата и правна сложност на
делото. Предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност. По
тези съображения, съдът намира, че следва адвокатското възнаграждение да бъде
определено в минималния размер от 300 лв. и ищеца да бъде осъден да заплати на
отвтеника направени разноски за
адвокатско възнаграждение сумата от 300,00 лв. съразмерно с отхвърлената част
на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против М.К.К., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 788,85 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия от ответницата за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2597/03.09.2015г. по ч.гр.д.№4320/2015 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против М.К.К., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 144,76 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 788,85 лева/стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия ответницата за периода от01.11.2012г. до 30.04.2015г./, за периода от 02.01.2013 г. до 26.08.2015 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2597/03.09.2015г. по ч.гр.д.№4320/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК,“*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
Източна индустриална зона” №128 ДА ПЛАТИ
НА М.К.К., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 300,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, сграда
на *** и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: