Решение по дело №9836/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1418
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110209836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1418
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110209836 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Р. В. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“О К“ №, вх., ап., против Електронен фиш, Серия К, №4765114,
издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
Жалбоподателката твърди, че посочената в процесния ел.фиш скорост
не се отнася до нея, тъй като е имало колона от автомобили и камерата е
заснела движещият се в близост до нея автомобил, а не този, който е с
превишена скорост.
На посочените основания, моли съда да отмени наложената глоба с
обжалвания ел.фиш.
Жалбоподателката не се явява лично и не се представлява в
проведеното съдебно заседание по делото, за което е била надлежно
призована. Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
1
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, надлежно призована, не се
явява представител в съдебно заседание. В писмото, придружаващо
преписката, вземат становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина
са доказани по безспорен и несъмнен начин от представените писмени
доказателства, както и за липса на допуснати съществени процесуални
нарушение при издаване на ел.фиш, с които да е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Иска се от съда да го потвърди, като правилен и
законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен лично на
жалбоподателката на 07.06.2021 г., съгласно приложената разписка, а жалбата
е подадена на 18.06.2021 г., чрез СДВР, видно от датата на поставения входящ
номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по
чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
На 21.04.2021 г., в 16:28 часа, жалбоподателката управлявала
собственият си лек автомобил „А О К“, с рег.№, като се движела в гр.София,
бул.“Пейо К.Яворов“ №28, с посока на движение от бул.“Цариградско шосе“
към бул.“Черни връх“. В този пътен участък в гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“
№28, разрешената скорост на движение в населено място била 50 км/ч. На
тази част от пътя, служители на сектор ОДМВР-СДВР извършвали проверка
за скоростта на движение на автомобилите с АТСС – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0. Системата работела
при стационарен режим на измерване и с посока на контролираните превозни
средства – отдалечаващи се ППС. С нея било установено, че водачът на МПС
с рег.№, управлява автомобила със скорост от 77 км/ч. Била изготвена снимка
с №11743F0/0045833 с конкретно отчетени географски координати. По
разпознатия от АТСС номер на автомобила било установено, че към датата на
заснемане на нарушението – 21.04.2021 г., автомобилът е регистриран на
2
07.02.2020 г. от собственика Р. В. К..
За констатираното нарушение е издаден и процесният ел.фиш, Серия К,
№4765114, за това, че на 21.04.2021 г., в 16:28 часа, в гр.София, бул.“Пейо
К.Яворов“ №28, с посока на движение от бул.“Цариградско шосе“ към
бул.“Черни връх“, при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „А О К“, с рег.№,
установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на скоростта
74 км/ч и превишена стойност на скоростта 24 км/ч.
Като нарушена е посочена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
жалбоподателката, в качеството на собственик на МПС, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
Електронен фиш, Серия К, №4765114, ведно с три броя снимков материал
към клип №11743F0/0045833; справка АИС „Първоначална регистрацията и
собственик на превозното средство“; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване на БИМ №17.09.5126; протокол от проверка №10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 21.04.2021
г., съставен от дл.лице; ежедневна форма за отчет от състава на наряда;
Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
относно изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване
образци на ел.фишове; разписка за връчване на ел.фиш; справка АИС-АНД.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 21.04.2021 г. АТСС е преминало
първоначална проверка на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г., както и последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е
установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация
до 08.03.2021 г., следователно е било такова и към датата на установяване на
нарушението – 21.04.2021 г. От посочените по-горе писмени доказателства е
видно, че се касае за преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с
фабричен №11743F0. В процесния електронен фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип и фабричен номер, доколкото неговите
индивидуализиращи характеристики изцяло съответстват на описаното в
представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 21.04.2021 г., часа – 16:28 часа, мястото на извършване на
нарушението в гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“ №28, разстоянието и радиуса
на измерване – 94 м - 28 см, заснетото превозно средство – лек автомобил и
регистрационния му номер - рег.№СВ 6780 РМ, измерената скорост на
движение – 77 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен
участък – 50 км/ч, георгафските координати на пътния участък, номер на
снимка, съдържащ данните за фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е снимков материал на поставеното АТСС, непосредствено до
пътното платно.
Видно от приложените по делото протокол за използване на АТТС и
ежедневна форма на отчет е, че на 21.04.2021 г. е било използвано АТСС с
фабричен №11743F0, монтирано върху пътното платно от длъжностно лице
със служебен автомобил с рег.№ в интервал от време от 15:00 часа до 17:00
4
часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и с място на
контрол – гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“ №28, с посока на заснемане –
отдалечаващи се МПС, с посока на движение на контролираните МПС - от
бул.“Цариградско шосе“ към бул.“Черни връх“. Съгласно отразеното в
протокола, в посочения пътен участък важи общото ограничение на скоростта
от 50 км/ч в населено място, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка „Първоначална регистрация и
собственици на МПС“ се установява, че собственик на заснетия лек
автомобил към посочената дата на извършване на нарушението – 21.04.2021
г., е физическо лице – Р. В. К.. Няма данни по делото последната да е
посочила лице, на което да е предоставила собственото си МПС на
посочените дата, час и място, като такива възражения не са наведени и в
жалба. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е
правилно и законносъобразно издаден на физическото лице, което в
качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи
заплащане на глобата.
Съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения, че
е заснет управлявания от нея автомобил, тъй като се е движел най-близо до
камерата, а не този, който се е движел с превишена скорост. Действително от
приложения снимков материал – клип е видно, че след автомобила,
собственост на жалбоподателката, е заснет и друг лек автомобил.
Вероятността, обаче, именно той да се е движел с превишена скорост се
изключва от факта, че използваното АТСС е заснемало отдалечаващи се МПС
в описания пътен участък, от което следва извод, че автомобилът на
жалбоподателката е бил най-отдалечен от средството за измерване на
скоростта, а не най-близо до него. Освен това, използваното АТСС на
посочената дата от дежурния наряд, представлява преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера именно на
автомобила, движещ се с превишена скорост, а не на този, движещ се най-
близо да него. Съгласно данните от приложените удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол за извършена последваща проверка,
5
използваното АТСС е било годно за експлоатация техническо средство, и
като такова правилно е разпознало и заснело именно регистрационния номер
на автомобила, който се е движел с превишена скорост, а последният
всъщност е регистрационния номер на лекия автомобил, собственост на
жалбоподателката.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС към датата
на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лева, за
установеното превишение на скоростта от 21 до 30 км/ч, /в случая
превишението е 24 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в
полза на водача от засечената скорост 77 км/ч/, на разрешената максимална
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата.
Правоимащата страна няма такива претенции, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
6
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4765114, издаден от СДВР-МВР,
с който на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“ОК“ №, вх., ап.,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14–дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Р. В. К., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.“О К“ №, вх., ап., против Електронен фиш, Серия К, №4765114,
издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
Жалбоподателката твърди, че посочената в процесния ел.фиш скорост
не се отнася до нея, тъй като е имало колона от автомобили и камерата е
заснела движещият се в близост до нея автомобил, а не този, който е с
превишена скорост.
На посочените основания, моли съда да отмени наложената глоба с
обжалвания ел.фиш.
Жалбоподателката не се явява лично и не се представлява в
проведеното съдебно заседание по делото, за което е била надлежно
призована. Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, надлежно призована, не се
явява представител в съдебно заседание. В писмото, придружаващо
преписката, вземат становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина
са доказани по безспорен и несъмнен начин от представените писмени
доказателства, както и за липса на допуснати съществени процесуални
нарушение при издаване на ел.фиш, с които да е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Иска се от съда да го потвърди, като правилен и
законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен лично на
жалбоподателката на 07.06.2021 г., съгласно приложената разписка, а жалбата
е подадена на 18.06.2021 г., чрез СДВР, видно от датата на поставения входящ
номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по
чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
На 21.04.2021 г., в 16:28 часа, жалбоподателката управлявала
собственият си лек автомобил „А О К“, с рег.№, като се движела в гр.София,
бул.“Пейо К.Яворов“ №28, с посока на движение от бул.“Цариградско шосе“
към бул.“Черни връх“. В този пътен участък в гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“
№28, разрешената скорост на движение в населено място била 50 км/ч. На
1
тази част от пътя, служители на сектор ОДМВР-СДВР извършвали проверка
за скоростта на движение на автомобилите с АТСС – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0. Системата работела
при стационарен режим на измерване и с посока на контролираните превозни
средства – отдалечаващи се ППС. С нея било установено, че водачът на МПС
с рег.№, управлява автомобила със скорост от 77 км/ч. Била изготвена снимка
с №11743F0/0045833 с конкретно отчетени географски координати. По
разпознатия от АТСС номер на автомобила било установено, че към датата на
заснемане на нарушението – 21.04.2021 г., автомобилът е регистриран на
07.02.2020 г. от собственика Р. В. К..
За констатираното нарушение е издаден и процесният ел.фиш, Серия К,
№4765114, за това, че на 21.04.2021 г., в 16:28 часа, в гр.София, бул.“Пейо
К.Яворов“ №28, с посока на движение от бул.“Цариградско шосе“ към
бул.“Черни връх“, при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „А О К“, с рег.№
установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на скоростта
74 км/ч и превишена стойност на скоростта 24 км/ч.
Като нарушена е посочена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
жалбоподателката, в качеството на собственик на МПС, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
Електронен фиш, Серия К, №4765114, ведно с три броя снимков материал
към клип №11743F0/0045833; справка АИС „Първоначална регистрацията и
собственик на превозното средство“; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване на БИМ №17.09.5126; протокол от проверка №10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 21.04.2021
г., съставен от дл.лице; ежедневна форма за отчет от състава на наряда;
Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
относно изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване
образци на ел.фишове; разписка за връчване на ел.фиш; справка АИС-АНД.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетенетен орган и
2
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 21.04.2021 г. АТСС е преминало
първоначална проверка на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г., както и последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е
установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация
до 08.03.2021 г., следователно е било такова и към датата на установяване на
нарушението – 21.04.2021 г. От посочените по-горе писмени доказателства е
видно, че се касае за преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с
фабричен №11743F0. В процесния електронен фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип и фабричен номер, доколкото неговите
индивидуализиращи характеристики изцяло съответстват на описаното в
представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 21.04.2021 г., часа – 16:28 часа, мястото на извършване на
нарушението в гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“ №28, разстоянието и радиуса
на измерване – 94 м - 28 см, заснетото превозно средство – лек автомобил и
регистрационния му номер - рег.№СВ 6780 РМ, измерената скорост на
движение – 77 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен
участък – 50 км/ч, георгафските координати на пътния участък, номер на
снимка, съдържащ данните за фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е снимков материал на поставеното АТСС, непосредствено до
пътното платно.
Видно от приложените по делото протокол за използване на АТТС и
ежедневна форма на отчет е, че на 21.04.2021 г. е било използвано АТСС с
фабричен №11743F0, монтирано върху пътното платно от длъжностно лице
със служебен автомобил с рег.№, в интервал от време от 15:00 часа до 17:00
часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и с място на
контрол – гр.София, бул.“Пейо К.Яворов“ №28, с посока на заснемане –
отдалечаващи се МПС, с посока на движение на контролираните МПС - от
бул.“Цариградско шосе“ към бул.“Черни връх“. Съгласно отразеното в
протокола, в посочения пътен участък важи общото ограничение на скоростта
от 50 км/ч в населено място, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
3
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка „Първоначална регистрация и
собственици на МПС“ се установява, че собственик на заснетия лек
автомобил към посочената дата на извършване на нарушението – 21.04.2021
г., е физическо лице – Р. В. К.. Няма данни по делото последната да е
посочила лице, на което да е предоставила собственото си МПС на
посочените дата, час и място, като такива възражения не са наведени и в
жалба. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е
правилно и законносъобразно издаден на физическото лице, което в
качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи
заплащане на глобата.
Съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения, че
е заснет управлявания от нея автомобил, тъй като се е движел най-близо до
камерата, а не този, който се е движел с превишена скорост. Действително от
приложения снимков материал – клип е видно, че след автомобила,
собственост на жалбоподателката, е заснет и друг лек автомобил.
Вероятността, обаче, именно той да се е движел с превишена скорост се
изключва от факта, че използваното АТСС е заснемало отдалечаващи се МПС
в описания пътен участък, от което следва извод, че автомобилът на
жалбоподателката е бил най-отдалечен от средството за измерване на
скоростта, а не най-близо до него. Освен това, използваното АТСС на
посочената дата от дежурния наряд, представлява преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера именно на
автомобила, движещ се с превишена скорост, а не на този, движещ се най-
близо да него. Съгласно данните от приложените удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол за извършена последваща проверка,
използваното АТСС е било годно за експлоатация техническо средство, и
като такова правилно е разпознало и заснело именно регистрационния номер
на автомобила, който се е движел с превишена скорост, а последният
всъщност е регистрационния номер на лекия автомобил, собственост на
жалбоподателката.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС към датата
на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лева, за
установеното превишение на скоростта от 21 до 30 км/ч, /в случая
превишението е 24 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в
4
полза на водача от засечената скорост 77 км/ч/, на разрешената максимална
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата.
Правоимащата страна няма такива претенции, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът:

5