Р Е Ш Е
Н И Е
№ 32
гр. Разград, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 28 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „Ди Ес Ойл“ ООД – гр. Русе против Решение № 572 от
27.12.2019 г., постановено по АНД № 738/2019 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърдено НП № 441438-F478511 от 10.06.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП. С потвърденото наказателно
постановление на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя са наложени две имуществени санкции по 800 лв. за две нарушения
по чл. 59а, ал. 3, т. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В жалбата се твърди, че
съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на сочените отменителни основания. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление или да бъдат
намалени наложените санкции.
Ответникът
не ангажира становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд
факти са следните:
На 26.02.2019 г. органи по приходите извършили
проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Разград,
ул. „Балчик“ № 7, стопанисвана от жалбоподателя. При проверката установили, че
на 26.02.2019 г. в същата бензиностанция е осъществена доставка на дизелово
гориво в количество 11085 л от „Инса
Ойл“ООД и още 6059 л от „Сакса“ООД. На същата дата била осъществена нова
доставка на дизелово гориво в
бензиностанцията – 2815 л по АДД с Уникален контролен № 0000000004379563/12.10.2018
г. и дизелово гориво 200 л по АДД с Уникален контролен № 0000000004112341/15.10.2018
г. Предвид датите на АДД по последните две доставки са изискани обяснения и
доказателства за движението на дизеловото гориво. Било изяснено, че:
1. На 12.10.2018 г. има закупени 11973 л дизелово гориво
от „Инса Ойл“ ООД, натоварено на камион
със съпровождащи документи –експедиционна бележка и декларация за съответствие
на качеството, в които е посочен адрес за доставка и разтоварване в гр. Русе,
ул. „Александровска“ № 26 и жалбоподателят като получател е подал електронен
документ за получаване /ЕДП/. На 13.10.2018 г. дизеловото гориво е било претоварено
в камион и е била направена доставка в бензиностанцията в гр. Разград, ул. „Балчик“
№ 7, стопанисвана от “Ди Ес Ойл“ ООД, в количество 9185 л. Останалите 2815 л
дизелово гориво, съгласно представените документи за движение на дизеловото
гориво, са върнати в гр. Русе и разтоварени в нает и използван от дружеството
резервоар в гр. Русе, ул.“Трети март“ № 59. За посоченото обстоятелство на
13.10.2019 г. търговецът не е подал ЕДД /електронен документ за доставка/ в
системите на НАП за промяна на местонахождението на разтоварване спрямо
посоченото в еАДД.
2. На 15.10.2018 г. има закупени 11961 л дизелово гориво
от „Инса Ойл“ ООД, натоварено на камион
със съпровождащи документи –експедиционна бележка и декларация за съответствие
на качеството, в които е посочен адрес за доставка и разтоварване в гр. Русе,
ул. „Александровска“ № 26 и жалбоподателят като получател е подал електронен
документ за получаване /ЕДП/. На 16.10.2018 г. дизеловото гориво е претоварено
на камион и е направена доставка в бензиностанцията в гр. Попово, ул. „Раковска“,
стопанисвана от “Ди Ес Ойл“ ООД, в количество 7961 л и доставка в
бензиностанцията в гр. Разград, ул. „Балчик“ № 7, стопанисвана от “Ди Ес Ойл“
ООД в количество 2000 л, което се установява от експедиционните документи.
Останалите 2000 л дизелово гориво, съгласно представените документи за движение
на дизеловото гориво, са върнати в гр.
Русе и разтоварени в нает и използван от дружеството резервоар в гр.
Русе, ул. .“Трети март“ № 59. За посоченото обстоятелство на 16.10.2019 г.
търговецът не е подал ЕДД /електронен документ за доставка/ в системите на НАП за промяна на
местонахождението на разтоварване спрямо посоченото в еАДД.
На жалбоподателя е бил съставен Акт № F478511 от 21.03.2019 г. за установяване на две административни нарушения по чл. 59а, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Въз основа на акта е било издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.
185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя са наложени имуществени
санкции по 800 лв. за всяко от нарушенията.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е
потвърдил наказателното постановление по съображения, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, че констатираните нарушения са доказани по безспорен и
категоричен начин, а наложените санкции са справедливи.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице сочените касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
Като е потвърдил наказателното постановление,
Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.
59а, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, лице по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС - получател по
доставка на течни горива подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо
посочено в еАДД/EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото
отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят като получател
на доставките на течни горива от 12.10.2019 г. и 15.10.2019 г. е разтоварил
част от горивата в други резервоари без да подаде ЕДД за промяна на
местоназначението. Поради това законосъобразно на основание чл. 185, ал. 2 във
вр. с ал. 1 ЗДДС е ангажирана административнонаказателната му отговорност с
налагане на две имуществени санкции.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, защото не била посочена датата на нарушението и са наложени две
имуществени санкции без да са индивидуализирани две административни нарушения. В
АУАН и в НП ясно и точно са описани всички факти от състава на двете
констатирани нарушения, включително датите на извършването им. Както вярно е
отбелязала въззивната инстанция, извършени са две отделни нарушения по чл. 59а,
ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за които правилно и в
съответствие с чл. 18 ЗАНН са наложени две отделни административни наказания.
Неоснователен е и доводът за неправилна правна
квалификация, тъй като чл. 185, ал. 2 ЗДДС препращал към чл. 118 ЗДДС, съдържащ
19 алинеи, а не било посочено коя от тях е нарушена. В чл. 185, ал. 2 ЗДДС е
предвидено, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В разглеждания случай жалбоподателят е наказан не за
нарушения на чл. 118 ЗДДС, а за нарушения на нормативен акт по неговото прилагане
- Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 ЗДДФЛ, видно от §
11 от Преходните и заключителните й разпоредби.
Касационната инстанция не споделя оплакването на
жалбоподателя, че в наказателното постановление е следвало да бъде посочен
обективният елемент от чл. 185, ал. 2 ЗДДС, че нарушението не води до неотразяване
на приходи. Това не е обективен признак от състава на нарушението, а условие за
прилагане на намалената отговорност по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Не може да бъде уважено и алтернативното искане за
намаляване на наложените наказания. Предвиденият размер на имуществената
санкция по чл 185, ал. 1 ЗДДС е от 500 до 2000 лв. Определените размери на
санкциите са към минималния предел и съответстват на характера и тежестта на
нарушенията, поради което не са налице основания за намаляването им.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 572 от 27.12.2019 г., постановено по АНД № 738/2019
г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/