№ 1351
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д. Т. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1 подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Илия Николов, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3в, ет.1
против решение № 90 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 61/2022г. на Районен съд – Поморие , с
което на основание чл. 422 от ГПК вр.с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД е прието за установено
по отношение на въззивника-ответник, че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
Александър Александров сумата 411.02 лв. – сборна главница за доставена и неплатена
топлинна енергия и такси за дялово разпределение, от която сума 390.03 лв., дължима за
топлинна енергия, доставена за периода от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. и сумата от 20.99
лв., дължими за дялово разпределение за периода от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г.,
както и сумата 57.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 390.03 лв.,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. и сумата 4.50 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 20.99 лв., начислена за периода от 31.10.2017 г. до
15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 10.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена заповед № 326 от 10.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 780/2021 г. по описа на РС- Поморие. Решението е постановено
1
при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК: ********* като трето лице- помагач на
страната на ищеца„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. Със същото решение ответника е
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 175 лв.- за
исковото производство и в размер на 75 лв. за заповедното производство. В съдебно
заседание въззивникът не се явява. Представя депозирано чрез упълномощения му
процесуален представител писмено становище по съществото на спора. Направено е и
искане за присъждане в полза на адвокатския му представител на възнагражение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Ралица Патракиева, е
депозирал писмен отговор. Сочи, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение –мотивирано и обосновано, поради което моли за
потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лв. Направено
е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано във
въззивната жалба. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново за уважаване на исковете и присъждане на разноските по
делото.
Третото лице –помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не е депозирало становище по
въззивната жалба и не е изпратило представител в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че по смисъла на пар. 190 от ДР на ЗЕ вр. параграф 1, т.
2а от ДР на ЗЕ между страните съществуват договорни правоотношения за продажба на
топлинна енергия в процесния обект, представляващ топлоснабдено жилище, находящо се
на горепосочения адрес в гр. София, тъй като сградата, в която се намира жилището на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с третото лице-помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Ищецът твърди, че за процесния
период с оглед отчетената топлинната енергия, ползвана в обекта на ответника, му е
начислил за плащане исковата сума, която не е заплатена. Сочи, че за процесния период
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са били действащи общите условия за продажба на топлинна
енергия от ищцовото дружество, приети от ДКВЕР. Посочва, че в общите условия е
определен реда и срока за плащане на топлинната енергия – а именно 45 дневен срок от
публикуването им на интернет страницата му, поради което счита, че с изтичане на срока
ответникът е изпаднал в забава за процесната сума.
За процесните вземания ищецът сочи, че се е снабдил със заповед № 259 от
22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1961/2021г. по описа на БРС като с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК е предявил исковете си по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК за съдебно
установяване дължимостта на процесните суми за ползвани ВиК услуги /доставена,
отведена и пречистена вода/ сумата 411.02 лв. – сборна главница за доставена и неплатена
топлинна енергия и такси за дялово разпределение, от която сума 390.03 лв., дължима за
2
топлинна енергия, доставена за периода от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. и сумата от 20.99
лв., дължими за дялово разпределение за периода от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г.,
както и сумата 57.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 390.03 лв.,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. и сумата 4.50 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 20.99 лв., начислена за периода от 31.10.2017 г. до
15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 10.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който е оспорил
исковете по основание, по съображения, че липсват доказателства той да е носител на
правото на собственост, респ. на вещно право на ползване по отношение на процесния имот.
Направено е и възражение за погасяване на част от исковете претенции поради изтекъл
тригодишен давностен срок.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е уважи изцяло
предявените искове, приемайки, че ответникът има качеството на потребител на толинна
енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е счел, че същият дължи заплащане
на претендираните от ищеца суми за топлинна енергия и лихвите за забавеното им плащане,
без да обсъди и да се произнесе по възражението за погасителна давност.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, и в отговор на доводите на жалбоподателя, въззивния съд намира
за необходимо да изложи следното:
На първо място съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба
доводи, според които районният съд неправилно е обосновал извод за доказаност на
собственически права, респ.право на ползване на ответника върху топлоснабдения
недвижимия имот. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ вр. с чл. 153, ал.1
от ЗЕ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
ползвател, притежаващ вещно право на ползване, респ. собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От горепосочената правна уредба следва извода, че в тежест на ищеца е да докаже на
първо място при условията на пълно главно доказване съгласно дадените му от районния
съд указания по чл.154, ал.1 от ГПК, че именно ответникът е собственик или носител на
вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който се претендира заплащане на
процесните задължения за отдадена и потребена топлинна енергия за исковия период. По
3
делото са представени писмени доказателства, изходящи от ищеца, от които е видно, че
същият води при себе си на отчет като свой клиент ответника за процесния имот, без да са
налице каквито и да е доказателства, че именно той е негов собственик или вещен
ползвател. Тъй като по делото не са ангажирани от ищеца, респ. не е представено изходящо
от ответника заявление за вписването му като абонат на ищцовото дружество за процесния
имот и период, се налага извода, че само по себе си записването на едно лице като
потребител в имота не води автоматично до извода, че именно това лице е собственик или
негов ползвател. Липсват и каквито и да е други дори и косвени данни, съдържащи се в
кориците на делото, от които да се направи извод, че именно ответникът е собственик или
носител на ограничено вещно право на сочения от ищеца имоти период. В представения
нотариален акт за собственост на процесния имот от 1963г. като собственик е вписано друго
лице, за което обаче нито се твърди, нито има доказателства да е праводател на ответника. В
тази връзка следва да се отбележи и, че видно от съдържанието на представения протокол от
проведеното през 2002г. събрание на общото събрание на етажната собственост на
процесната сграда, макар като абонат да е записан ответника, за разлика от другите лица,
посочени като собственици- абонати, срещу името му не е положен подпис, потвърждаващ
този факт. Що се касае до обстоятелството, че регистрирания от ответника постоянен и
настоящ адрес е именно в процесния имот, при липса на данни за наличие на
собственически или вещни права върху него, това обстоятелство само по себе си също не
може до доведе до извод, че именно ответника е негов собственик или вещен ползвател.
Затова претендираните от ищеца суми не следва да се вменяват в задължение на ответника
предвид липсата на доказателства, че именно той е собственик или вещен ползвател на
процесния имот.
По гореизложените съображения съдът намира, че тъй като по делото не се доказа, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът
да има качеството на потребител на услуги към ищцовото дружество, поради което исковете
за дължимост на претендираните главници следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради недължимост на главните претенции, следва да се отхвърлят и исковете за
дължимост на мораторна лихва и законна лихва за забавено плащане на главниците.
Поради липса на възникнало задължение в тежест на ответника, съдът не следва да
обсъжда останалите наведени в жалбата възражения, в т.ч. и правопогасяващото
възнаграждение за давност.
С оглед несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, в т.ч. и в частта за разноските,
присъдени в полза на ищеца, като вместо него следва да се постанови ново, с което исковете
да бъдат изцяло отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски, които са платената във въззивното производство държавна
такса в размер на 50 лв.
Що се касае до претендираното от адвокатския представител на въззивника
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК – в размер на 400 лв. за първоинстанционното
производство и в размер на 500 лв. за въззивното производство, въззивното дружество е
направило възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Тъй като в случая се касае за възнаграждение
за оказа на страна безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от
ЗА, съгласно чл. 2, ал. 2 от НМРАВ полагащото се адвокатско възнаграждение се определя
от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Настоящата
инстанция като съобрази, че претендираните размери са в рамките на минимума по чл. 7, ал.
4
2, т. 1 от НМРАВ счита възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК e
неоснователно, тъй като претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар не е
прекомерен. Затова с оглед изхода на делото същият следва да бъде присъден изцяло в полза
на aдвокатския представител на въззиваемия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 90 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 61/2022г. на Районен
съд – Поморие, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор Александър Александров за приемане за
установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ГПК, че
ответникът Д. Т. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1 й дължи сумата 411.02 лв. – сборна главница за доставена и неплатена топлинна
енергия и такси за дялово разпределение, от която сума 390.03 лв., дължима за топлинна
енергия, доставена за периода от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. и сумата от 20.99 лв.,
дължими за дялово разпределение за периода от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г.,
както и сумата 57.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 390.03 лв.,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. и сумата 4.50 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 20.99 лв., начислена за периода от 31.10.2017 г. до
15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 10.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена заповед № 326 от 10.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 780/2021 г
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор Александър Александров ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 1, т. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ на адв. Илия
Асенов Николов,АК-София, със съдебен адрес: гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. „Свобода“
3в, ет.1 сумата в общ размер от 900 лв. за оказаната в двете инстанции безплатна правна
помощ на ответника Д. Т. Т..
Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК: *********
като трето лице- помагач на страната на ищеца„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5