№ 84
гр. Средец, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100180 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов”
№ 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против
ЯНЧ. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, област Бургас, у***.
Ищецът твърди, че ЯНЧ. СТ. К. бил клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на водоснабден обект с административен адрес: гр.Средец, *** и
със заведена партида в базата данни с абонатен № 860839. Излага се, че ответникът имал
качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху въпросния водоснабден обект, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи. Релевира се, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4
предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия, одобрени от
КЕВЕР, които били публично известни. В съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством
използване на мобилно устройство, като водомерът се намирал в санитарния възел на имота,
поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп
до водомера. Ищецът излага, че използването на електронно устройство била причината,
поради която липсвала техническа възможност за поставяне подпис на потребителя. При
осъществяване на електронното отчитане, инкасаторът, отчитащ обекта, сканирал баркод,
който бил поставен в близост до самия водомер. Начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били
отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и
съответния режим на работа на електронното устройство. Съобразно чл.25 от Общите
условия на потребителя се фактурирали и вода от разпределение, когато към едно
водопроводно отклонение били присъединени повече от един потребител. Сочи се, че в този
случай, към количеството питейна вода се разпределяла въз основа на отчета на централния
1
водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери,
като в това разпределение се включвало доставената вода до централния водомер на имота.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за
процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за
процесното вземане били издадени следните фактури: фактура № **********/25.01.2018г. за
сумата от 4,84 лева, фактура № **********/25.05.2018г. за сумата от 11,35 лева, фактура №
**********/25.06.2018г. за сумата от 8,98 лева, фактура № **********/27.08.2018г. за
сумата от 5,46 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 5,93 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 5,78 лева, фактура № **********/26.11.2018г. за
сумата от 5,46 лева, фактура № **********/21.12.2018г. за сумата от 5,46 лева и фактура №
**********/25.01.2019г. за сумата от 5,72 лева, като общо дължимата сума по тези фактури е
в размер на 58,98 лева. Ответникът следвало да заплаща, но не заплатил своевременно
задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от
тях съгласно чл.33 от Общите условия. Бездействието на потребителя по отношение на
плащането пораждало правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си,
обективирани в процесните фактури, без да било необходимо изпращане на покана на
изпадналия в забава длъжник. Неизпълнението на задължението по всяка фактура поставяло
автоматично ответника в забава след изтичане на тридесет календарни дни считано от датата
на тяхното издаване. Предвид това върху сумите по всяка фактура ответникът дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция,
както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Общият
размер на обезщетението за забавено плащане на претендираната главница в размер на
законната лихва била **,74 лева за периода от 25.02.2018г. до 20.01.2021г., както и лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължение. Предвид
това дружеството като кредитор по неудовлетворената претенция търси съдействие от съда
чрез иск за сумата от 73,72 лева, която все още не била заплатена. Правния интерес за
предявяване на настоящия установителен иск обуславя с това, че за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
52/2021г., по описа на РС – Средец. Тъй като въпросната заповед била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и с оглед
дадените от съда указания, бил предявен установителния иск по чл.422 от ГПК. Отправя се
искане да бъде признато за установено, че ЯНЧ. СТ. К. дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата от 58,98 лева, по издадени фактури за периода от 25.01.2018г. до
25.01.2019г. с отчетен период по фактури от 12.07.2017г. до 21.01.2019г., ведно с лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от **,74 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.02.2018г. до 20.01.2021г. Претендират
се и сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника ЯНЧ. СТ. К. чрез особения представител адв.М.С.. С така предявения
отговор на исковата молба се оспорват предявените искове, като особения представител
адв.С. счита, че същите са неоснователни и недоказани. Твърди, че към исковата молба не
били приложени документи – доказателства, установяващи, че ответникът е потребител на
ВиК услугите, доставяни от ищеца. Излага се, че липсвали доказателства за способа и
достоверността на отчитане на определените конкретно на ответника и за периода
количества вода. Релевира се и възражение за недължимост на исковата претенция и поради
изтекла погасителна давност на задълженията, отнасящи се за периода три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Отправя се
2
искане за отхвърляне на исковете, предявени против Я.К.. Претендират се разноски.
При проведените открити съдебни заседания, ищецът не изпраща представител, но
представя молба, чрез гл.юрисконсулт Д.З., с която релевира подробни съображения относно
направените от особения представител възражения. Заявява, че поддържа исковата молба и
отправя искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В откритите съдебни заседания се явява особеният представител на ответника
адв.М.С., който поддържа отговора на исковата молба и отправя искане за отхвърляне на
исковата молба на посочените в отговора основания.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представените справки за показания на студен водомер с мобилно
устройство на адрес гр.Средец, бл.№ ** за титуляр на партидата ЯНЧ. СТ. К. с абонатен
номер 860839 за периода от 12.07.2017г. до 21.01.2019г., начисленото количество вода било
отчетено по показания на водомера, които били видени, като за част от въпросния период
от 12.07.2017г. до 12.09.2018г. начисленото количеството вода било направено служебно.
Отчетеното количество вода било 21 куб.м. от индивидуалния водомер, 0,87 куб.м. от
разпределение или общо 21,87 куб.м. За начислените суми за вода били издадени следните
фактури: фактура № **********/25.01.2018г. за сумата от 4,84 лева, фактура №
**********/25.05.2018г. за сумата от 11,35 лева, фактура № **********/25.06.2018г. за
сумата от 8,98 лева, фактура № **********/27.08.2018г. за сумата от 5,46 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 5,93 лева, фактура № **********/25.10.2018г. за
сумата от 5,78 лева, фактура № **********/26.11.2018г. за сумата от 5,46 лева, фактура №
**********/21.12.2018г. за сумата от 5,46 лева и фактура № **********/25.01.2019г. за
сумата от 5,72 лева, като общо дължимата сума по тези фактури е в размер на 58,98 лева.
Приобщени са и Решение № Ц – 20 от 28.12.2018г., Решение № Ц – 34 от 15.12.2017г.,
Решение № БП – Ц – 20 от 30.11.2017г. и Решение № Ц – 11 от 31.05.2016г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране относно методиката за определяне на цените на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, както и техния размер. По
делото са представени и Общите условия на ВиК оператора, приложими в отношенията
между потребителите и дружеството, които са и публично известни /приобщени ведно с
ч.гр.д.№ 52/2021г., по описа на РС Средец, в което са представени от заявителя/. Видно от
приобщения в материалите по настоящото производство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 77, том IV, рег.№ 2361, дело № 613 от 2012г. от 24.08.2012г., ответникът
К. придобил следният имот – самостоятелен обект в сграда, с административен адрес:
гр.Средец, *** № **, **, представляващ едностаен апартамент. От представеното искане от
28.08.2012г., направено от ответника до изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД Бургас,
става ясно, че е заявил желание партида за вода № 860839 да му бъде прехвърлена.
Приобщено е в материалите по делото заключение на Съдебно – икономическа
експертиза, което съдът кредитира, тъй като е обосновано, обективно и компетентно
изготвено, от вещо лице с необходимите професионални знания в съответната област, а и не
е оспорено от страните по делото. От същото се установява, че представените с исковата
молба фактури били осчетоводени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД Бургас, като счетоводството на дружеството било водено редовно като цяло и в
частност по отношение на процесните фактури и било съобразено с действащата
нормативна база – счетоводното и данъчното законодателство. В заключението е прието, че
законната лихва за забава за всички фактури, включени в главницата по настоящото дело до
датата, посочена в исковата молба, била 13,95 лева. Към момента на изготвяне на
заключението на Съдебно – икономическата експертиза нямало извършени плащания от
ответника, с които да се погасявали фактурите, предмет на настоящото производство. В хода
3
на съдебното дирене по настоящо дело е прието и заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът също кредитира, тъй като е обосновано, обективно и компетентно
изготвено, от вещо лице с необходимите професионални знания в съответната област, а и не
е оспорено от страните по делото. От същото се установява, че прецесната сграда била
водоснабдена и нейните обитатели ползвали вода и канал от ВиК Бургас. Сочи се, че
измервателното устройство за процесния период било отчитано от инкасатор на ВиК, имало
и съответни пломби, а въведените данни от отчетника в мобилното средство за отчитане
автоматично се прехвърляли и осчетоводявали в системата на дружеството и съответствали
на справката извлечение, приложена по делото. Относно механизма на работата с мобилното
устройство в заключението е прието, че при извършване на отчета с четеца на мобилния
компютър, инкасаторът сканирал баркод номера, поставен на водомерния възел и активирал
партидата на абоната в мобилния компютър. Отчитането на данните от водомера на абоната
се извършвало визуално и се въвеждали ръчно в мобилното устройство по индивидуалната
електронна страница на водомера и от там данните автоматично се прехвърляли и
осчетоводявали в системата на дружеството. Нямало възможност да се манипулира
устройството от страна на оператора при работа с него, а въвеждането на данните се правело
в присъствие на абоната и инкасаторът съобщавал данните, които въвеждал и записвал. За
целия процесен период отчетите не били оспорени, въпреки че можело да бъде направено
това от абоната след издаването на фактурата. В заключението се твърди, че в процесния
имот имало монтиран един измервателен уред – водомер, който бил отчитан чрез мобилно
устройство и електронен карнет от служител на дружеството – отчетник измервателни
уреди. За претендирания период по настоящото дело били начислени 21,87 куб.м. вода, като
това количество вода било фактурирано по одобрени от КЕВР цени за този вид услуги.
Количеството вода начислено от разпределение било 0,87 куб.м., като бил спазен редът на
разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба № 4. Искането за прехвърляне на партида №
860839 от предишния собственик на имота на новия такъв – ответникът К., било подадено
на 28.08.2012г., като от момента на разкриването на партидата до изготвяне на експертното
заключение същият бил направил следните плащания: на 04.11.20**г. – 40 лева, на
28.09.2015г. – 46,82 лева, на 26.07.2016г. – 206 лева, на 25.08.2016г. – 170 лева, на
27.09.2016г. – 170 лева и на 24.10.2016г. – **1,90 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 52/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260044/29.01.2021г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника ЯНЧ. СТ. К. за вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета
за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните в
заповедното производство суми в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в
рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен
интерес от предявените в настоящото производство установителни искове, което от своя
страна обуславя тяхната допустимост.
Основателността на предявените искове се обуславя от установяване на следните
кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца: наличие на качеството
потребител на водоснабдителните и канализационни системи по отношение ответника,
съобразно общите условия на дружеството, за водоснабдения имот, находящ се в гр.Средец,
ул.*** **, **, валидно възникнало облигационно отношение с ответника по партида с
4
абонатен № 860839, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал
в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
въпросния обект. Следва да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на представените
фактури, както и изправността на измервателното устройство. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че е
погасил задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира, че ответникът му дължи стойността на
потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е регламентиран от Наредба №
4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване
и/или канализация при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че то
има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата предвижда, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.1 от Общите условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право
на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а ал.3 от същата норма предвижда,
че качеството потребител може да има и наемател на имота, като съответно това става с
изричното съгласие на собственика. Предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1
и ал.2 от Закона за водите. В настоящото производство не е спорно, че оператор на ВиК
услуги на територията на гр.Средец е ищцовото дружество, като това се установява и от
заключението на Съдебно – техническата експертиза. Получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая общите условия
несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
Видно от представения нотариален акт по делото, се установява, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Средец, ул.*** **, **, като
собствеността е придобита на дата 24.08.2012г. Също така К. е отправил изрично изявление
до ВиК оператора, обективирано в искане от 28.08.2012г., да бъде прехвърлена на негово
име партида № 860839. Предвид това в настоящото производство се установява
обстоятелството, че ЯНЧ. СТ. К. има качеството на потребител на ВиК услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен при отчитане по
електронен път. Нормата на чл.23, ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също изисква отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си
5
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния случай. По
делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство на адреса на
водомера – гр.Средец за абонатен № 860839 и титуляр на партидата ответника Я.К., видно
от който за процесния период са вписани реални показания от монтирания водомер, чрез
отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни компютри, при което
отчитането е визуално, а данните от водомера се въвеждат в мобилния компютър за
обработка, където е създаден електронен карнет за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните данни е допусната Съдебно техническа
експертиза, от чието заключение, се установява, че отчитането на начислените количества
вода е извършено чрез монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на
водоснабдения обект, като по отношения на същия е констатирано, че е имало съответните
пломби. Обстоятелството, че водомерът е бил изправен не се и оспорва в настоящото
производство. Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е общо 21,87
куб.метра – 21 куб.метра от индивидуални водомер и 0,87 куб.метра от разпределение /т.е.
от общия водомер/, като това се установява както от заключението на Съдебно –
техническата експертиза, така и от справките извлечение за процесната партида № 860839.
Съответно така установеното показание, съответства на отчетеното количество вода с
мобилното устройство, за които количества вода съответно са издадени и представените по
делото фактури. Също така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са
отразени след лично възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е
извършено при режим „видян“, с изключение на периода от 12.07.2017г. до 12.09.2018г.,
когато отчитането е станало служебно, но впоследствие изразходваното количество вода
отново е възприето и удостоверено от служител на ВиК дружеството.
Относно релевираното възражение от ответника, чрез особения представител
адв.М.С., че вземането за ВиК услугите е погасено по давност, съдът намира за
неоснователно. Давностният срок за въпросните суми започва да тече от издаването на
фактурите, с които се претендират, като най – късно издадената фактура по настоящото дело
е издадена на 25.01.2018г. и към момента на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК –
26.01.2021г., тригодишната погасителна давност за тях не е изтекла.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът за главница е доказан по основание. По
несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Възраженията на
особения представител не се възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси.
Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера, за който няма
данни да е неизправен, дори напротив уредът е бил с поставени съответни пломби и няма
данни да са давани предписания за подмяната му. При отчитането на показанията на
водомера са спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път
с мобилно устройство.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30 – дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК услуги не се
установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното обезщетение за забава за
исковия период. Относно размера на исковата претенция е ангажирано заключението на
Съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че представените фактури по
6
делото, които са издадени за отчетените количества вода в процесния обект, са осчетоводени
в счетоводството на дружеството, същото е било водено редовно и към момента на
изготвяне на заключението стойностите по фактурите не са платени. Общата стойност по
фактурите е в размер на 58,98 лева и съвпада с исковата претенция за главница. Законната
лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по настоящото дело, от датата на
техния падеж до датата посочена в исковата молба – 20.01.2021г. се установи, че е в размер
на 13,95 лева от заключението на Съдебно – икономическата експертиза, както и от
служебно извършеното от съда изчисление на законната лихва на интернет страницата
calculator.bg. Доколкото в настоящото производство се претендира законна лихва за забава в
размер на **,74 лева, претенцията следва да бъде уважена за сумата от 13,95 лева, като за
разликата над нея до предявения размер от **,74 лева, исковата претенция по чл.86 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради изложеното, исковете за главница от 58,98 лева и акцесроното вземане за
сумата от 13,95 лева, са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда на дата 26.01.2021г. до окончателното погасяване.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК на ищеца и ответника
се дължат разноски, но доколкото последният не претендира такива, не следва да му бъдат
присъждани. Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а
именно: 75 лева, представляваща платена държавна такса, 160 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 150 лева – депозит за
възнаграждение на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза, 200 лева – депозит
за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 685 лева, като по съразмерност следва да бъде присъдена
сумата от 677,66 лева. Направено е и искане от ищеца да бъдат присъдени и разноските в
заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение или общо сторените разноски в заповедното производство са в размер на 75
лева, като по съразмерност следва да бъде присъдена сумата от 74,20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЯНЧ. СТ. К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, област Бургас, у***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., следните суми: 58,98 лева /петдесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена
и пречистена вода, за която са издадени фактури за периода от 25.01.2018г. до 25.01.2019г.
за отчетен период от 12.07.2017г. до 21.01.2019г., по абонатен № 860839, за обект, находящ
се в гр.Средец и 13,95 лева /тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 25.02.2018г. до 20.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда – 26.01.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260044/29.01.2021г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
52/2021г., по описа на Районен съд – Средец, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за обезщетение за забава за периода от 25.02.2018г. до 20.01.2021г., в частта за разликата
7
над уважения размер от 13,95 лева до предявения размер от **,74 лева като неоснователен,
ОСЪЖДА ЯНЧ. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец,
област Бургас, у***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., сумите от общо
677.66 лева /шестстотин седемдесет и седем лева и шейсет и шест стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски по съразмерност и общо
74.20 лева /седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените
разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8