Р Е Ш Е Н И Е
№693/21.9.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 19.08.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава
Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Видев
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стоян Пешев, като
разгледа дело номер 742 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир
Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик срещу
РЕШЕНИЕ № 331 от 09.06.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 221/2020
г.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява. В писмена защита, процесуален представител юрк. С. поддържа
жалбата. Приложена е и справка за задълженията на дружеството към 31.07.2020 г.
Ответникът – „Холидей“
АД, чрез процесуалния му представител, адв. С. оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като
сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
Дружеството
„Холидей“ АД
е санкционирано за това, че в качеството си на осигурител не е подало в срок
декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. май
2019г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. декларацията е следвало да бъде
подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Информацията е следвало да бъде подадена не по-късно от 25.06.2019г.
Нарушението е било извършено на 26.06.2019г. в гр.Пазарджик.
Декларацията
не е била подадена до момента на съставянето на АУАН.
Всичко
това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО, поради което против жалбоподателя бил
съставен АУАН бл.№ F501600 от 24.07.2019 година. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя без той да е бил канен изрично за това действие.
Въз
основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на
представител на дружеството на 16.01.2020 година.
Районният съд коментирал
събраните по делото доказателства и приел, че фактите по делото са безспорно
доказани от показанита на св. Кузманов и писмените доказателства по делото.
От правна страна,
районният съд стигнал до извода, че дружеството е извършило вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство
обаче било допуснато същестено процесуално нарушение, изразващо се в драстично
нарушаване на императивните правила, визирани в л. 40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. АУАН
бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, а това можело да бъде
сторено само ако не може да бъде намерен или след надлежна покана не се яви.
Такива действия не били предприети, а обстоятелството, че АУАН е връчен на
нарушителя впоследствие не санирало това тежко нарушение.
Настоящият касационен състав не споделя
посочените изводи на въззивния съд. Действително, разпоредбата на чл. 40 ал.2
от ЗАНН гласи, че акт може да се състави в отсъствие на нарушителя, само ако е
известен но не може да се намери или ако след покана не се яви. Липсва спор по
делото, че покана по чл. 40 ал.2 от ЗАНН не е връчвана на наушителя, но видно
от съдъжанието на самия АУАН, той е връчен на пълномощник на дужеството на
26.07.2019 г., който се е запознал със съдържанието му, включително и с
възможността да депозира възражение в три дневен срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Такова писмено възражение е депозирано и
съдът приема, че дружеството е упражнило в пълен обем правото си на защита на
административната фаза от процеса. Формалното изготвяне на АУАН два дена преди
връването му, не може да се счита за
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е накърнило
правно защитим интерес на санкционираното дружество. Да се приеме обратното би
означавало да се предаде ненужно формален характер на
администратиивнонаказателното производство, което би противоречало на целта и
на духа на закона. Подходът на въззивния съд в случая е твърде формален, като
не се сочи в оспореното решение нито един аргумент, как твърдяното съществено
процесуално нарушение е рефлектирало негативно в правната сфера на дружеството.
Такова нарушение, обуславящо отмяна на НП би било безспорно допуснато, ако АУАН
не беше изобщо връчен на дружеството, или беше връчен на ненадлежен негов
представител. Не така обаче стоят нещата с настоящия казус- АУАН е належно предявен
и връчен и е упражнено правото на възражение по чл. 44 ал.1 от ЗАНН от
административно наказаното лице. В тази връзка, не се споделя и доводът на
ответника, че Магдалена Вичева не е упълномощена да получава АУАН, а само
наказателни постановления. Тълкувайки съдържанието на пълномощното, очевидно
волята на упълномощителя е да учеди представителна власт на Вичева и по
отношение на получаването на АУАН, тъй като наказателното постановление е
завършащия адинистративната фаза на процеса документ, същият има санкционни
последици и засяга правата и законните интереси на дружеството. АУАН има само
подготвителен характер и самостоятелно не засяга правата и законните интереси
на привлеченото към аминистративно- наказателна отговорност лице. Затова следва
да се приеме, че след като пълномощникът има представителна власт да получава и
подписва наказателни постановления, същият има и права да получава и
подготвителните за тези наказателни постановления АУАН.
По тези съображения, касационната инстанция
приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императивните изисквания на чл. 40 ал.2 от ЗАНН.
Макар и лаконично, контролираната инстанция е
обсъдила и извършването на нарушението по същество, поради което не се налага връщане
на делото за ново разглеждане от РС Пазарджик. Касаионният съд приема за
безспорно доказано извършането на нарушението по чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г., тъй като санкционираното лице не е подало декларация образец
6, касаеща месец май 2019 г. в срок до 25 число на месеца следващ месеца за
който е отнасят данните за дължимите осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Спазени е тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН. В случая не са налице и
основнията за прилагане на чл. 28 отт ЗАНН, тъй като наушението е формално /на
просто извършване/ и за съставомерността му не е необходимо настъпването на
вредни последици. Същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с останалите нарушения от същия вид. От друга страна, видно от
представената към касационната жалба справка, дружеството има издадени и други
наказателни постановления за подобни нарушения,
което е индиция, че процесния случай не е изолиран.
Като
е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който
наказателното постановление да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, на касатора на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред
двете съдебни инстанции- РС Пазарджик и АС Пазарджик в минимален размер-
по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160/ сто и шейсет лева/.
.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 331 от 09.06.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело №
221/2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 468119-F501600/09.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Обслужване- Пазарджик“ в ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА
„Холидей“ АД, ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП
Пловдив сумата от 160/сто и шейсет лева/ разноски за участие по делото пред две
съдебни инстанции
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/