№ 7411
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110167111 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 94732/25.11.2021 г., с
която ЗД „б.и. АД, ЕИК ************ е предявило срещу В. СТ. АД., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ за сумата от 234,89 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно
събитие, настъпило на 24.10.2018 г., на път III-805 на км 0,2, община „Марица“,
причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Волво“ с рег. №
********** – В. СТ. АД., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована при ищеца, който е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /25.11.2021 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.10.2018 г., на път III-805 на км 0,2, община „Марица“, е
реализирано ПТП с участието на лек авотмобил „Волво“ с рег. № **********,
управляван от В. СТ. АД., който не спазил необходимата дистанция и ударил
спиращия пред него лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. № РВ9195МА. Посочва,
че след реализиране на проишествието, ответникът напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата. Поддържа, че към датата на реализиране на проишествието лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. № РВ9195МА е било застраховано по
имуществена застраховка „Каско“ при Дженерали Застраховане АД по застрахователна
1
полица № 0320180460017501. Поддържа, че към датата на реализиране на
горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи лек
авотмобил „Волво“ с рег. № **********, включително и на ответника В. СТ. АД.,
била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица №
BG/02/118001211665. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца, е
образувана преписка по щета № **********, като са изготвени опис на претенция и
доклад по щета, въз основа на които било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 209,89 лева. Твърди, че съгласно Протокол за ПТП № 1716885/13.11.2018 г.
процесното ПТП е настъпило по вина на ответника А., който не спазил необходимата
дистанция и ударил спиращия пред него лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. №
РВ9195МА, след което напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Поддържа, че на В. СТ. АД. е била изпратена регресна покана за възстановяване на
сумата от 234,89 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 209,89 лева и 25,00 лева ликвидационни разноски.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът В. СТ. АД. не е депозирал
отговор на исковата молба.
С молба от 16.05.2022 г. ищецът изрично заявява и признава неизгоден за
дружеството факт, а именно, че на 28.04.2022 г., ответникът е заплатил сумата,
предмет на настоящото производство в полза ищеца.
С оглед изявлението, направено от името на ищеца, в молбата му от 16.05.2022 г.
и извършеното признание на неизгоден за ищцовото дружество факт /че на 28.04.2022
г. от ответника е извършено плащане на претендираното в настоящото производството
вземане в размер на 234,89 лева, с което е погасена изцяло претендираната в
настоящото производство сума/, съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 28.04.2022
г. от ответника е извършено плащане на претендираното в настоящото производството
вземане в размер на 234,89 лева, с което е погасена изцяло претендираната в
настоящото производство сума.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, че вредите
на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника-делинквент с
2
негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и
ищеца е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея,
застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че
делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед извършеното от ответника плащане на сумите, предмет на исковите
претенции, предявени за разглеждане в настоящото производство, настоящият съдебен
състав намира, че не е спорно между страните, че на 24.10.2018 г., на път III-805 на км
0,2, община „Марица“, е реализирано ПТП с участието на лек авотмобил „Волво“ с
рег. № **********, управляван от В. СТ. АД., който не е спазил необходимата
дистанция и ударил спиращия пред него лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. №
РВ9195МА, при което по последното МПС са причинени щети, че към датата на ПТП
между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в
изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице,
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на
действителните вреди, както и че делинквента след реализиране на процесното ПТП е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил паричните си задължения.
С оглед изявлението, направено от името на ищеца в молбата му от 16.05.2022 г. и
извършеното признание на неизгоден за ищцовото дружество факт /че на 28.04.2022 г.
от ответника е извършено плащане на претендираното в настоящото производството
вземане в размер на 234,89 лева, с което е погасена изцяло претендираната в
настоящото производство сума/, съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 28.04.2022
г. от ответника е извършено плащане на претендираното в настоящото производството
вземане в размер на 234,89 лева, с което е погасена изцяло претендираната в
настоящото производство сума.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса предявеният иск следва да се
3
отхвърли.
Спорно се явява обстоятелството, дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото и дали дължи на ищеца направените от него разноски в пълен размер.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея
иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и
неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай
последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът бъде отхвърлен
по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на
разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза
на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът
доброволно е изпълнил задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на
ищеца независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да
се изследва цялостното поведение на ответника в процеса.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като към
датата на предявяване на исковата молба срокът за доброволно изпълнение е бил
изтекъл.
Видно от събраните по делото доказателства на 10.07.2019 г. ищецът е отправил
до ответника регресна покана във връзка с процесното застрахователно събитие, която
е изпратена на адрес: гр. София, *******************, който адрес е регистриран и
като постоянен и настоящ адрес на лицето В. СТ. АД., ЕГН ********** /виж справка
от НБД „Население“ на л. 57 от делото/ и от който адрес ответникът е призоваван и са
му връчвани книжа и в настоящото производство /т.е. адрес на който пребивава/.
Видно от представената по делото разписка относно извършените действия по
връчване на пратка, съдържаща регресна покана във връзка с процесното
застрахователно събитие, адресатът е търсен на адреса, но не е открит, като
впоследствие пратката не е потърсена от получателя.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че регресната
покана е изпращана за връчване на регистрирания постоянен и настоящ адрес на
ответника, като същия не е открит, за да бъде извършено лично връчване, а
впоследствие не се е явил на оставеното съобщение, за да получи пратката от
съответния офис на Български пощи ЕАД, то се налага извод, че с поведението си е дал
повод за завеждане на делото и дължи възстановяване на извършените от ответника в
4
настоящото производство съдебни разноски, а именно заплатена държавна такса в
минимален размер от 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. СТ. АД., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ЗД „б.и. АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*************, сумата от 150,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „б.и. АД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „************* срещу В. СТ. АД., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******************, иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 234,89 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 24.10.2018 г., на път III-
805 на км 0,2, община „Марица“, причинено виновно и противоправно от водача на лек
автомобил „Волво“ с рег. № ********** – В. СТ. АД., чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради плащане на
претендираната сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. СТ. АД., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************* да заплати в полза на ЗД „б.и. АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5