Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Габрово, 17.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело № 256 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Молба с вх. № СДА-01-1606 от 2.09.2020 г.,
с приложена към същата Жалба, подадена от „**“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: ***, против
т. II от Уведомително
писмо /УП/ изх. № 01-2600/2985 от 13.07.2020 г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София.
С процесното
УП жалбоподателят е известен, че подаденото от него проектно предложение по
подмярка 6.4.1. – „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.“, е получило 77 точки
и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата,
с одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ 267 180. 49 лв., представляващ
50 % от одобрените инвестиционни разходи. Оценителната комисия е извършила
корекция на проектобюджета, като на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от
Постановление № 162 от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за посочения
период и във вр. с т. 2 към раздел 13.3 – „Недопустими дейности“ от Условията
за кандидатстване, като е приела за недопустими за финансиране посочените
заявени от жалбоподателя Разходи за
„Линия за производство на пелети за собствени нужди“ в заявен за
финансиране размер 241 250.00 лв.,
счетени за недопустими за финансиране изцяло. Разходите са редуцирани на
основание посочените разпоредби на чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от Постановление
№ 162/5.07.2016 г. по следните съображения:
1.Съгласно
обяснителната записка към част „Технология“ за този обект и от спецификата на
технологичното оборудване към нея става ясно, че предвидената за изграждане
линия за производство на пелети е с капацитет от 60 кг/час. От представените
обобщени данни от проектанта по част „Технология“ при работа на линията на
едносменен режим на работа от 4 часа за 250 работни дни в годината, годишният
капацитет на линията следва да бъде 60 000 кг пелети /60 х 4 х 250 =60 000/,
което е близо два пъти повече от 36 000 кг пелети годишно, който капацитет е
заложен в представената от кандидата технология. Заложеният в част „Технология“
капацитет от 36 000 кг годишно е изчислен на база 150 дни при 4 часа на смяна
за една работна смяна работа на линията за производство на пелети. Не е налице
технологично изискване, което да налага ограничено работно време на линията за
производство до 150 дни годишно – само в отоплителния сезон, както и по 4 часа
на ден. При 250 работни дни годишно и 8 часов работен ден линията за
производство на пелети би произвела 120 000 кг за година. Това значително би
надхвърлило нуждите на предприятието от пелети за собствено потребление за
отопление на годишна база. По тази причина се явява неоснователно и
икономически неизгодно да се прави инвестиция за закупуването на линия за
производство на пелети с подобен реален капацитет, която няма да се ползва
пълноценно по отношение на нейната производителност.
2. Въпреки
така направения извод финансиращият орган – ДФЗ, е отправил запитване към от
7.02.2020 г. до Управляващия орган /УО/ относно допустимостта на
инвестиционните разходи за тази производствена линия и в отговор този УО е
изразил становище, в което се сочи, че не следва да се финансират дейности в
рамките на процедурата, които се финансират по подмярка 8.6 – „Инвестиции в
технологии за лесовъдството и в преработката, мобилизирането и търговията с
горски продукти“ от мярка 8 – „Инвестиции в развитие на горските територии и
подобряване жизне-способността на горите“, включително дейности по Приложение №
6. Също така процесната инвестиция не попада сред допустимите дейности по
процедура чрез подбор.
УП се оспорва
в тази му част, както изрично е посочено в началото на самата жалба. Подаденото
от жалбоподателя проектопредложение е преминало успешно първи и втори етапи от
процедурата по оценка – Предварителна оценка и Оценка за административно
съответствие и допустимост и е допуснато до трети етап – „Техническа и
финансова оценка“. Самото то е с наименование „Закупуване на машини и
оборудване за производство на палети, линия за производство на пелети за
собствени нужди и СМР“, като общата стойност на цялото предложение е 775 610.99
лв., от които е заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 % или 387
805.48 лв. Детайлното описание на заявените за подпомагане дейности се съдържа
в подадения Формуляр за кандидатстване и приложенията към него.
Като правно
основание за предвидената редукция в оспорения ИАА се посочват разпоредбите на
чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от Постановление № 162/5.07.2016 г., но тези
разпоредби са приложени неправилно. Проектът предвижда изграждане на модерна
технологична линия за производство на пелети от дървени стърготини и отпадъчен
дървесен материал от основното производство на европалети. Готовият продукт –
дървесни пелети, са предназначени изцяло за собствена употреба като горивна
суровина в отоплителна инсталация с котел за пелети, предвидена за отоплението
на производствената и складовата база на дружеството, както и на
административната сграда в гр. Севлиево.
Пакетът
документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ относно подмярка 8.6 е публикуван на
официалната електронна страница на ДФЗ. Видно от условията за кандидатстване по
тази подмярка, по процедурата се подпомагат дейности, свързани с маркетинга на
горски продукти, в частност – с преработката на дървесни продукти, при които
произведеният краен продукт е стока, от която се генерират приходи или в
обхвата на подмярката не попада производство за собствени нужди. В УК по подмярката,
раздел 13.3 – „Недопустими дейности“, т. 8 изрично предвижда, че не са
допустими дейности, свързани с производството на електрическа и/или топлинна
енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници“. В раздел
14.3., т. 21 като недопустим е посочен разходът за производство на електрическа
и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни
източници. Същевременно в УК по подмярка 6.4.1., по която е подадено процесното
заявление за подпомагане, раздел 13.2, т. 11 – 17 са регламентирани правилата
за допустимост на дейностите, насочени към производството на такава енергия,
като според тези правила инвестициите за
производство на биогорива от биомаса се подпомагат само ако са за собствено
потребление на кандидата и не надхвърлят необходимото количество енергия за
покриване нуждите на предприятието. В раздел 27.14 от УК се съдържат дефиниции
на понятията „възобновяеми енергийни източници“, „биогориво“ и „биомаса“, като
от тяхното съдържание е видно, че в случая производството на пелети за
собствени нужди попада в това изключение и не съставлява недопустима дейност за
финансиране.
Освен това,
според жалбоподателя, административният орган не е изложил мотиви, свързани с
позоваването на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС 162/16, не е посочено кои конкретни
правила на Условията за кандидатстване или ограничения по отношение на заложени
процентни съотношения/прагове на разходите не са спазени. В тази част липсата
на мотиви е достатъчно основание за отмяна на акта в оспорената част.
Не е посочено
и на какво основание административният орган прави преизчисляване на капацитета
на линията за пелети. Съгласно УК, капацитетът на инсталацията се удостоверява
от правоспособни лица по реда на т. 17 от раздел 13.2 от УК и оценителната комисия
няма такова правомощие.
Жалбоподателят
твърди, че процесният ИАА е издаден в нарушение на
административно-производствените правила, регламентирани в горепосоченото ПМС и
конкретно – в нарушение на правилата за избор, назначаване, компетентност и правомощията
на оценителите – чл. 12 – 16. Те следва да притежават необходимата
компетентност за изпълнение на възложената им задача, като жалбоподателят
счита, че в случая същите не притежават нужната квалификация и професионална
компетентност за извършване на преценка относно допустимостта на проектните
дейности и разходи.
Кандидатът е
доказал всички условия за допустимост на дейността и заявения разход, поради
което отказът да се финансира проекта в тази му част се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен, за което и жалбоподателят моли съдът да се произнесе.
Жалбата е подадена чрез
административния орган на 27.07.2020 г., видно от поставения входящ орган при
ответника, от заинтересовано лице – участник в същата процедура, в законния
срок, против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/,
поради което се явява редовна и допустима.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. В., която поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт Ц.,
която оспорва жалбата. Като процесуален представител на страната е участвал и С.Т.
– правоспособен юрист и служител при ответника, който също оспорва жалбата.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши
служебна проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, както и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Процесното УП
е подписано от *** – изп. директор на ДФЗ, избран за заемане на длъжността от
Управителния съвет на Фонда на 19.07.2019 г., чието решение е обективирано в
Протокол № 145 от същата дата.
Проектното
предложение на „**“ ЕООД е по
подмярка 6.4.1 от мярка 6, на ПРСР 2014 – 2020 г., подадено на 7.12.2018 г. по
електронен път. Същото е за „Закупуване на машини и оборудване за производство
на палети, линия за производство на пелети за собствени нужди и СМР“, като
общата му стойност е 775 610.99 лв., от които е заявена безвъзмездна финансова помощ в
размер на 50% или общо 387 805.48 лв., видно от подаден Формуляр за
кандидатстване и приложенията към него. Пелетите, за съда е безспорно,
съставляват биомаса и възобновяем енергиен източник, биогориво. По делото няма данни
и не се твърди от страна на административния орган, че липсват задължителни
документи, които кандидатът е следвало да представи, нито че той не отговаря на
изискванията за кандидат по тази подмярка.
Според
приложения Бизнес план проектът е насочен към закупуване на нови модерни машини
и оборудване за производство на палети, линия за производство на пелети за
собствени нужди, закупуване на челен товарач и изграждане на вертикална
планировка. Административната сграда и битовите помещения на производствената
база ще се отопляват през зимните месеци, за което е предвидено монтиране на
комбиниран котел на пелети и производството на такива за отопление за собствени
нужди. Тази дейност ще се извършва с автоматизирана система, включваща дробилка
за дървесината, мелница за финото й смилане на стърготини, сушилен апарат с
автоматично управление 50 кВт, шнекове, автоматична преса, бункер за охлаждане,
транспортна лента и бункер за готов продукт. Тъй като от основната дейност на
дружеството се формира достатъчен обем стърготини, се предвижда те да се
ползват като основна суровина за захранването на сушилен агрегат. След
изсушаването им те ще се съхраняват в бункер, ще се пресоват и съхраняват
пресовани в друг като готов продукт – пелети за отопление. Производството им не
е основна дейност за дружеството, а се предвижда да се извършва периодично, с
цел набавяне на нужните количества за отопление през зимните месеци на
собствената производствена база. Това предложение не се отнася до никоя от
дейностите по Приложения № 1 и 2 от ЗООС. Директорът на ИАОО дава оценка, че
дейността няма да окаже отрицателно въздействие на околната. В преписката е
приложено негово становище относно проекта на този кандидат.
Приложен е
инвестиционен проект с част Технологичен проект относно цех за производство на
дърва за огрев, битови помещения и складове в цех за производство на палети,
битови помещения и складове. Специално относно отоплителната инсталация с
котела и линията за пелети, следва да се посочи, че нейният анализ е изготвен
от „***“ ООД, София, по силата на приложен Договор за анализ от 22.11.2018 г.
Дружеството – изпълнител по този договор е вписано в Регистъра на лицата,
извършващи обследване за енергийна ефективност на промишлени системи и
изготвяне на оценки за енергийни спестявания по ЗЕЕ, за което е представено
Удостоверение към преписката.
Според
приложения Анализ на отоплителна инсталация моделът на сградата дава разход за
отопление 87 430 кВтч годишно /л. 22 от анализа/, а с включването на БГВ
/битово гореща вода/ нуждите възлизат на 97 647 кВтч годишно /л.25/.
Капацитетът на линията е изчислен при 150 дни отоплителен период, работни
часове – 4 часа на ден, капацитет на линията – 60 кг на час и 36 000 кг
пелети за година, като анализът съдържа подробна разработка за количеството
необходима топлинна енергия. Количеството възможно произведена ел. енергия при
въвеждането на тази линия възлиза на 97 952 кВтч, които са близки до
горепосочените нужди, а разликата до пълното количество прогнозна произведена
ел. енергия е за сушене на суровината в сушилен агрегат. Така линията е
предвидена да осигурява необходимият енергиен ресурс за отопление и БГВ на
административната и производствената сгради в производствената база на „**“ /л.
29 от анализа/ и това потвърждава инвестиционното намерение на дружеството да
ползва линията само за собствено потребление.
Към преписката
е приложено и допълнително писмено Становище на „***“ ООД от 28.01.2020 г.,
съгласно което капацитетът на инсталацията за производство на пелети не
надвишава 1 МВ, общата инсталирана мощност е 657.5 кВ, като е дадена разбивка
по отделни компоненти.
С оспорения
ИАА ответната страна приема за недопустими за финансиране разходите по
закупуване на линия за производство на пелети, която е на стойност от
241 250.00 лв., от които заявени за подпомагане са 50% или 120 625.00
лв., като останалите 50% са предвидени за набавяне от собствено финансиране на
предприятието. Редукцията АО е направил, като е счел, че този разход е
недопустим на посочените нормативни основания и т.к. линията за производство
има по-висок производствен капацитет, надхвърлящ нуждите на предприятието за
отопление и сушене на дървен материал.
Зам. Изпълнителният директор на ДФЗ е утвърдил Насоки за кандидатстване по
процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 8.6 „Инвестиции в
технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизиране и търговия с горски
продукти“ от мярка 8 „Инвестиции в развитието на горските райони и подобряване
на жизнеспособността на горите“ от Програма за развитието на селските райони
/ПРСР/ 2014 – 2020 г. със Заповед № РД-09-397 от 25.04.2018 г. В Насоките се
съдържат Условия за кандидатстване; Условия за изпълнение на одобрените проекти
и Обява за откриване на процедура чрез подбор. Според Условията за кандидатстване
/УК/ с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
допустима дейност за финансиране, съгл. т. 13., е изграждането на недвижими
активи, необходими за първичната преработка на дървесина, както и закупуването
на нови машини и оборудване за първична преработка на дървесината, а също и
други работни операции, предхождащи индустриалната преработка, съгл. Приложение
№ 4. В т. 13.3 от тези Условия са посочени недопустимите за финансирани
дейности сред които, съгл. т. 8, са дейности, свързани с производството на
електрическа и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми
източници. Управляващият орган намира, в тази връзка, че към недопустимите
дейности по тази подмярка са включени и тези, свързани с производството на пелети,
вкл. за собствени нужди. Въпреки това ДФЗ изрично е отправил запитване до УО
относно допустимостта на инвестиционните разходи за такава линия на
производство конкретно когато същото е „за собствени нужди“, в отговор на което
на 14.04.2020 г. УО е изразил становище, цитирано в процесния ИАА, в което
сочи, че принципно производството на пелети е недопустима за финансиране
дейност, вкл. що се касае до закупуване за линия за производство на такива.
Това са продукти, които не са включени в Приложение № 1 от договора за
функциониране на ЕС.
Със Заповед №
РД-09-831 от 4.09.2018 г. на ръководител УО на ПРСР 2014 – 2020 г. и зам.
министър на МЗХГ са утвърдени Насоки за
кандидатстване по процедура чрез подбор „Производство на продукти, които не са
включени в Приложение № 1 от Договора за функциониране на ЕС“ по подмярка
6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ по ПРСР 2014 – 2020.
Една от целите на подмярката е насърчаване на инвестиционните дейности, вкл. на
енергия от ВЕИ за собствено потребление. Финансовата помощ, за която е
кандидатствал жалбоподателят, не надхвърля максимално допустимата такава по т.
9.2 от одобрените с тази заповед Условия за кандидатстване /УК/. По делото няма
спор, че жалбоподателят, като микропредприятие, е допустим кандидат, съгл. т.
11.1.1. Ответната страна не е отхвърлила финансирането на инвестицията поради
недопустимост на този кандидат на някое от условията по УК, поради което и
съдът не следва служебно да прави проверка относно тази допустимост. Спорът е
за допустимостта на финансиране на конкретната инвестиция, за която той
кандидатства.
Към преписката
са приложени два броя Оценителни листове на предложението на жалбоподателя,
изготвени от *** и ***, от които е видно по какъв начин и въз основа на кои
показатели той е получил 77 точки от максимално допустимите 127 т. и минимално
предвидените 40 т. Броят получени точки не е част от правния спор.
В т. 13.2.11 –
17 са регламентирани условията, на които
следва да отговарят дейностите, насочени към производство на енергия от
възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, които дейности са
допустими, съгласно тези УК. Изрично е посочено, че такива дейности се
подпомагат само когато са за собствено
потребление на кандидата и не надхвърлят необходимото количество енергия за
покриване на нуждите на предприятието, като капацитетът на инсталациите не
трябва да надвишава мощност от 1 мегават. В процесния ИАА е посочено, че
дейността на жалбоподателя по изграждане на процесната линия за производство на
пелети, за които няма спор, че съставляват биомаса /органична материя с
растителен произход, която може да се рециклира, вкл. отпадъци и остатъци от
дървесина/, надхвърля почти двукратно необходимото за задоволяване на собствените
нужди на предприятието, като е сравнено посоченото необходимо количество пелети
съгласно технологичния план – 36 000 кг за година и капацитета на линията
при режим на работа от 4 часа за 250 работни дни в годината – общо 60 000
кг годишно реално производство. Ответникът е счел, че няма основание да се
счита, че производството на пелети ще е само 150 дни в годината и по 4 часа на
ден. При работа от 250 работни дни годишно на 8 – часов работен ден
произведените годишни количества ще бъдат от 120 000 кг., което надхвърля
многократно собствените нужди на предприятието.
Ако се произвеждат количества само от 36 000 кг за година, то
инвестицията следва да се окачестви като икономически неизгодна, т. к.
закупуване на производствена линия, която има в пъти по-голям капацитет за
производство не би се ползвала пълноценно при производство близо 4 пъти
по-малко от реалните й възможности.
При издаването
на процесния ИАА ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1
и т. 4 от Постановление № 162 от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни
правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите,
финансирани от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 г. Според тези норми Оценителната
комисия /ОК/ може
да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай че при
оценката се установи: т. 1.
наличие на недопустими дейности и/или разходи; и 4. неспазване на
заложените в документите по чл.
5, ал. 1, т. 1 правила или
ограничения по отношение на заложени процентни съотношения/прагове на разходите. Сред тези документи са Условията за кандидатстване.
Съдът намира,
че в мотивите на процесния ИАА липсва посочване коя част, разпоредба,
предвиждане, точка и т.н. от кой акт прави процесната инвестиция /дейност и/или
разход/ недопустима. Не е отразено и кой от визираните в чл. 5, ал. 1, т. 1
документ и коя негова част, правило или ограничение са неспазени по отношение
на заложените процентни съотношения/прагове на разходите, по какъв начин е
станало това, как е констатирано от кого, на какво основание. Не става ясно и
на какво основание и по какъв начин ОК е преизчислила капацитета на линията за
производство, като е заложила по-голям брой часове от посочените, защо е
заложила, например, работа на линията за 8, а не за 12 или 24 часа, като не е
приела и работа от 4 часа на ден, защо е заложила 250 дни в годината, след като
нуждите на предприятието от отопление са само през зимния период, поради което
то е заложило производство от 150 дни. В преписката не са налице мотиви на ОК
за основания и начин на преизчисление, а само резултати от направено такова,
което прави позоваването в ИАА от административния орган на това преизчисление
немотивирано от фактическа и правна страна.
Със Заповед №
03-РД/3317 от 16.08.2019 г. /л. 69/ на изп. Директор на ДФЗ е назначена
оценителна комисия за извършване оценка, класиране на подадените проектни
предложения и изготвяне на административни договори за безвъзмездна финансова
помощ, респективно откази за предоставянето й по подмярка 6.4.1. „Инвестиции м
подкрепа на неземеделски дейности“, ПРСР 2014 – 2020 г.
На 24.06.2020
г. е изготвен Оценителен доклад от работата на така назначената комисия.
Жалбоподателят е получил, видно от приложения списък на кандидатите -
микропредприятия, които не са земеделски стопани, 77 точки и одобрен размер на
финансирането, съгласно подаденото от него заявление – 267 180.49 лв. Този
Доклад не е одобрен и е върнат за преразглеждане, поради което е изготвен втори
такъв от 29.06.2020 г., одобрен от изп. директор на ДФЗ. В него за
жалбоподателя са посочени същите точки, като в първия доклад и същия размер на
финансиране.
По делото е
безспорно, че предложението на „**“ е преминало успешно първите два етапа от
процедурата – Предварителната оценка и Оценката за административно съответствие
и допустимост, като е допуснато до третия етап – Техническа и финансова оценка.
На 27.01.2020
г. до жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо, с което са зададени въпроси
за уточнение, като т. 7, 8 и 18 от него касаят настоящия спор. Отговор е даден
от управителя на дружеството.
На 30.04.2020
г. председателят на ОК е изпратил до жалбоподателя Уведомително писмо за
недопускане до техническа и финансова оценка по неговото проектно предложение
/в цялост/. С него на кандидата се съобщава, че при изчисляването на
недопустимите разходи по проекта комисията е извършила корекция на
проектобюджета, като е приела за недопустими за финансиране разходите за
изграждането на процесната линия изцяло. Изтъкнатото съображение е, че съгласно
т. 2 от раздел 13.3 „Недопустими дейности“ от УК, в рамките на процедурата не
се финансират инвестиции, насочени към дейности, които се финансират по
подмярка 8.6. По делото обаче не са налице твърдения и доказателства, че
процесната инвестиция подлежи на финансиране по тази подмярка. Това изтъкнато
съображение е оспорено от дружеството, което не е подало заявление за
кандидатстване по тази мярка. Изложените съображения по отношение
производството на палети са неотносими към настоящия спор. В резултат
предложението на „**“ не е допуснато до трети етап – техническа и финансова
оценка по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Против
това решение е подадено възражение от дружеството.
На 29.05.2020
г. ОК е разгледала постъпилите възражения по проектни предложения, недопуснати
до техническа и финансова оценка, подадени по процедура за подбор по подмярка
6.4.1. В пункт 1.19 са разгледани възраженията на „**“, като по спорния въпрос
за производствената линия комисията е счела, че „…не са налице достатъчно
доказателства за допустимост на разходите…, които се подпомагат само ако са за
собствено потребление на кандидата и същите не надхвърлят необходимото
количество енергия за покриване нуждите на предприятието, поради което същите
следва да бъдат редуцирани съгл. т. 2 от раздел 13.3 „Недопустими дейности“ от
Условията за кандидатстване“.“. В заключение комисията счита възражението на
кандидата срещу недопускане на неговия проект до етапа техническа и финансова
оценка за основателно в частта на оценка на бизнес плана, но по отношение
основателността му във връзка с линията за производство не е налице изричен
диспозитив.
Нито от този
Протокол, нито от друг документ, представен по преписката, става ясно по какъв
начин и на какво основание е изчислен капацитетът на линията за работа през
цялата година и за 8 часов работен ден, след като в бизнес плана е заложено, че
тя ще работи само през отоплителния сезон, когато това е необходимо и то за 4
часа. Нормално е отоплението да се предвижда само за зимния сезон, а нуждите от
ел. енергия в останалите дни на годината да е значително по-ниско, но какви са
точно параметрите – това е трябвало да се изследва от АО, след като се е спрял
на такъв мотив. В протоколите на ОК и в процесния ИАА липсва правно мотивиране
за недопустимост на разхода поради неговата икономическа нерентабилност, което
е изведено като извод в ИАА, но не е обосновано нито фактически, нито правно.
Налице е само такова твърдение, но то не е нормативно обвързано в правно
изискване. За да се докаже, че предложението е икономически неизгодно,
нерентабилно, респективно неефективно или неефикасно, то е следвало да се
анализира дали е било възможно линия да се закупи на по-ниска цена или да се
закупи за по-ниска цена такава с по-малки възможности, но в случая липсва
анализ и сравнения, поради което съдът намира, че изводът е необоснован. Освен
това ИАА не е мотивиран правно с разпоредба, която предвижда, че се одобряват
само икономически ефективните и/или рентабилни инвестиции.
В резултат е
издадено Решение за основателност на възражение № 03-РД/1589 от 18.06.2020 г.
на изп. директор на ДФЗ. В него е прието за основателно възражението в частта
му за оценката на бизнес плана. В това Решение отново се сочи, че разходите за
закупуване на линия за производство на пелети са недопустими, като изтъкнатите
мотиви изцяло са преповторени по-късно в съдържанието на оспорения ИАА. Както вече
бе посочено по-горе УП от 13.07.2020 г. до жалбоподателя не съдържа по-различни
мотиви.
По делото е
назначена техническа експертиза от вещо лице, с висше техническо образование,
специалност – електрически централи и курс по Енергийна ефективност. На 22.01.2021
г. същият е посетил ДФЗ – София и е
копирал цялата информация от оценките на експертите в процеса на
кандидатстване, като е приложил по делото информацията на електронен носител.
Съгласно
заключението на експертизата жалбоподателят е подал заявление за участие във
финансиране по програма за подпомагане на селски райони, подмярка 6.4.1., с
наименование „Закупуване на машини и съоръжения за производство на палети,
линия за производство на пелети за собствени нужди и СМР“. Намерението на
фирмата е да се разработи линия за производство на дървени пелети с
производителност от 60 кг/час от стърготини, които са отпаден продукт от
производството на палети и от външни доставчици. Пелетите ще се изгарят в
котелното помещение и топлинната енергия ще се използва за отопление на
производствените помещения през съответния отоплителен сезон и за сушене на
дървения материал за основното производство. В бизнес-плана е посочено, че
отпадният продукт от евро палетите ще се смила и ще се ползва за пелети, но той
е недостатъчен. Заложено е, че ще се изкупуват и отпадни продукти за тази цел
от други фирми и като капацитет това е предвидено, но не е налице финансов
анализ за това в документите на жалбоподателя. Липсата на такъв анализ обаче не
е основание за издаването на процесния ИАА и съдът не може да го обсъжда в
настоящото производство.
Разходите по
проектното предложение са на стойност 241 250.00 лв. и са изцяло
редуцирани с УП. Всеки подаден проект се оценява на предварителен етап от двама
оценители, които се избират на случаен принцип. На предварителен етап оценители
са били *** и ***. Етапът е преминат и е започнало същинското оценяване. Както
бе посочено, а и от материалите по делото е видно, оценители са били ***,
избрани на случаен принцип, със специалности, съответно „Химически технологии“
и „Стопанско управление“, като съдът следва да отбележи, че дадените от тях
оценки не са спорни по делото. Всички оценители са служители в ДФЗ и са
преминали обучение за правилата и провеждането на оценъчни процедури, вкл. по
процесната подмярка, за което по делото също са налице писмени доказателства.
Съдът следва да отбележи, че това не ги прави специалисти по ел. обзавеждане на
предприятия и енергийна ефективност, а само ги запознава с процедурата, през
която следва да преминат проектните предложения. Работата на оценителната
комисия е приключила на 23.06.2020 г., като проектът на жалбоподателя преминава
на следващ етап, но е отпаднало финансирането на линията за производство на
пелети. Одобреното финансиране е 267 180. 49 лв.
По делото няма
спор и вещото лице потвърждава, че проектът на „**“ е свързан с производство,
поради което е изискан технически проект, схема и описание на технологичния
процес, като всички изискуеми документи са били представени. Планираният размер
на произведената продукция – палети и пелети, трябва да покрива минимум 50% от
капацитета на предприятието за подпомаганата дейност по технологичен проект.
Производственият капацитет на цеха е проектиран за 250 работни дни годишно за
основното производство на палети, съответно – по 48 палети на час при 8-часов
работен ден или общо 96 000 патели. Инвестициите за производство на
енергия от ВЕИ се подпомагат, ако са за собствено потребление на кандидата и не
надхвърлят необходимото количество енергия за покриване нуждите на
предприятието, като капацитетът на инсталацията не следва да надхвърля 1 МВт.
Анализът на отоплителната инсталация с котел на пелети и линия за производство на
такива за собствено потребление е извършено от „***“ ООД, София, като е
изчислено годишно енергийно потребление на сградите, които ще се ползват по
проекта, за отопление и БГВ през зимен сезон – 89 099 кВтч и БГВ през
летен сезон в размер на 2 040 кВтч, сумарно – 91 139 кВтч.
Капацитетът на линията е 60 кг/час пелети, което е равносилно на 276 кВтч
отоплителна мощност при целогодишна работа. Отоплителният сезон е приет да бъде
150 дни, работните дни по проект на линията са заложени като 4 часа – 50% от
продължителността на пълния работен ден. Прието е, че при изгаряне на 1 кг
пелети се получава 4,6 кВтч и КПД на котела е 91%. При умножаване на КПД на
котела по количеството топлина, получавано от изгарянето на 1 кг пелети, вещото
лице получава полезна топлинна енергия
от 4,186 кВтч. Количеството такава енергия за отопление, разделено на БГВ на
полезната топлина от 1 кг пелети, дава количество пелети годишно, което е необходимо за
отоплението на производствената сграда – 21 772.34 кг. Когато това количество
се раздели на заявения капацитет на линията 60 кг/ч се получават 363 работни
часове за тази линия. Предвидено е 35% от произвежданите пелети да се ползват
за сушене на дървен материал, според описанието в технологичния процес. Вещото
лице изчислява, че са нужни 490 работни часа на линията за осигуряване на
пелети за отопление, БГВ и сушене на суровината, което е равно на 61,25 работни
дни при отоплителен сезон от 150 дни, а линията трябва да работи 167 календарни
дни с 50% капацитет натовареност за да осигури отоплението, БГВ и сушенето на
суровината. Според вещото лице крайният извод е, че произвежданите пелети от
процесната линия, предвидена за закупуване, ще надвишат собствената консумация,
но следва да се посочи, че вещото лице е взело предвид само отоплението на
производствената сграда. В съдебно заседание той също сочи, че е икономически
неизгодно такъв голям котел да се ползва само за нуждите на предприятието /БГВ
– битово гореща вода/ - производствената сграда, с която е предвидено да се
извършва отоплението на производственото помещение. При разпита на вещото лице
/л. 256 долу и стр. втора от него/ се установява, че при изчисленията си той не
взел предвид отоплението на административната сграда, но както бе посочено
по-горе, при изчисляване на нуждите от отопление са взети предвид, съгласно
наличния Анализ /л. 29 от същия/ на фирмата, както производствената, така и
административната сграда. Няма причини да се изключва административната сграда,
т.к. дейността на работещите в нея не може да се отдели от дейността на цялото
предприятие, съответно тя също следва да бъде отоплявана, като това е
необходимо да става само в зимния период.
Освен това
съдът намира, че в самата административна преписка липсва точно посочен
механизъм на изчисляване на необходимото количество топлинна енергия за нуждите
на цялото предприятие, за да може да се сравни то с възможностите на
проектираната линия за производство, да се установят точни различия между двете
и да се стигне до категоричен извод дали линията е икономически неизгодна. Не
става ясно и дали би било възможно да се предложи друг по вид котел, линия за
производство на по-ниска стойност, произвеждаща по-малки количества пелети.
Освен това,
както вече бе посочено, в ИАА не се сочи като основание за отказ норма, която
изисква предложението да е икономически изгодно, нито има тълкуване на това
понятие, което да е общозадължително и да може да се прецени, дали и как следва
то да се съотнесе към процесния проект, следва ли на такова основание да се
постанови отказ от финансиране, кога следва да се постанови такъв – при какъв
процент или стойност на надвишението над нуждите на предприятието, понеже е
невъзможно със сигурност да се изчисли за всяка година какви ще са тези нужди,
с оглед на това, че годишните средни температури варират, често пъти
съществено, както и че в зависимост от вида на материала, използван за
производството на пелети, те могат да имат различна калоричност. Не е правен и
анализ дали предприятието разполага с персонал, както се потвърждава и от вещото
лице, който може да обслужва линията по 8 часа за 250 дни в годината и такова
изискване нито е правено, нито е обсъждано. В този смисъл и не е доказано дали
линията има капацитета, сочен от ОК и административния орган, като не е
посочено основание, на което този капацитет е пресметнат и изменен, а това е от
съществено значение за цялостната мотивираност на процесния ИАА в обжалваната
му част.
Съдът споделя
становището на жалбоподателя, че оценителите и изобщо административния орган, в
хода на процедурата, не могат да преценяват капацитета на процесната линия без
точни параметри и предварително заложени утвърдени и безспорни критерии. В
случая самата преценка е немотивирана, извършена е от лица, които не са
специалисти в съответната област и остава неясно на какви факти и норми е
изградена тя. Разпоредбата на чл. 13 от Постановление № 162 предвижда
възможност за назначаване на външни оценители с образование и опит
в професионална област, свързана с конкретната процедура, или в оценяването на
проекти по програми или оферти по процедури за обществени поръчки, но такива не са ползвани за установяване капацитета на
производствената линия и изчисляване нуждите на предприятието от количество
енергия за отопление целогодишно, в отделни сезони, взимайки предвид целия му
сграден фонд, вкл. административната сграда, която също изисква такова.
По делото няма
спор, че процесната линия ще произвежда пелети за собствени нужди. Налице е
твърдение, че тя има капацитет по-голям от необходимия за нуждите на предприятието,
но този извод съдът намира за недоказан по безспоренначин и, освен това, дори и
да е така, това не означава, че линията ще се ползва за производство на повече
от нужните за жалбоподателя като количество пелети. В случай, че предприятието
продава за в бъдеще такива на трети лица, то следва да се има предвид, че това
е едно бъдещо несигурно събитие, което не може да бъде окачествено като
недопустимост на самото предложение на процесния етап и, освен това, в случай
че се реализира, то би било основание по-скоро за търсене на последици от
неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по бъдещия договор, а не за
недопускане финансирането на инвестицията на така посоченото основание.
Съдът приема,
че членовете на ОК в случая не притежават лицензи за енергийна ефективност или
за проектиране на производствени системи, както и че административният орган не
е ползвал допълнителна експертиза от такива специалисти при оценяването и
преценката за допустимост.
В заключение
съдът споделя становището на жалбоподателя за немотивираност на атакуваната
част на ИАА, т.к. посочването само на разпоредбите на чл. 19, ал. 7, т. 1 и 4
от ПМС № 162/2016 г. е недостатъчно като нормативна обосновка. Тези две норми
съдържат само общи правила, които обаче се нуждаят от детайлна конкретизация,
за да бъдат приложени на практика и прилагането им да доведе до изключване на
финансирането по един проект. Според т. 1 от нормата Оценителната
комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай
че при оценката се установи наличие на недопустими дейности и/или разходи. Като евентуална правна конкретика в случая е посочена
т. 2 от раздел 13.3 от УК, но без посочване изрично за коя подмярка става
въпрос. Относно процесната подмярка 6.4.1 - т. 2 на раздел 13.3 предвижда, че
са недопустими за финансиране дейности, които са „насочени към дейности, които
се финансират по подмярка 8.6, включително дейности, описани в Приложение № 6“.
В ИАА не е конкретизирана дейност за финансиране по подмярка 8.6, към която е
насочено производството на пелети. Самото
производство на пелети за собствени нужди не е дейност, която се финансира по
подмярка 8.6. Производството на пелети изобщо не се финансира и по двете
подмерки, освен при наличието на изключението когато те са за собствени нужди
по подмярка 6.4.1. Не става ясно каква дейност от финансираните по подмярка
8.6. се подпомага от процесната дейност, за която се отказва финансиране. Съдът
не може служебно да издирва и прилага други основания за отказ и да допълва
наличните такива, извън посочените в самия ИАА. По отношение цитираната т. 4 на
чл. 19, ал. 7 от Постановлението не са изложени както фактически, така и правни
мотиви. За да се приложи тази точка, в ИАА следва да се цитира точно кои
правила на кой конкретен документ не са спазени. От описателната част на ИАА и
преписката към него не може по несъмнен начин да се извлече волята на
административния орган и мотивите му, което съставлява съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на процесния административен акт и връщане на
преписката за продължаване на процедурата.
С оглед изхода
на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед своевременно
направеното искане от жалбоподателя в тази насока съдът следва да присъди в
негова полза направените от него деловодни разноски, които се равняват на
1700.00 лв. внесена ДТ и 4 500.00 лв. адвокатско възнаграждение. Списък на
разноските е представен в първото по делото заседание, в Молба вх. № 24.11.2020
г. от 24.11.2020 г. /л.238/, а сумите са потвърдени от процесуалния
представител на страната и в последното такова. За внесената ДТ е приложено
преводно нареждане. За адвокатското възнаграждение е приложен договор за правна
защита и съдействие и преводно нареждане /л.56 – 57/.
В тази връзка
и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, ал. 1-2, във вр. с чл.
9, ал. 4, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по
жалба вх. № СДА-01-1606 от 2.09.2020 г., на „**“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: ***, т. II от Уведомително писмо
/УП/ изх. № 01-2600/2985 от 13.07.2020 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София
ИЗПРАЩА преписката по
проектно предложение на „**“
ЕООД, Севлиево, ЕИК: ***, с идентификационен
№BG06RDNP001-6. 004-0283 в ИСУН,
на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, за продължаване на
производството по посоченото проектно предложение, при съобразяване с мотивите,
изложени в настоящето решение, които са задължителни.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на „**“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: ***
разноски по производството, направени пред настоящата съдебна инстанция на обща
стойност 6 200.00 /шест хиляди и двеста лева/ лв., от които 1700.00 лв. платена
държавна такса и 4 500.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решение
да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/