Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
491 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от А.Т.К., ЕГН **********,***, ***против
Н.И.И., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че страните по делото имали граждански брак, прекратен с развод, на
основание чл. 50 от СК през
Твърди, че последният случай е от дата 26.01.2019 г.,
когато ответника трябвало да вземе детето по тяхна предварителна уговорка по
телефон на 26.01.2019 г. в 19.00 ч. от адреса на молителката. Твърди, че един
час по-рано той започнал да те пътували и били съобразили ангажиментите си с
уговорката. Предупредили го, че ще закъснеят с пет минути, но в 19.02 мин. г-н И.
звъннал трети път и заплашил молителката, че ще пусне жалба в полицията, че не
му е предадено детето. Твърди, че тонът му бил агресивен. Твърди, че на
уговореното място пред блока били в 19.05 часа. Твърди, че предала детето.
Твърди, че ясно си личало, че г-н И. е употребил алкохол и е изнервен. При
предаването на детето И. не си тръгнал веднага, а започнал да търси повод за
конфликт. Твърди, че видял, че човекът, с когото молителката живее в условията
на фактическо съпружеско съжителство в момента - Н.Н. е пред блока, паркира
автомобила си и веднага се насочил към него. Твърди, че ответника започнал да
вика: „ти си го оставил сам" няколко пъти. Твърди, че се приближил
непосредствено до Н. и за да го достигне подскачал. Твърди, че когато бил в
непосредствена близост му прошепнал заплашителни думи и го провокирал да го
удари на висок глас: „Хайде удари ме де!", като дори го блъснал няколко
пъти с тялото си. Твърди, че тогава Н. е доловил мириса на алкохол, идващ от И.
и го помолил да не създава проблеми, защото не е редно да идва за детето пиян.
Твърди, че в това време като видяла, че двамата са в непосредствена близост,
молителката застанала между тях, с лице към Н.Н., с намерението да успокои
обстановката и да не ескалира напрежението, най-вече заради детето. Твърди, че
то било до нея и се уплашило от виковете на баща си. Твърди, че повтаряло:
„Тати спри се!" и се опитвало да се сгуши в молителката. Твърди, че то
прегърнала, за да го успокои. Твърди, че Н.Н. се обадил се на тел. 112 в 19.07
ч., а тя се обадила още веднъж, от телефона на Н., в 19.11ч. за да дойдат
по-бързо. Твърди, че между двете позвънявания г-н И. изтръгнал детето от ръцете
на молителката с думите „Звънете където си щете, мен никой не може да ме спре.
Близък съм с кварталния Т., с Е.С.от социалните, а адвокатката ми работи с
прокурорката и спира всеки ваш сигнал. Едно дело за издръжка не можахте да ми
заведете. Никакви пари няма да видите от мен". Твърди, че в това време я
държал за дясната ръката в областта на лакътя и малко по-нагоре и непрекъснато
я дърпал и стискал болезнено. Твърди, че успял да я накара да загуби равновесие
и се наложило да пусне детето, за да не падне на земята и да се нарани. Твърди,
че той взел детето и побързал да се скрие, като тя дори не разбрала, в коя посока
се скрил. Твърди, че през това време ответника крещял, че ще накара детето да
каже, че е било бито и тормозено от молителката. Виковете му продължили със
заплахите: „ще ви съсипя, ще ви унищожа“ били майката на Н.Н. и съседи, както
преминаващи, така и такива, които излязли, притеснени от виковете му по
терасите на апартаментите си. Твърди, че докато се яви дежурния екип от
органите на реда, г-н И. вече бил изчезнал. Твърди, че молителката в понеделник
посетила съдебен лекар, който констатирал следите и нараняванията от дърпането
и стискането на ръката ѝ. Твърди, че ответника не изразява никакво
съжаление за извършеното, не се извинил, макар че следите от насилието се
виждат ясно по молителката, а и детето ставало все по- неспокойно и с проблемно
поведение, вследствие стреса и е необходимо доста време, за да бъде успокоено.
Твърди, че след това нещата се повтарят, което е недопустимо и напълно във
вреда на детето. Твърди, че се обърнала и към Е.С.-***, запознат с техния
случай. С нейно съдействие се надява детето да получи адекватна специализирана
помощ, за да възстанови емоционалното си състояние и преодолее стреса. Твърди,
че като жена и майка е изключително притеснена, страхува се, както за здравето
и живота на сина си Т.И., така и за своите, с оглед яростните изблици и
непредвидимо поведение на И.. Твърди, че се страхува и как тези актове на
насилие ще се отразят на малолетното дете. Твърди, че детето е стресирано и
неспокойно, повтаря думи и заучени фрази, които не са присъщи за неговата
възраст и са в ущърб на молителката. Моли да бъде издадена Заповед за незабавна
защита, поради реална заплаха за здравето и живота на А.Т.К. ЕГН ********** и
на ***Т.Н.И. ЕГН **********, като бъдат наложени мерките за защита предвидени в
чл.5, ал.1, т.1, т.З, т.4, т.5, т.6 от ЗЗДН, а именно: 1.Да бъде задължен Н.И.И.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Т.К. и Т.Н.И.. 2. Да
бъде забранено на Н.И.И. да приближава А.Т.К. и ***Т.Н.И.,***, местоработата на
А.Т.К. ***, детска градина „***" гр. Плевен, както и местата за социални
контакти и отдих. 3. Моли да бъде задължен Н.И.И. да посещава специализирани
програми за превенция на насилието. Моли, с оглед индицията за злоупотреба с
алкохол от Н.И.И. тези мерки да бъдат предвидени за срок от 6 месеца.
Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно заседание молителката е оттеглила молбата в
частта по отношение на детето Т.И., поради което производството по делото е прекратено
по отношение на детето Т.И..
Ответникът оспорва подадената молба като изцяло
неоснователна и невярна. Не оспорва обстоятелството, че с молителката са бивши
съпрузи, като гражданският им брак е прекратен поради постигнато взаимно
съгласие и упражняването на родителските права по тяхно общо съгласие по
отношение на малолетното им дете -Т.Н.И., ЕГН ********** е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Твърди, че
молителката има трайно негативно, агресивно и некоректно поведение спрямо него
и най -вече спрямо роденото от брака им малолетно дете. Твърди, че същата от
развода до настоящия момент изпълнява заканите си, че ще направи всичко , за да
преустанови възможността на бащата да се вижда с детето и осъществява личен контакт с него. Твърди,
че освен, че го настройва срещу него и го манипулира, създава всякакви пречки
за да не може да вижда детето в определените от съда периоди. Твърди, че това е
и причината да се обръща към различни институции, които са компетентни да
извършат нужните проверки и той защити правата си, което молителката счита за
психически тормоз, а това всъщност е единствения ред, регламентиран от закона
когато с поведението си тя нарушава правата му на родител. Твърди, че е
налице неправомерен психологически
натиск върху него да се откаже от личен контакт с детето, като тя му заявила,че
единствено новият ѝ съжител ще отговаря на телефонните му обаждания и ще
решава кога да му разреши да се вижда с детето. Твърди, че е напълно невярно твърдението в молбата, че молителката се
стремяла да поддържа нормални и човешки взаимоотношения с него, но въпреки
всичко, той търси начини да създава конфликти. Твърди, че напротив молителката
от три месеца отказва да му вдига телефона и да разговаря с него относно
осъществяване на режима на лични отношения с детето. Твърди, че това прави
(когато той реши) мъжът, с който тя съжителства понастоящем, като се държи
преднамерено грубо с него и правото му да осъществява личен контакт с детето зависи
не от постановеното съдебно решение, ,а от волята и настроението на едно трето
лице спрямо техния син-настоящият партньор на молителката. Оспорва като напълно
неверни твърденията в молбата , че се е явявал в нетрезво и неадекватно
състояние за срещи с детето, както и че е налице според нея неадекватна и
непрекъсната намеса на новата му съжителка в отношенията му с детето. Твърди,
че по същия недостоверен и изкривен начин е пресъздаден и случаят от 26.01.2019г.,
когато следвало да вземе детето. Твърди, че за този ден имали уговорка да вземе
детето от 19часа, но ако приключи по-рано с ангажиментите да се обади по
телефона на приятеля ѝ, за да го вземе по-рано.Твърди, че за целта, той
го предупредил с CMC и той се съгласил с тази уговорка, и твърди, че изобщо не
са го предупреждавали по никакъв начин,че ще закъснеят след 19часа, поради
което в 19часа той бил пред жилищния блок, в който живеят.Твърди, че никой от
тях не бил пред блока и затова звъннал на приятеля на молителката че е на
мястото за предаване на детето, като той вероятно е звъннал на молителката.
Твърди, че тя слязла от апартамента, отворила входната врата на жилищния блок и
детето излязло и отишло при него. Твърди, че идвайки при него, детето се
разплакало като му обяснило, че е оставян сам в къщи от приятеля на майка му и
много се е страхувал. Твърди, че в този момент пред блока се появил съжителя на
молителката (Н.) заедно с майка си и той се обърнал към него с нормален
тон,защо детето е оставяно само в жилището без присъствие на възрастен човек. Отговора
бил, че не е длъжен да му отговаря и да изчезва. Твърди, че дори майка му му се
заканила, че ще му удари един шамар, ако не си тръгне. Твърди, че тези реплики
си разменили на 5-6м. от входа на блока,като свидетел на тази сцена станала приятелката
му Б.Б.Г.. Твърди, че Н. извикал по телефона молителката, говорили нещо настрана и той отишъл до него като отново започнали да спорят защо детето се оставя само в къщи. Твърди, че
молителката дръпнала Н. за ръката да престане. Детето в това време било
настрани и си говорело със св.Г.. Твърди, че той преустановил спора, хванали с Г.детето
за ръка и се отдалечили от мястото. Твърди, че не е имал физически контакт нито
с молителката, нито с приятеля ѝ, нито пък детето е било държано от нея, не
е било разстроено, нито пък е имало крясъци или агресия, за да се налага
някакво успокояване. Твърди, че той дори
не е говорил с молителката, поради което твърденията за някакво физическо или
психическо насилие са напълно неверни, а детето с радост тръгнало с него и Г..
Твърди, че са абсолютно неверни и дори абсурдни са твърденията, че е заплашвал
с прокурори, полицаи и т.н., тъй като, както посочил по-горе, те не комуникират
от 3 месеца. Твърди, че още по-нелепи са твърденията, че няма да видят от него
пари за издръжка, която твърди, че плаща не само редовно, но и през някои
месеци в по- висок от определения размер .Освен това на добра воля е заплащал и
таксата за детска градина на детето през 2018г. Твърди, че именно молителката е
тази ,която налага своето мнение по всички въпроси относно възможността му да
поддържа личен контакт със сина си, като е ограничила по свое усмотрение
контактите на детето с него. Твърди, че сам по себе си този факт е също психически
тормоз от нейна страна спрямо детето. Твърди, че детето е поставено е условия на
психическо и физическо насилие, но осъществявано от неговата майка , което
деформира и травмира детската му психика. Счита, че освен това така описаното
твърдение на молителката относно неговото поведение при срещата им, не се
вмества в очертаните от закона рамки на психическо и физическо насилие. Твърди,
че в никакъв случай не е нападал молителката вербално, още по-малко физически. Излага
съображения, че смисълът на закона е да защити действителни жертви на домашно
насилие от конкретен акт на такова, а не в това производство и чрез подобни
инсинуации, създадени от самата молителка, да се развържат ръцете ѝ
безконтролно да тормози детето им, като ограничава контактите му с него. Домашното
насилие съставлява физическо, психическо или сексуално насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършена спрямо лице в
семейна или родствена връзка, целящо да постави това лице под контрол и в
определена зависи мост. Твърди, че такива действия не е извършвал, още по-малко с
гореописаната цел,а такова поведение спрямо малолетния ни син има молителката. Моли
молбата да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира
за установено следното:
Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи и от
брака им е родено детето Т.Н.И., ЕГН**********. Тези факти се установяват и от
представените Решение №
573/25.04.2018г., постановено п огр.д.№ 2518/2018г. на РС-Плевен и Удостоверение
за раждане по акт № 0754/28.04.2014г.
Видно от Сигнал от 27.01.2019г., подаден от А.Т.К. и Н.Н.Н.,
те са подали същия до 1 РУП-Плевен, като са посочили, че се оплакват от Н.И. от системен, ескалиращ, телефонен,
психически и физически тормоз, осъществяван върху лицата подели сигнала и
детето. Описали са, че на 26.01.2019г. в 19,00 часа, И. Посетил настоящия им
адрес под претекст свиждане с 4-годишиня им син, като започнал открита
провокация с двамата пред свидетели, за което те подали сигнал на тел.112 в
19,07 часа и това отключило в И. към Т.- дърпал я за лакътя на дясната ръка,
взел насилствено детето и побягнал в неизвестна посока с димите: „Ще ви съсипя,
ще ви унищожа!“. Под силен стрес подали втори сигнал на тел.112. докато
дежурната група се отзове, лицето било изчезнало.
Видно от Писмо № 105830-36/07.02.2019г.,от МВР
Дирекция национална система 112, на 26.01.2019г. на тел.112 са регистрирани две
повиквания от мобилен телефон ********** съответно в 19,07,57 и 19,11,29 часа.
Подаващият сигналите се е представил като Н.Н.. Инцидентът е предаден на ОДЧ на
ОДМВР-Плевен в 19,10,04 часа.
Видно от Писмо № 316000-5994/18.02.2019г. от ОД на МВР
Плевен, обаждащият се на тел.112 Н. е съобщил, че се намира в гр.Плевен, *** и
бившият съпруг на приятелката му на име Н. го заплашва със саморазправа. На
място е изпратен автопатрул, но при пристигане на място, служителите на МВР са
установили само обаждащия се. Бившият съпруг, на приятелката му, който го
заплашил си е бил заминал.
Молителката е представила по делото
Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект
на физическо и психическо насилие от страна на ответника на 26.01.2019г.,
изразяващо се в изричане на заплахи и стискане по дясната ръка в областта на
лакътя и малко по-нагоре, дърпане, стискане болезнено в присъствието на детето Т..
Видно от съдебно-медицинско удостоверение за пред съда
№ 40/2019 се установява, че при прегледа на молителката са установени следните
увреждания: малко овално мораво кръвонасядане с диаметър
От представените от ответника по молбата Жалба от
04.02.2019г. до Държавна агенция Закрила на детето-Плевен, № 494/07.02.2019г.
до Районна прокуратура-Плевен и разпечатка от електронна комуникация се
установява, че Н.И. е подал жалбите на посочената дата за това, че на 01 и 02. Февруари,
когато е имал право на личен контакт с детето Т., съобразно одобреното между
страните споразумение, А.К. е препятствала личния контакт на Н.И. с детето.
От Жалба № 5154/19.11.2019г. до РП-Плевен и Жалба от
19.11.2018г. до ДАЗД е видно, че същата е подадена от Н.И. срещу А.К. за това,
че на 17.11.2018г. е бил препятстван да осъществи личен контакт с детето Т.
съобразно влязлото в сила съдебно решение. За посочения случай е подаден сигнал
и до 01 РУП-Плевен.
Видно от Заявление от Н.И. от 21.11.2018г., той е
подал същото до ДСИ при РС-Плевен за образуване на изпълнително дело въз основа
на издаден изпълнителен лист за осъществяване на лични контакти на Н.И. с
детето Т..
Видно от приложените постановления за отказ да се
образува досъдебно производство от 12.07.2018г. и 25.06.2018г. е отказано да
бъде образувано досъдебно производство за посоченото в постановленията
поведение на А.К.- изпращане на запис от телефонен разговор на приятелката на И.
и отправяне на обиди и клевети.
С постановление от 09.01.2019г. е отказано да бъде
образувано досъдебно производство за неизпълнение на установения режим на лични
контакти на Н.И. с детето Т. на дата 17.11.2018г.
Представени са документи за извършени плащания на
издръжка на детето Т. от Н.И., пратени на майката А.К..
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Т.Н. и Н.Н.Н., въпреки че същите са
заинтересовани от изхода на делото, като съжителстващ на съпружески начала с
молителката по делото и майка на свидетеля Н., в частта, в която от тях се
установява, че на 26.01.2019 година около 19:00 часа пред ***в гр. Плевен, Н.И.
е бил отишъл да вземе детето Т.И. за осъществяване на лични контакти.
Молителката А.К. е излязла от блока и е пуснала детето, което е отишло при
бащата. Детето е било разстроено, което е провокирало бащата да поиска
обяснение от свидетеля Н. защо детето е оставено само. В тази връзка между тях
се е развила конфликтна ситуация, при която двамата мъжа са имали телесен
контакт, изразяващ се в блъскане, ръкомахане, както и изричане на обидни и
заплашителни думи. Този конфликт е провокирал молителката А.К. да отиде при
двамата мъже, да застане мджу двамата в опит да преустанови конфликтната ситуация.
Съдът дава вяра на посочените свидетели и в частта, в която се установява, че А.К.
е била между двамата мъже, тъй като в тази част показанията им са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, а именно в частност показанията на
свидетеля Ю.Б.И., който е незаинтересован от изходя на делото и посочва, че е
видял А.К. между двамата мъже. В тази си част показанията на двамата свидетели
са подкрепени и от представеното по делото медицинско удостоверение № 40/2019
година, в което е посочено, че молителката А.К. е съобщила на медицинското
лице, че установените синини по дясната ръка са в резултат на стискане по
ръката и дърпане от бившия й съпруг на дата 26.01.2019 г. В подкрепа на
показанията на свидетелите е подадената от молителката декларация по чл. 9 ал.
3 от ЗЗДН, на която закона придава самостоятелно доказателствено значение.
Съдът дава вяра на показанията на Ю.Б.И.,
като преки, логични, незаинтересовани и в съответствие с кредитираните по
делото гласни и писмени доказателства. От тях се установява, че свидетеля
Игнатов е видял конфликтна ситуация между ответника по молбата Н.И., както и
свидетеля Н.Н., когато Н.И. е имал агресивно поведение. Били са в тесен телесен
контакт с Н.Н., при което А.К. е била между тях двамата по време на конфликта.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелите Б.Б.Г. и В.И. В.само в частта, в която се установява, че Н.И. е бил
на 26.01.2019 година пред ***около 19:00 часа, за да вземе детето Т.И., при
което е възникнал конфликт между него и свидетеля Н.Н.. В тази си част
показанията са съответни на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не дава вяра на показанията Б.Б.Г. и В.И.
В.в частта, в която те заявяват, че между Т.И. и А.К. не е имало телесно
съприкосновение. Съдът намира, че в тази си част показанията на посочените
свидетели са заинтересовани и в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства. В частност същите се явяват в противоречие с вече кредитираните
гласни доказателства, представеното медицинско удостоверение и декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 29.01.2019г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – на 26.01.2019г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица,
които са бивши съпрузи – основание за активната легитимация на молителката по
чл. 3 т. 1 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено
психическо и физическо насилие спрямо нея на 26.01.2019г., съдът приема на осн.
чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника
на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката се
потвърждават от събраните и кредитирани по делото гласни доказателства и
писмени такива. Установи се от показанията на свидетелите М.Т.Н., Н.Н.Н. и Ю.Б.И.,
че на посочената дата 26.01.2019 г. ответника по молбата Н.И. в контекста на
конфликта между него и Н.Н. е стискал силно за ръката молителката А.К., при
което й е причинил описаните в медицинско удостоверение № 40/2019 година малки
на площ кръвонасядания по кожата на подмишницата на дясната ръка. В подкрепа на
твърденията на молителката са и незаинтересованите показания на свидетеля Ю.Б.И..
От показанията на свидетелите Б.Б.Г. и В.И. В., не се опроверга
доказателствената на представената по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН декларация. Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са
или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът
счита, че действията на ответника спрямо молителката на 26.01.2019 г.,
представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона – физическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна по отношение на молителката А.К. и на ответника следва да бъдат
наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5,
ал.1, т.т. 1 и 3 от ЗЗДН – да се задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителката. Следва да се забрани на ответника да приближава А.К. на
разстояние по-малко от
Не е спорно между страните, че ответника по молбата често
пътува в командировка, поради което мярката на основание чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за
извършители на домашно насилие се явява неподходяща и не следва да бъде
налагана. Дори същата да бъде наложена, би било обективно невъзможно нейното
изпълнение.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в размер на 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че
при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК следва ответника по
молбата да бъде осъден да заплати на молителката направените от нея разноски,
съразмерно с уважената част от молбата, като се вземе под внимание, че
производството по делото е прекратено в частта по отношение на детето Т.,
поради което следва на молителката да бъдат присъдени 200 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК молителката следва да бъде
осъдена да заплати на ответника по молбата направените деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от молбата, като се вземе под внимание, че
производството по делото е прекратено в частта по отношение на детето Т.,
поради което следва на ответника по молбата да бъдат присъдени 50 лева
адвокатско възнаграждение, доколкото ангажираните по делото доказателства,
въпреки че е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева, има доказателство
за платено възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 3, 4 от Закона за защита от домашното насилие, както
следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН Н.И.И., ЕГН**********,***
1. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение А.Т.К., ЕГН**********,***,
***.
2. ЗАБРАНЯВА
на Н.И.И., ЕГН**********,*** да приближава А.Т.К., ЕГН**********,***, ***на
разстояние по-малко от
3. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането да бъде задължен на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН Н.И.И.,
ЕГН**********,*** да посещава
специализирани програми.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да
се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Н.И.И., ЕГН**********,***
да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, Н.И.И., ЕГН**********,***, да
заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Н.И.И., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на А.Т.К., ЕГН**********,***, ***сумата от 200 лева,
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК А.Т.К., ЕГН**********,***, ***ДА ПЛАТИ на Н.И.И., ЕГН**********,*** сумата
от 50 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: