№ 121
гр. Враца, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20241400100059 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. А. М., с ЕГН **********, от *** срещу Община
Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2023 г., около 11,45 ч. на територията на
община Враца, в гр. Враца, ищцата излизайки от дясната страна на спрелия автомобил на
***, тръгнала да пресича улицата, за да вземе детето си от училище, стъпила с десния си
крак върху подвижна тротоарна плочка в областта на бордюра, кракът й поддал, вследствие
на което политнала напред и паднала на дясната си страна, подлагайки ръка за да предпази
корема си поради бременност. Причина за падането била неподдържана и увредена настилка
на тротоара, изразена в наличие на участък от неравни и подвижни плочки, от които при
движението й като пешеходец същата пада. Въпреки, че била с подходящо и удобно за
сезона облекло и обувки, поради нестабилността на повърхността и различното нИ. на
настилката А. А. М. се препънала, политнала и паднала. Мястото, на което плочките били
задигнати не било обозначено или оградено и ищцата не очаквала, че преминаването й от
там крие риск. При падането М. ударила дясната си ръка. След падането ищцата изпитала
внезапна и силна болка в областта на десен горен крайник, като движенията в същия били
ограничени. Непосредствено след инцидента и подаден сигнал до телефон 112, пострадалата
била откарана от екип на ЦСМП - Враца в МБАЛ "Христо Ботев" АД Враца с оплаквания от
силни болки в областта на десния лакът и невъзможност за движение на същия, където след
рентгенологично изследване медицинско лице установило дислоцирана полифрагментна
1
фрактура на дясна раменна кост в дистална трета. С оглед състоянието на ищцата и предвид
обстоятелството, че се намира в 28 атестационна седмица, същата била откарана от екип на
ЦСМП - Враца в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" АД за уточнение на счупването и провеждане
на допълнителни изследвания. След множество прегледи и изследвания била поставена
диагноза: счупване на долния край на хумеруса на десен горен крайник и поради тежестта на
травматичната увреда се наложило оперативно лечение. На 22.12.2023 г. била извършена
оперативна интервенция изразяваща се в провизорна репозиция на фрактурата чрез К-игли и
костни инструменти, като били поставени 3 броя AO плаки и AO винтове. След отпадане
нуждата от постоянно лекарско наблюдение, ищцата била освободена за амбулаторно
лечение в домашни условия с дадени указания за ХДР, режим на покой, прием на
лекарствени средства за период от 30 дни, провеждане на рехабилитационна програма в
съответствие с оздравителния период, както и да продължи превръзките в амбулаторен
порядък. Получената вследствие на инцидента телесна повреда причинила на ищцата
значителни болки и страдания, със значителен интензитет и към момента на подаване на
исковата молба. Счупването на долната част на хумеруса имало характер на средностепенна
травма и обуславяло затруднение на двигателните функции на крайника. Обстоятелството,
че следва да спазва режим на покой и невъзможността да натоварва ръката си причинявало
на ищцата редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сама да
посрещне елементарни битови потребности, като пазаруване, готвене, хранене, личен тоалет
и обличане. Това наложило ищцата да бъде обслужвана от свои близки, от каквато грижа тя
нямала нужда преди инцидента. Всяко нейно физическо натоварване било съпътствано с
дискомфорт и болка. М. преди инцидента се грижила и за седемгодишното си дете, което е в
първи клас и изисквало много внимание, време и помощ във връзка с училищните му
занимания, а последствията я изправили пред невъзможност да се грижи освен за себе си, и
за детето си. Ищцата била в напреднала бременност, а невъзможността да се грижи за себе
си пълноценно се отразявала изключително негативно на емоционалното й състояние.
Всичко това я карало да се чувства непълноценна и в тежест на близките си. Инцидентът се
отразил негативно и в психологически аспект на ищцата. След него тя станала тревожна,
емоционална и раздразнителна без видима причина, трудно приемала продължителния
период на възстановяване и битовите трудности, които срещала през него. Във връзка с
лечението си към настоящия момент ищцата извършила имуществени разходи на обща
стойност 6 627 лева. В съответствие с чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД, всеки дължи да поправи
вредите, които е причинил другиму. Отговорността на общината се основавала на
обстоятелството, че телесното увреждане на А. А. М. е в резултат на неподдържането и
непредприемането на мерки за поддържане на тротоар в гр. Враца на ***, по който на
20.12.2023 г. вървяла ищцата, в нормално за придвижване от пешеходците състояние.
Съгласно чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и
2
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, а
съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б." от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на
тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, било на
съответната община. Разрушените и неподдържани настилки били източник на опасност за
пешеходците и представлявали неизпълнение на вмененото на ответника със закон
задължение по чл. 11 ЗОС. Поради общественото предназначение на общинските пътища,
община Враца следвало да осъществява дейността по тяхната поддръжка, като осигурява
нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по тях. Като не изпълнила
вмененото й със закон задължение, община Враца носела отговорност за причинените от
бездействието на нейните служители вреди на трети лица. Тротоарът, на който станал
инцидента, бил общинска собственост и според цитираната нормативна уредба,
задължението за поддържането му било на общината. Следователно ответникът имал
задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен
на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез
трети лица. С оглед гореизложеното ищцата претендира осъждане Община Враца, да й
заплати: 50 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 20.12.2023 г. до окончателното
изпълнение на задължението; 6 627,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените
от ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
20.12.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
отговора ответника оспорва исковата молба, като неоснователна и недоказана. В исковата
молба ищцата описвала инцидента, като признавала, че в разрез с правилата за пресичане
тръгнала да пресича улицата, вероятно бързаща, поради осъзнатото нарушение, в резултат на
което паднала. Като основание за предявяване на иска срещу Община Враца ищцата сочела,
че телесното увреждане е в резултат на „неподдържането и непредприемането на мерки за
поддържане на тротоар в гр. Враца, ***. В следващите изречения обаче излагала твърдения,
че поради общественото предназначение на общинските пътища, Община Враца следва да
осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост
и придвижване на пешеходци по тях. Бордюрът бил нисък бариер или ръб, обикновено от
бетон или камък, използван за разграничаване от тротоара, тревни площи или други
области. Бордюрът обикновено се разполагал в края на пътя, разделяйки го от тротоара или
от други области като тревни площи или цветни градини. Бордюрът не бил правно
регламентиран, но се считал за част от пътя. Съгласно § 6, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на Закона за пътищата "Тротоар" бил изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. В случая ищцата се движила по бордюра, а не по тротоара.
Ищцата не доказала да е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД - т. е.
3
вредите, претърпени от ищцата да са в пряка причинна връзка с действията (бездействията)
на служителите на Община Враца и да са осъществени при или по повод изпълнение на
възложената им работа. Не се установило, да са налице неравности в участъка на тротоара, в
който се твърди, че ищцата е претърпяла вреди, които да са били в отклонение от нормите за
поддръжка на тротоарите в състояние годно за безопасно придвижване на пешеходци.
Приложени били единствено снимки от мястото на твърдения инцидент, като се
забелязвало, че тротоарът е равен и годен за безопасно придвижване на пешеходци. Ищцата
не посочила определена правна норма, която да е нарушена от служителите на Община
Враца, нито посочила конкретни факти, налагащи текущ ремонт на участъка от тротоара.
Излага твърдения за „подвижна тротоарна плочка в областта на бордюра", но в същото
време, че „кракът и поддава'', което може да е свързано с физическото състояние на ищцата,
като вредите може да са причинени от невниманието на ищцата или други факти и
обстоятелства, свързани с физическото й състояние. Предвид факта, че е била в напреднала
бременност често срещан симптом е отпадналостта, състояща се във физическа умора,
подути крака/глезени и се препоръчва повече почивка, то същата твърди, че се е грижила за
седем годишното си дете, което „изисква много внимание и време". При напреднала
бременност се появявали безсъние, крампи на краката, изтощение и дори проблеми с
баланса на тялото. Паданията по време на бременност можело да се случат поради промени
в центъра на тежестта, по-ниско равновесие и по-слаби стабилни мускули. С оглед всичко
изложено следва, че ищцата не доказала по безспорен начин причината за падането, като
инцидентът можел да е причинен от невниманието й, от разсеяност или от други
психофизични причини. Не се установява причинно-следствената връзка между твърдяното
събитие и описаните в исковата молба вреди. Трябвало да се отчете и фактът на
съпричиняване на вредата от страна на ищцата. Според трайната и непротИ.речива съдебна
практика на ВКС съпричиняването било с обективен характер и принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, имало когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Доколкото Община Враца не
нарушила конкретна правна норма, тъй като цитираните в исковата молба разпоредби от
Закона за пътищата били относими за Агенция пътна инфраструктура, то ищцата нарушила
правни норми, свързани с безопасно придвижване по пътищата. На първо място
съществувало неправомерно спиране на автомобила, в който се возила ищцата, на място, на
което изрично имало поставена табела „Не спирай!". Нарушени били чл. 101, ал. 1, ал. 2, т. 1
и чл. 165, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, чл. 113
ЗДвП. Непосредствено до посоченото място имало кръстовище, правно регламентирано с
очертана пешеходна пътека. Ищцата сочела, че пресича с цел да стигне до училището на
дъщеря си, като входа му обаче бил от друга страна, именно от към пешеходната пътека. Не
ставало ясно защо пресича по забранен начин, като същото можело да се счита за
съпричиняване, тъй като с неспазване на правно регламентирани норми за поведение,
ищцата допринесла за настъпването на вредата. Община Враца изпълнявала задълженията
си за поддържане на тротоарите и тяхната настилка, във вид, съответен на предназначението
4
им за безопасно ползване от граждани, стига същите да спазват правните норми за безопасно
придвижване. По делото не били представени доказателства за твърдяното посещение на
ЦСМП- Враца. На следващо място липсвала приложена рентгенография на ръката, към
датата на твърдяното събитие, направена в МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр. Враца, както се
сочело в исковата молба. От приложения резултат от рентгенологично изследване били
посочени два резултата, а именно освен „диклоцирана полифрагментна фрактура на дясната
раменна кост в дистална трета" с неясно заключение „рентгенография на хумерус", били
посочени, като резултат "бронхитни изменения двустранно бифуркационен лимфен възел в
дясно", като същото било неотносимо към процесния случай. Освен, че предоставения
документ бил с неточни и неясни резултати и заключения, от същия документ не ставало
ясно кой е лекуващия лекар, тъй като в полето "Пациент на" липсвало име. В долната дясна
част на документа имало имената и печата на д-р Кристина Й.а, като същата не положила
саморъчен подпис, за да потвърди направените изследвания. На следващо място от
приложена епикриза от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и
спешна медицина Н.И. Пирогов" ЕАД, било видно, че ищцата е изписана от лечебното
заведение в подобрено състояние, още на 28.12.2023 г., което са едва 8 дни след твърдения
инцидент. Препоръчано било лечение за 30 дни, като контролен преглед за снемане на
конците бил предвиден на 08.01.2024 г., както и втори на 22.01.2024 г.. Ищцата не
представила доказателства за посещение в същия център по указания начин, което показвало
едно добро състояние, без притеснения. Същата посетила ДКЦ1 ЕООД Враца на 22.01.24 г.
за рентгеново изследване, от което освен, че липсвало заключение, от същото не можело да
се направи съпоставка или предположение за състоянието на дясната лакетна става,
непосредствено след твърдения инцидент, тъй като от датата на събитието 20.12.24 г.
липсвала такава рентгенова снимка. При преценката за определяне на размера на
обезщетението, трябвало да се отчетат тежестта и характера на увреждането, неговата
продължителност и интензивност, начина на причиняването му, обстоятелствата, при които
е настъпило, допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални страдания и
други в зависимост от конкретния случай. В конкретния случай негативните последици от
причинената при деликта травма били сведени до минимум, тъй като от представените
медицински изследвания било установено, че процесът на лечение и възстановяване
протекъл благоприятно - не били констатирани настъпили усложнения за здравето на
ищцата, нито се очаквали негативни последици от увреждането. Поради това при
преценката на субективните в случая обстоятелства, както и обективните фактори, следвало
да се посочи, че няма представени доказателства ищцата да се е възползвала от правото си
на два контролни прегледа в рамките на 1 месец от изписването си, а в случай на
продължаващи болки и страдания, както се твърди в исковата молба било нормално да бъде
потърсена квалифицирана медицинска помощ, каквато без съмнение била тази на
лекуващият лекар и този, извършил оперативната интервенция. Ищцата не сочела и не
представяла доказателства за твърденията в исковата молба, че има причинна връзка между
емоционалното й състояние, изразяващо се в тревожност, емоционалност и
раздразнителност, като същото можело да се счита за част от напредналата бременност.
5
Оспорва посоченото в исковата молба, че описаните неимуществени вреди са в
непосредствена връзка с настъпилото на 20.12.2023 г. падане, причина за което било
неизпълнение на задължението на Община Враца да поддържа в цялост и добро състояние
тротоарната настилка. Община Враца стриктно изпълнявала задълженията си за осигуряване
на нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци. Не на последно място,
алтернативно, оспорва предявения иск по размер. Отчитайки твърденията на ищцата, в
случая ако действително е налице падане на посоченото в исковата молба място, то налице
било съпричиняване от страна на ищцата на резултата от падането, съобразно
гореизложеното. Оспорва като прекомерен размера на предявения иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лева, като счита, че справедливият
размер на евентуално присъдено обезщетение за неимуществени вреди би бил по-малък.
Претендира отхвърляне предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, като неоснователни и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба. Уточнява механизма на настъпване
на събитието заявявайки, че още излизайки отдясно от колата, за да се качи на тротоара, за да
отиде да пресече улицата, стъпвайки на бордюра е настъпило падането. В писмена защита
излага подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по съображенията в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от фактура от 22.12.2023 г. и дебитно известие от 28.12.2023 г., с
получател ищцата А. А. М. и издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД и от фискални бонове
от същите дати към фактурите, че ищцата е заплатила сума на обща стойност 6627,00 лева,
за медицински услуги и консумативи.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените документи, следните обстоятелства: на 20.12.2023 г. А. М. е получила:
многофрагментно разместено счупване на дясната раменна кост в далечния край, което
увреждане е от характер да причини трайно затруднение на движенията на горен десен
крайник; лечението, което е било проведено оперативно (за възстановяване на целостта и
структурата на костта) и последващо медикаментозно; механизма на посоченото счупване е
индиректен - падане от собствен ръст върху отведен и сгънат в лакътната става горен
крайник; това увреждане може да бъде получено при падане от собствен ръст по начина
описан в исковата молба, като съответства и като време на получаване; пострадалата е
изпитвала болки със значителен интензитет характерни за този вид травми (счупване на
голяма кост), като най-силни са били към момента на травмата и постепенно са намалявали
на фона на проведеното лечение; към момента на прегледа пострадалата продължава да
изпитва болки; така полученото счупване не подлежи на пълно излекуване и възстановяване
6
по отношение на пълния обем активни и безболезнени движения в областта на дясна
лакътна става, като същото ще бъде трайно с постоянен характер; прогнозата е
неблагоприятна по отношение на функцията на десен горен крайник, което ще води до
силни затруднения в самообслужването с крайника и ДЕЖ; направените разноски за лечение
съгласно приложените фактури са във връзка с получената травма и проведеното лечение на
същата (оперативно-ортопедично).
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - техническа
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените документи следните обстоятелства: Тротоарът е с асфалтова настилка.
Състоянието му в района на местонастъпване на инцидента (***) е добро. Не се наблюдават
неравности, височини, вдлъбнатини, дупки, липсваща част от настилката. Тротоарът е с
понижено нИ.. Той е отделен от пътното платно с бордюри, монтирани легнали на широката
си страна, за да може автомобили да паркират върху него. Един от бордюрите е монтиран
неправилно - той е с нИ., което е около 5 см по-високо от останалите бордюри, както и от
нИ.то на тротоара и уличното платно. Намира се непосредствено до дъждоприемната шахта,
монтирана на уличната настилка. Състоянието на мястото, където е настъпил инцидента, е
идентично със снимковия материал на лист 13-18 от делото. Неправилно монтираният
бордюр е този на снимката, приложена на лист 13 от делото, съседен на бордюра срещу
дъждоприемната шахта. Състоянието на неправилно монтирания бордюр е възможно да
бъде причина за инцидента, при който ищцата е пострадала. Местонастъпването на
инцидента е пред поземлен имот с идентификатор 12259.1018.169 по кадастралната карта на
гр. Враца.
От показанията на свидетеля Н. Д., в съпружеско фактическо съжителство с ищцата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват следните факти: на 20.12.2023 г.
били заедно с ищцата А.; детето било на училище до обяд и 12,00 часа отишли да го вземат;
към 11,30 часа тръгнали с колата и 15-тина минути по-късно били в района на училището;
свидетеля спрял колата на пътното платно – улицата, в близост до училище „Христо Ботев";
ищцата отворила вратата на автомобила и тръгнала да излиза, за да се качи на тротоара;
свидетеля видял, че тя направила една, две крачки и в следващия момент стъпила на една
плочка отстрани на тротоара; била в напреднала бременност и тежичка, седмия месец, и
като стъпила на тази плочка, която после свидетеля видял, че е разместена, самата плочка се
разклатила и някак си все едно пружинирала, при което ищцата загубила равновесие и
паднала напред; падайки, тъй като корема й бил голям и тя явно помислила за детето,
паднала върху ръката си, за да предпази корема си; ищцата се свлякла на земята и започнала
да крещи, че умира от болки; свидетеля веднага звъннал на тел. 112, за пет минути дошла
линейка; закарали ищцата в спешното в болницата; сложили я на едно легло, направили й
рентгенова снимка; счупването било много сериозно и с линейка я закарали в „Пирогов",
където отново й правили снимки и изследвания и я настанили в стая; трябвало да се направи
спешна операция в рамките на три дни, защото след това щяло да бъде късно; поискали
7
доста сериозна сума, която свидетеля успял да събере, вкарали ищцата за операция, която
продължила около пет часа; след операцията ищцата няколко дни поседяла в болницата; през
цялото време след операцията казвала, че не си усеща ръката, че много я боли и не може да
иде дори до тоалетна; след като я изписали имала нещо като шина и в рамките на около
месец след операцията ходили на промивки - около 7-8 пъти; след като й свалили конците и
казали, че е необходима рехабилитация за възстановяването; през цялото време и до деня на
заседанието целият товар от всички грижи падал върху свидетеля, защото вече минала
половин година, а ръката на ищцата не се възстановявала; ищцата не можела с ръката си да
вдига по-тежко от чаша или бутилка от около 300 грама; свидетеля се грижел за ищцата и за
двете деца, като се наложило да напусне работа, защото нямало кой да помага; след
рехабилитацията, която продължила около седмица в болницата в гр. Враца, частично
захвата се подобрил, но движението в лакътя било ограничено; около 30¬40 градуса можела
да си движи ръката в лакътя; това много зле се отразило на ищцата А., тя не била същият
човек, като преди; в момента в нея имало едно отчаяние, една безпомощност, защото
виждала, че свидетеля изнемогва, а тя не можела да му помогне; преди А. била много
жизнерадостна, доста усмихната, постоянно имало хора в тях, а от три - четири месеца тя
отключвала някакви паник атаки - когато свидетеля излезе, изпадала в някакви състояния и
почвала да реве, че не може да стои сама; страдала, защото не може да направи нищо, дори
не можела да вземе детето да го кърми - кърмила го легнала; не можела и супа да направи,
тъй като не можела да държи с ръката нищо; променила се много, станала доста отчаяна;
автомобилът бил с ляв волан, по време на инцидента ищцата не била разсейвана от други
фактори; ищцата слязла от автомобила и преди да затвари вратата паднала.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, предполага
установяването от ищцата на следните предпоставки: че ответното юридическо лице е било
задължено по силата на съответния акт да извърши определено действие, но работниците и
служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложило
извършването на работата бездействат и от това бездействие са произтекли вреди за ищцата,
т. е. вредите са в причинна връзка с бездействието.
Установи се по делото, че на ответната община, като собственик на общинските
пътища, съоръжения, тротоари и др., е възложено по силата на закона (чл. 11 от ЗОбС),
задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи общинска собственост в интерес
на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По силата
на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 Закона за пътищата ответникът Община Враца има задължението да
осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
включително и бордюрите, разграничаващи тротоарите от пътя и др. и да отстранява
препятствията и неизправностите във възможно най - кратък срок.
8
Установи се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - техническа
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените по делото документи, че на местонастъпване увреждането на ищцата
тротоарът е с асфалтова настилка, като по същият не се наблюдават неравности, но същия е
отделен от пътното платно с бордюри, монтирани легнали на широката си страна, за да може
автомобили да паркират върху него, като един от бордюрите е монтиран неправилно - с нИ.,
което е около 5 см по-високо от останалите бордюри, както и от нИ.то на тротоара и
уличното платно. Състоянието на мястото, където е настъпил инцидента, е идентично със
снимковия материал, представен с исковата молба, конкретно снимката приложена на лист
13 от делото. Състоянието на неправилно монтирания бордюр е възможно да бъде причина
за инцидента, при който ищцата е пострадала. От показанията на свидетеля Н. Д., в
съпружеско фактическо съжителство с ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се
установи, че на 20.12.2023 г., свидетеля спрял колата на пътното платно – улицата, в близост
до училище „Христо Ботев". Ищцата отворила вратата на автомобила и тръгнала да излиза,
за да се качи на тротоара, след което направила една, две крачки и след като стъпила на
бордюр, впоследствие възприет от свидетеля, като разместена плочка, загубила равновесие и
паднала напред. Ищцата паднала върху ръката си, при което настъпили процесните
увреждания.
Не се спори между страните, че улица „Кръстьо Българията" в гр. Враца и тротоарът
към нея, е общинска собственост, поради което следва да се приеме, че такава собственост е
и бордюрът, който ги разделя. Този извод се налага и въз основа горецитираната нормативна
уредба, поради което задължението за поддържането им е на Община Враца.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени, гласни доказателства и заключения на
вещи лица обосновава извод, че вредите в разглеждания случай и търпените от ищцата в
резултат на получената от падането травма болки и страдания са произтекли от бездействия
на служители на общината, на които е било възложено стопанисването и
поддръжката на пътя, тротоара и бордюра към тях.
Този извод се налага при кредитиране показанията на свидетеля Д., в съпружеско
фактическо съжителство с ищцата, който е очевидец на станалото и е категоричен, че когато
е настъпил инцидентът, участъкът, където ищцата е паднала, е с плочка, която после
свидетеля видял, че е разместена, като ищцата паднала веднага след като излязла от
автомобила при стъпване на една плочка отстрани на тротоара. От заключението на вещото
лице по събраната съдебно - техническа експертиза, се установи, че тротоарът е с асфалтова
настилка, без плочки, но той е отделен от пътното платно с бордюри, като един от
бордюрите е монтиран неправилно - с нИ., около 5 см по-високо от останалите бордюри, и
от нИ.то на тротоара и уличното платно. Доколкото от заключението на вещото лице е
видно, че на местонастъпване увреждането на ищцата плочки няма, но за сметка на това има
бордюри, един от които неправилно монтиран, следва при съобразяване липсата на
специални знания у свидетеля Д., да се приеме, че същият при посочване на плочката,
9
находяща се отстрани на тротоара, която причинила падане на ищцата има предвид именно
неправилно монтирания бордюр. Във всичките им останали части, извън горепосочената
част, наложила описаното тълкуване, показанията на свидетеля Д., са в съответствие както
със заключенията на вещите лица, така и с останалите доказателства събрани по делото.
Показанията са житейски логични, последователни, резултат от лични впечатления на
свидетеля и не са опровергани от другите обсъдени доказателства. Тези показания са
достатъчно конкретни, не съдържат вътрешни протИ.речия или неясноти и уклончИ.ст
относно значимите за спора факти, и са от естество самостоятелно да обосноват извод за
релевантните за спора факти и обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на
инцидента и състоянието на настилката.
Свидетелските показания на Д. кореспондират и с изводите на заключението на
вещото лице по събраната съдебно - медицинска експертиза, че увреждането на ищцата
може да бъде получено при падане от собствен ръст по начина описан в исковата молба,
като съответства и като време на получаване, а също и с установеното от заключението на
вещото лице по събраната съдебно - техническа експертиза, че състоянието на неправилно
монтирания бордюр е възможно да бъде причина за инцидента, при който ищцата е
пострадала. Изводът за гореобсъденото състояние на процесния бордюр не се опровергава
от каквито и да било доказателства, доколкото по делото такива не се събраха.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОбС вменява в дълг на общините да управляват имотите и
вещите - общинска собственост, в интерес на населението на общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Когато общината не е предприела
предписаните от закона действия, или ги е предприела, без да положи дължимата грижа и от
това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Единствените хипотези, при които
отговорността може да отпадне са: когато вредата не е причинена при или по повод
възложената работа, или когато действията са били правомерни, но нито една от тези
освобождаващи от отговорност предпоставки по делото не е налице.
Следователно след като ответникът има задължение, чрез свои служители или наети
фирми да поддържа улиците и тротоарите, включинтелно и бордюрите в населеното място в
изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите, преминаващи по
тях, то неизпълнението на вменените от закона задължения на Община Враца - правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от общината работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност по
реда на чл. 49 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е
настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Именно в резултат на
посоченото бездействие от служители на ответника ищцата е падала, от което като пряка и
непосредствена последица е настъпило посоченото многофрагментно разместено счупване
на дясната раменна кост в далечния край.
Предвид изложеното по делото са осъществени всички елементи от фактическия
състав на нормата на чл. 49 ЗЗД.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които са в
10
пряка причинна връзка с процесното падане и които представляват неблагоприятно зА.гане
на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедлИ.ст по чл. 52
ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените травматични увреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, наличието или липсата на трайни последици за здравето на
увредения, общовъзприетото понятие за справедлИ.ст и общото икономическо състояние на
обществото (в този смисъл разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен характер –
многофрагментно разместено счупване на дясната раменна кост в далечния край, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, болки със
значителен интензитет най-силни към момента на травмата, увреждане не подлежащо на
пълно излекуване и възстановяване по отношение на пълния обем активни и безболезнени
движения; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и
страдания, установени от СМЕ и гласните доказателства; вида и продължителността на
проведеното лечение; продължителността на лечебния и оздравителния период. Съдът
съобразява и това, че ищцата е имала затруднения при елементарното си битово
обслужване, не е могла да изпълнява служебните си и семейни задължения, както и
установената от гласните доказателства промяна в емоционалното й състояние след
инцидента. Предвид изложеното при преценка на субективните в случая обстоятелства,
както и обективните фактори, отнА.щи се до обществено-икономическите условия на жИ.т
към датата на деликта обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер 25 000 лева. При
определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и възрастта на пострадалата към
датата на деликта, физиологичното състояние на бременност, повишавало индивидуалната
уязвимост и ранимост на ищцата, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи. Съдът намира, че това е размерът, който в най-пълна
степен съответства на степента и характера на търпените болки и страдания, както и на вида
и характера на причинените увреждания.
Не се установи ищцата с поведението си да е допринесла за настъпването и тежестта
на конкретните увреждания предмет на обезщетяване по настоящото производство, поради
което и възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно. Конкретно не се
установи по делото ищцата да е нарушила определено правило за движение по пътищата, а
не се и установиха конкретни действия или бездействия на същата, в хода на лечението и
възстановяването й, които да са допринесли за настъпването и тежестта на конкретните
увреждания на ищцата, като такива изводи не следват нито от гласните доказателства, нито
от писмените такива преценени съвкупно със заключенията на вещите лица по събраните
експертизи. Изложеното налага извод, че липсват по делото доказателства за твърдените
обстоятелства, с които ответника обосновава възражението си за съпричиняване.
Предвид изложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва
11
да бъде уважен за сумата 26 000 лева.
Установи се от представените по делото фактури и фискални бонове, и от
заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза и стойността на
причинените на ищцата имуществени вреди - 6 627,00 лева.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 50
000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен до
размер на сумата 25 000,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата над него до пълния предявен размер от 50 000,00 лева, искът е недоказан и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният от ищцата иск за
сумата 6627,00 лева, обезщетение за имуществени вреди е основателен в пълния си размер и
следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
присъдените главници, като следва да се присъди законна лихва върху главниците, в
уважената част от 20.12.2023 г. - датата на деликта.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ищцата – адвокат А. С. В. от САК, сумата 3 600,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а на ищцата сумата
502,66 лева, представляваща разноски за депозити за възнаграждения на вещи лица,
определена съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, по съразмерност направените
разноски по делото за депозит за възнаграждение на вещо лице, в размер 79,05 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да плати в полза на ОС – Враца държавната такса в размер на 1265,08 лева, от
заплащането на която ищцата е освободена.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет да заплати
на А. А. М., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 25 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от увреждане на
здравето, настъпило на 20.12.2023 г., в гр. Враца, ведно със законната лихва от 20.12.2023
година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, В
ЧАСТТА за разликата над 25 000,00 лева до 50 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет да
заплати на А. А. М., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 6 627,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от увреждане на
здравето, настъпило на 20.12.2023 г., в гр. Враца, ведно със законната лихва от 20.12.2023
12
година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет да
заплати на адвокат А. С. В. от САК, сумата 3 600,00 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет да заплати
на А. А. М., с ЕГН **********, от ***, сумата 502,66 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН **********, от *** да заплати на Община Враца, с ЕИК
***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет, разноски по делото в размер на сумата 79,05 лева.
ОСЪЖДА Община Враца, с ЕИК ***, ***, представлявана от К. А. К.-кмет да заплати
на ОС – Враца държавната такса в размер на 1265,08 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13