Определение по дело №1548/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../……….12.2020 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

    

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1548/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищците разделно при равни квоти сумите както следва: сумата 1 506 212.96 лева – неплатен остатък по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност 1 906 212,97 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 456884.60 лева -  лихва за забава върху главницата за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г., сумата от 393490.97 лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност 1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 59788.76 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г., както и сумата от 111005.95 лева представляваща лихва за забава върху главница по фактура №20/01.10.2016г. до размера от 777473.57 лева за периода 22.10.2016г. – 19.03.2018г.

В исковата молба се поддържа, че ищците са изправна страна по сключен с ответника Договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като са изготвили инвестиционен проект и са изпълнили възложения строеж, който е въведен в експлоатация с Удостоверение 183/31.08.2016г. Издаването на разрешение за ползване на обекта според чл.16 от договора се счита за окончателно приемане на изпълнението по договора. Ответникът не е извършил дължимото окончателно плащане, станало изискуемо с изтичане на 20 дни от представяне на процесните фактури, поради което се прави искане за осъждането му да изпълни реално задължението си, като заплати на всеки от ищците припадащата му се част от неплатения остатък от уговореното възнаграждение според квотното им участие в гражданското дружество. Общата цена на договора е 5535178 лева без ДДС. Изпълнителят е издал фактури на стойност 5494784.40 лева без ДДС или 6593741.28 лева с ДДС, от които ответникът е заплатил 2871976.84 лева. Предмет на производството е остатък от дълга по процесните фактури след приспадане на извършените частични плащания по фактура №16/22.07.2016г., на частичните претенции по двете фактури, предмет на т.д. №324/2017г. на ВОС и на прехвърлената на трето лице част от вземането по фактура №20/01.10.2016г. в размер на 383982.60 лева

С определение №4358/06.12.2019г. делото е спряно до приключване на производството по предявените частични искове, предмет на т.д. №324/2017г. на ВОС.

Видно от извършената служебна справка производството по преюдициалното производство не е приключило, като същото е висящо пред ВКС и е насрочено за 25.01.2021г. Касационното производство е образувано по жалба на ответника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД срещу Решение 141/07.06.2019г. по в.т.д. 197/2019г. на  ВАпС, с което първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е отменено, а предявените частични искове са уважени изцяло в пълните предявени размери.

Постъпила е молба №26415/21.12.2020г. от ищците „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, в която е обективирано искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху 25 бр. недвижими имота, собственост на ответника. Молбата е мотивирана с доводи за задлъжнялост и изключително затруднено финансово състояние на ответното дружество и липсата на изгледи за подобряването му с оглед икономическите последици на усложнената епидемиологична обстановка.

СЪДЪТ, като прецени наведените в молбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозираната молба с правно основание чл.389 от ГПК съдът намира за допустима, доколкото производството е висящо пред настоящата инстанция, независимо от наличието на временни процесуални пречки по движението му. Поради обстоятелството, че същите не са отпаднали, не са налице основания за възобновяване на производство, но съдът дължи произнасяне по направеното искане за допускане на обезпечение.

За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск по реда на чл.389 от ГПК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: предявената искова претенция да се явява процесуално допустима и вероятно основателна, да е налице необходимост от обезпечаване – т.е. за ищеца да съществува риск от невъзможност или затруднение при осъществяване на правата му по бъдещото съдебно решение, както и адекватност на заявената обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. 

В конкретния случай, съдебният състав намира, че очертаните в исковата молба параметри на претенциите сочат на тяхната процесуална допустимост, доколкото за ищцовата страна е налице правен интерес от провеждане на предявените осъдителни искове. С исковата молба са представени писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения за сключен между страните Договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., с уговорено в него задължение на ответника за заплащане на възнаграждение за извършена работа. Представени са и доказателства за извършване на строителството и за издаване на процесните фактури, едностранно подписани от ищеца. Независимо от изложеното поради ранния етап на спора преди фазата на съдебното дирене и с оглед разнопосочното произнасяне на първите две инстанции по основателността на предявените частични искове, съдът намира, че към настоящия момент не би могло да се извърши преценка за вероятна основателност на исковете.

Отделно от изложеното поради липсата на данни за пазарната стойност или данъчната оценка на предложените за възбраняване имоти не може да се изключи вероятността от евентуално свръхобезпечаване или неоправдано засягане на права и законни интереси на трети лица. В тази връзка съдът съобрази, че имотите са ипотекирани с НА 37/27.01.2016г. на нот. Св.Димова, за обезпечаване на задълженията на ответника по договор за банков кредит в размер надхвърлящ многократно претендирания в настоящото производство – 5000000 лева главница и възнаградитела лихва в размер на едномесечн SOFIBOR, увеличен с надбавка 6.60 %, но не повече от 6.90%, което е индиция, че общата им стойност значително надхвърля материалния интерес по делото.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките за положително произнасяне по реда на чл.389 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба №26415/21.12.2020г. от ищците „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД гр.София с ЕИК ********* и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.Перник, с ЕИК *********, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, искане с правно основание чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявените срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците разделно при равни квоти сумите както следва: сумата 1 506 212.96 лева – неплатен остатък по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност 1 906 212,97 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 456884.60 лева -  лихва за забава върху главницата за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г., сумата от 393490.97 лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност 1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 59788.76 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г., както и сумата от 111005.95 лева представляваща лихва за забава върху главница по фактура №20/01.10.2016г. до размера от 777473.57 лева за периода 22.10.2016г. – 19.03.2018г.

Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от датата на постановяването на настоящото определение.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: